№ 16270
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20241110162610 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба М. Т. Г. срещу „В.К“ ЕООД, с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищцата 666 лева
– обезщетение за имуществени вреди – цена на лечение и кремация на
животно, и 6000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неправилно лечение при ответника на кучето на ищцата С., което довело до
смъртта му на 25.09.2024 г., ведно със обезщетение за забава за плащане на
двете суми от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е била собственица на С. – мъжко куче порода
„пекинез“, родена но 13.03.2021 г., което починало на 25.09.2024 г. в резултат
на неправилно лечение проведено от ветеринар, служител на ответника.
Твърди, че на 11.09.2024 г. кучето било заведено в посочената ветеринарна
клиника с проблеми от стомашно-чревен характер, където му било
предписано антибиотично лечение. По време на лечението животното
започнало да страда от кучешка кашлица, което наложило неколкократни
посещения на клиниката и смяна на предписания антибиотик на 17.09.2024 г..
На 24.09.2024 г. кучето отново получило разстройство и ищцата отново го
завела при ответника, където му бил поставен абокат и е влята система с
различни лекарства, между които и метадон. Ищцата твърди, че след
описаното лечение състоянието на нейния домашен любимец значително се
влошило, поради което посетила клиниката отново на 25.09.2024 г., там били
направени рентгенови снимки и кръвни тестове на кучето, от които се
установило, че белите дробове на животното са засегнати и няма
перисталтика. Кучето било оставено под наблюдение в клиниката, където на
същия ден починало. Ищцата твърди, че смъртта на домашния любимец е
последица от неправилото лечение, което е проведено от ветеринарните
лекари. Излага, че употребените лекарства са противопоказни при
симптомите, които кучето имало, като лекарите основно се фокусирали върху
стомашните проблеми, а не взели предвид уврежданията на дробовете, за
които знаели. Твърди, че вследствие смъртта на животното изпаднала в
1
състояние на тежка депресия. Претендира имуществени вреди, заплатени за
лечението и кремацията на животното, и неимуществени вреди, както и
разноските по делото.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „В.К“
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва, че
ищцата е собственица на починалото куче, както и че има нарушения на
стандартите и протоколите за лечение. Твърди, че ветеринарните лекари са
лекували животното според установения ветеринарномедицински стандарт,
поради което поведението им не е било противоправно и виновно, нито е в
причинно-следствена връзка със смъртта на кучето. Поддържа, че причината
за смъртта на животното е остра пневмония, която не е могла да бъде
овладяна въпреки положените усилия и проведеното лечение. Оспорва, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди единствено поради смъртта на
кучето, като се поддържа, че психическото състояние на Г. е било крехко още
преди загубата на нейния домашен любимец, същата имала диагноза
“рецидивиращо депресивно разстройство”, която е свързана с предходни
травматични събития. В условията на евентуалност, ответникът прави
възражение за съпричиняване на неимуществените вреди, като твърди, че те
са обусловени от предходни травматични събития, изживени от ищцата.
Оспорва размера на неимуществените вреди като прекомерен. Оспорва, че за
ищцата са настъпили имуществени вреди в причинно-следствена връзка със
смъртта на кучето, като излага, че разходите за лечение са извършени на
възмездно правно основание – за осъществяване на ветеринарно лечение. По
отношение на разходите за кремация, твърди, че същите не са сторени от
ищцата, не са в причинна връзка с лечението на кучето, освен това оспорва и
удостоверението за извършената кремация, в което се сочи дата предхождаща
лечението. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът намира, че е предявен осъдителен иск с правна квалификация на
предявения иск е чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД, и чл. 52 ЗЗД,
като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото
на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установява като безспорен между
тях фактът, че преди смъртта си на 25.09.2024 г. кучето С. е било лекувано при
ответника.
Съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими следните доказателства: представените към исковата молба
писмени доказателства; двама свидетели на ищцата за претърпените вреди;
свидетел при режим на довеждане на ответника за проведените лечебни
процедури; изискване на медицинска документация от лекаря на ищцата;
поисканите от двете страни ветеринарни експертизи.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
изискване на документи от цялото медицинско досие на ищцата, тъй като това
не е необходимо на този етап за установяване на диагнозата , за което са
2
поискани други доказателства, и може да се прецени отново след постъпване
на документите от личния лекар, като искането е твърде широко и ненужно
навлиза в личния живот на ищцата повече от необходимото за целите на
процеса. Поисканата от ответника психиатрична експертиза не е необходимо
за изясняване на делото, тъй като не изисква специални знания – въпросите са
зададени за установяване на последиците от диагноза, която би следвало да е
широко позната в обществото, и са известни на съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 62610 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 28
май 2025 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, които
да водят допуснатите свидетели.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен и са обективно кумулативно съединени искове за обезщетение
за вреди от гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за
действия на негови служители, с които са причинени имуществени и
неимуществени вреди на ищцата от смъртта на кучето , при неспазване на
правила за добра ветеринарно медицинска практика, с правна квалификация
чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД, и чл. 52 ЗЗД. Ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредите от ищцата съгласно чл. 51, ал. 2 ГПК
Този иск се уважава, ако съдът установи, че са налице елементите на
обективната отговорност на ответника по смисъла на чл. 49 ЗЗД:
правоотношение по възлагане на работа от ответника на изпълнител на
ветеринарномедицинска помощ, и ако изпълнителят на работата е осъществил
фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно:
противоправно деяние, вреда – смърт на собствено на ищцата куче, причинна
връзка между деянието и вредата, вина, която по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презумира. По отношение на неимуществените вреди се доказва тяхната
продължителност и интензитет, като съдът определя обезщетението по
справедливост. Искът ще се отхвърли частично, ако ответникът докаже, че
ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредите.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРЕН между страните и ненуждаещи се от
доказване следния факт: че преди смъртта си на 25.09.2024 г. кучето С. е било
лекувано при ответника.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е вината на ветеринарния
лекар.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
3
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: противоправно поведение на служителите на ответника (вкл.
нарушаване на утвърдените ненормативни стандарти на добрата ветеринарна
практика); че е собственик на кучето (т.е. лично търпи вреди); причинна
връзка между поведението на служителите и настъпилите от смъртта на
кучето вреди; интензитета на страданията си.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи поведение на ищцата (действия или бездействия), които са в
причинна връзка с вреди в твърдения размер.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 2 май 2025 г., като срокът не е преклузивен, но
при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне
на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не
посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето
на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК неучастващото по делото лице
– „АСМП Д-р К.“ ЕООД, с адрес: София, ж.к. „Л.“, **, партер, лекарски
кабинет, да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението
следните намиращи се у него документи: копие от амбулаторни листове и
епикризи за лечение на ищцата (да се впишат имена и ЕГН) в периода от
01.01.2022 г. до октомври 2024 г.
УКАЗВА на третото лице, че при неизпълнение на наложеното от съда
задължение, съдът може да му наложи глоба на третото лице на основание
чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91 ГПК в размер до 300 лева (триста
лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ третото лице за задължението му и последиците при
неизпълнение!
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ДВАМА
СВИДЕТЕЛИ на ищцата при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно възприетото от ищцата за лечението на кучето и
вредите от смъртта му.
4
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ЕДИН
СВИДЕТЕЛ на ответника при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно лечението на кучето на ищцата.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищцата и ответника
изслушване на ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА по
въпросите от исковата молба и отговора.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на по 450 лева, платими от ищцата и ответника в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Г.А.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на страните, че ако не заплатят депозита за експертиза в срок,
разходите ще се поемат от съда и страните ще бъдат осъдени да ги заплатят с
лихва.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ответника за изискване на справки от НЗОК и психиатрична експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – М. Т. Г., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5