РЕШЕНИЕ
№ 1388
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330112845 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК на Р. ИВ. ИВ., ЕГН **********, представляван от
адв. А. против „Еос Матрикс“ ООД, ЕИК ********* за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника като погасени по давност следните суми: главница в размер на 2000
лева, ведно със законна лихва от 28.03.2017 г., както и сумата от 40 лева държавна такса и
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от ****г. по ч.гр.д. № *****г. на РС-
П., въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***** г., по описа на ****, рег.
№ ***, район на действие О. с. – П.
В исковата молба се твърди, че процесните суми не се дължат, тъй като се погасени по
давност преди образуването на изпълнителния процес. Аргументирано е, че воденото между
страните заповедно производство и издадената заповед за изпълнение не прекъсват
давността.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, възразява за отхвърляне на
предявения иск, като изтъква, че ищецът не е възразил против издадената заповед за
изпълнение, с което от стабилизирането на заповедта давността е прекъсната и тече нова
давност, чийто срок не е изтекъл.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявениятиск за процесуално
допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото доказателства, че против ищеца по реда на чл.
1
410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***** г. на
РС-П., която му е връчена лично на *****г. Тъй като не е подадено възражение по чл. 414
ГПК, заповедта е влязла в сила на ***** г. - с изтичането на двуседмичен срок. С
разпореждане от **** г., въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист, по който е
образувано изпълнително дело № **** г., по описа на ******, по което са предприети
същински изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банковите сметки на ищеца-
длъжник.
Ключов за изхода на делото от правна страна е въпросът дали считано от влизане в
сила на заповедта за изпълнение давността се прекъсва и започва да тече нова давност, т.е.
дали по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение се прилага правилото на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Съдът приема, че с влизане в сила заповедта за изпълнение давността се
прекъсва и започва да тече нова давност, като новият срок е всякога 5-годишен. Буквалният
прочит на чл. 117, ал. 2 ЗЗД сочи на извод, че само за установените със съдебно решение
вземания, срокът на новата давност е всякога пет години. Стриктното тълкуване на закона
обаче е неправилно. В тази връзка следва да се има предвид, че Законът за задълженията и
договорите е обнародван на 22 ноември 1950 г. и влиза в сила на 1 януари 1951 г., като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е претърпяла едно-единствено изменение от 1993 г., с
което думите "освен за вземания срещу държавата и държавните предприятия" се заличават,
т.е. текстът на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не е изменян съществено. Законът за задълженията и
договорите е приет малко преди приемането на отменения ГПК от 1952 г., уреждащ
несъдебните изпълнителни основания. В тази връзка, ГПК от 1952 г. не предвижда уредба
на заповедното производство, поради което и ЗЗД е нямало как да съдържа, а и не съдържа
правило, което да приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение на влезлите в сила
съдебни решения, що се касае до последиците на погасителната давност. Към онзи момент
заповедното производство не е имало легална уредба, а философията на несъдебните
изпълнителни основания по ГПК от 1952 г., в сравнение със заповедното производство, е
различна. Длъжникът е могъл да се защити чрез отрицателен установителен иск, ако против
него е насочено изпълнение на погасено по давност вземане, или изобщо на вземане, което
длъжникът оспорва. Действащият ГПК урежда заповедното производство като своеобразна
част от изпълнителния процес, с цялата условност на последното твърдение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали едно вземане е спорно между страните по
делото, като при безспорност на вземането, т.е. липса на възражение по чл. 414 ГПК,
кредиторът се снабдява със съдебно изпълнително основание, какъвто характер е придаден
на влязлата в сила заповед за изпълнение, по аргумент от чл. 404, т. 1 ГПК. При влязла в
сила заповед изпълнение, кредиторът не може да предяви осъдителен иск за същото
вземане, тъй като правният спор е разрешен и искът би бил недопустим. При това
положение, независимо от колебанията в съдебната практика, дали влезлите в сила заповеди
за изпълнение формират подобни на силата на пресъдено нещо правни последици, едно е
сигурно, те препятстват възможността за преразглеждане на правния спор по исков ред. Ето
защо и кредитор, който разполага с влязла в сила заповед за изпълнение, не може да бъде
поставен в положение, което е по-обременително от това кредитор, разполагащ с влязло в
2
сила осъдително съдебно решение, тъй като влезлите в сила заповеди за изпълнение водят
до непререшаемост на правния спор. С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
следва да се тълкува разширително, а не стриктно, в смисъл, че срокът на давността е
всякога пет години, за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно изпълнително
основание.
Настоящият съдебен състав напълно споделя съдебна практика, обективирана в
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВСК, IVг.о., с което е прието, че
когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече новата петгодишната давност
за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, като е поставен знак за равенство
между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила съдебни решения. В този
смисъл е и приетото с решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на ВКС, IV г.о.
В разглежданата хипотеза, е без правно значение дали давността е изтекла преди
влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като длъжникът не е възразил и заповедта е
влязла в сила. Последиците на давността не се прилагат служебно – чл. 120 ЗЗД, а
възражението за изтекла давност за периода до влизане в сила на заповедта за изпълнение е
преклудирано от влязлата в сила заповед за изпълнение. Без правно значение за изхода на
правния спор е какви са предприетите в изпълнителния действия и дали с тях се прекъсва
давността, тъй като давността, дори и без да е образуван изпълнителен процес, би изтекла
на 15.07.2022 г., тъй като давността спира в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., с оглед
разпоредбите на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, т.е. към приключване на съдебното дирене давността със сигурност не е изпекла,
независимо от факта, че същата е прекъсната и с молбата за налагане на запор в
изпълнителния процес.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК на Р. ИВ. ИВ., ЕГН **********
против „Еос Матрикс“ ООД, ЕИК ********* за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника като погасени по давност следните суми: главница в размер на 2000
(две хиляди) лева, ведно със законна лихва от 28.03.2017 г., както и сумата от 40
(четиридесет) лева държавна такса и разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от **** г. по ч.гр.д. № ****г. на РС-П., въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ ***** г., по описа на ****, рег. № ***, район на действие О. с. – П.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3