О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 10.12.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 2241 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на К.А.М. с ЕГН ********** срещу Решение № 333 от 05.11.2019г. постановено по
гр.д. № 919/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав, В ЧАСТТА МУ,
имаща характер на определение, с която на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е оставено без уважение искането на
частната жалбоподателка за предоставяне ползването на
делбения недвижим имот, представляващ дворно място с
площ 590 кв.м. включено в УПИ 168-IX в
кв. 33, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и навес с
площ от 50 кв.м. на П.А.Г. и осъждане на последната да заплати на К.А.М. обезщетение
за ползването на съсобствения имот, от което е лишена
в размер на 40 лева месечно, считано от 21.06.2019г. – подаване на исковата
молба до окончателното извършване на делбата.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила и необоснованост определението. Необоснован е изводът на ПРС, че
описаното дворно място може да се ползва едновременно от двете страни по
делото. Установено е по делото, че с оглед помещенията в него, не може да се
обособят два реални дяла, отговарящи на квотите на страните. Ето защо не може
да се ползва къщата от двете съделителки. Установено
е, че е невъзможно и неудобно двете съделителки да
ползват части от имота, съответни на квотата им, поради характеристиката на
имота и поради липса на съгласие между тях. Няма спор, че делбените
имоти се ползват изцяло от ответницата и семейството й в повече от признатите й
права. Същевременно, ищцата по претенцията за привременни мерки не ползва
никаква част от имота, а поканата за плащане на обезщетение за лишаване от
ползването се съдържа в претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното определение и се допусне исканото разпределение
на ползването до окончателното извършване на делбата.
Отговор на жалбата не е депозиран
от другата страна.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 344, ал. 3 от ГПК, от страна с правен интерес от
обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Производството пред ПРС е
образувано по повод предявен от К.А.М. срещу П.А.Г. иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН за допускане и извършване на
съдебна делба на наследството на Атанас Иванов Борачев,
п. на 16.01.1993г. и Иванка И. Борачева, п. на
29.09.2012г., включващо две дворни места, находящи се
в с. Манастир, общ. Провадия, обл. Варна, както
следва: дворно място с площ от 590
кв.м., включено в УПИ IX-168,
в кв. 33, заедно с построената в
него жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м., при граници:
УПИ X-167, УПИ VII-169, УПИ VIII- музей и улица и дворно място, цялото
с площ от 1880 кв.м., съставляващо пл. № 37 в кв. 15, при граници: от две
страни улици, УПИ III-38
и УПИ XX-40,
в който са включени УПИ I-37
с площ от 900 кв.м. и УПИ II-37
с площ от 980 кв.м. по
плана на селото.
В исковата молба са наведени
фактически твърдения, че страните са сестри и са съсобственици на двата имота
на основание наследяване на родителите си, които придобили правото на
собственост в режим на СИО. Двата имота се ползват от ответницата и семейството
й от 2012г., като празното дворно място отдава по наем и реализира доходи.
Отправила искане за допускане и извършване делба на общите имоти при равни
квоти за всяка.
В отговор на исковата молба П.А.Г.
признала наличието на съсобственост между страните, възникнала при заявените в
исковата молба основание и квоти. Доколкото предмет на съсобствеността са два
имота, всеки от съделителите може да получи реален
дял. Заявила в тази връзка желание за доброволно уреждане на спора. Оспорила
твърдението, че отдава под наем незастроения имот и реализира доходи от наем.
Приживе родителите й позволили на трето лице да ползва и поддържа имота, като
тя никога не е получава наем за този имот, а на ищцата никога не е отказвано
ползването на който и да е от общите имоти.
С молба депозирана в първото по
делото съдебно заседание К.А.М. отправила искане за постановяване на
привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, като дворното място с площ
от 590 кв.м., което се ползва изцяло от ответницата да се предостави за
ползване на П.Г., като до окончателното извършване на делбата бъде осъдена същата
да заплаща на ищцата срещу ползването обезщетение в размер на 40 лв. /съобразно
изменен размер на претенцията в с.з. от 30.10.2019г./ месечно, считано от
предявяване на искането до окончателното извършване на делбата.
В хода на делото е проведена СИЕ от
заключението на която е установено, че средната месечна наемна цена за
ползването на първия имот с площ от 590 кв.м., ведно с жилищната сграда и
навеса, към настоящия момент възлиза на 80 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите Светла Монева и Иван
Иванов /ангажирани от ищцата/ и свидетелката Надежда А. /ангажирана от
ответницата/.
При тези факти, в обжалваното
определение, ПРС приел, че ищцата сама е отказала предоставено й в хода на
делото ползване на общия имот, както и че няма пречка за съвместно ползване на
същия от съделителите. Приел, че претенцията за
присъждане на обезщетение по този ред е неоснователна доколкото е възможно
съвместно ползване на имота и оставил искането без уважение.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е за съдебна делба,
във фазата по допускането й.
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК ако
всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
Разпоредбата има предвид
разпределяне на ползването на всички делбени имоти, а
не само на някои от тях. Основание за такова тълкуване се извлича от членуваната форма на думата "наследствените",
както и от посочването на правата на съделителите в
собствеността като единствен критерий за преценка на разпределяне на
ползването.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
съдът не разпределя ползването на някой от съсобствените
между страните недвижими имоти в хипотези на невъзможност те да вземат решение
за това с мнозинство или ако решението е вредно за съсобствения
имот по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС,
нито присъжда обезщетение за неползване след отправена покана за това по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Целта на разпоредбата е в делбеното
производство да бъде временно отстранена неравностойност в ползването от
страните на съсобствените им имоти. Касае се за
привременна мярка, целяща да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Тази мярка предпоставя,
че участниците в имуществената общност не се ползват от нея съобразно със
своите дялове, а общите имоти се държат и ползват от един или неколцина от правоимащите. В такъв случай делбеният
съд по молба на някой от невладеещите разпределя привременно между съделителите държането и ползването на общите имоти
съобразно признатите им квоти, а когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имоти, надвишаващи неговата квота,
да плаща на ползващия по-малка част съответен дял от ползването.
Съгласно разпоредбата на чл. 344,
ал. 2 от ГПК, това искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на
делбата или по-късно съдът се произнася по него. Привременната мярка се
постановява за в бъдеще от решението по допускане на делба, респ. от момента на
сезирането на съда до приключване на делбата.
В конкретния случай, искането за
постановяване на мярка по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК е направено в хода на
първото съдебно заседание по делото на 18.09.2019г. Най-ранният момент, от
който е било възможно да се постанови мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК съгласно
текста на закона е решението по допускане на делбата. Следователно
произнасянето на ПРС за времето преди този момент е процесуално недопустимо и в
тази част обжалваното определение следва да се обезсили.
За да бъде уважена претенцията за привременна мярка, е
необходимо участниците в имуществената общност да не се ползват от нея
съобразно дяловете си, а общият имот да се държи и ползва само от един или част
от съделителите.
Не е спорно между страните в
конкретния случай и установено от събраните гласни доказателства, че застроеното
дворно място с площ от 590 кв.м. се ползва само от ответницата, поради което
претенцията като доказана по основание следва да бъде уважена. От заключението
на СИЕ от друга страна е установено, че средният месечен пазарен наем за
ползването на имота възлиза на 80 лв. Следователно
ответницата дължи на ищцата ежемесечно сумата от 40 лв., съответстваща на
квотата й в съсобствеността за времето от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното й извършване.
Що се отнася до незастроеното
дворно място с площ от 1880 кв.м. ползването му преимуществено и само от
ответницата несъобразно правата й в съсобствеността не е доказано, поради което
за ищцата не е възникнало правото на привременно парично обезщетение срещу ползването на този имот.
Обжалваното определение като
неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови исканата привременна
мярка.
Доколкото в настоящото производство
не се разрешава материалноправен спор по същество със
СПН, то разноските за настоящото частно производство следва да се определят и
присъдят от ПРС при окончателното извършване на делбата съгласно направените от
страните искания при приложение правилото на чл. 355 от ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 333 от
05.11.2019г. постановено по гр.д. № 919/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав, В ЧАСТТА МУ, имаща характер на определение, с която на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е съдът
се е произнесъл по искането на К.М. за постановяване на привременна мярка в
делбата за времето от предявяване на исковата молба в съда – 21.06.2019г. до
постановяване на решението по допускане на делба на 05.11.2019г.
ОТМЕНЯ
по частна жалба на К.А.М. с ЕГН ********** срещу Решение № 333 от
05.11.2019г. постановено по гр.д. № 919/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав, В ЧАСТТА МУ, имаща характер на определение, с която на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е
оставено без уважение искането на К.М. за постановяване на привременна мярка в
делбата чрез осъждане на П.А.Г. да й заплаща обезщетение за ползването на съсобствения имот, от което е лишена в размер на 40 лева
месечно, считано от датата на постановяване на решението по допускане на делба И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК П.А.Г.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на К.А.М.
с ЕГН ********** сумата от 40 /четиридесет/
лева месечно срещу ползването на съсобствения
недвижим имот, представляващ дворно място с
площ от 590 кв.м., включено в УПИ IX-168,
в кв. 33, заедно с построената в
него жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м., при граници:
УПИ X-167, УПИ VII-169, УПИ VIII- музей и улица от влизане на
решението по допускане на делба в законна сила до окончателното извършване на
делбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 6 от ТР № 1 от 17.07.2001г. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.