Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр.Русе, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
СПАС СПАСОВ
при
секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 379 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от директора на РИОСВ – Русе, чрез процесуалния му
представител, против решение № 484/15.06.2022 г., постановено по АНД № 242/2022
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление
№ 79/22.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе. С наказателното
постановление (НП), на основание чл.166, т.3 от ЗООС и за нарушение по същата
разпоредба, на ответника по касационната жалба - Т. Д. И. ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Касаторът сочи, че
обжалваното решение е немотивирано, тъй като в мотивите към него районният съд
не е обсъдил всички наведени от страните доводи, а е отменил НП единствено по
причина, че субект на нарушението по чл.166, т.3 от ЗООС е несъстоятелното
търговско дружество, но не и физическото лице, което го представлява и
управлява текущите му дела съгласно чл.658, ал.1, т.1 и т.2 от ТЗ, в лицето на
назначения постоянен синдик. Счита този извод на въззивната инстанция
несъответен на материалния закон, тъй като административнонаказателната
отговорност на ответника по касация Т.И.И. е ангажирана не пряко за
неизпълнение на задължение по Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на
отпадъците, а за неизпълнение на дадено задължително предписание. Твърди, че
субектите на нарушението по чл.166 от
ЗООС са определени с общото понятие „лицата“, а по силата на чл.165, ал.1 от
ЗООС това са, освен самите юридически лица, и длъжностните лица, които ги
представляват. Сочи, че такова длъжностно лице по смисъла на легалната
дефиниция на чл.93, т.1, б.“б“ от НК е и синдика. В хода на устните състезания процесуалният
представител на касатора поддържа, че районният съд неправилно е приел, че
актът за установеното административно нарушение (АУАН) е съставен от
некомпетентен орган. Сочи, че ЗООС е основният закон по екологичното
законодателство, по който ред се провеждат всички производства, включително, по
силата на чл.59 от ЗООС, и тези по управление на отпадъците. Твърди, че
съставянето на АУАН при установени административни нарушения се включва в
трудовата функция на актосъставителя съгласно представената във въззивното
производство длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Заявява,
че именно ЗООС урежда процедура по даване на задължителни предписания, каквато
възможност не е предвидена в ЗУО. Иска се отмяната на въззивното решение и
решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба Т. Д. И., чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който подробно
аргументира становище за нейната неоснователност. Поддържа, че по арг. от
чл.635, ал.3 от ТЗ той, в качеството на синдик на „Полисан“ АД (в несъстоятелност),
не е законен представител на длъжника и
не отговаря за неизпълнение на задълженията по влязлото в сила предписание,
чийто адресат е самото несъстоятелно дружество. Сочи, че АУАН, с който е
инициирано административнонаказателното производство, е съставен от длъжностно
лице, което не разполага с материална компетентност за това съгласно чл.167 от
ЗООС и чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН. Моли
съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивната
инстанция. Претендира присъждането на направените в касационното производство
деловодни разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и направен разход
за гориво.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че в извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в съставянето на АУАН от длъжностно лице, което не
притежава материална компетентност. Сочи, че с представената във въззивното
производство заповед актосъставителят бил оправомощен да съставя АУАН по
различен нормативен акт - по ЗУО, но не и по ЗООС. Счита, че въззивното решение
е правилно и поради това то следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция е установила правилно фактическата обстановка. След
служебна справка по партидата
на „Полисан“ АД (в несъстоятелност) в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, извършена
на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, касационната инстанция установи, че с
определение № 260187/09.12.2020 г., постановено по т.д. № 225 по описа за 2018
г. на Окръжен съд – Русе за постоянен синдик на „Полисан“ АД е назначен
ответникът по касационната жалба Т. Д. И.. С т.1 от писмо с изх.№
И-3170/17.08.2021 г. на директора на РИОСВ - Русе, във връзка с депозирани от
синдика писма с изх.№ № 101/23.07.2021 г., 105/30.07.2021 г. и 107/04.08.2021
г. с искане за съдействие от страна на РИОСВ – Русе, на основание чл.14, ал.4
от ЗООС, са дадени следните задължителни предписания: "Да се извърши класификация на отпадъците, събрани
и съхранявани на площадката с местонахождение: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 100,
като се предприемат всички необходими действия по реда на Наредба № 2 за
класификация на отпадъците (ДВ, бр.66/2014 г.)“. За изпълнение на
предписанията е определен срок до 30.09.2021 г., а като отговорник е посочен „законен представител на „Полисан“ АД в
несъстоятелност“. Писмото, в което е обективиран този индивидуален
административен акт, е връчено на ответника по касация, в качеството му на
постоянен синдик на несъстоятелното търговско дружество, на 19.08.2021 г. Този
акт не е обжалван в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е влязъл в сила на 03.09.2021
г. Няма спор, че задължението по предписанието не било изпълнено в определения
срок, което било констатирано при извършената на 05.10.2021 г. справка в
деловодството на РИОСВ – Русе. На 17.11.2021 г. инж.Н.А., на длъжност началник
отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, съставила АУАН №
0002412/17.11.2021 г. срещу ответника по касация за нарушение по чл.166, т.3 от
ЗООС – за това, че при извършената на 05.10.2021 г. проверка в деловодната
програма било установено, че той, в качеството на постоянен синдик на „Полисан“
АД, в несъстоятелност, не бил изпълнил задължително предписание, дадено на
основание чл.14, ал.4 от ЗООС, а именно предписанието по т.1 от писмо с изх.№
И-3170/17.08.2021 г. на РИОСВ – Русе.
Във връзка с изясняване на въпроса за наличието на
компетентност за съставяне на актове за установени административни нарушения по
въззивното дело е представена заповед № 427/12.10.2018 г., с която, на
основание чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, чл.113, ал.3 вр. ал.1 от ЗУО и чл.6, т.1
от Правилника за устройството и дейността на Регионалните инспекции по околната
среда и водите, началниците на отдели и експертите при РИОСВ – Русе били
оправомощени да съставят актове за административни нарушения по чл.133-138,
139, 140, 141, 142, 143-150, 151, ал.1-4, 152-154, 155 и 156 от ЗУО. По
безспорен начин е установено, че няма издаван друг акт за оправомощаване на
тези длъжностни лица да съставят АУАН и по други закони и конкретно по ЗООС.
Представена е и длъжностната характеристика за заеманата от актосъставителя
длъжност – началник отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“. В
т.5 „Преки задължения“ от същата е предвидено и задължението на служителя да „участва в извършването на контролни проверки
и съставя АУАН-и при констатиране на нарушения“. В т.4 от длъжностната
характеристика „Области на дейност“ е посочено: „Законодателство по опазване на компонент почви и фактор отпадъци и
свързаните с това поднормативни документи“. Срещу така съставения АУАН било депозирано
възражение с вх.№ АО-5939/24.11.2021 г., в което ответникът по касация изложил
подробните си аргументи срещу акта. Същите са счетени за неоснователни от
касатора, който на 22.12.2021 г., въз основа на посочения АУАН, издал и
оспорения пред въззивната инстанция санкционен акт.
За да отмени обжалваното пред него НП районният съд е
приел, че в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се съставянето на АУАН
от длъжностно лице, което не притежава материална компетентност за това, което
процесуално нарушение е счетено за достатъчно, за да обуслови отмяната на санкционния
акт. На следващо място, въззивната инстанция е приела, че синдикът не може да
бъде субект на нарушението по чл.166, т.3 от ЗООС, а такъв е несъстоятелното
търговско дружество, което се явява и причинител на отпадъците, чиято
класификация е разпоредена. Накрая, районният съд е посочил, че от
доказателствата по делото не се установява виновно поведение на ответника по
касация, като елемент от субективната страна на вмененото му нарушение.
Решението е правилно, макар и не по всички изложени от
контролираната инстанция съображения.
Следва да се отбележи, че мотивите към него отговарят
на изискванията по чл.339, ал.1 и ал.3 вр. чл.305, ал.3 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН
и, противно на поддържаното от касатора, съдържат изискуемото кратко съдържание
на доводите, изложени от страните, посочване на доказателствените материали,
които ги подкрепят
и на правните съображения за постановеното решение, поради което оплакването за
допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК е неоснователно. В мотивите към обжалвания съдебен акт е даден кратък
отговор на всички аргументи на страните като районният съд не се е задоволил
само с обсъждането на допуснатото съществено процесуално нарушение поради
съставянето на АУАН от длъжностно лице, което не притежава материална
компетентност за това.
Изложените в тази връзка съображения от контролираната
инстанция изцяло се споделят. Разпоредбата на чл.167 от ЗООС предвижда, че актовете,
с които се установяват административни
нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от
министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. Вмененото
на ответника по касация административно нарушение е именно по същия закон – по
чл.166, т.3 от ЗООС. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора,
според които предписанията за отстраняване на нарушения, свързани с управлението
на отпадъците също се издават по реда на ЗООС, тъй като ЗУО не регламентира
подобна възможност. Правомощието на контролните органи да дават такива задължителни
предписания и да съставят АУАН за установените нарушения е регламентирана в
множество разпоредби на този закон – чл.113, ал.3, чл.119, ал.7, чл.120 от ЗУО.
В чл.156 от ЗУО е изрично уредена и административнонаказателна отговорност за
неизпълнение на предписание, дадено на основание чл.113, ал.3 от този закон.
Следователно, противно на поддържаното от касатора, всеки от двата нормативни
акта – ЗУО и ЗООС, съдържа самостоятелна уредба както на правомощията на
контролните органи – даване на задължителни предписания, респ. съставяне на
АУАН и издаване на НП, но и отделни състави на административни нарушения.
Видно от нейното съдържание, със заповед №
427/12.10.2018 г. началниците на отдели в РИОСВ – Русе, каквато длъжност заема
и актосъставителя инж. Н.А. – началник отдел „Управление на отпадъците и
опазване на почвите“ в дирекция „КОС“ при РИОСВ – Русе, са оправомощени да
съставят АУАН за изчерпателно изброени състави на административни нарушения по
ЗУО. Както беше посочено, самата заповед е издадена на основание чл.113, ал.3
от ЗУО, а не на това по чл.167 от ЗООС. Налага се категоричния извод, че
актосъставителят не е бил надлежно оправомощен, в условията на чл.37, ал.1,
б.“б“ от ЗАНН, да съставя актове за нарушения по ЗООС, по който закон е
квалифицирано и вмененото на ответника по касация нарушение. Липсата на
надлежно оправомощаване не може да бъде санирана чрез представената длъжностна
характеристика за заеманата от актосъставителя длъжност. Длъжностната
характеристика не създава компетентност. Нейната функция е да запознае служителя
с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност – чл.62, ал.6 и
чл.127, ал.1, т.4 от КТ. Следователно АУАН, с чието съставяне, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, е
образувано и самото административнонаказателно производство, се явява съставен
от материално некомпетентно длъжностно лице. Това процесуално нарушение е
особено съществено и опорочава всички последващи актове в
административнонаказателното производство, поради което правилно и в
съответствие с чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН въззивната инстанция е приела, че то,
само по себе си, е достатъчно основание за отмяната на НП.
Не се споделя обаче виждането на контролираната инстанция, според което синдикът не може да бъде субект
на нарушението по чл.166, т.3 от ЗООС. Както касаторът основателно
сочи, субектите на нарушението по този текст са означени с израза „лицата“. Предвид изричното препращане в
разпоредбата на чл.166 от
ЗООС към предвидените в чл.165 от същия закон наказания, както и с оглед на определителния член, използван по отношение на субектите на нарушението, то следва да се приеме, че това могат да бъдат както юридическото лице и едноличния търговец - чл.165,
ал.2 от ЗООС, но така и „длъжностните лица“, посочени в
чл.165, ал.1 от ЗООС. Последният
закон не съдържа легална дефиниция на понятието „длъжностно лице“, поради което
и с оглед систематичното място на нормата в глава десета „Принудителни
административни мерки и административнонаказателна отговорност“ от ЗООС, по
силата на препращането в чл.85 от ЗАНН, намира приложение дефиницията,
съдържаща се в чл.93, т.1, б.“б“ от НК. Тя указва, че „длъжностно лице" е
това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно: ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на
чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация,
друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
В съдебната практика (така изрично решение № 235 от 10.12.2003 г. на
ВКС по н. д. № 79/2003 г., III н. о.) безпротиворечиво се приема,
че синдикът е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК. По изложените съображения
касационната инстанция намира, че синдикът принципно би могъл да бъде субект на нарушението по
чл.166, т.3 от ЗООС и в хипотезата, когато адресат на задължителните
предписания е представляваното от него несъстоятелно търговско дружество.
Следва да се посочи, че с откриване на производството
по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си
представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение
на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 от ТЗ, която регламентира
ограничени представителни правомощия на длъжника, съответно на неговите органи
- ограничена възможност за извършване на процесуалните действия, които не са
изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по
несъстоятелност. Вярно е, че представителната власт на органите на юридическото
лице-длъжник за извършване на процесуални действия в рамките на производството
по несъстоятелност не се прекратява и след постановяване на решението по чл.710
от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл.711 от ТЗ
(така решение № 118 от 29.03.2018г. по т.д.№ 2836/2018г., II т.о. на ВКС и др.). Качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, което синдикът има, в случаи като
настоящия би било свързано не с представителството на длъжника, включително с
процесуалното му представителство в „производствата по делата на предприятието
на длъжника“, които безспорно включват и административните производства –
чл.658, ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ, а с правомощието му по чл.658, ал.1, т.2 от ТЗ
да „управлява текущите му дела“. Същевременно предприемането на дължимите
действия по класификация на отпадъците по реда на Наредба № 2 от 23.07.2014 г.
касае извършването не само процесуални (в рамките на съответното административно
производство), но и на фактически действия, които не са част от самото
производство по несъстоятелност, поради което и изключението по чл. 635, ал.3 от ТЗ в случая се явява
неприложимо.
Независимо от горното съдът констатира, че при издаване
на НП е бил неправилно приложен и материалният закон, което обстоятелство е
станало причина за неправилното определяне на субекта на нарушението, което
също съставлява основание за отмяната на този санкционен акт съгласно чл.63,
ал.3, т.1 от ЗАНН. Това нарушение не е било установено от районния съд, но в
правомощията на касационната инстанция е служебно да следи за правилното
приложение на материалния закон – арг. от чл.218, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. В чл.135, ал.2, т.1 от ЗУО е предвиден състав на административно
нарушение, което изцяло покрива признаците на процесното нарушение. Субект на нарушението
по чл.135, ал.2, т.1 от ЗУО обаче би било самото юридическо лице причинител на
отпадъците, чиято квалификация е била разпоредена, в лицето на несъстоятелния
длъжник. Цитираната разпоредба изрично предвижда, че се наказва с имуществена
санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. едноличен
търговец или юридическо лице, което не извърши класификация на отпадъците,
образувани в резултат на дейността му, по реда на наредбата по чл. 3. Наредбата
по чл.3 от ЗУО е именно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на
отпадъците, съгласно § 2 от ПЗР на същата. За разлика от чл.166, т.3 от ЗООС, чл.135, ал.2, т.1
от ЗУО не включва във възможните субекти на нарушението и длъжностните лица. Следователно,
вместо да ангажира отговорността на ответника по касация за нарушение по
чл.166, т.3 от ЗООС, наказващият орган е следвало да наложи, ако прецени, че е
извършено съставомерно деяние, имуществена санкция на самото юридическо лице, т.е.
на „Полисан“ АД (в несъстоятелност), за нарушение по чл.135, ал.2, т.1 от ЗУО. Вярно
е, че даденото задължително предписание, като необжалвано, е влязло в сила, но
при решаване на въпроса за неговите правни последици от гледна точка на понасяне
на административнонаказателна отговорност за неизпълнението му не може да не се
държи сметка за това кой е надлежният субект на нарушението и в коя
материалноправна норма е описан неговият състав. Да се приеме противното би
означавало на администрацията да се позволи да заобикаля един от основните
принципи на административнонаказателното право – този на законоустановеност на
административните нарушения – чл.2, ал.1 от ЗАНН, чрез даване на задължителни
предписания за всякакви по вид нарушения на екологичното законодателство и
квалифициране на тяхното
неизпълнение като нарушение по чл.166, т.3 от ЗООС, без оглед на това дали
същото по съдържание противоправно поведение е описано в друга материална
норма, предвиждаща различна по размер санкция и с различен субект.
На следващо място, споделят се и изводите на
въззивната инстанция за липса на виновно поведение от страна на синдика, което обстоятелство
дисквалифицира извършеното като административно нарушение, доколкото такова е
само виновно извършеното деяние – чл.6 от ЗАНН. От доказателствата във
въззивното дело е видна изключителната активност на ответника по касация,
който, в изпълнение на своите правомощия, активно търси информация и съдействие
от различни институции - РИОСВ – Русе и МОСВ, ДАМТН, митническата и данъчната
администрация, опитвайки се да балансира, в рамките на закона, представлявания
от тях публичен интерес с интереса на длъжника и неговите кредитори в
производството по несъстоятелност.
Следва да се приеме, че районният съд не е допуснал твърдените
от касатора нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон
и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3
от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба
следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в касационното производство в размер на 500 лева. Заплащането на
уговореното възнаграждение в брой е удостоверено в чл.8, ал.1 от сключения
договор № 4/20.10.2022 г. за процесуално представителство, защита и съдействие,
който в тази част има характера на разписка (вж. указанията по т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). В полза на
ответника по касация обаче не следва да бъде присъждана сумата от 58,41 лева,
претендирана като разходи за гориво съгласно фискален бон от 11.01.2023 г.,
доколкото тя не попада в нито една от предвидените в закона хипотези на
подлежащи на присъждане деловодни разноски, включващи заплатените държавни
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат.
По-конкретно разходите за гориво не представляват „разноски по производството“,
доколкото такива са само разноските, пряко обезпечаващи извършването на
съответните процесуални действия, напр. внесени депозити за възнаграждение на
вещи лица и свидетели, разноски за превод на български език на представени по делото документи на чужд
език и др.подобни. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК
вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на РИОСВ – Русе,
която инспекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.14, ал.2 вр. ал.1
от ЗООС.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 484/15.06.2022
г., постановено по АНД № 242/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите – Русе, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
бул.“Придунавски булевард” № 20, представлявана от директора Ц. Х., да заплати
на Т. Д. И., с ЕГН **********,***, сумата от 500 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: