Р Е Ш Е Н И Е
28/15.1.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IХ - ти
състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 3709/2018 г.,
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени, в обективно, кумулативно съединение, искове от М.Ш.Ю.
и Г.Х.Ю., чрез пълномощника адв. О. ***, против А.Ш.Ю., чрез пълномощника адв. И.от
АК Шумен, с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване в
отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот в с. Д.,
общ. Х. –
Млекопункт, с площ 120 кв. м., изграден в УПИ, заедно с дворно място, с площ от
0.920 дка и
осъждане ответникът да предаде владението върху същите и с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и цена 3027 лева, за осъждане ответникът да
плати на ищците обезщетение за лишаване от ползване за периода от 20.08.2015 г.
/датата на връчване на нотариалната покана/ до 31.12.2018 г. /датата на
завеждане на исковата молба/, ведно с възражение от ответника, с правно
основание чл. 79 ЗС, за придобиване по давност на реалните, западни части /половини/
от процесната сграда и процесния парцел и искане от ответника, с правно
основание на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, за частична отмяна на НА № *** г., по описа на Нотариус А.
А., за
собственост на недвижим имот: Млекопункт - масивна сграда със застроена площ от
120 кв. м., построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на
с. Дл., издаден по
реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, последващо обективно, кумулативно
съединени, в условията на евентуалност, с насрещен иск, с правно основание чл.
72, ал. 1 ЗС и цена 10 000 лв., за присъждане увеличената стойност, следствие
извършени подобрения от ответника, на имота бивш Млекопункт,
изграден в УПИ I в кв. 12 по плана на с. Д., както и право на задържане, с правно
основание чл. 72, ал. 3 ЗС, до заплащане на претендираните подобрения и
разноски.
Ищците
обосновават исковата си претенция твърдейки, че са собственици на недвижим имот, придобит чрез търг от бившата
кооперация на с. Д., Община
Х., находящ се на ***, който
представлявал: масивна сграда със застроена площ от 120 кв. м., изграден в УПИ
I – „Изкупвателен пункт на АПК“, от квартал 12 по плана на селото, ЕКАТТЕ
21289, заедно с дворното място с площ от 0.920 дка, при граници: север – улица,
изток – улица, запад – улица и юг-парцел III общинска собственост, който се
владеел от ответника без правно основание от 2014 г. На 14.08.2015 г., поканили
ответника да освободи имота и да им предаде владението, както и в противен
случай да им плаща месечен наем за ползването в размер на 80 лева. Твърди се,
че до настоящия момент, ответникът не е освободил имота, продължава да го
ползва и не плаща никакви суми за ползването. Молят съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да им предаде владението върху процесния недвижим
имот, както и да бъде осъден да им плати обезщетение за лишаване от правото да го
ползват, за периода от поканата до завеждане на иска в размер на 80 лв. месечно,
изменен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, хип. 1 ГПК на 3027 лева. Претендират разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че от 2001
г. до настоящия момент владее имота трайно, явно, необезпокоявано и
непрекъснато, с ясното съзнание, че е негова собственост като счита, че е
собственик на северозападната част от Млекопункта представляваща самостоятелна
сграда за живеене - къща, заедно с половината от дворното място, цялото от 920
кв. м., с излаз на ул. „***“. С това съзнание започнал и мащабен ремонт на сградата,
плащал данъците и консумативите. Адресно бил регистриран на този адрес. Това
владение било осъществено в продължение на повече от 10 години и в тази връзка
прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност считано от 2001
г.. Оспорва дължимостта на сумата за наем, като не оспорва, че през 2015 г.
получил покана от ищците, от която узнал, че имат претенции към преустроената от
него част от бившия Млекопункт в къща, но счита това за несериозно. Моли да бъде
признат за собственик на владяната от него част от имота, на основание давностно владение, както и НА
№ *** г., по описа на Нотариус А.
А., с който ищците са признати за собственици на
недвижим имот, придобит по давност да бъде частично отменен. В условията на
евентуалност предявява насрещен иск ответниците по него да бъдат осъдени му
платят сумата от 10 000 лв. - увеличената стойност на имота, следствие
направените от него подобрения, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещната искова претенция до окончателното плащане, както и
право на задържане до плащане на претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответниците по насрещния иск не са подали писмен отговор.
