Решение по дело №4649/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4508
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Йоана Николаева Вангелова
Дело: 20243110104649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4508
гр. Варна, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110104649 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени
обективно съединени искове, както следва: предявени в условията на
евентуалност установителни искове с правно основание чл. 146 във вр. с чл.
143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. Ш. С. твърди, че на 23.12.2022 г. е сключил договор за
потребителски кредит с „К. й.“ ООД, въз основа на който му е отпусната сума
в размер на 1200 лева при фиксиран месечен лихвен процент 3.34 % и
годишен процент на разходите от 49.094 %. Съгласно чл. 6 от договора ищецът
се задължил да предостави обезпечение, отговарящо на изисквания, описани в
общите условия на договора. Съгласно клаузата на чл. 8 от договора, в случай
че не бъде предоставено предвиденото в чл. 6 обезпечение,
кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 510.47 лева.
Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 8 от договора за потребителски
кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява
нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност
поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на основание
чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Навежда доводи, че цитираната уговорка води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
1
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, поради което
същата е неравноправна.
Поддържа, че чрез разглежданата клауза се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС № 426/2014 г.
Счита, че чрез посочената клауза от договора накърнява добрите нрави,
тъй като не разполага с присъщите си функции – тя не обезпечава вземане на
кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ищеца да представи обезпечение,
неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция е
незаконосъобразно поради прекомерния й размер /равняващ се на почти
половината от главницата/. Позовава се на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на чл. 8 от
Договор за паричен заем № 346411/23.12.2022 г. поради противоречие със
закона, в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в
условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, както и за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 510.47 лева, представляваща
платена без основание неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем №
346411/23.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В проведеното на 29.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото е
допуснато изменение на предявения осъдителен иск чрез неговото намаляване
на сума в размер на 438.08 лева, като производството е прекратено за
разликата над тази сума до първоначално предявения размер от 510.47 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К. й.“ ООД е депозирало
писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените
искове.
Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по
посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че
съгласно същия ищецът е бил задължен да предостави обезпечение,
отговарящо на определени условия.
Оспорва доводите на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 8 от
договора за кредит, като изтъква, че размерът на неустойката е предварително
определен в договора за заем и заемателят е запознат с неблагоприятните
последици, които биха настъпили при неспазване на задължението за
предоставяне на обезпечение.
Излага, че неустойката е уговорена като израз на доброволно
формираната воля на страните в съответствие с принципа на свободата на
договаряне.
Поддържа, че така уговорената неустойка гарантира изпълнението на
2
задълженията на заемателя, осигурява обезщетяване на заемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение и санкционира неизправния заемател,
т.е. същата изпълнява съответно обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.
Заявява, че при сключване на договора за заем са спазени изискванията
на ЗПК.
Излага съображения, че задължението за заплащане на неустойката е
възникнало вследствие на неправомерното поведение на длъжника.
Твърди, че клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем е индивидуално
уговорена и съобразено с желанието на кредитополучателя, изразено с молба
му за кандидатстване за заем.
Изтъква, че в процесния случай се касае за особен тип заем, предоставян
от небанкова финансова институция. Поддържа, че след като вземането не е
обезпечено с ипотечно или заложно обезпечение, същият се явява по-рисков,
което налага предоставянето на надеждно лично обезпечение – банкова
гаранция или поръчители, отговарящи на определени условия. Сочи, че
неустойката се явява механизъм за обезпечаване на заема.
Излага, че предвиденото в договора за заем разсрочено плащане на
неустойката е съобразено с обстоятелството, че вероятно заемателят не
разполага с конкретната сума към момента на възникване на задължение за
заплащането й.
Твърди, че ГПР по заема е във фиксиран размер от 49.094 % и не
надвишава предвидената от ЗПК горна граница. Счита, че съобразно
предвидения в закона механизъм за определянето му в него не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит, какъвто се явява процесната неустойка.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на
облигационно отношение между Д. Ш. С. и „К. й.“ ООД по Договор за
паричен заем № 346411/23.12.2022 г.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона
защита на потребителите, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП,
неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В
3
посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми
на неравноправност на клаузите в потребителския договор.
Съгласно чл. 8 от процесния договор за кредит при неизпълнение на
задължението по чл. 6 /заемателят в тридневен срок от усвояване на заемната
сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1
о 4 от Общите условия към договора за заем/, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 510.47 лева. Неустойката се заплаща
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора
за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума.
Същевременно, размерът на неустойката се доближава до ½ от чистата
стойност на кредита, поради което следва да се приеме, че е необосновано
висока и в този смисъл клаузата, която я предвижда, се явява неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Отделно от това, по съществото си тази
договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника,
вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Не на последно място,
съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените
условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита.
Макар клаузата, предвиждаща задължението за осигуряване на
обезпечение, да е включена в индивидуалния договор, сключен с потребителя,
съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на потребителя.
Тъкмо напротив – тя е включена в частта от договора, имаща характер на
бланка, на която кредитополучателят не може да влияе. Посочената уговорка
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически
по-слабата страна по правоотношението, поради което същата е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 8
от процесния договор за кредит поради противоречието му със закона, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Предвид извода за
основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в
условията на евентуалност установителни искове.
Предвид основателността на предявения иск за нищожност на клаузата
от договора за кредит, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане
на неустойка за непредоставяне на обезпечение, сумите, заплатени за
погасяване на това задължение, подлежат на връщане като недължимо
платени на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая от заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира
като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че ищецът е
заплатил сума в размер на 434.08 лева въз основа на процесната договорна
4
клауза. До този размер предявения осъдителен иск следва да бъде уважен,
като за разликата над тази сума до предявения след допуснатото изменение по
реда на чл. 214 ГПК размер от 438.08 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 100 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на
300 лева. Наред с тях ищецът претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, за заплащането на което са представени
доказателства с исковата молба. Своевременно ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на последното. Настоящият съдебен състав, като
отчете, че делото не се отличава с правна или фактическа сложност, намира,
че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 400
лева.
Независимо от частичната неоснователност на предявения осъдителен
иск разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани по арг. от
Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и C‑259/19 на Съда на
Европейския съюз. Съгласно мотивите на същото „чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й
характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена
пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи.“

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА като неравноправна клаузата на чл.
8 от Договор за паричен заем № 346411/23.12.2022 г., на основание чл. 146
във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, по иска на Д. Ш. С., ЕГН **********, от гр.
*******, срещу „К. й.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******.
ОСЪЖДА „К. й.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ш. С., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 434.08 лева /четиристотин тридесет и четири лева и
осем стотинки/, представляваща платена без основание неустойка по чл. 8 от
Договор за паричен заем № 346411/23.12.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2024 г. до
5
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 434.08 лева
/четиристотин тридесет и четири лева и осем стотинки/ до предявения размер
от 438.08 лева /четиристотин тридесет и осем лева и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „К. й.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ш. С., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 800 /осемстотин/ лева, представляваща извършени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „К. й.“ ООД, ЕИК *******, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Д. Ш. С., ЕГН **********, по банкова
сметка с IBAN BG *********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6