№ 39103
гр. София, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110115713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б.“ Е. срещу „Т.“ ., за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща част от вземане с общ
размер от 21 000 лева – сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца
вследствие на ползването без основание на собственото на ищеца съоръжение за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. С. за периода 21.01.2021 г. – 25.03.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът, като възложител и изпълнител на
строежа, е собственик на съоръжение за присъединяване, включващо присъединителен
топлопровод с диаметър 2ф114,3/200 и съответна дължина по трасе 4м, и абонатна
станция с работни параметри: 16 бара налягане и максимална температура 150 градуса
С, и мощност за отопление 350+250 кВт, а за битово горещо водоснабдяване - 450 кВт.
Целта на това съоръжение е да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за
битово горещо водоснабдяване жилищната сграда - етажна собственост, находяща се
на адрес: гр. С.. Впоследствие, към процесното съоръжение са присъединени етажните
собственици от сградата. Владението на процесното съоръжение е предадено от ищеца
на ответника, той е открил абонатни номера на отделните етажни съсобственици за
заплащане на доставяната топлинна енергия и същият се облагодетелства от цената за
доставяната топлинна енергия, считано от 17.01.2001 г., когато съоръжението му е
предадено за ползване. Ищецът поддържа, че точно е изпълнил дадените му от
ответника предписания относно топлозахранването на жилищната сграда - етажна
собственост на бул. В., точно е изпълнил строежа на съоръжението за присъединяване
и че изпълнението е съобразно одобрените проекти. Въпреки това, до настоящия
момент ответникът отказва да изкупи съоръжението и го използва от момента на
издаване на разрешението за ползване - 17.01.2001 г за целите на търговската си
дейност - топлоснабдяване. Излага доводи, че съгласно действащия към момента на
подписване на договора между страните чл. 105д, ал. 1 от Закон за енергетиката и
енергийната ефективност, както и сега действащия чл. 137, ал. 1 от Закона за
1
енергетиката, съоръжението за присъединяване е следвало да се изгради от ответника
и за негова сметка. След като това не е направено и съоръжението е изградено за
сметка на ищеца, са налице предпоставките на чл. 137, ал. 2 ЗЕ за заплащане на цена
за ползване, определена като размер по методиката на ДКЕВР съгласно чл. 36, ал. 3
ЗЕ. Ищецът твърди, че е канил ответника, както да изкупи собствеността на
топлосъоръжението, така и да подпише договор за ползване на съоръжението за
времето до самото изкупуване, но до настоящия момент и двете предложения не са
приети от ответника. Твърди, че именно това поведение на ответника е причина
ищецът да потърси правата си по съдебен ред, като с влязло в сила решение по гр.д №
5934/18г. на I-12 състав на С. ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
ползване на съоръжението за периода от 02.05.2012 г. до 02.05.2017 г., а относно
периода от 03.05.2017 г. до 20.01.2021 г. е висящо производството по гр. д. № 3070/21г.
по описа на С., 82 състав. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Т.“ ., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Поддържа, че от представените по делото доказателства не се
установява, че ищецът е собственик на съоръжението и че той е изградил същото.
Твърди, че ищецът не разполага с опита, знанията и средствата самостоятелно да
проектира и изгради строежа, наречен „присъединителен топлопровод и абонатна
станция“. Излага доводи, че в полза на ищеца не е възникнало право на обезщетение
за ползването, тъй като разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ е субсидиарна и е приложима
само в хипотези, в които топлопреносното предприятие отказва изкупуването, а
ищецът не е представил необходимите документи, за да бъде сключен договор за
изкупуване. Ответникът излага доводи, че поведението на ищеца представлява
злоупотреба с право, тъй като симулира желание за изкупуване на съоръженията, като
подава формални покани или представя в дружеството непълен комплект от
документи, с цел воденето на искови производства за различни периоди, като по този
начин уврежда ответното дружество.Твърди, че с времето съоръжението значително
намалява стойността си, като към настоящия момент оценката му е очевидно крайно
незадоволителна, поради което ищецът няма интерес да го продаде, а се опитва да се
обогати, чрез стойността на дължимата цена за ползване, която неколкократно може да
надмине стойността на обекта към настоящия момент. Прави възражение за
придобиване по давност на съоръжението и излага доводи, че същото е движима вещ и
по силата на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗС се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 05 години, а ответникът владее вещта от 17.01.2001 г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение и
поддържа, че същото се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок.
Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Ответникът прави
възражение с правна квалификация чл. 80, ал. 1 ЗС.
2
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) че през процесния период е
бил собственик на съоръжението за присъединяване, за което претендира заплащането
на обезщетение за ползването; 2) че ответникът е ползвал съоръженията през
процесния период; 3) връзка между настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника; 4) размера на обезщетението за процесния период, 5) че ищецът е подал
заявление за сключване на договор за присъединяване.
Указва на ответника и при доказване на горните факти , че в негова тежест е
да установи погасяване на паричното си задължение, а именно че е изпълнил
задължението си за заплащане на цена за ползването на изградените съоръжения и/или
обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му.
В доказателствена тежест на ищеца е и да докаже факти, имащи за последица
спиране и/или прекъсване на давността, с оглед направеното от ответника
възражение за погасяване на част от вземането по давност.
УКАЗВА на ответника по направеното от правоизключващо възражение за
придобивна давност, че в негова тежест е да докаже че е владял съоръжението
непрекъснато, явно и необезпокоявано в течение на пет години. УКАЗВА на ищеца,
че в негова тежест е да обори презумпцията по чл. 69 ЗС.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети
като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да
бъде уважено, тъй като посредством изслушването на такава се цели установяване на
факти, за които ищецът носи доказателствената тежест.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г.
от 9.30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 400 лева, вносими от ищеца в 7 -дневен срок от
връчване на настоящото определение. НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Н., телефон
****, която да се уведоми за изготвяне на заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
3
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.я, като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на ответника.
Да се уведоми вещото лице след внасяне на депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4