Определение по дело №140/2024 на Административен съд - Ловеч

На именното повикване на второ четене в 13:12 часа се явиха:

 

КАСАТОРЪТ Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление – редовно призован, представлява се от ю.к. К., с пълномощно към касационната жалба.

ОТВЕТНИКЪТ: „Синергон транспорт“ ЕООД, гр. София, представлявано от Р. Б. Д. – редовно призован, не се явява процесуален представител.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ЛОВЕЧ – редовно призована, явява се прокурор Цветомир Папурков.

 

Съдът докладва писмено становище вх.№1189/08.04.2024 г. от процесуалния представител на ответника, адв. Д. с искане за спиране производството по к.а.н.д. №140/2024 г. по описа на АдмС Ловеч за 2024 г. до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС, по което Административен съд-Хасково е направил преюдициално запитване по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

Ю.К.К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Докладва постъпила касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление – гр. София против Решение №5/18.01.2024 година, постановено по АНД №349/2023 година на РС-Тетевен. С касационната жалба се иска да се отмени решението на първоинстанционния съд, като са излагат подробни доводи.

Ю.К.К.: Уважаеми административни съдии, считам направеното искане за спиране на настоящето дело за неоснователно. Липсват предпоставки за спиране на същото. Държа да подчертая, че в ЗАНН, който регламентира правилата за обжалване на електронните фишове не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство. Съгласно препращащата разпоредба на чл.63в от ЗАНН, решението на Районния съд подлежи на касационно обжалване пред Административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава 12 от АПК. В Глава 12 от АПК също не се съдържат никакви разпоредби относно спиране на касационното производство. В тази връзка считам, че при липса на особени правила на ЗАНН и изрични норми от АПК, към които той препраща е приложим чл.84 от ЗАНН, съгласно който за производство по касационни жалби пред Административен съд приложение намират разпоредбите на НПК. В тази насока са и мотивите, изложени в ТР №2 от 03.06.2009 г. на ВАС по т.д. №7/2008 г., съгласно които препращането на чл.63в от ЗАНН към реда на Глава 12 от АПК, чл.208, чл.228 за разглеждане на касационни жалби пред Административен съд не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане по чл.228 от АПК към разпоредбите за първоинстанционното производство. С оглед действащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН за субсидиарно приложение на НПК, при разглеждане на касационните жалби, редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. Препращането в разпоредбата на чл.63в от ЗАНН към Глава 12 от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред Административен съд и доколкото непротиворечи на НПК. В тази връзка считам направеното искане за спиране за неоснователно.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми административни съдии, налице е основание за спиране на делото. За да се произнесе по искането за спиране, съдът съобрази следните обстоятелства:

Пред СЕС е образувано дело С-61/23г. по преюдициално запитване по КАНД № 997/2022г. на Административен съд – Хасково, отправено по чл.267, §1 от Договора за функциониране на ЕС, със следния въпрос: Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административно наказателна отговорност при заплащане на т. нар. “компенсаторна такса“.

Служебно известно на настоящия съдебен състав е, че от определение № 113/31.01.2023г., постановено по КАНД № 997/2022г., е видно, че АдмС Хасково е бил сезиран с касационна жалба срещу решение № 98/12.07.2022г., постановено по АНД № 313/2022г. на РС Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от АПИ, с който на жалбоподателя по делото за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Налице са основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС. Решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Р България. Пред АдмС Ловеч е сложен за разрешаване спор, идентичен на този, по който АдмС Хасково е спрял производството и е отправил преюцидиално запитване, тъй като е установил вероятност националното право да е в противоречие с посочената в запитване Директива 1999/62/ ЕО. Въпроса има пряко отношение към правилното приложение на закона по заявеният за разглеждане в рамките на настоящото производство спор. Изходът на настоящото дело се явява обусловен от изхода на делото пред СЕС. За да не бъде допусната възможност да се постанови съдебен акт, който да противоречи на решението на СЕС, следва АдмС Ловеч да спре производстовото по делото до произнасянето на СЕС по посоченото дело. Съобразно чл.631, ал.1 от ГПК производството по делото, по което съдът е отправил преюдициално запитване се спира. Разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК не изключва приложението на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК при наличие на връзка между предмета на делата, предвид изричната разпоредба на чл.633 ГПК за задължителния характер на решенията на СЕС. Основанията по чл.229 от ГПК за спиране на делото са приложими в производствата по КАНД по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК.

Административните съдилища, действайки като касационна /последна/ инстанция по делата, образувани по жалби срещу наказателни постановления /ЕФ/, се произнасят с решения, неподлежащи на последващ съдебен контрол. Не е предвидена и възможност за възобновяването им след постановяване на решение на СЕС по преюдициално запитване, в случай че националната юрисдикция е приложила неправилно закона в отклонение от даденото от СЕС тълкуване.

По изложените съображения настоящият касационен състав, счита че следва да се спре настоящето производство на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, чл.631 и чл.633 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, тъй като поставеният въпрос за преюдициалното запитване по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО е от съществено значение за прилагане на материалния закон относно налагане на санкции с електронен фиш.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК и чл. 631, чл. 633 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК производството по КАНД № 140 описа за 2024 одина на Административен съд – Ловеч до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-61/23.

ВЪЗЛАГА на деловодителя на първи касационен състав на АдмСЛ да извършва ежемесечни справки във връзка с движението на делото образувано в Съда на Европейския съюз, и да отбелязва по делото резултата от тях, които да се докладват на съдията-докладчик.

Производството ще бъде служебно възобновено след отпадането на пречките по движението му, за което и страните могат да сезират съда.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в едноседмичен срок от днес за явилите се страни.

Протоколът е изготвен в с.з., което приключи в 13:30 часа.