№ 20292
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110105883 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-та
Като разгледа гражданско дело № 5883 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 21661/07.02.2022г. на
СРС, подадена от "Кастаньола" ЕООД срещу К. КР. К., З. ИВ. К., КР. Н. К. и
Д. Н. ИВ.. Предявен е иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за
прогласяване нищожността на Заповед за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2014г.,
издадена по ч.гр.д. №48149/2013г. на СРС, І ГО, 44 състав. В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК от страна на ответниците е депозиран Отговор на исковата молба,
1
вх. № 153758/22.07.2022г. на СРС, с който предявеният иск се оспорва като
недопустим и неоснователен.
Софийският районен съд, като взе предвид молба и заявеното с нея
искане, съобразявайки данните по делото, релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2014г., издадена по ч.гр.д.
№48149/2013г. на СРС, І ГО, 44 състав, разпорежда на длъжника "Боско
Строй" ЕООД да предаде на кредиторите К. КР. К. и Николай Кръстев К.
недвижим имот, представляващ магазин със застроена площ от 165 кв.м. и
галерия със застроена площ от 88 кв.м. при съседи: пл. "Света София", пл.
"Света Неделя", калкан на съседната сграда на пл. "Света Неделя" № 1 и
стълбище на сградата на ул. "Света София" № 2, заедно с мазе с полезна площ
от 55 кв.м., находящи се в град София, пл. "Света София" № 3, с идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот. В изпълнение на заповедта се сочи да е издаден изпълнителен лист от
07.08.2018г., като за изпълнението му е образувано изп.д. № 20198580400943
на ЧСИ № 858 - Уляна Димоларова. Ищецът твърди, че имотите по заповедта
за изпълнение попадат в сграда, която е негова собственост и която владее
непрекъснато, пази и стопанисва от 01.07.2007г. Предявяването на иска
ищецът обосновава с това, че заповедта за изпълнение е нижощна, но
нищожността можело да бъде обявена само от съда, като по този начин
щяло да се установи със сила на пресъдено нещо дали тя е действителна и
валидна. С образуването на изпълнително дело и насочването на
изпълнението спрямо имот на ищеца се застрашавали неговите права и
правмощията му като собственик, като дружеството щяло да бъде принудено
да води последващи осъдителни искове, за да възстанови правата си. Затова и
предявяването на иск по чл. 270, ал. 2 ГПК се приема за безалтернативно, тъй
като щяло да бъде отречено със сила на пресъдено нещо наличието на
изпълнително основание за ответниците.
Съобразно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 226, ал. 3 ГПК, съдебните актове,
включително издадените заповеди за изпълнение, имат действие само между
страните по делото, техните наследници и правоприемници. Не се твърди
"Кастаньола" ЕООД да е правоприемник на някое от лицата, посочени в
оспорената заповед за изпълнение. Следователно, за да е налице правен
интерес за "Кастаньола" ЕООД да предяви иска, предмет на делото, следва
атакуваният съдебен акт да поражда някакви директни правни последици за
дружеството и да го обвързва. В настоящия случай това не е така, доколкото
заповедта не поражда нито права, нито задължения за "Кастаньола" ЕООД и
не го обвързва. Затова и дори същата да бъде прогласена за нищожна, това
няма да доведе до изменение в правната сфера на ищеца и благоприятни за
него правни последици.
Факт е, че въз основа на издадения по заповедта изпълнителен лист е
възможно да се инициира въвод във владение в имот, владян от ищеца. В този
случай обаче защитата на му е е по специалния ред на чл. 523-524 ГПК или
чл. 435, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК, ако съдебният изпълнител намери
2
присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че
това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по
което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във
владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по
който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането
на делото. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако третото лице заявява върху
присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният
изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да
поиска от районния съд спиране на изпълнението. Чл. 524 ГПК изисква с
молбата си за спиране третото лице да представи писмени доказателства за
претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито
заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я
прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице
едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок
третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.
Трето лице, което е придобило имота преди завеждане на делото, по което е
издадено изпълнителното основание, не може да бъде обвързано от
постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По
отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно
изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им
чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на
противното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въводът, е
достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение
върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и
дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството,
че установените с изпълнителното основание права на взискателя не
обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където
такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. В този
случай третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането
на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524
ГПК защита, а защитата на правата му следва да се реализира по реда на чл.
435, ал. 5 ГПК. В тази насока е и задължителната съдебна практика - ТР
3/2015-2017-ОСГТК, т. 1.
По изложените съображения, доколкото от една страна ищецът не е
обвързан от издадената заповед за изпълнение, а от друга за защита на
владението му върху имота е налице предвиден специален ред - било по чл.
523-524 ГПК, било по чл. 435, ал. 5 ГПК, същият не разполага с правен
интерес от предявяването на иск по чл. 270, ал. 2 ГПК. Подадената молба
следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото -
прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА Молба, вх. № 21661/07.02.2022г. на СРС, подадена от
"Кастаньола" ЕООД срещу К. КР. К., З. ИВ. К., КР. Н. К. и Д. Н. ИВ..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5883/2022г. на Софийския
3
районен съд, І ГО, 173 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4