Решение по дело №20/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по две въззивни жалби, съответно на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „П.К.Я.” гр.Г. Д., представлявана от Директора Н. Л.Д. и Ч. А. С. от гр.Г. Д., и двете насочени против Решение № 499/10.02.2011 г. на РС Г. Д., постановено по гр.д. № 1406/2010 г. по описа на същия съд.

Първата от въззивните жалби е насочена против частта от цитираното решение, с което районният съд е уважил предявените против ПГМСС”П.К.Я.” обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1- т.3 КТ от Н. Л. Д. за признаване уволнението му за незаконно, възстановяване на заеманата преди това уволнение длъжност и за заплащане на следващото се обезщетение по чл.225 КТ.

С нея са направени оплаквания за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /едностранна и превратна преценка на ангажираните по делото доказателства/, както и за неправилно приложение на материалния закон /чл.328 – чл.329 КТ, вкл. Закона за държавния бюджет на РБългария за 2010 г. и подзаконовите нормативни актове, издадени по неговото приложение/, както и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт и по съществото на спора постановяване отхвърляне на заявените искови претенции.

Въззивната жалба на Ч. А. С. е насочена против частта от атакувания съдебен акт, с която частично е отхвърлена заявената от него претенция по чл.225 КТ.

Прави се оплакване, че съдът е постановил решението в тази му част при непълнота на доказателствата и се иска отмяна и по съществото на спора постановяване уважаване в цялост на заявената искова претенция.

Пред настоящата инстанция са ангажирани нови писмени доказателства в подкрепа на твърденията, изолжени във въззивната жалба от страна на въззивника С..

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е имало спор по част от фактите, а и се е установило от писмените доказателства, ангажирани в хода на производството пред районния съд, че въззивникът С. е работил по трудово правоотношение при въвизвина ПГ по М.”П.К.Я.” гр.Г. Д. на длъжността „старши учител по история и цивилизация” до момента на прекратяването на това правоотношение със Заповед № 605/10.09.2010 г.

В последната като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена промяна в щатното разписание на ПТМСС, в сила от 06.08.2010 г. за съкращаване на един щат „учител по история и цивилизация” и осъществен подбор на осн.чл.329 КТ.

Изложени са и мотиви, че подборът е извършен от нарочна комисия, назначена със заповед на директора на въззивното учебно заведение, която е предложила трудовото правоотношение със С. да бъде прекратено.

По делото няма спор и по факта, установен от ангажираните писмени доказателства, че на 08.09.2010 г. на въззивника С. е било връчено предизвестие по смисъла на чл.326, ал.2 КТ.

Установява се от ангажираните от въззивното учебно заведение писмени и гласни доказателства пред районния съд, че със Заповед № 534/16.08.2010 г. Директорът на ПГМСС на осн.чл.147, ал.1, т.1 ППЗНП и във връзка с утвърденото ново длъжностно щатно разписание е определил комисия по подбор на персонала от общо пет члена и е определил процедурата по подбора да се извърши в периода 18.08.2010 г. до 25.08.2010 г., като комисията извърши подбор съобразно критериите в чл.329, ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

Установява се още, че на 18.08.2010 г. на комисията е бил предаден комплект от документи, подробно описани в осем точки, необходими за работата й.

Заседанието на самата комисия се провело на 25.08.2010 г. и решенията й са обективирани в протокол от същата дата.

От последния се установява, че по отношение на проведения подбор по т.5 по отношение на длъжността „учител по история и цивилизация” към момента на извършване на подбора работят двама учители – Ч. С. и Т. П..

След изложени доводи досежно квалификацията на двамата и нивото на изпълнение на възложената им работа комисията взела решение с пълно мнозинство и предложила трудовия договор да бъде прекратен с Ч. А. С., т.к. по първия критерий – по-висока квалификация двамата участници в подбора са при равни показатели, а по втория – ниво на изпълнение на възложената работа С. работи по-лошо в сравнение с П.и изпълнението на възложените му задачи, като учител в ПГМСС е на по-ниско ниво.

Този извод е направен от комисията след преценка на установени от писмените документи факти досежно неправилното водене на училищната документация от книга за контролната дейност на директора, вкл. констативен протокол вх.№ 830/07.07.2010 г. за нарушение на трудовата дисциплина и дадени писмени обяснения от Т. М. и въззивника С. във връзка с нарушение на трудовата дисциплина.

Посочено е, че при изпълнение на работата си С. не спазва основни свои задължения – напуска преждевременно работното си място, не води правилно и в срок задължителната училищна документация, не се поправя въпреки направените констатации и не полага усилия в тази насока, допуска агресия в поведението си към учениците, не съблюдава професионалната и колегиална етика, като влиза периодично в публични конфликти с колеги, към които отправя обиди в присъствието на ученици, демотивиран е и не работи с ученици извън училище, като извънкласна дейност, не полага усилия за подобряване на работата си, както и поведението си към колеги и ученици.

Въз основа на мнението на комисията Директорът на ответното училище е постановил заповед № 605/10.09.2010 г., като е прекратил трудовото правоотношение с ответника на основание съкращаване на един щат „Учител по история и цивилизация”.

Изложените мотиви на комисията по подбор на персонала се потвърждавана безпротиворечиво от ангажираните в хода на производството пред районния съд писмени и гласни доказателства от въззивника ПГ М."П.Я." гр.Г. Д..

Видно е от приложените и към личното трудово досие на въззивника С., по повод неизпълнение на конкретни негови трудови задължения са били съставяни няколко протокола /№ 13/04.01.2010 г., № 5/08.12.2009 г. № 830/07.07.2010 г./, вкл. са приложени три броя писмени обяснения от Ч. С., и писмено обяснения от Т. М. – учител във въззивното учебно заведение.

Установеното от писмените доказателства досежно нарушенията на трудовата дисциплина от страна на въззивника С., изразяващи се в неправилно водене на училищната документация и преждевременно напускане на работното място, вкл. периодичните му конфликти с ученици и учители от въззивното учебно заведение, се установяват и от показанията на свидетелите Л. /зам.директор на ПГ М. гр.Г. Д./ и Г. /педагогически съветник/.

От показанията на същите се установява още, че въззивникът С. не е участвал в различните училищни мероприятия и извънкласни форми на работа с учениците, за разлика от другия участник при подбора поради съкращаването на един щат за учител по история и цивилизация, не е класен ръководител и има индикатори за професионална непригодност – изменящите се условия на труд, по-голямата аграсивност на учениците, социалния живот.

Въззивната инстанция кредитира показанията на горните свидетели, които са последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от установеното от писмените доказателства.

Че Ч. С. не е класен ръководител и не проявява инициативноист при провеждането на извънкласни прояви, се установява и от показанията на свидетелката Д. – също учител във въззивното учебно заведение.

Тя обаче сочи, че С. по нейна преценка не е аграсивен и е изключително умен, като в тази част показанията й се подкрепят от тези на свидетеля А./бивш колега на С./.

Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Т., като неотносими към предмета на спора.

В хода на производството пред районния съд е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която е докладвала, че брутното му месечно трудово възнаграждение е било в размер на 574 лв.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че предявените пред него обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество приел и че са основателни.

За да мотивира този си извод изложил съображения, че щатното расписание представлява списъкът на наетата работна сила по общ брой на работниците и служителите и тяхното разпределение.

Това е персоналът, чрез които се осъществява трудовата дейност на училището. Посочил, че процедурата по съкращаване на щата е свързана със съставянето на ново щатно разписание, с намаляне на отделни бройки, като се посочва наимованието и броят на съкратените длъжности.

За да се приеме, че е налице съкращаване на щата, е необходимо да е налице намаляване или премахване за в бъдеще на отделни бройки на утвърдения общ брой работници или служители. Освен това, съкращаването на съответната щатна бройка трябва да е извършено по установения ред и от лицето или органа, който има право да извършва такива промени в щатното разписание.

За конкретния казус приел, че според чл. 147 от ППЗНП /ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за народната просвета/, директорите на училищата изготвят и утвърждават длъжностните разписания на персонала и утвърждават поименното разписание на длъжностите.

В случая на стр.61 по първоинстанционното дело е представено длъжностно щатно разписание на ответното училище в сила за учебната 2010 / 2011 година, утвърдено от директора А., където действително е записано, че за заеманата от въззивника С. длъжност е настъпила редукция – 1.2 щат. За сравнение длъжността– старши учител по история и цивилизация в длъжностно щатно разписание на ответното учебно заведение за учебната 2009 / 2010 година е налична и щата е 1.7.

Районният съд приел обаче, че въпреки наличието на реално съкращаване на щата директорът на въззивното учебно заведение не е бил компетентен да прекрати трудовото правоотношение между страните по делото, т.к. на него са му делигирани определени правомощия по чл. 147 от ППЗНП, но по отношение на длъжностните разписания на персонала и поименното разписание на длъжностите се изисква и съгласуване на списък образец № 1 с Регионалните инспекторати по образованието.