В хода на
проведените по делото съдебни заседания явилите се страни, лично и чрез
процесуални представители, поддържат заявените становища.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С НА №
*** г., по описа на Нотариус А.
А.
/л. 5/, ищците М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю.,
са признати за собственици по
давностно владение след извършена обстоятелствена проверка /л. 73 – л. 83/,
на недвижим имот: Млекопункт -
масивна сграда със застроена площ от 120 кв. м., построена в УПИ I „Изкупвателен
пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на с. Д.,
ЕКАТТЕ 21289, Община Х., област
Ш., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота:
север-улица, изток-улица, запад-улица и юг-парцел III-общинска собственост. От
приложените към нотариалното дело и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява, че цената на „Млекопункт“ собственост на ЗК
„Бъдеще“ /в ликвидация/, с. Д., е
платена от М.Ш.Ю.
с Фактура № **********/27.06.2001
г. /л. 82/, след участие в публичен търг с явно наддаване за продажба на ДМА - Протокол
от 27.06.2001 г. /л. 83/.
С Договор № ДО-64/11.09.2015 г. за продажба на имот-частна
общинска собственост /л. 6/ ищците купуват от Община Х.: УПИ I с площ от 1000
кв. м. по плана на с. Д., с
административен адрес: с. Д., ***, при граници на имота: север – ул. ***, изток ул. ***, юг –
УПИ III-общ., запад ул. ***, за
сумата от 3117.52 лв., с ДДС.
По делото са приети Скица № 321/5.10.2018 г., по описа на Община
Х., на УПИ I - изкупвателен пункт на АПК кв. 12, по плана на
с. Д. /л.
7/ и Удостоверение за данъчна оценка № **********/05.10.2018 г., по описа на община
Х. /л. 7/ на имот в с. Д.,
ул. ***, с площ на парцела – 1000 кв. м. и други нежилищни обекти
– Млекопункт, с площ 120 кв. м., собственост на М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю..
С Нотариална покана Рег. № ***
г., по описа на Нотариус peг. № 222, /л. 11/ връчена с обратна разписка /л. 10/,
ищците уведомяват ответника, че в качеството си на собственици, по силата на НА №
*** г., на Млекопункт
– масивна сграда със застроена площ 120 кв. м., изградена в УПИ I - изкупвателен
пункт на АПК от кв. 12, по плана на с. Д.,
целият с площ от 0.920 дка, го канят да освободи имота и да им предаде
владението върху него, както и в противен случай да счита същата като покана за
плащане на наем за ползването на пристройката в размер на 80 лева месечно.
От ответника са
представени, приети и неоспорени от ищците: Фактури за платена В и К услуга /л.
27 – л. 29/; Експедиционна бележка № 000408 и Стокова разписка от 12.06.2012 г.
/л. 30/ за закупена баластра и фракция на стойност 135 лв.; Експедиционна
бележка без номер и дата /л. 30а/ за закупен пясък чакъл цимент и превоз на
стойност 249 лв.; Експедиционна бележка № 008 без дата /л. 31/ за бетон на
стойност 421 лев и касова бележка за сумата от 363 лв.; Сметка и касова бележка
за сумата 178 лв., Касова бележка за сумата от 21.80., Касова бележка за сумата
539 лв. /л. 31а/; Сметка за сумата 829.70 лв., Касова бележка за сумата 142 лв.,
Касова бележка за сумата 300.70 лв., Касова бележка за сумата 154 лв. /л. 32/; Снимки
10 бр. /л. 33 – л. 42/
От заключението на
допуснатата по делото СТЕ се установява, че след оглед на място вещото лице е
установило, че в УПИ I, кв. 12 по плана на с. Д.,
с административен адрес: ул. ***, е
изградена масивна сграда, бивш Млекопункт, на едни етаж, която функционално е
преустроена в две жилища, като е разделена с вътрешна преградна стена на две
части, всяка по 60 кв. м, а дворното място условно е разделено на две части и в
западната половина по улична регулация към ул. „***“
има две постройки, като ответникът ползва западната част, а ищците източната
част от имота – сградата и парцела. Източната половина от сградата, която се
ползва от ищците, има отделен вход, оградни стени и е функционално оформена
като жилище. Западната половина от сградата, която се ползва от ответника, има
отделен вход, оградни стени и също функционално е оформена и преустроена като
жилище. Пазарният наем за целия процесен имот, за периода 20.08.2015 г. –
31.12.2018 г., възлиза на 6 054 лева, а за половина от него – 3 027 лева. С извършените
от ответника подобрения в западната половина на сградата от 2001 г. до момента,
стойността на имота се е увеличила с 6 200 /шест хиляди и двеста / лева.
От свидетелските
показания на С. М. - син на ищците, които съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че придобиването на
имота през месец юни 2001 г. било със средства само на ищците и ответникът не
бил участвал в плащането на цената. Между
страните имало уговорка след придобиване на имота ответникът да направи ремонт на целия
млекопункт, а ищците няма да искат пари за половината, която след ремонта да му
прехвърлят. С тази уговорка го пуснали доброволно да ползва половината имот. Ответникът
започнал да прави ремонт само в предоставената му половина, но нито питал какъв
да бъде той, нито изпълнил обещанието си да ремонтира цялата сграда. Това
принудило ищците да му поискат обяснение и така се скарали.
Според свидетеля
С. С. по време на
търга през месец юни 2001 г. А. бил в Турция, но в селото се говорело, че М. и А.
заедно взели Млекопункта като се разбрали, че М. ще ползва източната част, а А.
- западната. През 2009 г. А. се върнал от Р.Турция и започнал да прави основен
ремонт в неговата половина от имота - бетонна оградата, гараж, посадил дървета.
М. започнал да прави ремонт на източната част преди 2 години, като ремонтирал
покрива. Твърди, че А. живее в имота от 2009 г.
Свидетелят А. Р. твърди, че след
като през 2009 г. А. се върнал, като пенсионер, от Турция направил ремонт на
неговата си половина: в сградата изградил кухня, баня, сменил керемидите, сменил
дограмата с ПВЦ, а в парцела - построил гараж и ограда, посадил лозе и дръвчета.
От една или две години А. имал и друга къща в селото, по която не бил правил ремонт.
Според свидетеля
Н. С. през 2001 г. двамата
братя М. и А. заедно купили Млекопункта, след което поделили имота. Твърди, че М.
нямал свои пари и купил имота с пари на А., който преди да замине за Турция му
ги оставил, но не е присъствала на броенето. От 2001 г. А. знаел, че западната
част е негова и я ползвал като своя, а през 2009 г. заживял постоянно там, като
до тогава идвал от Р. Турция и наглеждал имота. Представял го за свой, като
когато правил ремонта казвал, че прави ремонт на своя имот. По време на ремонта
на своята половина вложил пари за нови врати, прозорци, покрив, изградени били две
стаи, салон, кухня, баня. От 2001 до 2015 г., когато махнали оградата, дворът
бил разделен на две, като едната половина се ползвала от А., който засадил дръвчета,
лозе. Проблемите между двамата братя започнали през 2015, когато А. потърсил Нотариалния
акт за имота и разбрал, че е на името само на М.. Твърди, че А. не е извършвал
ремонт в частта на М., който преди 2 г. сам започнал ремонт на своята половина,
като ремонтирали половината от покрива - смяна на мертеци, цигли.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на ревандикационния
иск, за признаване, като установено, в отношенията между страните, че ищците са
придобили недвижим имот в с. Д., ул. ***, състоящ се от: дворно място, УПИ
I – „Изкупвателен пункт на АПК“, от квартал 12, по плана на селото, с площ от 0.920 дка, ведно с масивна
сграда „Млекопункт“, със застроена площ от 120 кв. м. и за осъждане на ответника да
предаде владението върху имота на ищците, по общо правило, е обусловено от
установяване, по пътя на пълното и главно доказване, от ищцовата страна елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право си
на собственост върху вещта, придобито именно на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот, както и липса на
правно основание за това, като в тежест на ответника е да докаже, че има
основание за владението си.
В процесния
случай предявеният иск е за собственост и предаване владението на реална част
от недвижим имот, като от ищците се твърди, че са собственици на целия имот, а
ответникът ползва неоснователно само реална част /половината/ от дворното място, цялото с площ от 0.920 дка, където е засадил лозе и овощни
дървета, като ползва и реална част /половината/ от масивната сграда, цялата със застроена площ от 120 кв. м.,
където живее след направен от него ремонт и преустройство. Това е хипотеза,
при която предмет на защита е право на собственост върху цял имот /сграда и
УПИ/, а ответникът ползва неоснователно само реална част от сградата, както и
реална част от дворното място, като се иска предаване само на тези реални
части, тъй като само за тези части се спори, че се владеят неоснователно. Ответникът се защитава, като твърди, че ищцовата страна не е собственик
на спорните реални части от парцела и сградата, защото валидно е придобил правото
на собственост върху същите по давностно владение.
От приетите по
делото писмени доказателства, еднозначно се установи, че ищците са придобили собствеността върху спорния имот,
както следва: Парцела, УПИ I по плана на с. Д., с административен адрес: ***,
на
основание продажба като доказват правото си с Писмен договор за сделка, за
която законодателят, с разпоредбата на чл. 18 ЗС, е въвел облекчена форма за
действителност - Договор № ДО-64/11.09.2015 г. с
Община Хитрино за продажба на имот-частна общинска собственост по плана на с. Д., при граници на имота: север – ***,
изток ул. ***, юг – УПИ III-общ., запад ул. ***;
Сградата
на основание давностно владение, като доказват собствеността с Нотариален акт
по обстоятелствена проверка - НА
№ *** г., по описа на Нотариус А.
А., с който
им е призната собственост на недвижим имот Млекопункт - масивна сграда със
застроена площ от 120 кв. м., построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от
кв. 12 по плана на с. Д., ЕКАТТЕ
21289, Община Х., област
Ш., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота:
север-улица, изток-улица, запад-улица и юг-парцел III-общинска собственост.
Съгласно
постановеното в ТР № 11/2012 г, ТГД № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, Нотариален акт по
обстоятелствена проверка легитимира владелеца като собственик на имота и обръща
доказателствената тежест в процеса - в тежест на този, който оспорва нотариалния
акт, е да обори констатациите на нотариуса. От
друга страна приложените към нотариалното дело и неоспорени от ответника
писмени доказателства се установява, че цената на „Млекопункт“ собственост на
ЗК „Бъдеще“ /в ликвидация/, с. Д., е
платена от М.Ш.Ю.
с Фактура № **********/27.06.2001
г. след участие в публичен търг с явно наддаване за продажба на ДМА.
Фактът на упражняваната
от ответника фактическа власт върху спорните реални части от процесните имоти,
по общо правило, подлежи на установяване, само ако другата страна го оспорва,
доколкото нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1 ГПК не допускат
съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и прави възражения от името на
страна по делото, то следва, че не може служебно да изследва обстоятелства, по
които страната не взема отношение. В този смисъл, предвид че нито ответникът
нито ищците оспорват, че спорните реални части от парцела и сградата се държат
или владеят от ответника, то следва да се приеме, че този факт е доказан.
Защита на
ответника по предявения ревандикационен иск се реализира чрез твърдение за
настъпил правопораждащ факт - че е придобил собствеността върху владените от
него реални части от парцела и сградата по давност.
Относно
възможността за придобиване по давност на реалната западна част от процесния парцел,
съдът намира следното: След 2001 г., с разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, законодателството
предвижда, че реално определени части от парцели могат да се придобиват по
давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ,
които в селата или части от тях с преобладаващ равнинен терен /с наклон до 10
метра на сто/, както е в процесния случай, са: 16 м. лице и 500 кв. м.
повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и главни улици
- 14 м. лице и 300 кв. м. повърхност. Предвид, че цялата площ на процесния
парцел УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“
от кв. 12 по плана на с. Д., е 0.920
дка., което се твърди от двете страни и се установява от заключението на
приетата и неоспорена СТЕ, както и, че не се твърди наличие на специфични теренни
и стопански условия или разположение на парцела по главна улица, следва да се приеме, че владяната от ответника западна реална част от
парцела не би могла да бъде придобита по давност,
поради площ по – малка от законово допустимата.
Предвид изложеното съдът намира възражението на ответника, с правно
основание чл. 79 ЗС за придобиване по давност на реалната западна част от процесния
парцел: УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“
от кв. 12 по плана на с. Д., ЕКАТТЕ
21289, Община Х., област
Ш., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота:
север-улица, изток-улица, запад-улица и юг-парцел III-общинска собственост, за
неоснователно, поради което искът, с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване
в отношенията между страните, че ищците са собственици на дворното място и осъждане ответникът да предаде
владението му следва да бъде уважен.
Относно
възможността за придобиване по давност на реалната западна част от процесната сграда
със застроена площ 60 кв. м.. Предвид приетото заключение на допуснатата по
делото СТЕ, че сградата – бивш Млекопункт, на един етаж, с площ 120 кв. м., е функционално
разделена на две, с преградна стена разположена в посока север – юг, като всяка
част има самостоятелен и отделен вход, както и че след преустройството извършено
от ответника процесната западна реална част не е сред имотите, които не могат
да се придобиват по давност /не е принадлежност към главна вещ или помощна
постройка/, то позоваването на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност, чрез възражение по предявен срещу него собственически иск, подлежи на
изследване за основателност.
По общо правило
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: установено
владение и изтичане на определен срок. Установено „владение” означава упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя - чл. 68, ал. 1 ЗС. В този смисъл владението има два елемента: обективен/корпус/-
упражняване на фактическа власт и субективен/анимус/- намерение за своене. Тъй
като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се
доказва, разпоредбата на чл. 69 ЗС е установил презумпцията – предполага се, че
владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Не са владение т. нар. „търпими действия”, като: държането /държател е лицето,
което осъществява фактическа власт, но няма намерение да свои имота, поради
което не може да го придобие по давност, независимо от продължителността на
държането/ и ползването /ползвател е лице, което в израз на добросъседство,
взаимопомощ или приятелство е било допуснато от собственика да живее и да
ползва имота заедно с него - също не е владелец и не може да придобие този имот
по давност независимо от срока/. В процесния случай ответникът упражнява
фактическа власт върху спорната западна част от процесната сграда с площ 60 кв.
м. и не е нито дължател, нито ползвател, поради което следва да се приеме, че е
владелец. При преценка дали е установено „владение годно като основание за
придобиване” следва да се вземат предвид характеристиките, като: непрекъснато;
спокойно; явно; несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Владението
е „непрекъснато”, когато не е загубено за повече от 6 месеца - чл. 81 ЗС.
Съгласно чл. 83 ЗС, който докаже, че е владял в различни времена, се
предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното – оборима
презумпцията. По дефиниция владението трябва да е „постоянно”, но не е
необходимо „непрекъснато” да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическа власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия
спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са
прекъсвани от действията на трети лица. Владението е „спокойно”, когато не е
установено по насилствен начин. Владението е „явно”, когато не е установено по
скрит начин. В хипотезата „владение на имот, който е изцяло чужд”, за да е
владението „несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя“, не е нужно
лицето, което е установило фактическа власт върху имота, без да има основание
за това, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на
собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на фактическата
власт тя има характер на владение, а не на държане.
В процесния
случай не са представени никакви доказателства владението на ответника върху
спорната западна част от процесната сграда да е загубено за повече от 6 месеца.
Според свидетелските показания на С. С., А. Р. и Н. С., които съдът намира за обективни, след като през
2009 г. А. се върнал от Р.Турция заживял постоянно в неговата половина от имота
и започнал да прави основен ремонт там. Не са представени никакви доказателства
владението на ответника да е установено по скрит или насилствен начин - дори
напротив според свидетелските показания на С.
М.
