Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 26.11.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и седми
октомври 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 144 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София твърди в исковата си молба,
че на 23.10.2012 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор),
от една страна и Г.И.Г. (кредитополучател) от друга, бил сключен Договор №
986819 за отпускане на потребителски паричен кредит в размер на 10 000,00 лв.
Общата стойност на кредита била в размер на 10850,08 лв., в които освен чистата
стойност на кредита били включени още 300,00 лв. за такси/комисиони във връзка
с кредита и 550,08 лв. застрахователна премия. Кредитополучателят се задължил
да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в
размер 313,10лв., като първата падежна дата била до 28.11.2012 г., а последната
- до 28.10.2016 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по
сметка на Кредитодателя в края на периода била в размер на 15 028,80 лв.
Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената
заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи
кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит.
Кредитополучателят Г.И.Г. направил 15 вноски по погасяване на задължението,
както и погасил 133,15 лв. начислени лихви за просрочие, или общо внесената
суми била в размер на 4635,60 лв. Кредитополучателят направил 14 от посочените
вноски в пълен размер 313,10лв. Последната вноска, която направил
кредитополучателя била с падежна дата 28.01.2014г. и била направена на
15.05.2014г., като същата била в непълен размер. След тази дата длъжникът не е
направил оставащите 33 пълни вноски и една частична вноска и съобразно
уговорения погасителен план е изпаднал в забава. Към настоящия момент всички
непогасени вноски били с настъпил падеж и ответникът изпаднал в забава.
На дата 18.08.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД бил сключен Договор за цесия, по
силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира
вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърлило на цесионера "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на
сключения Договор за цесия от 18.08.2014г. било включено и вземането по Договор
за потребителски кредит № 986819 от 23.10.2012г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Г.И.Г.. След датата на цесията -18.08.2014 г., Г.И.Г.
направил две вноски за погасяване на задължението по Договор за кредит №986819
в общ размер на 1000,00 лв., всяка от които в размер на 500,00 лв., постъпили
по сметка на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на следните дати:
06.11.2014 г. и 06.07.2015 г.
Ищецът моли в случай, че съдът приеме, че длъжникът Г.И.Г. не е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме приложеното към
исковата молба Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от
името на цедента го уведомява за сключения на 18.08.2014г. Договор за цесия
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД. Вземането по Договор за потребителски кредит № 986819 било
описано в Приложение 1, неразделна част от договора за цесия и на това
основание, считано от 18.08.2014г. кредитор по вземането бил цесионерът „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Позовава се на практиката на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК, съгласно която получаването на уведомлението за цесия в
рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане
съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК и Решение № 3/16.04.2014
г. на ВИС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. ).
Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на
длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г.И.Г. за заплащане на сумата от 7 989,66 лева - главница по Договор
за потребителски кредит № 986819, както и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 20.03.2019г. до окончателното погасяване на
дълга, също така и направените съдебно-деловодни разноски. По образуваното
ч.гр.дело №2879/2019г. на РС Ст.Загора била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г.И.Г.
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№2879/2019г. по описа на РС Ст.Загора, а именно: 7 989,66 лева - непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № 986819, както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 20.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по настоящото дело
и в заповедното производство разноски.
Ответникът Г.И.Г. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез
назначения особен представител, в който взема становище оспорва иска.
Счита, че ответника не е валидно уведомен за извършената цесия, поради
което правата на ищцовото дружество да търси прехвърлените вземанията не са
консолидирани, същите са непротивопоставими на ответника и ищецът не би могъл
да претендира изпълнение на задълженията по Договора за потребителски паричен
кредит за главница, лихва и разноски.
Сочи, че за да възникне за ищцовото дружество правото да търси от ответника
гореописаните задължения, следва да са налице кумулативно три предпоставки: 1.
валидно облигационно отношение между Г.И.Г. и „УниКредит Консюмър Файненсинг”
ЕАД, възникнало от Договор за потребителски паричен кредит №986819; 2. валиден договор за цесия, с който е
прехвърлено процесното вземане от "УниКредит Консюмър Файненсинг" ЕАД
в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД; 3. получено от ответника уведомяване от цедента или упълномощения
в тази връзка цесионер, за извършената цесия; 4. настъпване на условията за
предсрочна изискуемост на вземанията, които следва да са в претендирания от
ищеца размер. Счита, че в настоящия случай валидно уведомяване липсва.