Приел, че по аргумент на чл. 10 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на Народната просвета, преподавателската работа на педагогическите кадри в училищата се планира през месец юни в списък - образец 1 и се утвърждава от директора не по-късно от 30.09, след съгласуване с Началника на Инспектората по образованието.

В случая видно от щатното разписание за учебната 2010/2011 г. лисват доказателства - изрично списък-образец 1 на ПГ по М. „. Я." град Г. Д. да е утвърден от директора на училището на месец 09.2010 г., след съответното съгласуване с Началника на РИО - гр. Б. .

Навел и че същата Наредба предвижда възможност промени в числеността на педагогическия персонал да се извършва по време на цялата учебна година, но при същите условия - изготвяне на списък-образец 1.

И т.к. при спор за законността на уволнението, извършено на фактическото основание, визирано в чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ, в тежест на работодателя е да докаже реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по съответния ред, предхождащо уволнението, в случая това не било установено.

Районният съд навел доводи, че за да е налице реално съкращаване в щата, или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност (трудова функция), или фактически да се премахне трудовата функция (да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва).

Въз основа на приетото за установено от него направил извод, че изменението в щата е извършено преди утвърждаването на списък-образец 1 от РИО за учебната 2010/2011 г., имащ право за това, поради което уволнението на ищеца не е извършено съобразно установаните правила за целта.

С оглед на това заключил, че фактическото основание, посочено в заповедта за уволнение - съкращаване в щата, не е доказано, поради което и иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ /признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна/ се явява основателен.

Поради акцесорността на претенциите по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 приел, и че същите са доказани по основание.

По претенцията по т.3 във вр. с чл.225 КТ приел, че по размер претенцията е основателна да размер на 2 870 лв., представляваща размер на брутното му трудово възнаграждение за пет месеца.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – и двамата въззивници са останали недоволни от решението на районния съд в атакуваните му части.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу негоот страна на въззивника ПГ М. гр.Г. Д. са основателни, респ. тези на въззивника Ч. С. – неоснователни, по следнитесъображенията:

Основателни са оплакванията на въззивника ПГ М. гр.Г. Д., че районният съд не е извършил анализ по отделно и в съвкупност на целия доказателствен материал, ангажиран в хода на развилото се пред него производство, поради което и не е установил точно релевантните за предмета на спора факти, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, а от там и до необоснованост.

В този смисъл следва да се отбележи, че районният съд не е обсъдил по същество ангажираните пред него писмени и гласни доказателства в подкрепа на становището на въззивнотно учебно заведение, че процесното уволнение е законосъобразно, като извършено от компетентен орган при спазване на процедурата по чл.329 КТ.

При преценка на анагжираните писмени доказателства районният съд е следвало да установи релевантния за предмета на спора факт, че във въззивното учебно заведение се прилага системата на делегираните бюджети, въведена за първи път през 2009 г.

Така съобразно нормата на § 53, ал.1, т.4 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2010 г. /ЗДБРБ/ директорите в училищата в системата на народната просвета, в които се прилага системата на делегиран бюджет, имат право самостоятелно да определят числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището.

В конкретния казус като е извършил намаляване на щата за един брой учител по история и цивилизация, поради намаляване на броя на часовете /видно от щатното разписание за учебната 2009/2010 г. и 2010/2011 г./ Директорът на въззивното учебно заведение е упражнил правомощията си дадени му от горецитирания закон.

Този извод се налага и при тълкуването на нормата на чл.40, ал.2 и ал.3 от Закона за народната просвета, съобразно която трудовите договори с учителите в училищата се сключват от директорите, като възникването, изменението и прекратяването на същите се извършва по правилата на КТ.

Горните текстове от ЗДБРБ за 2010 г. и ЗНП са нормативни актове от по-висока степен отнесено към цитираната от районния съд Наредба № 3 на МОН, поради което и съобразно нормата на чл.15 ЗНА при колизия между тях следва да се прилага нормата на закона, а не на наредбата.

Това тълкуване в конкретния казус води до безсъмнен извод, че процесното съкращаване на щата е извършено от компетентен орган – Директора на въззивното учебно заведение, като определянето на числеността на персонала от негова страна не се нуждае нито от предварителна, нито от последваща санкция от Началника на РИО.

Като не е съобразил горното районният съд е извел необоснован извод, че в случая съкращаването на щата е извършено от некомпетентен орган.

На самостоятелно основание основателни са оплакванията на въззивното учебно заведение, че районният съд не е изложил мотиви досежно правилността на извършения подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ при конкретното уволнение.

Съгласно установената константна практика на ВКС, при оспорване истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства, работодателят следва да установи при условието на пълно и главно доказване законността на проведения подбор.