- син на ищците, които в тази част съдът кредитира
като обективни, след придобиването
на имота през месец юни 2001 г. доброволно го пуснали да ползва половината имот,
а Н. С. твърди, че от
2001 г., след като двамата братя доброволно поделили имота, когато А. идвал от
Р. Турция наглеждал половината от имота като своя. Доколкото става въпрос за
имот, който е изцяло чужд, то от момента на установяване на фактическа власт
върху реална част от сградата, без да има основание за това, тази фактическата
власт има характер на несъмнително владение и с намерение да се държи вещта
като своя. Вторият елемент от фактическия състав е изтичане на определен от
закона срок, чиято продължителност зависи от вида на вещта: движима или
недвижима и характер на владението: добросъвестно или недобросъвестно. „Добросъвестно“
е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи
владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или,
че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се
преценява към момента на възникване на правното основание - чл. 70 ЗС. Правните
основания годни да направят владелеца добросъвестен, по смисъла на чл. 70, ал.
1 ЗС са: прехвърлителните сделки; административните актове с вещноправни
последици и съдебните решения по конститутивни искове относно право на
собственост или ограничено вещно право, както и нищожният поради опорочена
форма за валидност договор за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот и
унищожаемият договор. В процесния случай не е налице нито една от посочените
хипотези. Според свидетелските показания на С.
М.
- син на ищците, които съдът в тази час кредитира, като обективни, между страните имало уговорка след придобиване на имота през месец юни
2001 г. ответникът да направи ремонт на целия
млекопункт, за което ищците обещали да му прехвърлят половината без да искат
пари. В този смисъл отношенията между страните, към момента на възникване, са
изградени на правно основание негодно за установяване на добросъвестно владение,
доколкото могат да се характеризират като произтичащи от предварителен договор за
прехвърляне на вещно право върху част от недвижим имот, който е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, хип. 3 ЗЗД - поради неспазване на изискуемата от чл.
19, ал. 1 ЗЗД писмена фирма за действителност. Следователно владението на
ответника е недобросъвестно и като такова определя продължителност от
Предвид изложеното съдът намира възражението на ответника, с правно
основание чл. 79 ЗС за придобиване по давност на реалната западна част, със
застроена площ 60 кв. м., от процесния недвижим
имот: Млекопункт - масивна сграда със застроена площ от 120 кв. м., построена в
УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на с. Длъжко, за основателно,
поради което искът, с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане
ответникът да предаде владението на тази част от сградата, следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на възражението на ответника, с правно основание чл. 79 ЗС,
води до частична отмяна на титула за собственост на ищците - НА №
*** г., по описа на Нотариус А.
А.. С разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК
законодателят е дал възможност на всяко трето лице, чийто права са засегнати от
такъв нотариален акт, по исков ред да докаже, че е собственик на имота, при
което, ако искът бъде уважен, нотариалният акт подлежи на отмяна или изменение.
Следователно нотариалният акт, който признава права, които не се притежават, в
съответствие с уважена претенция за отреченото материално право, следва да бъде
отменен. В случая възражението
на ответника, с
правно основание чл. 79 ЗС, е уважено, при което са налице предпоставките
издадения по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК НА №
*** г., по описа на Нотариус А.
А., за
собственост на недвижим имот: Млекопункт - масивна сграда със застроена площ от
120 кв. м., построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на
с. Д., прогласяващ ищците за собственици да бъде отменен, в частта, с която са
засегнати правата на владеещия ответник, на основание чл. 537, ал. 2,
изр. 3 ГПК.
Основателността
на иска, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати
обезщетение за лишаване от ползване е предпоставена от установяване, при
условие на пълно главно доказване, от ищеца, че в рамките на исковия период от
20.08.2015 г. /датата на връчване на нотариалната покана/ до 31.12.2018 г.
/датата на завеждане на исковата молба/, ответникът е ползвал без основание
процесния имот и размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност да
реализира евентуална наемна цена от вещта, както и размера на обогатяването.
Предвид установеното, че началото на срока на давностното владение на ответника
върху спорната реална западна част от процесната сграда, с площ 60 кв. м., е след
търга през месец юни 2001 г. и 10 годишната давност в негова полза като
недобросъвестния владелец е изтекла преди 20.08.2015 г. /датата на връчване на
нотариалната покана/, следва, че през исковия период, ответникът не е ползвал без
основание процесния имот в тази част, поради което искът се явява неоснователен
и следва да бъде отхварлен.
Относно последващо,
обективно, съединения, осъдителен, насрещен иск, с правно основание чл. 72, ал.
1 ЗС. Доколкото този иск е за присъждане
увеличената стойност, следствие извършени подобрения от ответника, на имота -
бивш Млекопункт, изграден в УПИ I в кв.
12 по плана на с. Длъжко, за който е предявен иск по чл. 108 ЗС от ответниците
по него, то разглеждането и произнасянето е обусловено от евентуалното уважаване на
първоначалния иск за собственост. Предвид, че първоначалният собственически иск
в спорната част от процесния имот, за която се претендират от ищеца по насрещния
иск подобрения, е приет за неоснователен, то насрещният иск следва да бъде
оставен без разглеждане.
Относно
предявеното с насрещния иск възражение за право на задържане, с правно
основание чл. 72, ал. 3 ЗС. Възражението за право на задържане, е процесуален
способ за упражняване на материално право и процесуално действие, с което
ответникът се защитава срещу първоначалния иск, а по естеството си, е винаги
евентуално - съдът го разглежда, само ако уважи осъдителен иск на ищеца срещу
ответника. Оставянето на насрещният иск за плащане на подобрения без
разглеждане има за последица оставяне без разглеждане и на предявеното
възражението за право на задържане.
Относно разноските:
Двете страни са
направили искане за присъждане на разноски, но не представят списък чл.80 ГПК.
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност. От
ищеца са претендирани разноски в общ размер на 953.24 лв., от които 303.24 лв.
– държавна такса; 500 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за
вещо лице. При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят по
съразмерност разноски в размер на 428.12 лева. Ответникът претендира разноски в
общ размер на 2 330 лв., от които 400 лв. – държавна такса по обратния иск;
1780 лв. - адвокатско възнаграждение и 150 лв. - възнаграждение за вещо лице,
като му се дължат общо 965 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Районен съд Шумен
Р Е Ш И:
Признава за
установено по отношение на А.Ш.Ю., с ЕГН ********** и адрес: ***, че М.Ш.Ю., с
ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, са собственици на недвижим имот:
УПИ I, целият с площ от 920 кв. м.,
по плана на с. Д., с
административен адрес: с. Д., ***, при граници на имота: север – ул. Дедеагач, изток ул. ***, юг – УПИ III-общ., запад ул. ***,
придобит по Договор № ДО-64/11.09.2015 г. за продажба на имот-частна общинска
собственост ищците от Община Хитрино, и
Осъжда А.Ш.Ю., с
ЕГН ********** и адрес: ***, да предаде на М.Ш.Ю., с ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с
ЕГН ********** ***, владението върху реалната, западна половина от процесния парцел,
съгласно Приложение 2, към Заключението на допуснатата по делото СТЕ, находящо
се на л. 115 от делото, неразделна част от настоящото решение.
Признава за
установено по отношение на А.Ш.Ю., с ЕГН ********** и адрес: ***, че М.Ш.Ю., с
ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, са собственици на недвижим имот: Млекопункт - масивна сграда със застроена площ от 120 кв.
м., построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на с. Д., ЕКАТТЕ 21289, Община Х.,
област Ш., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота:
север-улица, изток-улица, запад-улица и юг-парцел III-общинска собственост, по
давностно владение след извършена обстоятелствена проверка с НА №
*** г., по описа на Нотариус А.
А..
Отхвърля иска
предявен от М.Ш.Ю., с ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, срещу А.Ш.Ю.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, за признаване на собствеността и предаване владението
на реалната, западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от недвижим имот: Млекопункт - масивна сграда, цялата със застроена площ от
120 кв. м., функционално
разделена на две, с преградна стена разположена в посока север – юг, като всяка
част има самостоятелен и отделен вход,
построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на с. Д., ЕКАТТЕ 21289, Община Х.,
област Шумен, целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота: север-улица,
изток-улица, запад-улица и юг-парцел III-общинска собственост, придобита по
давностно владение, упражнявано от ответника през периода юни 2001 – юни 2011
г.
Отменя
Нотариален акт № *** г., по описа на
Нотариус Ася Асенова, рег. № 019 на НК, с район на действие ШРС, с който ищците
М.Ш.Ю., с ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, са признати за
собственици на недвижим имот – Млекопункт,
масивна сграда със застроена площ от 120 кв. м., функционално разделена на две, с
преградна стена разположена в посока север – юг, като всяка част има
самостоятелен и отделен вход, изграден
в УПИ I – „Изкупвателен пункт на АПК“ от квартал 12 по плана на село Д., ЕКАТТЕ 21289, Община Х.,
област Ш., целият с площ от 0.920 дка при граници на имота: север –
улица, изток – улица, запад – улица и юг-парцел III общинска собственост, в
частта относно реалната
западна половина със застроена площ 60 кв. м. придобита
по давностно владение
упражнявано от А.Ш.Ю., с
ЕГН ********** и адрес: ***, през
периода юни 2001 – юни 2011 г., на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Отхвърля
предявеният от М.Ш.Ю., с ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, иск, с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А.Ш.Ю., с ЕГН ********** и
адрес: ***, да плати на ищците обезщетение за лишаване от ползване на реалната,
западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от собствения на ищците
недвижим имот – Млекопункт, масивна сграда, със
застроена площ от 120 кв. м., разделена на две, с преградна стена разположена в
посока север – юг, като всяка част има самостоятелен и отделен вход, изграден в УПИ I – „Изкупвателен пункт на АПК“ от квартал
12 по плана на село Д., ЕКАТТЕ
21289, Община Х., област
Ш., целият с площ от 0.920 дка при граници на имота: север –
улица, изток – улица, запад – улица и юг-парцел III общинска собственост, за периода от
20.08.2015г. (дата на връчване на покана) до 31.12.2018г. (дата на завеждане на
исковата молба), като неоснователен.
Оставя без разглеждане
предявеният от А.Ш.Ю., с ЕГН ********** и адрес: ***, насрещен иск, с правно
основание чл. 72, ал. 1 ЗС, срещу М.Ш.Ю., с ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с ЕГН **********
***, за присъждане на сумата от 10 000 лв. представляваща увеличената стойност
на реалната, западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от собствения на
ищците недвижим имот – Млекопункт, масивна сграда, със
застроена площ от 120 кв. м., разделена на две, с преградна стена разположена в
посока север – юг, като всяка част има самостоятелен и отделен вход, изграден в УПИ I – „Изкупвателен пункт на АПК“ от квартал
12 по плана на село Д., ЕКАТТЕ
21289, Община Х., област
Ш., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота: север –
улица, изток – улица, запад – улица и юг-парцел III общинска собственост, следствие
извършени подобрения от ищеца, който е упражнявал фактическа власт върху
половината от имота изключително за себе си, поради несбъдване на условието,
при което е предявен.
Оставя без разглеждане
предявеното от А.Ш.Ю., с ЕГН ********** и адрес: ***, възражение за право на
задържане, с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС, срещу М.Ш.Ю., с ЕГН **********
и Г.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, до плащане на подобренията и разноските по реалната
западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от собствения на ищците
недвижим имот – Млекопункт, масивна сграда, със
застроена площ от 120 кв. м., разделена на две, с преградна стена разположена в
посока север – юг, като всяка част има самостоятелен и отделен вход, изграден в УПИ I – „Изкупвателен пункт на АПК“ от квартал
12 по плана на село Д., ЕКАТТЕ
21289, Община Х., област
Ш., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота: север –
улица, изток – улица, запад – улица и юг-парцел III общинска собственост, следствие
извършени подобрения от ищеца, който е упражнявал фактическа власт върху
половината от имота изключително за себе си, поради несбъдване на условието,
при което е предявено.
Осъжда А.Ш.Ю., с
ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на М.Ш.Ю., с ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с
ЕГН ********** ***, сумата от 428.12 (четиристотин
двадесет и осем лева и дванадесет стотинки)
лева,
разноски пред настоящата инстанция за държавни такси, депозит за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда М.Ш.Ю., с
ЕГН ********** и Г.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, да платят на А.Ш.Ю., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата от 965.00 (деветстотин
шестдесет и пет) лева разноски пред
настоящата инстанция за държавни такси, депозит за вещо лице и възнаграждение
за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия:………………...