Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, впубличнотосъдебно заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря Снежана
Тодорова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 6154 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 540060 от 20.11.2018 г. по гр. д. №
11160/2018 г. на СРС, 90 състав, ответницата С.Д.П.-Й.
е осъдена да заплати на „Ж.и Б.И.“ АД на
основание чл. 73, ал. 1 от ЗС сумата 6 900 лв., представляваща обезщетение за
ползите, от които е лишила ищцовото дружество чрез
упражняване на недобросъвестно владение върху апартамент с идентификатор
10447.511.45.2.2. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, за периода от 15.03.2016 г. до
16.02.2018 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Недоволна от така постановеното решение
е останала ответницата С.Д.П.-Й., която в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва като неправилно поради допуснати нарушения на
материалния закон и на съществени процесуални правила. Поддържа, че съдът не е
зачел силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото
в сила решение № 18 от14.01.2016 г. по гр. д. № 625/2015 г. на Великотърновския
Окръжен съд, нито е взел предвид висящия между страните преюдициаленспор
относно валидността на сделката, по която ищецът се легитимирал като
собственик, до приключването на който делото следвало да бъде спряно. Излага и
съображения, че договорът, с който ищецът бил закупил имота, е недействителен
поради липса на представителна власт на представляващия продавача. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
Въззиваемото
дружество „Ж.И Б.И.“ АД оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по делото във връзка с инвокираните от
страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК,
намери следното:
Предявене иск с
правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответницата С.П.-Й.
като недобросъвестен владелец да заплати на ищцовото„Ж.И
Б.И.“ АД като собственик сума в размер на 6 900 лв., представляваща
гражданските плодове, които ответницата е получила или е могла да получи, евентуално
– като обезщетение за ползите, от които е лишила ищеца за периода от 15.03.2016
г. до 16.02.2018 г. при ползването на процесния
недвижим имот, съставляващ Апартамент № 2, находящ се
на първия етаж от Сграда 2 на ул. „*********в гр. Велико Търново, с
идентификатор 10447.511.45.2.2. по КККР.
От фактическа страна по делото не се
спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява,
че с Нотариален акт № 2, том II, нот. дело № 136/2014 г. ищецът „Ж.И Б.И.“ АД закупил процесния недвижим имот, съставляващ Апартамент № 2, с
идентификатор 10447.511.45.2.2. по КККР, на първия
етаж от Сграда 2 на ул. „*********в гр. Велико Търново, завършен в груб строеж,
с площ от 29.10 кв.м., заедно с мазе № 8 и с 3.7443 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж.
Тъй
като ищецът отнел по скрит начин владението върху така закупения от него имот
от ответницата П.-Й., която междувременно установила своя фактическа власт
върху същия, при проведената владелческа защита по
реда на чл. 75 от ЗС с решение № 18 от14.01.2016 г. по гр. д. № 625/2015 г. на
Окръжен съд - Велико Търново, ищецът „Ж.И Б.И.“ АД е осъден да предаде на
ответницата С.П.-Й. владението на апартамента.
Предаването
на владението на жилището, заедно с движимите вещи и обзавеждането в него, е
извършено обратно от ищеца на ответницата на 15.03.2016 г., когато е съставен и
констативен протокол от Нотариус Д.Р., акт 49, том I,
рег. № 841/2016 г.
На
следващия ден – 16.03.2016 г., на ответницата е връчена нотариална покана, с
която „Ж.И Б.И.“ АД е поискало от нея да му предаде незабавно фактическата
власт над процесния апартамент, както и да му заплаща
по 300 лв. на месец за ползването му без правно основание.
Пред
първоинстанционния съд е представен договор за наем,
сключен на 08.06.2015 г. между ищеца „Ж.И Б.И.“ АД и трето за спора лице, с
предмет – предоставяне на временното и възмездно ползване на процесния апартамент срещу заплащане на наемна цена от 300
лв. месечно, но не са ангажирани доказателства, че такива договори е сключила и
ответницата в процесния период, нито че е събирала
граждански плодове във вид на наем от имота в същите размери, както се твърди в
исковата молба.
От заключението на вещото лице Ш. по
приетата пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че пазарният
наем за процесния апартамент в процесния
период възлиза на сумата от общо 5 288 лв.
С влязло в сила на 08.02.2021 г. решение от
13.02.2020 г. по гр. д. № 630/2019 г. на Великотърновския Окръжен съд,
предявеният от ищеца „Ж.И Б.И.“ АД срещу ответницата С.Д.П.-Й. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС
относно процесния апартамент № 2 с идентификатор
10447.511.45.2.2. по КККР на В. Търново е уважен,
като е признато за установено, че негов собственик е ищцовото
дружество, а ответницата е осъдена да му предаде владението върху него.
При тези данни настоящият въззивен състав намира от правна страна предявеният иск за частично
основателен. Вземането по чл.
73, ал. 1 ЗС
на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от
които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване. Разпоредбата
на чл.
73 ЗС
урежда правоотношенията между собственика на имота и недобросъвестния владелецкато постановява, че последният дължи на
собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като приспадне направените за това
разноски. Основанието за връщане на добивите се корени в правилото на чл.
93 ЗС,
според което добивите от вещта - естествени и граждански, принадлежат на
собственика. Следователно, за уважаване на тази претенция е необходимо ищецът
да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси
обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея като
недобросъвестен владелец, както и размерът на пропусната полза – така Решение
№ 9 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 301/2012 г. на ВКС, І г.о.
В настоящия случай по делото се
установи, че ищецът „Ж.И Б.И.“ АД е собственик на процесния
имот. Този въпрос е решен окончателно между страните със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван. Същевременно ответнвицата не доказа да е имала качество на добросъвестен
владелец, нито твърди такова обстоятелство. Както това е изрично прието в
Решение № 218 от 12.07.2011 т. по гр. д. № 804/2010 г. на ВКС, І г. о., само
добросъвестният владелец не дължи връщането на добивите, защото той владее
имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателт му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена - чл.
70 ЗС.
Когато владението не съдържа тези признаци, какъвто е и настоящия случай, владелецът
е недобросъвестен и дължи на собственика не само реално получените добиви, но и
тези, които е могъл да получи, както и пропуснатите ползи. От извода, че ответницата е
недобросъвестен владелец следва, че същата е пасивно материално-правно
легитимирана да отговаря по иска по чл. 73 ЗС, като с оглед
тази разпоредба дължи на ищеца гражданските плодове на вещта и ползите, от
които го е лишила. Пораждането на вземането по чл.
73 ЗС
не е обусловено от изпращането на покана до недобросъвестния владелец - в този
смисъл е и установената практика, намерила израз в Решение № 24 от 30.03.2017
г. по гр. д. № 2389/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Ето защо, предявеният иск се
явява доказан по своето основание. Когато с иск по чл. 73, ал. 1 ЗС се
претендират получени добиви от имота
в определен размер, в тежест на ищеца е да докаже получаването им, или че
имотът реално би могъл да бъда отдаден под наем за сумата, която се претендира
да бъде заплатена от ответника. В случая, обаче, по делото остана
недоказано, че ответницата е отдавала под наем процесното
жилище, както и че пазарният наем за същото в процесния
период от 15.03.2016 г. до 16.02.2018 г. до възлиза именно на сумата от 6900 лв. Същевременно от заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установи, че пазарният наем за процесния апартамент в процесния
период възлиза на сумата от общо 5 288 лв. С оглед на това, искът се явява
основателен и следва да бъде уважен до размера от 5 288 лв., а за разликата до
пълния предявен размер – отхвърлен, като неоснователен.
Поради частично несъвпадане в крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати разликата над сумата от 5 288
лв., дължима като обезщетение за лишаване на собственика от позите на вещта му,
до общо претендираните 6 900 лв., а в останалата му
осъдителна част същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата С.Д.П.-Й. следва да заплати на ищеца „Ж.И Б.И.“
АД сторените от него пред въззивнатаинстанция
разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице,
до размер на сумата от 1072.93 лв., съразмерно уважената част от иска.
Воим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯрешение№ 540060 от
20.11.2018 г. по гр. д. № 11160/2018 г. на СРС, 90 състав, В ЧАСТТА, в която С.Д.П.-Й.с
ЕГН-********** е осъдена да заплати на „Ж.И Б.И.“ АД,с ЕИК-*******,сумата над
5288 лв. до общо присъдените 6900 лв. като обезщетение за ползите, от които го
е лишилачрез упражняване на владение върху апартамент
№ 2 на първи етаж в сградата на ул. „*******в гр. Велико Търново, с
идентификатор 10447.511.45.2.2. по КККР на гр. Велико
Търново, за периода от 15.03.2016 г. до 16.02.2018 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ж.И Б.И.“ АДс ЕИК-******* със съдебен
адрес:***, офис 337, чрез адв. Й., срещу С.Д.П.-Й. с
ЕГН-********** със съдебен адрес:***, чрез адв. С., иск
с правно основание чл. 73, ал. 1от ЗС за заплащане на сумата от 1 612 лв. като
обезщетение за ползите, от които го е лишила, чрез владение на апартамент № 2
на първия етаж от сградата на ул. „*********в гр. Велико Търново, с
идентификатор на жилището 10447.511.45.2.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, за периода от 15.03.2016 г. до
16.02.2018 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540060 от 20.11.2018 г. по гр. д. №
11160/2018 г. на СРС, 90 състав, в останалата му част, с която С.Д.П.-Й. с ЕГН-**********
със съдебен адрес:***, чрез адв. С., е осъдена да заплати
на „Ж.И Б.И.“ АД с ЕИК-******* със съдебен адрес:***, офис 337, чрез адв. Й., на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС сумата 5288 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които го е лишила чрез упражняване на
владение върху собствения му апартамент № 2 на първия етаж от Сграда 2 на ул. „*********в
гр. Велико Търново, идентификатор 10447.511.45.2.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, за периода от 15.03.2016 г. до
16.02.2018 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
С.Д.П.-Й. с ЕГН-********** със съдебен адрес:***, чрез адв.
С., да заплати на „Ж.И Б.И.“ АДс ЕИК-******* със
съдебен адрес:***, офис 337, чрез адв. Й., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1072.93 лв. направени разноски пред въззивната инстанция съразмерно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяване на страните за изготвянето му чрез връчване на
препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.