Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.6.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1120 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „А и Н Б.Б.“ ООД срещу отказ № 20180510102836/20.05.2018 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. В жалбата се оспорва да е налице възприетата от регистърната администрация пречка за вписване с довод за противоречие на вписаните обстоятелства с обявения дружествен договор, предвиждащ управлението да се осъществява от двама управители и недоказана представителната власт на пълномощника, взел решение за промяната, чието вписване е заявено. Наведен е довод, че несъответствието предполага указание за представяне на актуализиран дружествен договор, а представителната власт на пълномощникя противоречи на представените доказателства предвид утвърдената от закона форма на нотариална заверка, която се твърди да е съобразена. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на увеличение на капитала.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
Регистърното производство е инициирано от жалбоподателя с искане да бъде вписано увеличение на капитала на дружеството.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията сочи, че представените документи от външна страна осъществяват фактическия състав на регистърното производство за заличаване на управител, поради което е счел за неприложима нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Прието е, че вписването на заявеното обстоятелство би довело до противоречие с обявения дружествен договор, както и че заявителят следва да има предвид, че към заявлението следва да представи пълномощно за представителство в общото събрание на съдружниците.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на утвърдени от закона обстоятелства, подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на подлежащо на огласяване обстоятелство.
Законът еднозначно разграничава подлежащите на вписване обстоятелства – чл. 22 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от тази по обявяване на актове – чл. 22 ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Спецификата обуславя и различен предмет на дължимото съдействие. Нормата на чл. 119 ал. 4 ТЗ предписва задължение за обявяване на заверен препис от дружествения договор, отразяващ актуалното му съдържание – с промените, предмет на заявеното искане за вписване. От тази гледна точка при все, че не предполага самостоятелно регистърно производство, неизбежно е в рамките на дължимата проверка да бъдат съобразени правилата, относими към процедурата за обявяване на актове.
Нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ вменява в задължение на длъжностното лице по регистрацията задължението да съдейства на заявителя, когато е пропуснал да приложи интересуващите производството документи. След като по силата на чл. 119 ал. 4 ТЗ на обявяване в търговския регистър подлежи актуалният дружествен договор, налице е и хипотезата на указаната норма – липсата на приложен препис от дружествения договор задължава длъжностното лице по регистрацията да укаже нуждата от прилагането му и да осигури гарантирания от закона срок за изпълнение на даденото указание. В случая длъжностното лице по регистрацията не е изпълнило това задължение.
Настоящият състав не споделя довода, че преценката на нотариуса изключва нуждата от представяне на пълномощното, въз основа на което е изразена волята от името на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Нормата на чл. 137 ал. 4 ТЗ предписва изискване към съдържанието на пълномощното – то следва да бъде изрично. Действително в рамките на проверка представителната власт с оглед нормата на чл. 589 ал. 2 вр. чл. 578 ал. 4 ГПК нотариусът дължи да се увери, че на волеизразяващия правен субект е предоставена такава възможност. Това обаче не е достатъчно, за да освободи длъжностното лице от задължението да се увери непосредствено в наличието на такъв документ и в произтичащия от него обем на представителната власт. Едва възпроизвеждането на документа с оглед на съдържанието му гарантира в пълнота както интересите на съдружниците, обезпечавайки реална възможност да го оспорят, в случай, че не документът не отразява действителната им воля.
Както бе посочено вече законът пряко ангажира длъжностното лице по регистрацията да се увери, че предписаните от закона факти, обуславящи заявеното за вписване обстоятелство, са се проявили. Изключение от правилото е възможно само ако и доколкото самият документ отразява обвързващо длъжностното лице обстоятелство. Предписаната форма – заверка на подписа отразява констатацията на нотариуса, че лицето, чийто подпис удостоверява, се е легитимирал пред него като пълномощник на лицата, от чието име волеизразява. В рамките на това производство не подлежи на удостоверяване съдържанието на представеното пълномощно.
Законът предписва форма за удостоверяване съдържанието на документа, обективиращ решението на общото събрание. Според предписаните от чл. 590 ГПК правила удостоверителната власт на нотариуса е ограничена до отразяване, че документ с определено съдържание му е направен достояние и да съхранява екземпляр от този документ. Следователно, извън обхвата на удостоверителното изявление и при това удостоверяване остава съдържанието на пълномощното.
Понеже документът – изричното писмено пълномощно, е необходим за формиране на извод, че фактите, на които се основава заявеното за вписване обстоятелство са се проявили длъжностното лице дължи да уведоми страната за непълнотата на представените доказателства в контекста на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед изрично предписаното от закона съдържание на съдебния акт в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност настоящият състав счита, че дължи да се произнесе по съществото на заявеното искане въз основа на представените по делото доказателства. Властта му да обвърже регистърната администрация е ограничена до възлагане на дължимото, но отказано вписване. В случая необосновано поддържаният довод за неотносимост към производството на документа, материализиращ изрично писмено упълномощаване за пълномощника на съдружниците, довел до невъзможност в регистърното, а и в настоящото производство да бъде установено съдържанието на пълномощното, изключва възможността за извод, че изразената воля се опира на валидно учредена власт.
При очертаното правомощие с чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за съда и доколкото не са налице предпоставките за вписване на заявеното обстоятелство, настоящият състав не намира процесуална възможност да върне преписката на Агенция по вписванията, а дължи да се произнесе по същество, прогласявайки жалбата за неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „А и Н Б.Б.“ ООД срещу отказ №
20180510102836/20.05.2018 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: