№ 181
гр. Враца, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20211400500403 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260156/16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 2574/2020 г. по
описа на РС-Враца, състав на съда се е произнесъл по предявените пред него в
условията на обективно съединяване искове, като е:
1/ Отхвърлил предявения от Д. В. П. от гр.Враца против „Фест Тийм“ ЕООД –
гр.София, ЕИК *** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД за заплащане на
сумата от 100,00 лева, представляваща цената на електронен билет №
000732470200105153500000 /PTLC5N5/, закупен на 26.02.2020 г. посредством
платформата „eventim.bg”, както и съединеният евентуален иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД за същата сума, като неоснователни – погасени чрез
плащане;
2/ Осъдил „Фест Тийм“ ЕООД да заплати на Д. В. П. сумата от 1,75 лева,
представляваща законна лихва върху сумата от 100,00 лева за периода от предявяване
на иска – 07.10.2020 г. до изплащане на сумата на 08.12.2020 г.;
3/ Осъдил „Фест Тийм“ ЕООД да заплати на Д. В. П. на основание чл.88, ал.1,
изр.2-ро от ЗЗД сумата от 9,85 лева, представляваща разноски, направени във връзка с
развалянето/прекратяването на договор за услуга от 26.02.2020 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от предявяването на иска – 07.10.2020 г. до окончателното й
1
изплащане;
4/ Осъдил „Фест Тийм“ ЕООД да заплати на Д. В. П. направените по делото
разноски в размер на 1050,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса и 1000,00 лева
адвокатско възнаграждение.
5/ Осъдил Д. В. П. да заплати по сметка на РС-Враца допълнително държавна
такса от 50,00 лева, както и държавна такса от 5,00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Недоволен от решението е останал ответникът „Фест Тийм“ ЕООД – гр.София,
който го е обжалвал в частта, с която исковите претенции са уважени, както и в частта
за разноските.
Относно сумата от 9,85 лева въззивникът – ответник оспорва като
немотивиран, необоснован и в противоречие със събраните доказателства извода на
РС-Враца, че сумата е дължима на ищеца като вреда, подлежаща на обезщетяване на
основание чл.88, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД. Поддържа, че тази сума съставлява разход за
услугата „Телепоща“, който разход е направен по избор на ищеца. Твърди
недължимост на сума, като се позовава на хипотезата на чл.306, ал.1 от ТЗ. Твърди
също, че няма как тази сума да се дължи едновременно и поради неизпълнение на
договорно задължение, и като вреда от развалянето на договорните отношения между
страните.
Относно сумата от 1,75 лева твърди, че същата е недължима, тъй като при
отхвърлен иск за главното вземане от 100,00 лева следва да бъде отхвърлено и
акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху него.
Поддържа и подробно обосновава становище за недължимост на възложените
му със съдебното решение разноски, които следва да заплати на ищеца, като поддържа,
че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски единствено за уважените искове и
съобразно техния размер.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните от него части, а исковите
претенции на ищеца отхвърлени изцяло.
Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Не сочи и не представя нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца Д. В. П., в който също
подробно се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба, като се
излагат доводи, целящи да оборят всеки един от доводите на въззивника. Относно
позоваването на непреодолима сила, по смисъла на чл.306, ал.1 от ТЗ, въззиваемият
сочи, че това твърдение е наведено за първи път с въззивната жалба и е преклудирано.
Моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.
Прилага на хартиен носител извлечение от официална интернет страница,
съдържащо публично обявление на въззивника „Фест Тийм“ ЕООД относно
организирания от последния фестивал „Hills of Rock”, като сочи, че обявлението е
2
достъпно и в електронен формат на посочен електронен адрес.
С допълнителна молба-становище вх.№ 3676/23.06.2022 г. Д.П., чрез
пълномощника му адв.Т., е релевирал и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от въззивника.
С молба вх.№ 3876/04.07.2022 г. „Фест Тийм“ ЕООД също е направило
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
насрещната страна, което да бъде намалено до минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, а именно 300 лева.
Страните не правят доказателствени искания.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Въззивният съд не дължи предприемане на процесуални действия по
направеното във въззивната жалба оплакване за недължимост на деловодните
разноски, които „Фест Тийм“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. В. П. с
първоинстанционното решение. В тази си част жалбата има характер на молба по
чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по каквато молба при
същите доводи и възражения РС-Враца вече се е произнесъл с определение №
262627/08.07.2021 г., което не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
На 07.10.2020 г. районният съд е бил сезиран с искова молба от Д. В. П. от
гр.Враца срещу „Фест Тийм“ ЕООД с искане последният да бъде осъден на основание
чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД да му заплати сумата от 100,00 лева, представляваща
заплатена и подлежаща на връщане поради разваляне на договор цена на електронен
билет № 000732470200105153500000 /PTLC5N5/, закупен на 26.02.2020 год.
посредством платформата „eventim.bg”, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума за периода от 01.10.2020 г. – настъпването на забавата до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 9,85 лева, представляваща разноски за „Телепоща“.
В условията на евентуалност е отправил искане ответникът да бъде осъден
основание чл.55, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД да му заплати същата сума от 100,00 лева,
представляваща заплатена и подлежаща на връщане поради прекратяване на договора
поради непреодолима сила цена на електронен билет № 000732470200105153500000
/PTLC5N5/, закупен на 26.02.2020 год. посредством платформата „eventim.bg”, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума за периода от 01.10.2020 г. –
3
настъпването на забавата до окончателното изплащане на сумата и сумата от 9,85 лева,
представляваща разноски за „Телепоща“.
В исковата молба ищецът Д. В. П. от гр.Враца твърди, че на 26.02.2020 г. е
закупил чрез платформата ‘”eventim.bg” 2 броя електронни билети с №
000732470200105153500000 /PTLC5N5/ и № 000732470200205153500000 /PTLC5N5/, за
всеки от които е заплатил по банков път сумата от по 100 лева, за фестивала „Hills of
Rock 2020”, който е трябвало да се състои на 26.07.2020 г., с организатор ответникът
„Фест Тийм“ ЕООД. Поддържа, че фестивалът е отменен от организатора с изявление,
което е оповестено от него на 13.05.2020 г., поради усложнената международна
обстановка, породена от разпространението на COVID 19 и въведените от
правителството ограничения на провеждането на културни събития на открито. В
изявлението си „Фест Тийм“ ЕООД, в качеството си на организатор на събитието,
предоставило възможност закупените билети да важат за изданието на фестивала,
което ще се състои през 2021 г. („Hills of Rock 2021”), а на тези потребители, които
няма да посетят фестивала, ще бъде предоставена възможност да върнат своите билети
в рамките на определен период. Посочва се, че на 23.09.2020 г. ищецът е изпратил
изрична писмена покана до „Фест Тийм“ ЕООД посредством телепоща със заверка на
съдържанието, с която е заявил, че разваля /прекратява/ сключените договори за
покупка на гореописаните два билета изцяло, тъй като нямал интерес от получаването
на билети за фестивала, който евентуално ще се състои през 2021 г., и че претендира
възстановяване на сумата от 200 лева, представляваща цена на двата билета, както и
направените разноски за телепоща в размер на 9,85 лева, като предоставил 7-дневен
срок за доброволно плащане. Твърди, че поканата е получена на същия ден (23.09.2020
г.) от управителя на „Фест Тийм“ ЕООД – С. Е., което се установява от обратна
разписка, както и че на същия ден представител на ответника се свързал с него по
телефона и му обяснил, че „Фест Тийм“ ЕООД няма намерение да върне парите,
докато не бъде обявено изданието на фестивала „Hills of Rock” за догодина, но все още
няма яснота кога ще се случи това. Посочва, че ответното дружество не му е заплатило
претендираната сума нито след изтичане на предоставения с поканата срок за
доброволно изпълнение, нито към датата на предявяване на исковете.
Моли съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лева,
представляваща заплатена цена за единия от горепосочените два електронни билета,а
именно – за електронен билет № 000732470200105153500000 /PTLC5N5/, както и
направените разноски за телепоща в размер на 9,85 лева. Счита, че цената подлежи на
връщане, ведно с лихвите за забава и посочените разноски.
Излага подробни съображения относно пасивната материалноправна
легитимация на организатора „Фест Тийм“ ЕООД, извършеното плащане,
прекратяването на договора за покупка на билета и подлежащата на връщане цена.
С молба вх.№ 26474/19.10.2020 г. ищецът е поискал от съда да наложи
4
обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителни мерки – забрана за
използване на търговска марка (чл.25, ал.1, т.1 от ЗМГО) и забрана за разпореждане с
правото върху марка от притежателя й (чл.25, ал.1, т.2 от ЗМГО) по отношение на
притежаваната от ответника словна търговска марка „Хилс ъф Рок“ /Hills Of Rock/. С
определение № 260319/19.10.2020 г. по делото, влязло в законна сила, Районен съд-
Враца е оставил молбата без уважение, като неоснователна.
В указания му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение по чл.119, ал.4 от
ГПК за неподсъдност на делото пред Районен съд-Враца и моли делото да бъде
прекратено и препратено на Районен съд-София, където се намира седалището на
дружеството. Не отрича ангажимента си към всички лица, закупили билети за
фестивала „Hills of Rock 2020”, поет с публично обявление от 13.05.2020 г., направено
на Facebook страницата на събитието и на уебсайта на „еventim.bg“, билетите им да
важат без презаверка за изданието през 2021 г., а за тези, които няма да имат
възможност да посетят фестивала след обявяване на новите дати и всички артисти за
„Hills of Rock 2021”, и възможността да върнат своите билети в определен период.
Поради това счита, че договорът, в потвърждение на който са издадени двата билета,
закупени от ищеца, продължава да обвързва страните по него, както и че до момента на
обявяване на новите дати и изпълнителите за изданието на фестивала „Hills of Rock
2021” има отлагателно възражение за недължимост на цената на билетите, закупени за
фестивала „Hills of Rock 2020”. Твърди, че обявяването на фестивала „Hills of Rock
2021” предстояло да бъде направено на 07.12.2020 и от тази дата лицата, закупили
билетите за „Hills of Rock 2020”, ще могат да си възстановят заплатените пари, ако не
желаят да посетят „Hills of Rock 2021”, още преди насрочването на първото заседание
по делото. Поради това твърди, че ищецът е следвало да търси защита на правата си по
съдебен ред едва след като е изчерпил предоставените от него възможности за
удовлетворение. Поддържа, че възможността за отлагане на фестивала е била ясна за
него още в момента на закупуване на билетите, тъй като е била регламентирана в
чл.11, ал.2 от Общите условия на „Ивентим.БГ“ ООД, и ищецът е разбирал, че
възстановяването на цената на закупените билети при отлагане на фестивала може да
зависи от условия, определени от организатора на събитието. Поради изложеното
счита, че за ищеца не е възникнало право да развали сключения с „Фест Тийм“ ООД
договор, нито да прекрати договора поради настъпила непреодолима сила, съответно за
него не е възникнало вземане за заплатената цена на закупените билети. На второ
място, смята, че ищецът не е установил факта на връчване на С. Е. на покана за
прекратяване/разваляне на договор чрез телепоща на посочената от ищеца дата, тъй
като представеният от ищеца документ не е оформен съгласно изискванията на
използваната бланка (липса информация за факта на подаването на документа в
пощенската станция, съответно датата на подаване), от представеното известие за
5
доставяне не може да се установи връзката му с документа (телепоща), който се
твърди, че е бил доставен с него, и от представените от ищеца документи не може да се
установи по безспорен начин самоличността на Д.П., съответно обстоятелството, че
същият е подал изявлението, изпратено чрез телепоща. Твърди, че не се установява
безспорно и обстоятелството, че лицето, закупило билетите, посочени в
потвърждението за закупуване, лицето, направило плащане, съобразно извлечението от
банкова сметка, и лицето, изпратило телепощата, е едно и също лице, откъдето следва
и неяснота дали ищецът е лицето, което евентуално има правата, свързани с
представените по делото електронни билети. Поддържа, че обективно съединеният иск
за разноски за телепоща в размер на 9,85 лева също е неоснователен, тъй като
разноските за упражняване на потестативни права на ищеца не представляват
договорна или извъндоговорна вреда, подлежаща на обезщетение, нито са разноски по
делото, които могат да бъдат присъдени по реда на чл.78 от ГПК.
Съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове от възложител по
договор за услуга срещу изпълнител за връщане на платеното на отпаднало основание,
поради извънсъдебно едностранно разваляне на договора, в резултат на неизпълнение
на задълженията по него, с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то във вр. с чл.87, ал.2 от
ЗЗД и законна лихва по чл.86 от ЗЗД, както и за разноски, направени във връзка с
развалянето на договора, и предявени в условията на евентуалност обективно
съединени искове от възложител по договор за услуга срещу изпълнител за връщане на
платеното поради неосъществено основание, поради прекратяване на договора поради
невиновна невъзможност за изпълнение, с правно основание чл.55, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД
и законна лихва по чл.86 от ЗЗД, както и за разноски, направени във връзка с
прекратяването на договора.
По тяхната основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска,
като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, както
и съединеният евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД за същата
сума, като неоснователни – погасени чрез плащане. Осъдил е ответника да заплати на
ищеца сумата от 1,75 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 100,00 лева
за периода от предявяването на иска до изплащането на същата; сумата от 9,85 лева,
представляваща разноски, направени във връзка с развалянето/прекратяването на
договор за услуга, и е присъдил разноски по делото в полза на ищеца в общ размер на
1050,00 лева. Осъдил е Д. В. П. да заплати по сметка на РС-Враца допълнително
държавна такса от 50,00 лева, както и държавна такса от 5,00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
За да постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа
страна, че ищецът Д. В. П. от гр.Враца на 26.02.2020 г. е закупил чрез платформата
”eventim.bg” 2 броя електронни билети с № 000732470200105153500000 /PTLC5N5/ и
№ 000732470200205153500000 /PTLC5N5/, за всеки от които е заплатил по банков път
6
сумата от по 100 лева, за фестивала „Hills of Rock 2020”, който е трябвало да се състои
на 26.07.2020 г., с организатор ответникът „Фест Тийм“ ЕООД. Плащането на двата
билета е извършено на 02.03.2020 г. чрез банков превод от разплащателна сметка
BG37FINV91501017188311 с титуляр Д. В. П., по сметка на „Ивентим.БГ“ ООД.
Посочил е, че съгласно чл.2, ал.2 от приложимите Общи условия за покупка на билети
по електронен път на „Ивентим.БГ“ ООД, в сила до 08.04.2020 г., при продажба на
билетите EVENTIM действа от името и за сметка на съответния организатор на
събитието. Според чл.3, ал.2 от същите, ако организаторът не изпълни своите
задължения във връзка с дадено събитие, включително ако организаторът отмени
събитието, последният по закон е пряко отговорен пред лицата, закупили билетите, за
обезщетяването им и за връщането на платените суми. Съгласно чл.3, ал.3
организаторът на събитието възлага на EVENTIM разпространението и продажбата на
билетите за съответното събитие, като при продажбата на билетите EVENTIM действа
от името и за сметка на съответния организатор на събитието. Съгласно чл.11, ал.1 от
ОУ в случай на отмяна на събитие организаторът на събитието носи отговорност за
връщане на сумите, платени за билетите, и за обезщетяването на лицата, претърпели
вреди поради отмяната на събитието; отмяната на събитието представлява
неизпълнение от страна на организатора на поетото задължение за осигуряване на
заплатената развлекателна услуга. Според ал.2, ако организаторът реши да отложи
събитие или да промени мястото на провеждане, билетът, независимо от причините за
отлагането или промяната, е валиден за новата дата или за новото място на събитието.
От организатора на събитието зависи дали билетите могат да бъдат върнати или
заменени. Съгласно чл.11, ал.7 при отказ от страна на организатора да възстанови
сумите, платени за билетите, клиентите могат да отправят исканията си за
възстановяване на платената цена директно към организатора на неговия адрес на
управление, посочен в описанието на събитието, или да подадат жалба срещу
организатора пред компетентните държавни органи. Приел е, че екипът на „Hills of
Rock” е уведомил феновете си, чрез обявление, оповестено на 13.05.2020 г. на Facebook
страницата на събитието и на уебсайта на „еventim.bg“, че поради усложнената
международна обстановка, породена от разпространението на COVID 19 и въведените
от правителството със Заповед № РС-01-256/11.05.2020 г. ограничения за
провеждането на културни събития на открито, са направили осъществяването на
фестивала „Hills of Rock 2020” невъзможно през юли 2020 г. В изявлението е посочено,
че всички закупени билети за изданието „Hills of Rock 2020” ще важат без презаверка
за изданието на фестивала, което ще се състои през 2021 г., а след обявяване на новите
дати и всички артисти за „Hills of Rock 2021”, тези фенове, които няма да имат
възможност да посетят фестивала, ще могат да върнат своите билети в рамките на
определен период. На 23.09.2020 г. ищецът Д.П. е изпратил посредством телепоща със
заверка на съдържанието изрична писмена покана до „Фест Тийм“ ЕООД, с която
7
заявил, че разваля /прекратява/ сключените помежду им договори за покупка на
гореописаните два билета изцяло, тъй като няма интерес от получаване на билети за
фестивала, който евентуално ще се състои през 2021 г. С поканата ищецът е заявил, че
разваля/прекратява сключените договори и е помолил адресата в едноседмичен срок от
получаването й да му възстанови сумата от 200 лева, представляваща заплатена и
подлежаща на връщане цена на двата билета, както и направените разноски за поканата
в размер на 9,85 лева, които ищецът е заплатил на „Български пощи“ ЕАД. На същия
ден (23.09.2020 г.) управителят на „Фест Тийм“ ЕООД – С. Е., е получил телепоща със
заверка на съдържанието.
С определението си по чл.140 от ГПК съдът е обявил на страните за безспорни
и ненуждаещи се от доказване фактите, че „Фест Тийм“ ЕООД е възложило на
„Ивентим.БГ“ ООД извършването на продажба, от името и за сметка на „Фест Тийм“
ЕООД, на билети за събитието „Hills of Rock 2020”; че на 26.02.2020 г. чрез
платформата ”eventim.bg” е закупен електронен билет с № 000732470200105153500000
/PTLC5N5/ за фестивала „Hills of Rock 2020”, който е трябвало да се състои на
26.07.2020 г. и чийто организатор в ответникът „Фест Тийм“ ЕООД; че фестивалът е
отменен от организатора с изявление, което е оповестено от него на 13.05.2020 г.,
поради усложнената международна обстановка, породена от разпространението на
COVID 19 и въведените от правителството ограничения на провеждането на културни
събития на открито, както и съдържанието на това изявление, възпроизведено в
исковата молба и отговора на същата; че организатора не е заплатил на ищеца сумата
от 100 лева, представляваща стойността на електронен билет №
000732470200105153500000 /PTLC5N5/, закупен на 26.02.2020 г. В хода на
производството от ответника са представени доказателства, че сумата от 200 лева,
представляваща цената на два закупени билета за отменения фестивал, е била
възстановена по сметката на ищеца на 08.12.2020 г. В съдебно заседание пред
първоинстанционния съд ищецът не е оспорил получаването на сумата.
РС-Враца е приел, че връщането на сумата следва да бъде съобразено от съда
на основание чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като е от значение за спорното право, при което
следва да се приеме, че вземането на ищеца по договор от 26.02.2020 г., прекратен
поради неизпълнението му от ответната страна, е изцяло погасено чрез плащане от
ответната страна. С оглед на изложеното и доколкото задължението на ответника за
връщане на заплатената цена не съществува, е приел, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, както и евентуалният такъв по чл.55, ал.1, пр.2-ро
от ЗЗД се явяват неоснователни, като погасени чрез плащане и е отхвърлил същите.
Съобразявайки, че плащането е извършено след датата на подаване на исковата
молба, е приел, че се дължи претендираната законна лихва върху сумата от 100 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2020 г., до датата на
заплащане на сумата – 08.12.2020 г., която възлиза в размер на 1,75 лева. Приел е за
8
неоснователно възражението на ответника, че е бил отложил провеждането на
фестивала и за ищеца не е било възникнало право да развали договора или да прекрати
същия поради настъпила непреодолима сила, съответно за него не е възникнало
вземане за заплатената цена за закупените билети. Посочил е, че съгласно чл.11, ал.1,
изр. второ от ОУ на „Ивентим.БГ“ ООД, отмяната на събитието представлява
неизпълнение от страна на организатора на поетото задължение за осигуряване на
развлекателна услуга, което е било налице още през месец юли 2020 г. и от този
момент са били налице предпоставките за развалянето на договора от ищеца, поради
виновното му неизпълнение от страна на ответника, респ. прекратяването му поради
непреодолима сила. В тези случаи чл.11, ал.1 от ОУ сочи, че организаторът на
събитието носи отговорност за връщането на заплатените суми за билетите и
обезщетяване на лицата, претърпели вреди поради отмяната на събитието. Приел е за
установено, че ищецът се е възползвал от правото си по чл.11, ал.7 от ОУ на
„Ивентим.БГ“ ООД да развали/прекрати договорите. Отхвърлил е като неоснователно
и възражението на ответника, че ищецът не е установил факта на връчване на
посочената покана за плащане, доколкото от същата е видно, че е оформена съгласно
изискванията на използваната бланка, че представеното известие касае връчването й,
както и че именно ищецът е подал изявлението. Тези факти съдът е приел за доказани и
на основание чл.176, ал.3 от ГПК във вр. с чл.161 от ГПК, тъй като управителят на
ответното дружество С. Е. не се е явил в съдебно заседание, за да даде обяснения по
въпроси относно съдържанието на поканата, която е получил, за което е бил задължен
от съда с определение от 03.01.2021 г.
Приел е за доказан и предявения иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2-ро от
ЗЗД и е осъдил „Фест Тийм“ ЕООД за заплати на Д.П. сумата от 9,85 лева,
представляваща понесените от ищеца вреди, под формата на разноски за изготвяне,
изпращане и връчване на процесната покана чрез телепоща, направени във връзка с
развалянето/прекратяването на договора. Приемайки, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, то съдът на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК е възложил в
тежест на ответника направените по делото разноски в общ размер на 1050,00 лева, от
които 50,00 лева държавна такса и 1000,00 лева адвокатско възнаграждение. На
основание чл.77 от ГПК е осъдил ищеца да заплати държавна такса в размер на още
50,00 лева по делото, доколкото с исковата молба са били предявени два обективно
съединени иска при условията на кумулативност, а държава такса е била внесена само
за единия от тях. Без уважение е оставена претенцията за присъждане на сума в размер
на 40,00 лева, представляваща внесена държавна такса за обезпечение на иска,
доколкото с определение от 19.10.2020 г. съдът е оставил без уважение, като
неоснователна молбата на ищеца.
С молба от ищеца по реда на чл.248 от ГПК е поискано от съда да допълни
постановеното решение в частта за разноските, като осъди ответника да му заплати
9
допълнително внесената сума в размер на 50,00 лева, представляваща държавна такса.
Наведени са доводи, че за тази заплатена сума ответникът носи отговорност, а от
страна на ищеца е направено своевременно искане за присъждане на всички разноски
по делото.
Съдът е приел молбата на ищеца за основателна и с определение №
262621/06.07.2022 г. е постановил допълване на решението в частта за разноските, като
е осъдил ответника да заплати и сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса
за другия предявен иск. Същото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Подадена е и молба вх.№ 268158/13.05.2021 г. от ответника с искане съдът да
измени решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като бъдат присъдени
в полза на ответника част от направените разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В подкрепа на това становище са изложени доводи и е
цитирана съдебна практика, че при отхвърляне на иска не следва да се присъждат
разноски на ищеца, тъй като това е в противоречие с общите разпоредби на чл.78, ал.1
и ал.3 от ГПК и особената разпоредба на чл.78, ал.2 от ГПК, и доколкото същият не се
е отказал от иска си. Отделно от това се възразява срещу присъденото адвокатско
възнаграждение на ищеца в претендирания от него размер, като прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Посочено е, че на 10.03.2021 г. адв.И. е бил
възпрепятстван да вземе участие в съдебното заседание, поради което прави
възражението за прекомерност в срока и по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Искането е, в
случай че съдът прецени, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, то на основание чл.78, ал.5 от ГПК размерът му да бъде приведен в
съответствие с минималния такъв съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С определение № 262627/08.07.2022 г. съдът е оставил без уважение искането
на ответника за изменение на решението в частта на присъдените разноски и
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, като неоснователни. Като мотиви за този си извод
е посочил, че искът е отхвърлен от съда не защото е неоснователен и недоказан, а
единствено поради направеното плащане от страна на ответника, с оглед недопускане
на неоснователно обогатяване. Погашението в хода на процеса обуславя извод, че
отговорността за разноски е върху ответника. Отделно е изложил довод, че по делото е
направено възражение за прекомерност, но същото е несвоевременно заявено и
неоснователно. Същото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в
жалбата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото
доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че е налице валидно облигационно правоотношение по договор за услуга,
10
като на 26.02.2020 г. Д. В. П. е закупил чрез платформата ”eventim.bg” 2 броя
електронни билети с № 000732470200105153500000 /PTLC5N5/ и №
000732470200205153500000 /PTLC5N5/, за всеки от които е заплатил по банков път
сумата от по 100 лева, за фестивала „Hills of Rock 2020”, който е трябвало да се състои
на 26.07.2020 г., с организатор ответникът „Фест Тийм“ ЕООД.
Страните по повод закупените от ищеца билети са обвързани от общи условия
на „Ивентим.БГ“ ООД, действащо от името и за сметка на „Фест Тийм“ ЕООД при
продажба на билетите, копие от които са представени с исковата молба.
На 26.02.2020 г. е извършено и заплащането на двата билета чрез банков
превод от разплащателна сметка BG37FINV91501017188311 с титуляр Д. В. П., по
сметка на „Ивентим.БГ“ ООД.
На 13.05.2020 г. ответното дружество е оповестило, че поради усложнената
международна обстановка, породена от разпространението на COVID 19 и въведените
от правителството със Заповед № РС-01-256/11.05.2020 г. ограничения за
провеждането на културни събития на открито фестивалът „Hills of Rock 2020” е
отменен и няма да се състои, като копие от публичното обявление е представено с
отговора на исковата молба. В изявлението е посочено, че всички закупени билети за
изданието ще важат без презаверка за изданието на фестивала, което ще се състои през
2021 г., а след обявяване на новите дати и всички артисти за „Hills of Rock 2021”, тези
фенове, които няма да имат възможност да посетят фестивала, ще могат да върнат
своите билети в рамките на определен период.
На 23.09.2020 г. ищецът е изпратил посредством телепоща със заверка на
съдържанието изрична писмена покана до „Фест Тийм“ ЕООД за разваляне
/прекратяване/ на сключените помежду им договори за покупка на гореописаните два
билета изцяло и за възстановяване на сумата от 200 лева в едноседмичен срок,
представляваща заплатена и подлежаща на връщане цена на двата билета, както и
направените разноски за поканата в размер на 9,85 лева, които ищецът е заплатил на
„Български пощи“ ЕАД.
От приложеното известие за доставяне е видно, че още на същия ден
(23.09.2020 г.) управителят на „Фест Тийм“ ЕООД – С. Е., е получил телепоща със
заверка на съдържанието.
От приложената по делото разписка № 4 и системен бон от 23.09.2020 г. се
установява, че ищецът е заплатила за телепоща сумата от 9,75 лева.
С банков превод от 08.12.2020 г. сумата от 200,00 лева за закупените от ищеца
два броя билети за събитието „Hills of Rock 2020” е възстановена от ответника по
посочената в поканата банкова сметка.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
11
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Предмет на обжалване е посоченото по-горе решение, но само в частта, с която
са уважени претенциите на ищеца и „Фест Тийм“ ЕООД – гр.София е осъдено да
заплати на Д. В. П. сумата от 1,75 лева, представляваща законна лихва върху сумата от
100,00 лева за периода от предявяване на иска – 07.10.2020 г. до изплащане на сумата
на 08.12.2020 г. и сумата от 9,85 лева, представляваща разноски, направени във връзка
с развалянето/прекратяването на договор за услуга от 26.02.2020 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 07.10.2020 г. до
окончателното й изплащане. В останалата част решението, като необжалвано, е влязло
в законна сила.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими. Обжалваното решение е правилно в обжалваната му
част, а въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че е налице възникнало
валидно облигационно правоотношение между страните, изпълнение на договорните
задължения на ищеца точно и в срок и неизпълнение от страна на ответника да
организира и проведе фестивала на обявената дата, както и надлежно упражнено право
на едностранно разваляне на договора от възложителя поради неизпълнението му от
изпълнителя. С оглед на извършеното плащане в хода на процеса, като страните не
спорят относно датата и размера му, предявеният иск за главницата с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, както и евентуалният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.2-ро от ЗЗД, се явяват неоснователни, като погасени чрез плащане.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е
възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи
за основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи
се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В допълнение към изложените от районния съд мотиви и в отговор на
наведените във въззивната жалба и отговора на същата доводи на страните,
настоящият съдебен състав приема следното:
І. По искa за сумата от 1,75 лв.
На първо място, спорен в настоящото производство е въпросът за дължимостта
на сумата от 1,75 лева, представляваща обезщетение при неизпълнение на парично
задължение за връщане на сумата от 100,00 лева, като дадена при отпаднало основание
12
в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.10.2020 г.
до окончателното й изплащане, тъй като e отхвърлен искът за главното вземане от
100,00 лева.
В съдебната практика се приема, че втората и третата хипотеза на чл.55 от ЗЗД
са налице, когато ищецът докаже даването на имуществената облага, ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си,
че това основание не се е осъществило или е отпаднало (поради унищожаване,
разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката).
Основанието за разменените престации е отпаднало, тъй като договорът е
развален от ищеца поради неизпълнение от ответника, като последният не е доказал
възражението си, че има право да задържи получената престация поради отлагане на
събитието. В обявлението от 13.05.2020 г. не е посочено изрично дали събитието се
отменя или се отлага за друга дата, но от същото може да се направи извод, че
събитието „Hills of Rock 2020” няма да бъде проведено нито през 2020 г., нито пред
2021 г. Правилен е изводът на РС-Враца обаче относно това, че посоченото събитие
„Hills of Rock 2021” е друг фестивал, различен от отменения, по отношение на който е
посочено, че все още не е налице финализирана окончателна селекция от артисти.
Изложеното обуславя и извода, че фестивалът „Hills of Rock 2020“ е отменен, което
става ясно и от представеното с отговора на исковата молба съобщение до закупилите
билети лица, а организирането на подобен фестивал през следващата календарна
година не представлява отлагане на фестивала, а провеждане на ново развлекателно
събитие. Възможността да бъде посетен фестивалът „Hills of Rock 2021“ без презаверка
на закупените билети за отменения фестивал може да бъде начин за обезщетяване на
лицата, претърпели вреди от отмяната на събитието, но само с тяхното съгласие,
поради което и възстановяването на цената на билетите не следва да зависи единствено
от условията, определени от организатора, съгласно чл.11, ал.2 от ОУ на „Ивентим.БГ“
ООД. По тази причина относно заплатената от ищеца сума в размер на 100,00 лева е
възникнало задължение за връщането й по реда чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, в който смисъл
са и изводите на първоинстанционния съд. Неизпълнението на главното парично
задължение за възстановяване на сумата от 100,00 лева поражда друго акцесорно
задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Доколкото предявеният от ищеца иск за връщане на заплатена сума
по разваления договор е приет от съда за доказан, но неоснователен като погасен в
хода на процеса, правилно съдът е уважил искането за присъждане на законната лихва
върху вземането, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда.
Не могат да бъдат споделени възраженията за недължимост на тази сума
поради отхвърляне на исковете за олихвяемата главница. Безспорно е, че ответникът е
заплатил процесната сума, дължима поради отпадане на основанието за получаването
й, но е сторил това със забава. Макар акцесорно, искането по чл.86, ал.1 от ЗЗД се
13
ползва с относителна самостоятелност и се обуславя от произнасянето по главното
задължение. Едно от съществените правно релевантни обстоятелства в разглеждания
случай, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно представлява
извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на процеса.
Доколкото в производството се установява, че правото на ищеца е съществувало към
датата на предявяване на иска и в хода на производството е извършено доброволно
плащане от ответника, същото не обуславя извод за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан, а за отхвърлянето му като погасен чрез плащане, което
поражда различни правни последици.
Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое
акцесорно задължение от деня на поканата. От представените по делото доказателства
се установи, че ответникът е бил поканен преди образуване на настоящето
производство да възстанови получените на отпаднало основание суми в седемдневен
срок от връчване на поканата, което не е сторено. Като покана по смисъла на чл.84 ЗЗД
според съдебната практика се счита и получаването на исковата молба, от който
момент длъжникът се счита в забава, респективно за него възниква задължението да
обезщети кредитора за собствената си забава. Факт е наличието на установено парично
задължение и забавено плащане, както и изрично искане за произнасяне на съда с
присъждане на законната лихва след настъпване на забавата. Това обуславя
основателността на претенцията по чл.86 от ЗЗД за времето на забавеното плащане, т.е.
до момента на фактическото погасяване на задължението за главницата. Страните не
спорят, че това е сторено на 08.12.2020 г., поради което претенцията е основателна до
тази дата и неоснователна за периода след това. В заключение, размерът на същата е
определен правилно от районния съд посредством компютърна програма, считано от
07.10.2020 г. до 08.12.2020 г. в размер на 1,75 лева.
ІI. По искa за сумата от 9,85 лв.
Съгласно чл.11, ал.1, изр. второ от ОУ на „Ивентим.БГ“ ООД, отмяната на
събитието представлява неизпълнение от страна на организатора на поетото
задължение за осигуряване на развлекателна услуга. Това неизпълнение е било налице
още през месец юли 2020 г. и от този момент са били налице предпоставките за
развалянето на договора от ищеца, поради неизпълнението му от страна на ответника,
респ. прекратяването му поради непреодолима сила. От това свое право, доколкото не
е имал интерес от презаверка на билетите за друго развлекателно събитие, ищецът
надлежно се е възползвал с отправяне на изявление за разваляне на договорите до
ответника.
Съдът не споделя доводите във въззивната жалба за неоснователност на
претенцията по чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД, вкл. че разходът на услугата „Телепоща“ не
представлява вреда от договорното неизпълнение на „Фест Тийм“ ООД, подлежаща на
обезщетяване.
14
Отговорността по чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД е специален вид договорна
отговорност за обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, довело до
неговото разваляне. Развалянето се отразява върху имуществото на страните, като
формира разлика между патримониума преди сключване на сделката и след осуетяване
на действието й с обратна сила. Тази отговорност обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на
договора. На обезщетение подлежат предвидимите вреди, а при недобросъвестност на
длъжника – и непредвидимите вреди. В обезщетението не се включва собствената
престация на кредитора, тъй като ако е дадена – подлежи на връщане съгласно чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
С исковата молба е представено изявление от ищеца до ответното дружество за
разваляне на договора между тях и съдържащо покана за възстановяване на
заплатената сума, както и доказателства за заплатените за това разноски в размер на
9,85 лева за услугата „Телепоща“. Разноските за достигане (изготвяне, изпращане и
връчване) на изявлението на ищеца до ответника са били необходими за разваляне на
договора и безспорно се явяват вреди от неговото неизпълнение, като същите са
установени по размер от представените с исковата молба документи, поради което
исковата претенция с правно основание чл.88, ал.1, изр.2-ро ЗЗД се явява доказана по
основание и размер и правилно е била уважена изцяло.
Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивника за
неприложимост на Общите условия за покупка на билети по електронен път на
„Ивентим.БГ“ ООД, в сила до 08.04.2020 г., доколкото в чл.2, ал.2 от същите е
посочено, че при продажба на билетите EVENTIM действа от името и за сметка на
съответния организатор на събитието.
Възражението на въззивника за наличие на непреодолима сила по чл.306, ал.1 от
ТЗ е въведено за първи път с въззивната жалба, поради което същото е преклудирано
на основание чл.133 ГПК и въззивната инстанция няма основание да го разглежда. По
силата на изричната разпоредба на чл.133 ГПК във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК с
изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността на
ответника да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му
към този момент факти, като да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на
исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията
по определяне на исканията и възраженията на страните и установяване на
релевантните за спора факти, така и т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. от
09.12.2013 г. постановено по т.дело № 1 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от изложеното, за пълнота следва да се посочи, че по силата на чл.11,
ал.1 от ОУ, организаторът е поел отговорност при отмяна на събитие за връщане на
15
сумите, платени за билетите, както и за обезщетяването на лицата, претърпели вреди
поради отмяната на събитието.
Изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Промяна в решението на РС-Враца в частта му за разноските не може да се
извърши, тъй като в тази част е налице произнасяне от РС-Враца по молба на
въззивника с правно основание чл.248, ал.1, пр.2-ро от ГПК, с определение №
262627/08.07.2022 г., което не е обжалвано от същия и е влязло в законна сила.
По разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание представения списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за плащането.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното адвокатското
възнаграждение на противната страна настоящият съдебен състав намира за
основателно, тъй като неговият размер от 600,00 лева безспорно надвишава
минималния такъв, установен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и се явява прекомерно с оглед
характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че на
въззиваемия следва да се присъди сумата от 300,00 лева, представляваща минималното
адвокатско възнаграждение при искове с цена до 1000,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260156/16.03.2021 г., постановено по гр. дело №
2574/2020 г. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Фест Тийм“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С. В. Е., да
заплати на Д. В. П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, сумата от
300,00 лв. (триста лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
защита пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17