Установеното в чл.99 ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Вземането преминава от предишния кредитор
върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на
цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за
цесионния договор. Съгласно приложеното към исковата молба Известие за
доставяне от "Български пощи" ЕАД, Уведомителното писмо за
извършената цесия не е получено от ответника. Обратната разписка оформена като
"пратката не е потърсена от получателя". Следователно уведомяване не
е извършено.
Заявява, че в условията на алтернативност ищцовото дружество посочва, че
ответника следва да се счита за уведомен за извършената цесия с получаване на
исковата молба. Сочи, че във формираната с редица решения на ВКС съдебна
практика действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З,
пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В случая обаче уведомлението за
цесията, съставляващо приложение към исковата молба, е връчено не на ответника
или на упълномощен от него представител, а на назначен на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото - арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.З от ГПК, защото не е страната по
спорното материално правоотношение.
Нещо повече сочи, че уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от
стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде
защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Заявява, че няма представено пълномощно, по силата на което предишният кредитор
(цедента) няма правото да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Считам, че в настоящия случай не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД и цесията е породила действие в отношенията между стария и новия
кредитор, но не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
ответника, т.е. ищцовото дружество не е активно материално легитимирано да
търси процесиите задължения от ответника.
В условията на евентуалност счита, че Договор за потребителски паричен
кредит №2196116, сключен между ответника и "УниКредит Консюмър
Файненсинг" ЕАД, е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В Раздел
„Характеристики и условия на потребителския паричен кредит" са изброени
характеристиките на отпуснатия кредит, а именно чиста стойност на кредита, общ
размер на кредита (главница), обща сума дължима от потребителя, начин на
усвояване, начин на погасяване, фиксиран Годишен лихвен процент /ГЛП/, Годишен
процент на разходите /ГПР/, брой месечни вноски и месечна сума, падежна дата и
първа вноска по кредита. Кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на ГЛП по заема и ГПР на заема. Липсват обаче
условията за прилагането на ГЛП и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, не е посочена ясно разписана методика
на формиране на Годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 20.25 %/.
Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретният случай, в Договора за потребителски паричен
кредит №986819, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
годишен лихвен процент по заема /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Тези съставни елементи остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено
в тях.
Съобразно изложеното счита, че кредитното правоотношение между ответника и
"УниКредит Консюмър Файненсинг" ЕАД се явява недействително на
основание чл.22, във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Моли
съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №2879/2019г.
по описа на РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът
е издал заповед за изпълнение №1525/03.06.2019г., с която е разпоредил длъжникът Г.И.Г. да
заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София следните суми: 7989,66лева за главница по договор за потребителски кредит №986819, сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Г.И.Г., ведно със законна лихва
считано от 20.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски по делото – 159,79 лв.
държавна такса и 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото е представен договор за отпускане на потребителски кредит №986819
от 23.10.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
ответника Г.И.Г., съгласно който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
предоставило на ответника паричен кредит в размер на 10000,00лв., която сума
той се задължил да върне на 48 месечни вноски от по 313,10лв.; договорени са и
такса/комисионна и застрахователна премия, като така общия размер на кредита
възлиза на 10850,08 лв. В договора е уговорен лихвен процент за периода на договора в размер на 17 % и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20,25 %. Видно от погасителния план последната
вноска е следвало да бъде заплатена на 28.10.2016г. В договора с подписа на ответника е удостоверено получаването на заемната
сума.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.08.2014г. От същия е видно, че „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлило възмездно на цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София вземанията си към ответника Г.И.Г. /извлечение от
Приложение №1 към договора за цесия/. По делото не е представено пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им. Представено е уведомление от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, в което е
отразено, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД действащо чрез пълномощника си „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София уведомява ответника Г.И.Г. за прехвърлянето на вземането му. От приложеното известие
за доставяне е видно, че пратката е непотърсена.
Ищецът представя към исковата молба уведомително писмо за извършената
цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС
по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната
по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него.
Поради изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е
активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника
договор за паричен заем №986819 от 23.10.2012г. и договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.08.2014г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София, по силата на който вземането на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, произтичащо от договор за паричен заем е прехвърлено в
собственост на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът
обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.Панчо Владигеров 21, Бизнес център Люлин-6,
ет. 2, представлявано от прокуриста Зорница Николова Димитрова, против Г.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Л.Н., АК Ст.Загора, иск да се
признае за установено по отношение на Г.И.Г. съществуването на вземането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София за сумата от 7989,66лева за главница по
договор за потребителски кредит №986819, сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и Г.И.Г., ведно със законна лихва считано от 20.03.2019г.
до окончателно изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена
в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София против Г.И.Г. заповед №1525/03.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №2879/2019г. по описа на РС Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: