№ 113
гр. Нови пазар, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20233620200391 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, представлявано от
управителя П.Д.П. срещу издадено НП № 23-0001610/10.04.2023 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на жалбоподателя е
наложена за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП, и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от ЗАвтП имуществена санкция в размер на 3000лв.
Жалбоподателят твърди, че не е налице осъществен състав на посоченото нарушение.
Удостоверението за психологическа годност на водачите, извършващи обществен превоз
било станало безсрочно, като промяната била отразена в Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 36/12.10.2022 г. на Министъра на транспорта. Позовава се на
Директива 2006/126/ЕО, относно периодичността на извършване на медицинските прегледи.
Жалбоподателят сочи, че водачът В.Х. притежава валидно свидетелство за
правоуправление на МПС с категории С С1, за които преди издаването им законът изисква
преминаване през медицински прегледи и удостоверяване на психологическата годност.
Поради това, жалбоподателят счита, че до датата на валидност на СУМПС – 09.12.2022 г.,
издаденото удостоверение за психологическа годност е валидно.
Предвид на горното моли съда да отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
От формална страна, съдът установи следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 330228/10.03.2023 г.
актосъставителят Б. В. И., на длъжност старши инспектор към РД „АА“ – Варна е
констатирал, че на 09.12.2022 г., превозвача „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД,
притежаващ лиценз за обществен превоз на товари на територията на РБ № 08024, валиден
до 22.08.2026 г. е допуснал до управление т.а, марка „***“ с рег. № *** от кат. № N3, с който
е извършен превоз на товари по маршрут Нови пазар- Стан- Нови пазар, съгласно Заповед
от 09.12.2022 г. и информация от паметта на дигиталния тахограф в МПС, с водач В.Б.Х.,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност съгл. наредбата по чл. 152,
ал.1 т. 2 от ЗДвП, като същия не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност съгласно справка в регистъра на психологическите изследвания към
информационната система на ИА „АА“.
Посочено е, че до приключване на проверката не било представено посоченото
удостоверение.
В АУАН е посочено, че е нарушен чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
АУАН е връчен на жалбоподателя на 01.08.2023 г.
Срещу АУАН не са подавани възражения от нарушителя.
Въз основа на АУАН е издадено НП № НП № 23-0001610/10.04.2023 г. на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на жалбоподателя е
наложена за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП, и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от ЗАвтП имуществена санкция в размер на 3000лв.
Съдът намира, че така съставените акт и НП не страдат от формални нарушения,
които да налагат отмяна на НП.
По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него
доброволно плащане на наложените с НП наказания – глоба, поради което и по арг. на
противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са налице основания за прекратяване на
производството в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.
Разгледано по същество делото, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и съдът приема, че жалбоподателят е юридическо лице,
притежаващо лиценз за обществен превоз на товари на територията на РБ № 08024, валиден
до 22.08.2026 г. Не се спори и относно това, че лицето В.Б.Х. работи при жалбоподателя,
като шофьор на т.а
На дружеството жалбоподател е била извършена проверка относно транспортната
дейност за периода от 01.12.2022 г. до 31.01.2023 г.
С писмена покана от 06.02.2023 г. от РД „АА“ Варна са били изискани от
жалбоподателя представянето в 7 дн.срок на описаните в поканата документи, посочени в
три раздела: документи на превозвача; документи на водачите и документи на
автомобилите.
По делото е приложена Справка от Регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване по ЕГН на водач. В справката не е
2
посочено името на лицето. Съгласно посоченото в АУАН на посоченото ЕГН съответства
името на лицето В.Б.Х..
По делото е приложен Протокол от контролна проверка № BG27/20318 от 08.02.2023
г., който се отнася до автомобила и от който се установява, че т.а *** 534035 с рег. № ***
има валидни и отговарящи на изискванията технически параметри, както и тахограф и
поставена пломба.
По делото са приложени копия от 3 бр. заповеди за превоз на товари в „Пътно
поддържане- Нови пазар“ ООД, с които за дните 08-10.12.2022 г. на водачът В.Х. е
разпоредено да извърши превоз на вода с автомобил с ДК № *** по направление Нови
пазар- Стан- Нови пазар с посочени в нея час на тръгване 7,30 и час на пристигане 16,30ч.
Приложените 3 бр. разпечатки на тахографа сочат, че Автомобил с рег. № *** е бил в
движение на 09.12.2022 г. и е бил управляван от водач В.Х..
По делото е приложено копие от СУМПС на В.Б.Х., от което се установява, че
същото е валидно до 18.02.2026 г. и че същия притежава категории АМ, В1, В, С1, С и Ткт.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че при проверката,
която те са извършили било установено, че водачът В.Б.Х. не притежава свидетелство за
психологическа годност. Установено било, че такова не е било издавано никога и до края на
проверката не е било представено.
От правна страна, съдът прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП, лицензираните превозвачи, лицата по
чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
За нарушаване на посочената разпоредба и на основание чл. 96 г, ал. 1 ЗАвП, се
предвижда административно наказание за всеки, който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени
категории МПС и на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в
Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 5 от Наредбата за психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност.
Нормата на чл. 8, ал.1 от Наредбата изисква, при всяко постъпване на работа като
водач на таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по
пътищата, отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за
собствена сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари,
както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност. Самото удостоверение, съгл. ал. 2 е безсрочно.
3
По делото не е представено от жалбоподателя удостоверение за психологическа
годност, каквото изисква нормата на чл. 8, ал.1 от Наредбата.
От своя страна Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, изисква съгл. чл. 13, ал.1 т. 4 от нея за издаване на СУМПС за правоспособност
за управление на МПС от категориите С1, С, D1, D и Ттм, задължително представяне на
удостоверение за психологическа годност.
Управляваното от водача В.Х. МПС автомобил с рег. № *** е от категория „N3“,
което според чл. 149, ал.1, т. 2, б. „в“ ЗДвП включва превозни средства от категория N с
технически допустима максимална маса над 12 t. За управлението на посочената категория
МПС съгл. 150, ал.2, т. 10 ЗДвП се изисква водачът да притежава категория С.
Видно от представеното СУМПС, водачът В.Х. притежава категория С със срок на
валидност на издаденото свидетелство до 18.02.2026 г.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз
на товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и според
разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД.
Според чл. 7, § 2, б. „б“ от Директива 126/2006/ЕО, Считано от 19 януари 2013 г.
свидетелства, издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E
имат срок на административна валидност 5 години. В съответствие с посочената разпоредба
е и срокът на валидност на СУМПС на водача В.Х.. Според посочената разпоредба след като
водачът притежава СУМПС за някоя от посочените категории, същия се счита за
психологически годен, до момента, в който се налага подновяване на неговите документи,
така както сочи и чл. 7, § 3, б. „а“ от Директива 126/2006/ЕО, който изисква при
подновяването на свидетелства за управление на превозно средство, когато техния срок
изтече, да се спазват (продължаващо) минималните стандарти на физическа и умствена
годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на
превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E.
Съгласно нормата на чл. 18, т. 3 от Наредбата се изисква водачът да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата, т.е издаденото на водача В.Б.Х., СУМПС,
валидно до 18.02.2026 г.за категории АМ, В1, В, С1, С и Ткт, е достачно за да се счита, че
същия е психологически годен. Съгласно § 6 на ПР към Наредбата с обратна сила е
придадена безсрочност и на срочните удостоверения, валидни към 21.10.2022 г., от което
следва, че тя обхваща и удостоверенията издавани в периода от 21.10.2019 г. до 21.10.2022 г.
включително.
От гореизложеното следва, че водач на МПС, който притежава валидно свидетелство
за управление на МПС за съответната категория (категория С), следва да се счита за
психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за срока на
валидност на свидетелството си за управление на МПС, съответно такъв водач не следва да
се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
Като е управлявал на 09.12.2022 г., водачът В.Б.Х., притежаващ СУМПС, валидно до
18.02.2026 г.за категории АМ, В1, В, С1, С и Ткт, т.а, марка „***“ с рег. № *** от кат. № N3,
с който е извършен превоз на товари по маршрут Нови пазар - Стан- Нови пазар, съгласно
Заповед от 09.12.2022 г., същия е бил психологически годен, като за зачитане на тази негова
психологическа годност не е необходимо представянето на ново, различно от вече
издаденото към момента на издаване на СУМПС удостоверение за психологическа годност.
Предвид на горното, съдът намира, че жалбоподателят не е нарушил чл. 7а, ал.2
ЗАвтП.
Предвид тези изводи съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и и счита, че като такова то следва да бъде отменено изцяло.
4
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита от
жалбопадателя на „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, представлявано от управителя
П.Д.П., който е упълномощил адв. Милен Марков от АК Шумен, л. 7 от делото.
Договореното между страните възнаграждение е в размер на 600лв. без ДДС. За доказване
на изплатеното възнаграждение е приложено преводно нареждане от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за
незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН
за отмяната му, то искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да
се уважи. Определянето на конкретния размер на възнаграждението е по реда на чл. 18, ал.2
от Наредба № 1/2004 г. - по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.
Съгласно чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
От насрещната страна, Регионална дирекция „АА“ Варна, е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.минимално дължимото
възнаграждение е в размер на 600лв., колкото се претендира от жалбоподателя, поради
което не е налице прекомерност на същото и следва да се присъди в пълен размер.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 23-0001610/10.04.2023 г. на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на от „Пътно
поддържане Нови пазар“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя П.Д.П. за
нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП, и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Варна, представлявана от Б.Г.Г., директор, ДА ЗАПЛАТИ на „Пътно
поддържане Нови пазар“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя П.Д.П.,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6