Р Е Ш Е
Н И Е № 260208
гр.Пловдив,
09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1057/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Л.Н. срещу решение №211/18.01.2020г.
по гр.д. № 7637/2019г. по описа на РС Пловдив, с което е прекратен гражданския
брак между М.Д.Н. и Л.Л.Н., като дълбоко и
непоправимо разстроен. Родителските права са предоставени на майката, като е
определен режим на лични отношения на детето Д. и бащата Л.Л.Н., както следва.
До навършване на 7- годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от
месеца от 9 до 17 ч. в присъствие на майката или определено от нея лице. След навършване на 7-годишна възраст от
детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. в събота до 17ч. в
неделя с преспиване по 3 дни през зимната и
пролетната ваканция на детето, както и
10 дни през лятото, които не съвпадат с
годишния отпуск на майката. Бащата Л.Н. е осъден да заплаща за детето си, чрез неговата майка и
законен представител М.Н. издръжка в размер на 152,50 лв. месечно, считано от 16.05.2019г. до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва само в частта относно режима на лични отношения и
присъдената издръжка за минал период от време и за разликата между присъдените
152,50 лв. на месец и размера от 140 лв. на месец, като недопустимо. Сочи се,
че решението е неправилно, тъй като констатацията на съда относно остатъка от
наказанието лишаване от свобода, което трябва да изтърпи жалбоподателят,
противоречи на събраните по делото доказателства и е неправилно преценена от
съда. На второ място по делото няма данни, че контактите между баща и син в
отсъствието на майката или трето лице ще се отразят негативно на детето. Този
начин на осъществяване на лични отношения е предвиден за твърде дълъг период от
време - до навършване на 7-годишна възраст на детето. На трето място се сочи,
че съдът изобщо не е обсъдил и не се е произнесъл по заявеното с отговора на
исковата молба искане определеният от съда режим да се упражнява от родителите
на Л.Н.. В тази насока се иска изменение на обжалваното съдебно решение, като
се промени режимът на лични отношения и се намали размерът на издръжката до 140
лева.
Постъпил е писмен отговор от М.Н., с който
решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. По доказателственото искане, същото се намира за неоснователно.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателят Н., че решението в частта му относно режима на личини
отношения е неправилно, тъй като констатацията на съда относно остатъка от
наказанието лишаване от свобода, което трябва да изтърпи жалбоподателят,
противоречи на събраните по делото доказателства и е неправилно преценено от
съда. Вярно е че видно от събраните по въззивното дело нови писмени
доказателства наказанието на жалбоподателя не е 5 години лишаване от свобода, а
3 години и 6 месеца лишаване от свобода, като това рефлектира и в датите на
предстоящо освобождаване от затвора с или без работа съответно през 2021 или
2022 година. Горното обстоятелство е било взето предвид от съда при преценката
за режима личните отношения с детето, но това не е основен критерий за
определяне на обхвата на този режим. Като основни аргументи РС Пловдив е взел
предвид ролята на майката в конкретния случай за отглеждането и възпитанието на
детето и неговата ниска възраст и дългата раздяла с бащата и негативното
влияние на същата за връзката им. Поради което неточността относно
времетраенето на наказанието лишаване от свобода не е решаващо за тези изводи
на първата инстанция. С оглед осигуряване на интереса на детето в конкретния
казус и неговата възраст искането за разширяване на режима на личните отношения
с бащата е неоснователно. С оглед на факта, че бащата е в затвора, това е
фактически неосъществимо. Тезата развита в писмената защита на жалбоподателя,
че той докато е лишен от свобода ще реализира личните си отношения с детето чрез
своите родители, които също имали право на лични отношения с внучето си, но не
можели да предявят самостоятелен иск по чл.128 от СК не се възприема от съда.
Всеки следва сам да реализира личните си права, за което са предвидени
съотвените искове. Нормата на чл.128 ал.3 от СК касае изпълнението на режима на
лични отношения на детето с родителя и няма как с решението си по това дело
съдът да определя режима на лични отношения да се упражнява не от родителя, а
от неговите родители. Ето защо правните изводи на първата инстанция са правилни
относно режима на личните отношения на бащата с детето.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят
Н., че съдът е нямал право да присъди 152,50
лв. на месец издръжка за детето, защото в исковата молба се искат 140 лв. на
месец за издръжка, като това води до недопустимост на решението в тази му част.
Императивната норма на чл.142 ал.2 от СК изисква да има минимум на издръжката
присъждана за дете, който е една четвърт от минималната работна заплата, която
минимална издръжка за 2020г. е в размер
на 152,50 лева. Ето защо тук съдът не е нарушил диспозитивното начало в
процеса, защото относно размера на издръжката законът е въвел изключение от
диспозитивното начало в процеса. При тези факти правните изводи на РС Пловдив са правилни
и обосновани и се споделят и от въззивния съд. Решението на РС Пловдив в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на
въззиваемата М.Н. следва да й се платят разноските за това производство в
размер на 600 лева за адвокатски хонорар /л.18/ от жалбоподателя Л.Н..
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №211/18.01.2020г. по гр.д. № 7637/2019г. по описа на РС Пловдив, в частта в която е определен режим за лични
отношения между бащата
Л.Л.Н. ЕГН ********** и детето Д. Л.Н. ЕГН
**********, както следва:
-До навършване на 7- годишна възраст на детето – всяка
първа и трета събота от месеца ,от 9 до 17 ч в присъствие на майката или
определено от нея лице .
-След навършване на 7-годишна възраст от детето – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч в събота до 17ч в неделя с
преспиване ,по 3 дни през зимната и пролетната ваканция на детето ,както и 10
дни през лятото ,които не съвпадат с годишния отпуск на майката и в частта, с която Л.Л.Н. е осъден да заплаща на малолетното си дете Д. Л.Н., чрез
неговата майка и законен представител М.Д.Н., издръжка в размер на 152,50 лв. месечно, считано от 16.05.2019г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване
на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане.
В останалата му част решението е влязло
в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Л.Л.Н. ЕГН ********** да заплати на М.Д.Н. ЕГН ********** сумата от 600 лева за разноски по делото.
Решението
подлежи
на обжалване в частта относно режима на лични отношения при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на
страните пред
ВКС на РБ, в частта относно издръжката решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.