№ 46649
гр. С., 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110104942 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 24106/30.01.2023г. на /ФИРМА/,
ЕИК ********* срещу М. В. К., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 500,00 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 689958/10.06.2022г., ведно със законната лихва, за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2023г. до
окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на 21,70 лева, представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.06.2022г. до 25.08.2022г., за сумата в
размер на 30,53 лева, представляваща законна лихва, за периода от 01.08.2022г. до
01.01.2023г., за сумата в размер на 88,30 лева, представляваща договорна компенсаторна
неустойка, за периода от 10.06.2022г. до 25.08.2022г. и за сумата от 125,00 лева,
представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.10.2022г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 11.04.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 500,00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 689958/10.06.2022г., ведно със
законната лихва, за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.01.2023г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на
21,70 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.06.2022г.
до 25.08.2022г., за сумата в размер на 30,53 лева, представляваща законна лихва, за периода
от 01.08.2022г. до 01.01.2023г. и за сумата в размер на 205,59 лева за разноски, присъдени с
оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
88,30 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка, за периода от 10.06.2022г.
до 25.08.2022г. и за сумата от 125,00 лева, представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.10.2022г., съдът намира следното:
1
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 09.06.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. В
конкретиката на случая клаузата за неустойка предвижда задължение за длъжника за
заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчители или банкова
гаранция/ на задълженията му по чл. 6.1 от договора и чл. 33 от ОУ към договора за кредит.
Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Изложеното се отнася и за еднократно начислената неустойка в размер на 10 % от
главницата съгласно тарифа на таксите за допълнителни услуги, предоставени от /ФИРМА/.
Видно от тарифата се касае за такса 10 %, която се начислява при необслужване на кредита
във връзка с разходи за събиране на просрочените задължения. В ЗПК е предвидено, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на
2
клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто
характер процесната услуга/услуги очевидно няма. Срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като
не се дължи заради извършени разходи. Наименованието му прикрива истинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава в
случая е лихвата за забава, за която съдът е издал заповед за изпълнение. Процесната клауза
преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно обезщетение за забава.
Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази
наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона
функции, което също влече нищожността й.
По торните мотиви в горепосочената част заявлението следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 24106/30.01.2023г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, с ЕИК *********, против М. В. К., ЕГН
**********, за сумата от 88,30 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка, за
периода от 10.06.2022г. до 25.08.2022г. и за сумата от 125,00 лева, представляваща
неустойка за забава, начислена еднократно на 01.10.2022г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3