ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600465 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С протоколно определение № 1392/27. 10. 2022 г., постановено по ЧНД
1087/2022 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение
предложението на председателя на Пробационен съвет - * за замяна на
наказанието ПРОБАЦИЯ, наложено на Р. Р. Б. с присъда № 49/08. 06. 2020 г.
по НОХД № 264/2020 г., по описа на РС Пазарджик, в сила от 05. 08. 2020 г.,
с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С депозирана жалба е атакувано така постановеното определение от
председателя на Пробационния съвет, звено гр. *, като необосновано и
незаконосъобразно. Прави се искане за постановяване на ново определение, с
което да се уважи предложението.
Прокурорът даде заключение, че предложението за замяна е
основателно. Същото следва да се уважи и се приложи разпоредбата на чл. 66
НК.
Защитата също счита, че при уважаване на предложението за замяна
изпълнението на наказанието е необходимо същото да се отложи по реда на
1
чл. 66 НК.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд е
приел за установено, че Р. Б. е осъден с присъда по НОХД № 264/2020 г. по
описа на РС Пазарджик. Наложено му е наказание „пробация“, включващо
двете задължителни пробационни мерки за срок от осем месеца.
Наказанието не е приведено в изпълнение, поради неоткрването на
лицето. В периода от 11.09.2020 г. до 09.05.2022 г. осъденият е обявен за ОДИ
с мярка „принудително довеждане“ с телеграма № 21042/11.09.2020 г.
На 07.05.2022 г. е задържан на ГКПП * и на 09.05.2022 г. е бил доведен
принудително в сградата на ОСИН* от служители на ГДО *. Именно датата
09.05.2022 г. е отчетена като начало на изпълнение на наказанието. Тогава Р.
Б. е запознат със задълженията си по време на изпълнение на наложените
пробационни мерки, както и че при неспазването им ще му бъдат наложени
наказанията, предвидени в ЗИНЗС. Наред с това е предупреден, че при
невъзможност за изпълнение следва да уведоми своевременно пробационен
служител с представяне на надлежни документи.
Първата пробационна мярка е изпълнявана на предварително
уговорените дни до 23.05.2022 г., включително, като от 25.05.2022 г. е
отразено неявяване на лицето. От приложения график за провеждане на
срещи с осъдения /л.49 от досието/ също се установява проведени три срещи
в рамките на м. май 2022, след което на утвърдената такава на 01.06.2022 г.
/за която лично е бил уведомен, видно от положения подпис на лицето в
графа № 5/, същият не се е явил.
Според изготвения на 17.05.2022 г. първоначален доклад от инсп. Е.
И., осъденият изразил желание да покаже законосъобразно поведение за
вбъдеще, но изрично е отразила, че съществува вероятност да допусне
отклонение от мерките предвид това, че вече „е устроен в *“. От ипсп. И. е
изготвена и докладна записка с рег. № 2675/01.06.2022 г. /л. 77 от проб.
досие/, в която е отразено, че на 27.05.2022 г. в телефонен разговор с
осъденото лице то я уведомило, че вече е заминало за *, тъй като от около 2
години живее и работи там. Както и че на 01.06.2022 г. отново я е потърсил по
телефона, като е посочил града в *, където живее и телефон за връзка.
Извършени са били след тази дата проверки на адреса, на който е
следвало да се изпълнява мярката „задължителна регистрация по настоящ
адрес“, но е отразено в изготвената докладна записка, че лицето не е намерено
/л. 78/. Видно от справка от Сектор „БДС“, отразено е било излизане на Б. от
страната на 23.05.2022 г. Аналогична справка изиска и съдът за нуждите на
2
настоящото производство.
В тази връзка на заседание на Пробационен съвет * от 14.06.2022 г. е
взето решение за изготвяне на предложение до Окръжен съд Пловдив за
замяна на наказанието „пробация“ с наказание лишаване от свобода на
основание чл. 43а, т.2 от НК спрямо осъдения Р. Б.. Изпълнението на
пробационните мерки е преустановено на 14.06.2022 г. на основание чл. 228,
ал.1 от ЗИНЗС, като към тази дата осъденото лице е изтърпяло 1 месец и 4
дни от наказанието „пробация“, т.е. неизтърпяната част е в размер на 6 месеца
и 26 дни.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че
осъденият Р. Р. Б. живее и работи на територията на *, като това
обстоятелство не е новонастъпило, нито пребиваването му на територията на
тази държава е спорадично. Видно от ангажираните от защитата и изискани
от съда за нуждите на настоящото производство писмени доказателства -
справка за задгранични пътувания от ОДМВР * и 3 бр. копия от трудови
договори, представени в превод на български език, Р. Б. от м. септември 2021
г. е трудово ангажиран и се намира в трудови правоотношения с
работодатели на територията на Република* - „* и „*, вкл. към м. май 2022 г.
и септември 2022 г.
