Р Е Ш Е Н И Е
№4481/29.11.2016г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на единадесети ноември, през две
хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №5151 по описа на Варненски
районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от П.Т.П., ЕГН ********** *** срещу
С.Н.П., ЕГН ********** ***, с която се иска да
бъде прекратен сключения между страните на 15.05.1989г. граждански
брак, без произнасяне по въпроса за вината,
на осн. чл. 49, ал.1 СК.
В исковата
молба се сочи, че страните
се намират във фактическа раздяла от около
10 години, като не поддържат контакт
помежду си. Сочи, че връзката им е изпразнена от съдържание, като съществуването й е чисто формално, поради което жела
прекратяване на брака. В исковата
молба се сочи, че желае
семейното жилище находящо се в *** да бъде предоставено
за ползване на ищеца, на
осн. чл.
56, ал.1 СК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответницата, чрез адв. В. в качеството й на
особен представител на ответницата, в който се сочи,
че предвид п продължителната фактическа раздяла между съпрузите,
предявения иск за развод се
явява основателен. За основателен намира и иска за предоставяне
ползването на семейното жилище на ищеца.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представеното
удостоверение за граждански брак, се установява, че страните са сключили
граждански брак на 15.05.1989г. в гр. Варна, за което обстоятелство е бил
съставен акт за граждански брак № 0937/15.05.1989г. от Община Варна.
По искане на
ищеца е разпитан свидетеля Ф.Г.Г., който сочи че познава страните, съответно че
същите от около 10 години не живеят заедно. Не му е известно за времето от
което страните живеят заедно да са се виждали.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
По иска с правно основание чл.49,
ал.1 от СК:
От доказателствата по делото се доказа и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, както и чувството за близост и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че между страните е настъпило отчуждение в брачните отношения. Налице е фактическа раздяла с давност над 10 години. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било ненужно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
С оглед искането на ищеца съда да
не се произнася
по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът не следва
да обявява вина за разстройството
на брачните отношения на която
и да е от страните. Установи се, че ответницата е напуснала повече от 10
години семейното жилище, при което същото следва да бъде предоставено за
ползване на ищеца.
Предвид изхода от
спора и на основание Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00
лв., която следва да се
внесе от страните поравно на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
брака
между П.Т.П., ЕГН ********** *** и С.Н.П., ЕГН ********** ***, сключен на
15.05.1989г. в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен акт за граждански
брак № 0937/15.05.1989г. от Община Варна чрез развод ПОРАДИ ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, на
осн. чл. 49, ал.1 СК.
Предоставя ползването на семейното
жилище находящо се в *** на ищеца П.Т.П., ЕГН **********
ОСЪЖДА
П.Т.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА С.Н.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: