№ 21322
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110157474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. В. Ц., чрез адв. Д.
М., против "С К" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Н П П, с искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11
от Договор за потребителски кредит № 853713/28.04.2023г., предвиждаща заплащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите
нрави, заобикаляща императивните разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11,
т.9 и 10 ЗПК Ищецът твърди, че на 28.04.2023г., сключил с „С К“ ООД договор за
потребителски кредит № 853713 за сума в размер на 800 лева, при лихвен процент от
44,50 % и годишен процент на разходите от 56,66 %. Поддържа, че на основание чл.11,
ал.2 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение
чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това
задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 461,64 лв., която
неустойка се начислявала ежемесечно към всяка една от погасителните вноски,
съгласно погасителния план. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка
при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване
на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй като било предвидено
същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит начин оскъпявало
кредита.
Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й почти двукратно надвишавал
сумата по кредита, като по този начин неустойката загубила присъщите си
обезпечителна и обезщетителна функция. Отправя се и искане в мотивите на
съдебното си решение, съдът да се произнесе по действителността на целия договор за
потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "С К" ООД е подал отговор на исковата
1
молба, както насрещна искова молба. В отговора на исковата молба са изложени
подробни съображения за действителността на процесната клауза за неустойка, като
ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен и като такъв същият следва
да бъде отхвърлен.
В подадената насрещна искова молба, ответникът не оспорва наличието на
договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от
28.04.2023г., както и предоставянето на сумата на кредитополучателя.
Ответникът предявява частичен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД, за сумата от 632 лв. – незаплатена главница по договора за потребителски кредит.
В срока за отговор по насрещния иск, ищецът по първоначалния такъв заема
становище за неоснователност на предявения насрещен осъдителен иск.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С определение от 11.05.2024г. са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 28.04.2023г., ищцата сключила с „С
К“ ООД договор за потребителски кредит № 853713, както и че същата е получила
сумата по кредита. Посоченото се установява и от представените писмени
доказателства, видно от които между страните е сключен договор за паричен заем №
853713/28.04.2023г., съгласно който ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 800лв.,
подлежаща на връщане на 23 бр. погасителни вноски. В договора е посочено, че ГЛП е
фиксиран и възлиза на 44,50%, ГПР възлиза на 56,66%, а общо дължимата сума по
договора възлиза на 895,36 лв. В Приложение № 1 към договора е инкорпориран
погасителен план, в който са описани размер на вноската, какво включва и нейния
падеж.
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано
от сключване на договора, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящи
на посочените в чл. 5.1 условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от
изброените). В чл. 11.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 461,64 лв., която съгласно чл.
11.2 ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по договора.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК,
поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и
ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
56,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
2
именно – начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е
била изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено –
„неустойката ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по
договора“. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват
всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази
неустойка, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да
бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за
кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен
само размерът на възнаградителната лихва. При включването на тази неустойка в ГПР,
което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и
без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че процесната неустойка отговаря
на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита,
което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора би
бил значително по-висок от обявения в него. При това положение се налага изводът,
че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в него липсва действителният процент на ГПР. Установява се нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния процент на разходите по
кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената
методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно
определен и без подробно описание на компонентите по него. Нормативното
изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин
на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният му размер,
за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо,
съдът приема договорът за заем за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
3
Първоначално предявеният иск обаче е за нищожност само на клаузата за
неустойка по чл. 11 от договора, а с отговора на исковата молба по насрещните искове
е въведено възражение за недействителност на целия договор. С оглед действащият
принцип на диспозитивното начало в граждански процес, съдът е ограничен от
заявеното. Съдът намира оспорената клауза, уреждаща дължимостта на неустойка при
неосигурено обезпечение, за нищожна. Тази клауза изпълва характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на
(ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен
преди сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя,
като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави. Нейният размер се равнява на повече от половината от стойността на
отпуснатия заем. С оглед на това, същата накърнява принципа на справедливост и
добросъвестност и влиза в колизия и с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира предявения установителен иск за нищожност
на клаузата на чл. 11 от договора за основателен.
Както бе посочено по-горе обаче, с отговора на исковата молба по насрещния
иск е въведено възражение за недействителност по чл. 22 ЗПК на целия договор за
кредит, което съдът приема за основателно. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма
представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава
императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор
за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на
чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а
използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви –
възнаградителни или мораторни. Ето защо, в случая ответникът по насрещните искове
дължи по договора само главницата от 800лв, а всички останали вземания са
недължими. Не се спори между страните и от представеното извлечение за извършени
и предстоящи плащания по договора се установява, че ищецът е заплатил сума в
размер на 168 лв. по процесния договор, от което следва, че остава дължима главница
в размер на 632 лв., поради което предявеният частичен иск се явява основателен.
По разноските:
4
При този изход на спора, право на разноски по първоначалния иск има ищецът,
който е доказал такива в размер на 100лв. за държавна такса. Претендира се и адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител за оказана
безплатна правна защита, на което същият има право, което възлиза на 480 лв.
По насрещния иск право на присъждане на разноски има единствено ищецът,
който е доказал разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и
като неравноправна, клаузата на чл.11 от сключения между Д. В. Ц., ЕГН ********** и
„С К“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, договор за паричен
заем № 853713/28.04.2023г., която клауза предвижда заплащане на неустойка в случай
на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи обезпечение по
договора за кредит.
ОСЪЖДА Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК на „С К“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, сумата от 632 лв., частично предявена от общия размер на иска
от 800 лв., представляваща чистата стойност (главницата) по сключения между
страните договор за паричен заем № 853713/28.04.2023г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 530 лв., представляваща разноски по делото по насрещния иск.
ОСЪЖДА „С К“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
да заплати на Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата в размер на 100лв.,
представляваща разноски по делото по първоначалния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „С К“ ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр.
С, бул. „***, сумата в размер на 480 лв. представляваща адвокатско възнаграждение с
включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на
Д. В. Ц..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5