В представените трудови договори е отразен негов адрес в гр. *,
който е непроменен /и на който е бил призоваван от съда за нуждите на
настоящото производство/. Справката от ОДМВР * също показва само две
негови влизания на територията на Р България след м. юни 2020 г. за по
няколко дни, което съвпада с твърденията на защитата за постоянен трудов
ангажимент на Б. извън страната.
Първоинстанционният съд е установил безспорната фактическа
обстановка въз основа на внимателен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства.
Не може обаче да се сподели становището в мотивите към
атакуваното определение, според което и в конкретният случай трудовата
ангажираност на осъдения в страна - членка е необходимо да се приеме като
основателна причина за неизпълнение на пробационните му мерки. В тази
насока са анализирани текстовете на чл. 41 ал. 1 НК и чл. 77 ал. 3 ЗИНЗС,
които са свързани с изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Внимателният анализ на събраните по делото доказателства показва,
че присъдата, с която Р. Б. е осъден на наказание пробация по НОХД 264/2020
г., по описа на Районен съд Пазарджик, е потвърдена с решение № 70/05. 08.
2020 г. по ВНОХД № 271/2020 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Наказанието обаче, след влизане на присъдата в сила, не е било преведено в
изпълнение. Причината за това е, че в период от почти две години осъденият
е издирван с мярка принудително довеждане. Той е открит едва на 09. 05.
2022 г., когато е бил установен при влизането му в страната през ГКПП *.
Едва тогава, две години след влизане в сила на съдебния акт, на
практика е започнало изпълнение на наказанието пробация, което обаче е
3
продължило едва 14 дни до 23. 05. 2022 г. и проведени три срещи с
пробационен служител.
Действително, в досието на осъдения е приложена докладна записка
от инспектор Е. И., която изрично е споменала в нея, че при една от срещите
с осъдения той е споделил, че от около преди 2 години живее в Г.* и се е
прибрал в България за около седмица заради погребението на негов близък.
Инспекторката коректно е обяснила по какъв начин може да се реализира
възможността това наказание да се изпълнява в друга страна – членка на ЕС.
Проведени са действителни разговори със защитника на осъдения, който е
заявил желанието наложеното му наказание да бъде заменено с наказание
лишаване от свобода. След това са проведени два телефонни разговора с Р.
Б., който е информирал пробационния служител, че вече е заминал за * и няма
да изпълнява наложеното наказание.
Анализът на тези доказателства, които са надлежно установени и
коментирани от първоинстанционния съд водят до извода, че безспорно е
установена трудовата ангажираност на Р. Б. в *. Същият обаче е следвало да
предприеме необходимите действия включително и чрез надлежно сизиране
на Пробационната служба за преценка започване процедурата,
регламентирана в чл. 9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни решения и решения за пробация, с оглед упражняване надзор на
пробационнте мерки и алтернативните санкции. Тази инициатива е следвало
да бъде направена по съответния ред именно от осъдения респ. от неговия
защитник, а не чрез провеждане на неофициални телефонни разговори,
включително и когато на практика той се е намирал извън пределите на
страната. Поради това настоящата инстанция счита, че упрекът към
Пробационната служба, че не е предприела необходимите действия в тази
насока не може да бъде споделен.
Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата против атакуваното
определение е основателна, тъй като с оглед изложената по-горе хронология
на неизпълнение на наказанието пробация не може да се приеме, че в случая
са били налице основателни причини за това.
Основателно е искането на представителя на Апелативна прокуратура,
което се споделя и от защитата, че наложеното наказание пробация следва да
бъде заменено с наказание лишаване от свобода при спазване редукцията,
регламентирана в чл. 43а т. 3 НК. Така наказанието лишаване от свобода,
което следва да бъде определено след замяната на остатъка на неизтърпяната
част от наказанието ПРОБАЦИЯ, което е в размер на 6 месеца и 26 дни, е в
4
размер на ТРИ МЕСЕЦА И ТРИНАДЕСЕТ ДНИ.
Основателно е и искането, че в случая са налице препоставките,
регламентирани в чл. 66 НК. Видно от приложената справка за съдимост
преди настоящото осъждане Р. Б. е бил реабилитиран за всички предходни
осъждания и няма пречка в случая изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде отложено за минималния изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото определение.
С оглед настъпилата реабилитация съдът намира, че Р. Б. не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е
наложително той да търпи ефективно така наложеното наказание. По този
начин в максимална степен ще се постигне баланс между законовите
предпоставки, свързани с неизпълнение на наказанието пробация и
житейската справедливост, търсена от първоинстанционния съд.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 1392/27. 10. 2022 г.,
постановено по ЧНД 1087/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и
вместо това:
ЗАМЕНЯ, на основание чл. 43а т. 2 НК, остатъка от наложеното
наказание ПРОБАЦИЯ на Р. Р. Б. с присъда № 49/08. 06. 2020 г. по НОХД №
264/2020 г., по описа на РС Пазарджик, с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ТРИ МЕСЕЦА И ТРИНАДЕСЕТ ДНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66 НК изпълнението на замененото
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6