В конкретния казус въззивната инстанция счита, че въззивното учебно заведение е провело успешно такова доказване.

Съвкупната преценка на ангажираните в неговия ход писмени и гласни доказателства установяват безпротиворечиво констатираните и от комисията по подбора факти на еднаква квалификация между двамата заемащи длъжността „учител по история и цивилизация” преди съкращаването на щата /и двамата имат изискващото се образование и квалификация за заемането на тази длъжност/, но различно изпълнение на качеството на възложената работа.

Така учителят, който е бил предпочетен от комисията да остане на работа след съкращаването на щата, според ангажираните доказателства не е допускал системни нарушения на трудовата дисциплина, както въззивникът С., бил е класен ръководител и е участвал дейно в извънкласните форми на работа с учениците, не е имал открити конфликти с тях и колеги.

За разлика от него Ч. С. има констатирани нарушения на трудовата дисциплина и учебния процес, които поради броя им може да се приемат за системни, имал е конфликти с ученици и колеги, не е работил като класен ръководител, нито е участвал в извънкласни форми за работа с учениците – т.е. същият не е притежавал необходимите умения за справяне с възложената работа срочно и качествено.

Ето защо въззивната инстанция, която иначе изцяло споделя изложените мотиви на районната такава досежно правната същност на безвиновното основание за прекратяване на трудово правоотношение – съкращаване в щата, приема от фактическа и правна страна, че в конкретния казус прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото е осъществено при извършено реално съкращаване на щата, от компетентен орган и при спазване на правилата за подбор, установени в чл.329, ал.1 КТ.

Поради горното и първоинстанционното решение следва да се отмени, а по съществото на спора да се постанови ново, с което обективно съединените искове на Ч. С. против ПГ М. гр.Г. Д. по чл.344, ал.1, т.1-3 макар процесуално допустими – предявени в срок от активно материално легитимирана страна, да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.

Поради това и атакуваното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ да се остави в сила, макар и по различни от изложените от районния съд съображения.

Съобразно нормата на чл.80 ГПК въззивникът С. следва да заплати на ПГ М. гр.Г. Д. сторените от нея по делото съдебни и деловодни разноски в размер на общо 436,40 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и ДТ по производството.

Мотивиран от горното и на осн.чл.271 ГПК, Б. окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 499/10.02.2011 г. на РС Г. Д., постановено по гр.д. № 1406/2010 г. в частта му, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № 605/10.09.2010 г. на Директора на ПГ по М. „. Я." град Г. Д., с която е прекратено трудовото правоотношение на Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д., обл. Б., поради съкращаване на щата, Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д., обл. Б. е бил възстановен на длъжноста” старши учител по история и цивилизация” в ПГ по М. „. Я." град Г. Д., заемащ я преди уволнението и ПГ по М. „. Я." град Г. Д. е била осъдена да заплати на Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д. сумата в размер на 2 870 /две хиляди осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, както и сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,сторени съдебни и деловодни разноски, а на РС гр.Г. Д. да заплати държавна такса в размер на 164.80 /сто шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ за предевените искове по иска за отмяна на незаконосъобразна заповед, за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ и за изплатено възнаграждение на вещото лице, както и за издаване на изпълнителен лист и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д., обл. Б. против П. г. по м. и с. с. „. Я." град Г. Д., представлявана от Директора Г. В. А. за отмяна на Заповед №605/10.09.2010 г. на Директора на ПГ по М. „. Я." град Г. Д., с която е прекратено трудовото правоотношение на Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д., обл. Б. поради съкращаване на щата, за възстановяване на Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д., обл. Б. на длъжноста ”старши учител по история и цивилизация” в ПГ по М. „. Я." град Г. Д., заемащ я преди уволнението, както и за заплащане на сумата от 2 870 /две хиляди осемстотин и седемдесет/ лева, ,представляваща обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ и на сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева сторени съдебни и деловодни разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 499/10.02.2011 г. на РС Г. Д., постановено по гр.д. № 1406/2010 г. в останалата му част.

ОСЪЖДА Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д., УЛ.”П. С.” № 13 да заплати на П. г. по меганизация и селско стопанство „. Я." град Г. Д., представлявана от Директора Г.В.А. сумата от 436,40 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса по въззивното производство.

ОСЪЖДА Ч. А. С. с ЕГН * от град Г. Д., УЛ.”П. С.” № 13 да заплати на Районен съд гр.Г. Д. сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото за възнаграждеине на вещото лице по счетоводната експертиза, както и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от обявяването му на страните на 26.04.2011 г. пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: