Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………
11.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско
въззивно отделение, IV „А” състав, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: 1. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
2. мл.
с. АТАНАС ДОДОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като
разгледа докладваното от младши съдия Додов в. гр. д. 10256 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., съобрази следното.
Производство по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Агенция „П.И.“ против Решение № II-71-74/25.04.2014
г. по гр. д. 34567/2013 г. по описа на Софийския районен съд – 71 състав, с
което е осъдена Агенция „П.И.“ да заплати на „Л.И.“ АД сумата от 319,17 лв.,
представляваща обезщетение за вредите от настъпило на 05.09.2010 г.
застрахователно събитие по договор за имуществено застраховане на л. а. „БМВ
530Д“ с ДК № ******, ведно със законната лихва от 16.08.2013 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен
размер от 330,50 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК, на всяка от
страните пропорционално са присъдени деловодни разноски.
Във въззивната жалба са формулирани
по същество две групи оплаквания, а именно, първо, че от страна на първата И.танция
е допуснато неправилно приложение на материалния закон, и специално – че
обезопасяването и сигнализирането на дупките по републиканските пътища не
попада в кръга на задълженията на АПИ по ЗП по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища и не се включва в обема и съдържанието
на т. нар. „дължима грижа“, както и че при актуалната законова уредба
агенцията-ответник не извършвала пряко цитираните по-горе дейности – тя нито
изграждала, нито ремонтирала, нито поддържала пътищата, и второ, че изводите,
изградени от първоинстанционния съд, са необосновани (тоест – че не
кореспондират на събраните доказателства), както и че съдът от първата
инстанция не е обсъдил твърденията и възраженията на ответника, тук въззивник.
Настоява се за цялостна отмяна на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна представя становище по подадената въззивна жалба, в което
поддържа, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
,като претендира разноски.
СГС,
в обхвата на правомощията си по чл. 269 ГПК, намери следното.
Решението на първата инстанция е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно,
че при ПТП на 05.09.2010 г. на застрахования при ищцовото дружество лек
автомобил „БМВ 530Д“ – собственост на И.Ж.А.и управляван от последната, са били
причинени щети в резултат от наличието на необезопасена и необозначена дупка на
републикански път, в която л. а. е влязъл; че процесното ПТП е настъпило в
срока на действие на приетия като доказателство по делото застрахователен
договор № 2149500 09/ - 018877 от 22.10.2009 г. за имуществено застраховане на
увредения лек автомобил, който договор се явява сключен между ищеца (сега
въззиваем) и първоначалния собственик „Х.А.А.А.“, като впоследствие с анекс от
16.04.2010 г., страна по застрахователната полица е станала новата собственичка
на автомобила И.Ж.А.; че в изпълнение на задълженията си като застраховател,
ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 330,50 лв.; че имуществена отговорност за процесното
ПТП следва в последна сметка да се носи от ответника, съобразно приложимите
разпоредби на Закона за пътищата, уреждащи задължение на агенцията-ответник да
поддържа републиканските пътища в изправно състояние.
Горните констатации и изводи на първата инстанция
корелират с доказателствата по делото и се споделят от въвзивната инстанция, и
на основание чл. 272 ГПК, изложените от първата инстанция мотиви стават част от
настоящото решение.
По довода на жалбоподателя, че е допуснато
неправилно приложение на материалния закон, и специално – че обезопасяването и
сигнализирането на дупките по републиканските пътища не попада в кръга на задълженията
на АПИ по ЗП по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища
и не се включва в обема и съдържанието на т. нар. „дължима грижа“, както и че при
актуалната законова уредба агенцията-ответник не извършвала пряко цитираните
по-горе дейности – тя нито изграждала, нито ремонтирала, нито поддържала
пътищата, СГС приема следното.
Доводът е неоснователен.
Известно е, че "ремонт на пътищата", съгласно легалното
определение в т. 13 на § 1 ДР на ЗП, е
дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението,
а съгласно т. 14 на § 1 ДР на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. В чл. 29 ЗДвП е изрично регламентирано задължението на Агенция „П.И.“ и общините да „поддържат“
републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение,
изискванията на движението и опазването на околната среда, което означава, че
именно агенцията-ответник, не и друг субект, носи отговорност за дейността по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Доводите на въззивника, че „при актуалната законова уредба агенцията-ответник не извършвала
пряко цитираните по-горе дейности – тя нито изграждала, нито ремонтирала, нито
поддържала пътищата“, се явяват произволни и са лишени от правно
и житейско основание. При наличие на предвидените в закона предпоставки за
това, отговорност за вреди, настъпили поради зле поддържано състояние на
републикански пътища, носи именно Агенция „П.И.“.
По довода на въззивника, че изводите,
изградени от първоинстанционния съд, са необосновани (тоест – че не кореспондират
на събраните доказателства), както и че съдът от първата инстанция не е обсъдил
твърденията и възраженията на ответника, тук въвзивник, СГС приема следното.
Доводът е неоснователен.
Представеният по делото протокол
за ПТП, доколкото същият обективира пряко възприетите от актосъставителя
фактически положения, заварени от него на място, се ползва с обвързващо действие
относно личните непосредствени сетивни възприятия на актосъставителя в обхвата на
удостоверителната му компетентност. Налице са предпоставките за това обвързващо
действие по чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като процесният протокол за ПТП е редовен
от външна страна, съставен е от компентентен орган по предвидения от закона
ред, и съдържа законоустановените реквизити. В протокола за ПТП, представен и приет
по делото, е недвусмислено записано, че актосъставителят е осъществил посещение
на място и е констатирал несигнализирани неравности на пътното платно, които неравности
са схематично илюстрирани от актосъставителя в самия протокол. Тяхното съществуване
протоколът, като официален удостоверителен документ в посочената си част,
установява до доказване на противното, а обратно доказване не е проведено,
напротив – изслушаните пред първата инстанция свидетелски показания също подкрепят
данните от протокола за ПТП за наличието на неравности на пътното платно. Не са
налице твърдения, а още по-малко – доказателства, даващи основание да се приеме,
че е имало пътна маркировка или звукова, светлинна или друга от какъвто и да
било порядък сигнализация, която да е предупреждавала водачите на пътя за
наличието на дупки върху съответната част от пътното платно. Следва извод, че
ответникът, тук въззивник, е допуснал съществуване на неравност на пътното платно,
която от негова страна не е била отстранена към датата на пътния инцидент и за
избягване на досег с която не са били взети адекватни предохранителни мерки от
страна на ответника. При това положение, съдът няма основание да откаже да кредитира
и изводите на изслушаната автотехническа експертиза, и специално – досежно механизма
на осъществяване на процесния ПТП, който механизъм експертизата изяснява в светлината
на представения протокол, а именно, че автомобил
БМВ 530Д с регистрационен номер ******, движейки се по път III-103 на километър 34500 преминава през неравност
(дупка) на пътното платно, в
резултат на което настъпва процесният ПТП. Както въззивният съд посочи, по
делото не са налице данни за положена от страна на ответника дължима грижа,
насочена към иЗ.лючване или ограничаване на вредите от инцидент от вида на процесния,
атестат за което са липсата на доказателства за поне извършен опит за запълване
на дупката, за поставяне на сигнализация на пътното платно (пътна настилна
маркировка), на предупредителен знак отстрани на пътя, или за обозначаване
наличието на дупка по друг възприемаем от водачите начин. По изложените
съображения, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие от страна
на ответника при и по повод изпълнението на вменените му от закона задължения за
поддържане на пътя в изправност, изразило се откъм краен резултат в допускане
съществуването на неравност на пътя, застрашаваща сигуростта на движението по
пътищата, и в невземане на предохранителни мерки, целящи за защитят живота, здравето
и имуществото на участниците в движението срещу евентуални инциденти поради
неравността, и в причинна връзка с това противоправно бездействие се явява настъпването
на самия инцидент, съответно – на имуществените вреди от него.
При горните положения, искът се
явява основателен. Доводи във връзка с размера, до който искът следва да бъде уважен,
не са изложени, а предвид липсата на насрещна въззивна жалба, положението на
жалбоподателя не би могло да бъде влошено от въззивния съд с решението му.
Изводите на двете инстанции съвпадат,
и атакуваният съдебен акт ще следва да бъде потвърден. На въззиваемата страна
се дължат разноски, съобразно представен от нея списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-71-74/25.04.2014 г. по гр. д. 34567/2013 г. по описа на
Софийския районен съд – 71 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, Агенция „П.И.“ да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 300,00 лв.
(триста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред
Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване, съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.