№ 240
гр. Русе, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520104980 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът К. КР. В. твърди, че с Решение по гр. дело № 68026/2019 г. по
описа на СРС, било признато за установено по отношение на ответника, че не
му дължи сумата от 1250,40 лв., предявена като частичен иск от сумата от
1691,89 лв. – задължения по договор от 08.05.2008 г. Това задължение
ответникът придобил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, която на
28.04.2009 г. била цедирала вземането си срещу ищеца, на ответника, и което
вземане произтичало от Договор за кредит, сключен между ищеца и тази
кредитната институция. Предявеният настоящ иск е за сумата от 441,49 лева,
която не е била предмет на производството по гр. дело № 68026/2019 г. по
описа на СРС. Заявява, че многократно е бил притесняван от служители на
ответното дружество за заплащане на остатъка от тази сума, като
включително му е била изпратена покана на 18.03.2018 г. за заплащане на
цялата сума от 1691,89 лв. Ищецът получавал и телефонни обаждания от
служители на ответното дружество, със заплашителен тон, които го
приканвали да заплати остатъка от задължението. Заявява, че към настоящия
момент задължението му от 441.49 лева не било заличено и същия
продължавал да виси като длъжник в Централния кредитен регистър към БНБ
с тази сума. Прави възражение зай изтекла погасителна давност.
1
Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 441,49 лв. –
частичен иск от общата сума в размер на 1691,89 лв. – остатък на
задължението, което е било предмет на разглеждане на гр.дело № 68026/2019
г. по описа на СРС и представляващ разликата между сумата от 1691,89 лв. и
1250,40 лв.
В отговора на исковата молба ответникът„Еос Матрикс“ ЕООД
признава иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
с Решение по гр. дело № 68026/2019 г. по описа на СРС, било
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
на сумата от 1250,40 лв., предявена като частичен иск от общо сумата от
1691,89 лв. – задължения по договор от 08.05.2008 г. Предявеният настоящ
иск е за сумата от 441,49 лева, която не е била предмет на производството по
гр. дело № 68026/2019 г. по описа на СРС.
Процесното задължение ответникът придобил от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, която на 28.04.2009 г. цедирала вземането си срещу
ищеца по сключения между тях договор от 08.05.2008 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи наличието на правен интерес от
предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите вземането
си факти, включително и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
пръсване на твърдяната от ищеца погасителна давност за вземането.
При предявен отрицателен установителен иск следва да е налице спор
за съществуването на материално право, а в тежест на ответника /който
претендира сумата/ е да докаже вземането по основание и размер. В случая
ответникът призвана иска. При действащия ГПК отрицателен установителен
иск е допустим дори когато длъжникът не е заплашен от принудително
изпълнение на оспорваното вземане.
Предмет на отрицателния установителен иск в настоящата хипотеза е
2
конкретно погасяването по давност на процесното вземане, което не се
оспорва от ответника. Предпоставките за възникване на вземането се
установяват от събраните по делото доказателства. Ищецът не оспорва, че е
уведомен за извършената цесия преди завеждане на исковата молба.
Предвид гореизложеното, процесното вземане се явява изцяло погасено
по давност, а предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в
размер на 50 лева - заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Б. от РАК,
предоставил на ищеца безплатно процесуално представителство, видно от
отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и
съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер от 300 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Еос Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК от К. КР. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София ул. Гургулят
№31, офис партер, че не им дължи сумата от 441,49 лева, заявен като
частичен от 1691,89 лева – задължения по договор от 08.05.2008 г.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” №4-6, да заплати на К. КР. В., ЕГН **********, със
съзбен адрес гр. София ул. Гургулят №31, офис партер, на основание чл.78,
ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
3
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” №4-6, на адвокат К.И. Б.., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София ул. Гургулят №31, офис партер, сумата от 300 лева -
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4