№ 22
гр. Бургас, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Г. Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232000600016 по описа за 2023 година
С присъда по НОХД №47/21г., Бургаският окръжен съд признал
подсъдимите Я. В. Ц. и И. Т. Т. за виновни в това, че на 08.07.2018 г. в с.
Синеморец, общ. Царево, при условията на продължавано престъпление,
двамата подсъдими в съучастие като помагачи, и С.Й.Д. като извършител,
умишлено улеснили чрез набавяне на средства, а именно платежни
инструменти – дебитна карта № ..., издадена от „Първа инвестиционна
банка“ АД на Н.Х.П.-А, дебитна карта № 411653******0873, издадена от
Банка „ОББ“ АД на Т.И.И., дебитна карта № 488000******4091, издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД на М.Б. И. и дебитна карта № ..., издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД на И.Т.И., умишлено улеснили С.Д. да използва на
АТМ устройство на №60321 на „Уникредит Булбанк“ АД посочените
платежни инструменти без съгласието на титулярите им, като изтеглил
парични суми на обща стойност 3 990 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, както следва:
1.В 15:38 часа направил опит да изтегли парична сума с дебитната карта
издадена на Н.Х.П.-А. ;
2. В 15:39 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на Н.Х.П.-А.;
3. В 15:40 часа изтеглил паричната сума от 240 лева с дебитната карта
издадена на Н.Х.П.-А.;
1
4. В 15:42 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на Т.И.И.;
5. В 15:43 часа изтеглил паричната сума от 120 лева с дебитната карта
издадена на Т.И.И.;
6. В 15:44 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на М.Б. И.;
7. В 15:45 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на М.Б. И.;
8. В 15:46 часа изтеглил паричната сума от 370 лева с дебитната карта
на М.Б. И.;
9. В 15:47 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
на И.Т.И.,;
10. В 15:48 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И..
11. В 15:48 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И..
12. В 15:49 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И.;
13. В 15:50 часа изтеглил паричната сума от 60 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И. – престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.4 от НК за всеки от подсъдимите, като им наложил наказания от по три
години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 НК за
изпитателен срок от пет години, и глоба по 1500 лв.
Осъдил всеки от тях да заплати по една трета от направените деловодни
разноски.
Недоволни от присъдата останали двамата подсъдими и техните
защитници.
В подадена от защитника на подс. Т. – адв. А. въззивна жалба бланкетно
се сочи, че присъдата e незаконосъобразна, неправилна, издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е
явно несправедливо. Моли се за отмяна на съдебния акт и връщане на делото
за ново разглеждане на първоинстанционния съд, алтернативно за
оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието.
В подадено допълнително писмено изложение е изтъкнато, че
възприетата от съда фактическа обстановка противоречи на действително
изяснената от събраните доказателства. Изводът, че подсъдимите и св. Д. са
проникнали по неустановен начин в л.а. „Тойота Авенсис“ е необоснован, а за
проникване в л.а.“Пежо“ са налични единствено показанията на св. Д., че сам
2
го е направил без останалите да са имали представа за това. Необосновано са
кредитирани показанията на св. К., които противоречат на св. Д. и св. Д..
Изводът, че подс. Т. е участвал в инкриминираното деяние, като останал
встрани и се оглеждал, противоречи на доказателствата (извършената СТЕ),
противоречив е в мотивите, а самите действия не покриват престъпния
състав, такива изобщо не са посочени в мотивите. Налице са неизяснени
противоречия относно установените при задържането на подсъдимите
парични суми у тях, несъответстващи на посочените в обвинителния акт и
протокола за обиск, претърсване и изземване, както и относно предадената
обща сума от подс. Ц. и Т.. Не са предявени веществените доказателства.
Противоречиви са мотивите и присъдата относно извода за часа на снимката
от телефона и пренасянето й на оптичен носител. Съдът не е направил
самостоятелен анализ на доказателствата. Неглижирани са обясненията на
подсъдимите и показанията на св. Д..
В подадена от защитника на подс. Ц. – адв. К. въззивна жалба също
бланкетно е заявено, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
неотговаряща на установената фактическа обстановка, с неправилни правни
изводи. Моли се същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по
предявеното обвинение.
Допълнителното изложение към жалбата на същия защитник съдържа
искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, оправдаване на подсъдимия Ц., или намаляване на
наложеното наказание до минималните размери, предвидени за
инкриминираното престъпление. Първата претенция е аргументирана с
допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната и оценъчна
дейност на окръжния съд, който е неглижирал показанията на св. Д. и
обясненията на подсъдимите, а е изопачил и дал преимуществено значение на
показанията св. К., не е обърнал внимание на протоколите за обиски и въобще
неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, като е достигнал до
неправилни правни изводи. Мотивите са непълни, тъй като не са обсъдени
възраженията на защитата, неясни защото почиват на обстоятелствената част
на обвинителния акт и неправилни, тъй като доказателствената съвкупност е
ценена неправилно. По същество мотиви липсват, а доказателствата са
недостатъчно, за да се постанови осъдителна присъда спрямо Ц..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбите се поддържат
от защитниците и подсъдимите.
Представителят на Апелативна прокуратура намира подадените
въззивни жалби за неоснователни, а атакуваната присъда – за правилна,
обоснована и законосъобразна, като предлага да бъде потвърдена.
Наказанието не е явно несправедливо, не се налага приложение на чл.55 НК.
3
Точно са отчетени смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като
наказанието е определено при превес на смекчаващите, към долната граница
на наказанията в особената част. Престъплението е с висока обществена
опасност, в условията на продължавано.
След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата
на страните в съдебно заседание, прецени събраните доказателства, и като
извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от
посочените в жалбите основания, въззивният съд намери следното:
Свидетелката Н.Х.-А., заедно със семейството си, били на почивка в
къмпинг „Арапя“, общ. Царево през месец юли 2018 г. На 08.07.2018 г. ,
около обяд, свидетелката, съпругът й и техни семейни приятели отишли на
плаж в с. Синеморец с лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№РВ .. МС,
управляван от съпруга. След като паркирали автомобила на хълма над
устието на р. Велека, обособен като паркинг, водачът го заключил и
компанията отишли на плажната ивица до устието на реката. Дамската чанта
на свидетелката А. била оставена в автомобила, като в същата било
портмонето й, в което пък била дебитната й карта Visa Elektron № ...,
издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, както и лист хартия, на който
бил записан четирицифрения ПИН код на картата.
Още при паркирането на автомобила, А. забелязала край колите мъж на
възраст 20-25 години, слаб, среден на ръст, с продълговато лице, с черна
шапка с козирка, който подозрително оглеждал хората наоколо.
Отново на 08.07.2018 г. и по същото време – около обяд, свидетелите
И.И., М. И., Т.И., а.Я., както и И.Т.И. пристигнали в с. Синеморец с лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № А .... МР, за да се видят с дъщерята на
свидетеля Т.И., която работела в хотел в селото. Когато пристигнали в с.
Синеморец и се срещнали с дъщерята на свидетеля Т.И., всички решили да
отидат на плаж на устието на р. Велека с посочения автомобил, който около
13:00 часа паркирали на хълма над плажа. В багажника на автомобила
останали дамските чанти на свидетелките Я. и И., като в тази на Я. имало 250
лева, четири златни пръстена, закачени на сребърен синджир и дебитна карта
№ 411653******0873, издадена от банка „ОББ“ АД на името на Т.И., заедно с
лист хартия, на който бил записан ПИН кода на картата. В дамската чанта на
свидетелката М. И. имало 200 лева, дебитна карта № 4880000******4091,
издадена от “Уникредит Булбанк“ АД на името на М. И., дебитна карта № ...,
на името на И.И., както и два плика, съдържащи ПИН кодовете на дебитните
карти на двамата свидетели. Свидетелят Т.И. заключил автомобила, като се
чул сигнал от заключването на вратите, след което заедно с останалите
отишли на плаж.
На 08.07.2018г. по същото време свидетелят С.Д. с подсъдимите И. Т. и
4
Я. Ц. били в с. Синеморец и се намирали над устието на р. Велека, където
били паркирани посочените по-напред два автомобила „Пежо“ и „Тойота“.
Подсъдимите и свидетелят Д. успели по неизвестен начин да отворят
автомобила „Тойота Авенсис“, ползван от семейството на свидетелката А.,
като отнели дебитната й карта, ведно с листа хартия, на който бил записан
четирицифрения ПИН код на картата.
С техническо средство, останало също неизвестно за разследването,
тримата отключили и лек автомобил „Пежо 307“, ползван от свидетеля Т.И. и
близките му, и от дамската чанта на свидетелката Я. отнели намиращите се
там парична сума от 250 лева, четири златни пръстена, ведно със сребърния
синджир, на който били закачени. Също така отнели дебитната карта на
свидетеля Т.И., ведно с лист хартия, на който бил записан ПИН кода на
картата. Свидетелят Д. и подсъдимите Т. и Ц. отнели от дамската чанта на
свидетелката И. сумата от 200 лева, нейната дебитна карта и тази на съпруга й
– свидетеля И.И., а от пликовете с ПИН кодовете, откъснали местата със
записаните кодове.
Подсъдимите и св. Д. се придвижвали с лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с рег. № В .. РК, управляван от подсъдимият Ц..
Свидетелите Г. Д. и И. К. били служители в РУ – Царево при ОД МВР –
Бургас, първият на длъжност Началник – група „Криминална полиция“, а
втория – инспектор. На 08.07.2018г. свидетелят Д. бил дежурен по
управление, като около 14:00 – 15:00 часа била получена оперативна
информация за група от две или три лица, които се намирали на територията,
обслужвана от РУ – Царево с цел извършване на кражби от автомобили,
паркирани по крайбрежната ивица и се придвижвали с лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № В .. РК. По разпореждане на св. Д. била
поставена задача на всички служители на смяна да наблюдават за въпросния
автомобил и да уведомят дежурния, ако го установят. Тъй като по същото
време в района на юг от гр. Царево бил полицейският служител св. И. К.,
около 15:00 часа Д. му се обадил по телефона и му предал получената
оперативна информация.
Скоро след този разговор св. К. забелязал посочения лек автомобил да
тръгва от поляната над плажа на устието на р. Велека, използвана за
автомобилен паркинг, към с. Синеморец. Свидетелят управлявал немаркиран
служебен автомобил и потеглил след „Мицубиши Паджеро“ с рег. № В .. РК,
който минал близо до него и това му дало възможност да види, че на
предните седалки имало двама мъже, като водач на автомобила бил
подсъдимия Ц. (разпознат след задържането им). Понеже задните стъкла били
затъмнени, К. не видял дали на задните седалки седи някой. Той веднага се
обадил на св. Д., който му указал да наблюдава автомобила от разстояние и
5
същевременно разпоредил на служителите от РУ – Царево, осъществяващи
патрулно-постова дейност и пътен контрол, да заемат КПП на главен път II-9
на изхода на гр. Царево и да спрат за проверка л.а. „Мицубиши Паджеро“.
Св. К. проследил въпросния автомобил, който навлязъл в с. Синеморец и
се насочил към ул. „Преображение“, където около 15.35ч. спрял близо до
хранителен магазин с поставено АТМ устройство № 60321 на „Уникредит
Булбанк“ АД. От автомобила слезли св. С.Д. и подс. И. Т., като свидетелят се
приближил до АТМ устройството, а подс. Т. останал встрани и се оглеждал.
Д. започнал последователно да поставя в устройството отнетите дебитни
карти на свидетелите Н.Х.-А., Т.И., М. И. и И.И., и въвеждал ПИН кодовете,
оставени с картите, като наредил следните транзакции:
1.В 15:38 часа направил опит да изтегли парична сума с дебитната карта
издадена на Н.Х.П.-А. ;
2. В 15:39 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта издадена на Н.Х.П.-А.;
3. В 15:40 часа изтеглил паричната сума от 240.00 лева с дебитната
карта издадена на Н.Х.П.-А.;
4. В 15:42 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта издадена на Т.И.И.;
5. В 15:43 часа изтеглил паричната сума от 120.00 лева с дебитната
карта издадена на Т.И.И.;
6. В 15:44 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта издадена на М.Б. И.;
7. В 15:45 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта издадена на М.Б. И.;
8. В 15:46 часа изтеглил паричната сума от 370.00 лева с дебитната
карта на М.Б. И.;
9. В 15:47 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта на И.Т.И.,;
10. В 15:48 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта издадена на И.Т.И..
11. В 15:48 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта издадена на И.Т.И..
12. В 15:49 часа изтеглил паричната сума от 400.00 лева с дебитната
карта издадена на И.Т.И.;
13. В 15:50 часа изтеглил паричната сума от 60.00 лева с дебитната
карта издадена на И.Т.И..
След като свидетелят Д. изтеглил парите от чуждите картите без
6
съгласието на титулярите им, двамата с подс. Т. се качили обратно в лекия
автомобил „Мицубиши Паджеро“, в който ги чакал водача подс. Ц..
Всички описани действия били наблюдавани от намиращия се в
служебния автомобил св. К. от около 20 метра, който след като „Паджерото“
минало край него, излязъл от колата и снимал с телефона си автомобила на
подсъдимите в 15:50 часа. След това се обадил на св. Д., казал му, че
издирвания автомобил тръгнал в посока гр. Царево и му разказал какво е
наблюдавал.
По-късно същия ден лекият автомобил „Мицубиши Паджеро“ бил
спрян на организирания КПП в района на бензиностанция „Лукойл“ до
гр.Царево, на главния път в посока гр.Бургас, като пътуващите в него лица –
свидетелят С.Д., подсъдимите И. Т. и Я. Ц. били отведени в РУ – Царево.
Около 16:00 часа свидетелите М. И., И.И., а.Я., Т.И. и децата им се
върнали при автомобила си, паркиран над плажа до устието на р. Велека. Св.
Т.И. установил, че колата е отключена, като поставил ключа в ключалката, но
не чул звук от отключване, а като завъртял ключа в обратна посока,
автомобилът се заключил. Всички отишли с колата до с. Синеморец, за да
закарат неговата дъщеря до хотела, в който работела. Когато спрели пред
хотела, св. Я. потърсила пръстените си, които по-рано оставила в дамската си
чанта, но не ги намерила. Двамата с Т. проверили багажа и разбрали, че от
дамската й чанта, освен пръстените, липсват и сумата от 250 лева, дебитната
му карта и листчето с ПИН кода.
Тогава свидетелката И. също проверила дамската си чанта и
установила, че липсват 200 лева и двете дебитни карти - на съпруга й И.И., и
нейната.
В същото време св. Т.И. получил съобщение на мобилния си телефон за
извършени две транзакции чрез банковата му карта, като от банковата му
сметка са били изтеглени 400лв. и 120 лв. Свидетелят незабавно позвънил в
Банка „ОББ“ АД, за да бъде блокирана картата му.
Същото сторила и св. И., като веднага позвънила в „Уникредит
Булбанк“ АД, за да бъдат блокирани дебитните карти. В разговора банковият
служител й казал, че вече чрез нейната карта с три транзакции от банковата й
сметка е изтеглена сума от 1170 лева – на два пъти по 400 лева и веднъж 370
лева, а чрез картата на съпруга й с общо пет транзакции е изтеглена сумата от
1660 лева – четири пъти по 400 лева и веднъж 60 лева. При повторна проверка
на дамската чанта след няколко часа, М. И. видяла, че от пликовете с ПИН
кодовете били откъснати местата, където били записани самите кодове.
Към 18.00ч. св. Н.П.-А. и съпругът й приключили с плажа и се върнали
при автомобила, отключили го с дистанционното и качили багажа си, като тя
7
видяла дамската си чанта в багажника на автомобила, след което тръгнали да
се прибират към къмпинг „Арапя“.
Около 17.30ч. св. К. се върнал в РУ – Царево и видял задържаните
подсъдими и св. Д., като сред тях разпознал двамата, които по-рано видял в с.
Синеморец пред банкомата на „Уникредит Булбанк“ АД. От заповедите за
полицейско задържане К. разбрал, че този, който бил пред банкомата и
извършвал действия с него е св. Д., а стоящия встрани до устройството е подс.
Т..
На 11.07.2018г. св. А. при проверка на банковата си сметка чрез
интернет банкиране разбрала, че от същата липсва сумата от 640.00 лева.
Веднага потърсила дебитната си карта в портмонето си, но не я намерила,
поради което направила проверка на транзакциите и разбрала, че липсващата
сума е изтеглена с две транзакции чрез дебитната й карта от банкомат в с.
Синеморец. Тя била сигурна, че единствената възможност за отнемане на
дебитната й карта е била на 08.07.2018 г., докато са били на плаж до устието
на р. Велека в с. Синеморец.
На св. С.Д. бил извършен полицейски обиск при задържането му, при
който били открити и иззети вещи, подробно описани в съставения протокол.
Освен тези вещи, с разписка от същия ден той предал сумата от 27,52 лева.
Описаните в протокола за полицейски обиск вещи, с изключение на
паричната сума от 27,52 лева (приобщена като веществено доказателство по
делото чрез разписка от 11.07.2018 г. и протокол за оглед на веществени
доказателства от 08.04.2019 г.) му били върнати при освобождаването му.
Полицейски обиск бил извършен и на подсъдимите Ц. и Т. при
задържането, като иззетите вещи били описани в съставените протоколи.
Отделно от тези вещи, с разписка от 08.07.2018 г. подсъдимият Ц. предал на
полицейски служител сумата от 1509,90 лева, а подсъдимият Т. сумата от
1435.00 лева, които не били изброени поотделно като купюри и бройки от
всеки вид банкноти и монети. При освобождаването на подсъдимите им били
върнати вещите, описани в протоколите за полицейски обиск, с изключение
на парите, които били приобщени като веществени доказателства чрез
разписки от 11.07.2018 г. и протоколи за оглед на веществени доказателства
от 08.04.2019 г. В протоколите за оглед на веществени доказателства било
уточнено, че предадената от подсъдимия Ц. сума е 1511.90лв., а от
подсъдимия Т. 1430лв.
В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена
техническа експертиза на иззетия като веществено доказателство оптичен
диск, съдържащ видеозапис от охранителната видеокамера на АТМ-
устройството на „Уникредит Булбанк“ АД, находящо се в с. Синеморец, ул.
„Преображение“ № 12 за времето от 15:00 часа до 16:00 часа на 08.07.2018 г.
8
Вещото лице не е установило признаци за манипулация на записите и от
същите е разпечатало четиринадесет кадъра на хартиен носител. Според
експерта качеството на кадрите не позволява идентифициране на заснетото
лице.
Също в хода на досъдебното производство е извършена техническа
експертиза на 1 бр. оптичен диск CD-R 700 MB, с надпис „08.07.2018 г. с.
Синеморец“, предоставен от св. И. К. и съдържащ снимка на лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“, направена с личния телефон на свидетеля. Вещото
лице не е установило данни за манипулация на изображението, което е било
заснето на 08.07.2018 г. в 15:50 часа според часовника на мобилния апарат.
Разследващите са изискали и приложили в т.2,л.156-165 от ДП писма от
„Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, в
които е посочено, че на 08.07.2018 г., за времето от 15:38 часа до 15:50 часа,
на АТМ устройство № 60321 на „Уникредит Булбанк“ АД в с. Синеморец, ул.
„Преображение“ № 12, са извършени 13 транзакции, като при 12 от тях са
теглени подробно посочени парични суми от посочени номера на дебитните
карти на свидетелите И.И., Т.И., М. И., Н.П. – А., а поради грешно въведен
ПИН код на картата на св. П.-А., първата по време транзакция е била
неуспешна.
Приложени са и справки за съдимост на подсъдимите.
По делото е приложено и определение от 02.08.2018 г. по НОХД №
382/2018 г. по описа на ЦРС, с което са одобрени постигнати споразумения
между св. Д., подсъдимите Ц. и Т., техните защитници и прокурора, с които
са се признали за виновни в това, че на 08.07.2018 г. , общ. Царево, обл.
Бургас, от паркиран в района на плаж „Устието на р. Велека“ лек автомобил
марка „Пежо 307“ с рег. № А .... МР (от владението на св.а.Я.) и на
импровизиран паркинг на пътя гр. Царево – гр. Ахтопол, в района на завод
„Пасат“, общ. Царево, обл. Бургас, от лек автомобил , марка „Нисан“ с рег. №
А ... МР, в условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор помежду си, чрез използване на техническо средство, отнели чужди
движими вещи от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, всички вещи на обща стойност
4379,27 лева, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати– престъпление по чл.
197, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
След внасяне в съда на обвинителния акт, инициирал настоящото
съдебно производство, на 10.06.2021г. е било одобрено постигнато между св.
Д. (тогава подсъдим), защитника му и прокурора споразумение, по силата на
което Д. се е признал за виновен в това, че на 08.07.2018г. в с. Синеморец,
общ. Царево, при условията на продължавано престъпление, като
9
извършител, в съучастие с други лица като помагачи, използвал платежни
инструменти - дебитна карта № ..., издадена от „Първа инвестиционна банка“
АД на Н.Х.П.-А, дебитна карта № 411653******0873, издадена от Банка
„ОББ“ АД на Т.И.И., дебитна карта № 488000******4091, издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД на М.Б. И. и дебитна карта № ..., издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД на И.Т.И., без съгласието на титулярите им, като
изтеглил парични суми на обща стойност 3 990 лева и деянието не съставлява
по-тежко престъпление, както следва:
1.В 15:38 часа направил опит да изтегли парична сума с дебитната карта
издадена на Н.Х.П.-А. ;
2. В 15:39 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на Н.Х.П.-А.;
3. В 15:40 часа изтеглил паричната сума от 240 лева с дебитната карта
издадена на Н.Х.П.-А.;
4. В 15:42 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на Т.И.И.;
5. В 15:43 часа изтеглил паричната сума от 120 лева с дебитната карта
издадена на Т.И.И.;
6. В 15:44 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на М.Б. И.;
7. В 15:45 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на М.Б. И.;
8. В 15:46 часа изтеглил паричната сума от 370 лева с дебитната карта
на М.Б. И.;
9. В 15:47 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
на И.Т.И.,;
10. В 15:48 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И..
11. В 15:48 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И..
12. В 15:49 часа изтеглил паричната сума от 400 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И.;
13. В 15:50 часа изтеглил паричната сума от 60 лева с дебитната карта
издадена на И.Т.И. и деянието не съставлява по-тежко престъпление –
престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като му е
наложено наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК – пет месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на
2000 лв.
10
Въззивната инстанция се солидаризира със становището на
контролирания съд, че описаната фактическа обстановка се извежда по
категоричен начин от анализа на събраните по делото показания на
разпитаните свидетели – Т.И. (включително приобщените му от ДП), М. И.,
И.И. (също включително приобщените от ДП), И. К., а.Я., Н.П. – А.
(включително приобщените й от ДП), Г. Д., частично от С.Д., от
извършената очна ставка между свидетелите Д. и К., частично от
обясненията на подсъдимите Т. и Ц.; от извършените технически експертизи;
писмените и веществени доказателства и доказателствени средства –
протоколите за обиск, оглед на веществени доказателства и фотоалбумите
към тях, протоколите за доброволно предаване и разписки, заверени копия от
НОХД № 382/2018 г. на ЦРС, справки за съдимост, писма от „Уникредит
Булбанк“, „ОББ“ АД , „Първа инвестиционна банка“.
Няма причина за недоверие в показанията на свидетелите Т.И., М. И.,
И.И., а.Я., Н.П. – А., Г. Д.. Никой от тях не може да бъде счетен за
пристрастен или заинтересован от изхода на делото. Никой не познава
предварително подсъдимите и няма лично отношение към тях. С изключение
на св. Д., останалите са пострадали от инкриминираните деяния, които не са
пожелали да се конституират като страни в процеса и са заявили, че нямат
претенции към подсъдимите поради връщане на липсващите пари от св. Д..
Показанията на посочените свидетели са последователни, логични,
безпротиворечиви както вътрешно, така и едни спрямо други, взаимно се
подкрепят и допълват, кореспондират с показанията на св. К., който е
проследил автомобила с подсъдимите и св. Д. от изтеглянето му от паркинга
над устието на р. Велека до напускането на с. Синеморец и непосредствено е
наблюдавал действията им пред банкомата, от писмата на банковите
институции с установените транзакции, протоколите за обиск и оглед на
веществени доказателства, снимките от телефона на св. К. и камерата на
банкомата, техническите експертизи. От посочените доказателствени
източници се установява по несъмнен начин времето и мястото на отнемане
на банковите карти, заключването на автомобилите, липсващите вещи.
Показанията, дадени на ДП от трима от свидетелите, са приобщени поради
липсата на детайлна памет за част от фактите от предмета на доказване, което
е съвсем нормално поради изминалото време от събитията до даване на
показанията пред съда, и са потвърдени от свидетелите, като досъдебните
показания са в логичен синхрон и допълват дадените пред съда
Няма основание да не бъдат изцяло кредитирани и показанията на
началника на криминална полиция св. Д., приел информацията за вероятните
извършители на кражби от паркирани по крайбрежието автомобили,
нареждането му към св. К. и тяхната кореспонденция, обстоятелствата по
11
задържането на подсъдимите и св. Д.. Изходящите от него данни също са
логични, безпротиворечиви и последователни, намират подкрепа в
заповедите за задържане, протоколите за обиск и оглед на веществени
доказателства, показанията на св. К. и титулярите на банковите карти.
Въззивната инстанция намира за неоснователни посочените в
допълнението към жалбата на адв. А. възражения за необоснованост на
съдебните изводи, че подсъдимите и св. Д. по неустановен начин проникнали
в л.а. „Тойота“, а също и относно проникването в л.а.“Пежо“, за което св. Д.
посочил, че го е извършил сам.
Най-напред, несъмнено е установено от показанията на св.П.-А. и
свидетелите от фамИ.И.и плюс Я., че и двата автомобила са оставени на
импровизирания паркинг заключени, докато свидетелите са били на плаж.
П.-А. е обяснила категорично, че в никой друг момент от почивката не е било
възможно картата й да бъде отнета от автомобила, освен на плажа в
Синеморец, което съвпада с момента на неоторизираното от нея теглене на
пари от платежния инструмент. Показанията на всички за заключването на
автомобилите са безпротиворечиви, последователни, допълващи се и
логични, тъй като вътре в колите са оставени ценностите им – златни
пръстени, дамски чанти с лични вещи, пари и дебитни карти с кодове, и е
естествено и логично да заключат автомобилите. Безспорно е също, че с
банковите карти от двата заключени автомобила, са теглени пари по едно и
също време, в едно и също населено място, от един и същ банкомат, не от
титулярите на картите, а от св. Д., до когото в непосредствена близост и
видимост са били подсъдимите. В тази насока са показанията на посочените
свидетели – титуляри на картите, св. К., св. Д., на когото К. веднага е
докладвал какво вижда, и съдържанието на писмата от банките – издатели на
съответните карти. Безспорно е и, че с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №
382/2018 г. на Районен съд - Царево е одобрено признанието на подсъдимите,
че на инкриминираните по настоящото дело дата, време и място, след
предварителен сговор помежду си и със св. Д., чрез използване на техническо
средство са отнели описаните вещи на св. а.Я. от същия л.а.“Пежо“, в който
са били и банковите карти на свидетелите Т.Илиев, И. Илиев и М.И. със
съответните кодове.
Към тези установени по категоричен начин обстоятелства правилно са
добавени показанията на св. Д.: „ Кражбата се случи така - отворихме колата,
аз взех картите, след което отидох до магазина пеш./..“Аз влязох в
автомобила на едни жени, едно „Пежо“ . То беше сиво на цвят….Колата беше
заключена, когато влязох в нея. Тримата бяхме заедно, но аз отидох до колата.
Те останаха на 10-15 метра. ….Те останаха извън колата, те ме видяха, че
влизам в колата. ….“Аз им казах: Отивам, ще вляза в тази кола.“…“Те
12
разбраха какво ще правя.“; „Тези карти ги взех от двете чанти на жените,
чантите не ги взех. Колата отключих с трошач. Освен дебитните карти взех и
пин кодовете със себе си. „.
От тези показания се изяснява, че всеки от тримата най-малкото със
сигурност е бил наясно с противозаконното отнемане на чужди вещи от
автомобил „Пежо“, сред които са били и банковите карти на пострадалите
свидетели, а показанията на св. К. и намерените при извършените обиски
големи суми пари у подсъдимите показват, че Ц. и Т. са били наясно и с
противозаконното теглене на пари от чуждите банкови карти от двата
автомобила и присвояването им от съучастниците, и са искали този резултат.
Противно на защитните становища, показанията на св. Д. не бива да се
надценяват, като им се придаде значение на категорично доказателство за
неучастие на подсъдимите в отнемането на картата от св. П.-А. от автомобил
„Тойота“. Не бива да се забравя, че св. Д. е съучастник на двамата подсъдими
и техен приятел, който е постигнал споразумение по настоящото дело и
показанията му следва да се приемат в голяма степен за обслужващи
защитната версия на подсъдимите деянията им да останат само в рамките на
това, за което вече са признали и са осъдени по НОХД № 382/2018 г. на ЦРС
- което св. Д. и подсъдимите отричат въпреки осъдителните съдебни актове.
Не може да бъде споделено и възражението на защитниците, че щом
дебитните карти не са посочени в споразуменията, то същите не са били
отнети от подсъдимите и Д.. Банковите карти, както и личните документи,
поради липса на стойност, не могат да бъдат обект на престъпление кражба,
ето защо не могат да бъдат включени в осъдителен акт за такова
престъпление. Друг е въпроса, че отнетите карти, от които са вършени
тегленията на пари, не са открити.
Показанията на св. К. са обективни и безпристрастни, логични и
последователни, не страдат от вътрешни противоречия, потвърдени са в
различни съвпадащи части от показанията на св. Д., свидетелите –
собственици на картите, писмата от банките и снимките от камерата на
банкомата, на които се вижда, че парите от картите са теглени от мъж. Не е
налично твърдяното от двамата защитници противоречие в показанията на
полицая – че е видял двама в джипа, а после свидетелствал, че са трима.
Свидетелят изрично е уточнил, че задните стъкла на „Мицубиши“ са били
тъмни и е нямало възможност да се види дали на задната седалка има човек,
но при банкомата от същия автомобил са излезли двама мъже от една и съща
врата – дясна, а чак като се изтеглял автомобила е видял, че шофьорът е по-
възрастен от слезлите пред банкомата лица. Обстоятелството, че джипът на
подсъдимите е бил спрян на около 15-20 метра от банкомата, на отсрещната
страна на улицата без препятствия за видимостта към устройството, че в
13
момента на транзакциите не е имало минаващи хора, подс. Т. е бил на 3-4
метра зад гърба на св. Д., с лице към банкомата и е оглеждал улицата, а при
задържането у подсъдимите са намерени значителни парични суми,
кореспондиращи с изтеглените, обективират знанието на двамата подсъдими
за естеството на извършваните от св. Д. действия – теглене на пари от чужди
банкови карти без съгласието на титулярите и положителното им отношение
към това.
Неоснователно е и възражението, че действията на подс. Т. – останал
встрани от св. Д. и се оглеждал – са непотвърдени от техническата
експертиза, не са съставомерни с помагачество и не са посочени в мотивите
за такива.
Камерата от устройството, видно и от изготвения фотоалбум, е
заснемала непосредствено пред самото устройство, докато, видно от
показанията на св. К., подсъдимият е бил зад и встрани св. Д. на 3-4м. и е
останал извън обсега й. Действията на подс. Т. по „наблюдение“ и „охрана“
на св. Д. не са инкриминирани като помагачество, въпреки че покриват и
обективните, и субективните изисквания за съучастие. Като помагачески
действия са описани и инкриминирани участието му в отнемане на банковите
карти, което е набавяне на средства за извършване на престъплението по
чл.249, ал.1 НК.
Не може да се приеме за противоречие, водещо до недоказаност на
обвинението обстоятелството, че сумите, които са намерени у подсъдимите,
не съответстват на изтеглените от картите на свидетелите.
Подобно възражение е направено пред първоинстанционния съд и е
получило обоснован отговор, който въззивната инстанция споделя.
Подсъдимите и св. Д. не са задържани непосредствено след изтеглянето на
парите, а поне половин час и повече след това и поне 20 км. след с.
Синеморец, през което време и разстояние не са били обект на наблюдение и
са минали през гр.Ахтопол, с.Варвара и гр. Царево. Затова няма как да се
установи и даде обоснован отговор какво се е случило с изтеглената и
ненамерена у тях част от парите, още повече, че у св. Д., който лично е
извършвал операциите с банковите карти, е намерена незначителната сума от
27 лв., а у двамата подсъдими почти равни значителни суми.
Няма как да бъдат предявени веществените доказателства в съдебното
следствие, след като парите, които са родово определени вещи, са били
върнати на правоимащите лица след преценка и в правомощията на
разследващите органи. Това не може да се приеме за процесуално нарушение,
накърняващо правото на защита, тъй като не може да се установява
идентичност на изтеглените от банкомата и намерените у подсъдимите
банкноти, след като не са известни серийните номера на изтеглените
14
банкноти от устройството, за да бъдат сравнени с намерените при обиските.
Не е налице и твърдяното противоречие в часа на направената от св. К.
снимка от личния му телефон на оттеглящия се автомобил „Мицубиши“.
Вещото лице е изяснило часа на заснемане според часовника на телефона,
установил е, че снимката не е манипулирана, свидетелят е обяснил как е бил
настроен телефона, така че кога е била качена снимката върху оптичен диск е
без значение. От всички посочени по-горе гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства може категорично да се заключи (най-вече от
банковите писма за времето на извършените транзакции), че
инкриминираното деяние е извършено в периода от 15:00 до 16:00 часа.
Видно и от Заповедите за задържане, подсъдимите са били задържани в РУ –
Царево в 16:45 часа, поради което правилно е прието за невъзможно
местоположението им в 16.50 да е било в с.Синеморец и възражението на
защитниците се явява неоснователно.
В никакъв случай съдът не е пренебрегнал обясненията на подсъдимите
и показанията на св. Д.. Това, че не ги е приел за достоверни в посочени
части, не обективира допуснато процесуално нарушение, тъй като е сторено
след анализ на съответните доказателства и съпоставка с останалите събрани.
Сведенията, изхождащи от подсъдимите и св. Д., съдържат както вътрешни
противоречия, така и противоречия едни спрямо други. На 27.09.21г. и
тримата са казали пред съда, че са тръгнали от Варна, за да ходят на плаж в
Синеморец, а в обясненията от 10.06.22г. – че са искали да купят двигател за
лодката на Я.. Докато св. Д. е заявил, че подсъдимите са били на 10-15м. от
него и са го гледали, когато е влязъл в чуждата кола и е взел вещите, двамата
отричат да са го видели да прави това и да са били в близост. Отричат и това,
което са признали по делото на ЦРС и са били осъдени с влязъл в сила
съдебен акт. Отричат да са участвали в отнемането на картите от
автомобилите. Отричат и да са ходили със св. Д. до Синеморец с колата, да са
били близко до банкомата, когато той е телил парите – факти, които са
несъмнено установени от кредитирания св. К..
Правилно тези сведения са приети за неверни, тъй като са
противоречиви дори между самите даващи ги, противоречат на фактите, за
които са осъдени, на безпристрастните, последователни и логични показания
на св. К., които пък са подкрепени от показанията на св. Д., свидетелите-
собственици на банковите карти, направената от свидетеля снимка от
телефона, снимката от камерата на банкомата, заключението на техническите
експертизи, писмата от банките издатели на дебитните карти, частично от
показанията на св. Д., цитирани по-напред, както и от одобреното от съда
споразумение по настоящото дело.
Въззивната инстанция се присъединява към становището на
15
контролираната, че на св. К. следва да се вярва изцяло, тъй като не е
компрометиран по никакъв начин от обективни доказателства по делото и
няма логична причина да бъде приет за пристрастен или заинтересован от
изхода на делото. Той няма предварително познанство с някой от
подсъдимите или св. Д., всичко изложено от него е придобито като
информация при непосредственото му наблюдение в хода на изпълнение на
служебните му задължения.
Не може да бъде споделено и възражението за оставяне без мотивиран
отговор на „драстичното“ противоречие между намерените у подсъдимите
суми при извършените обиски и инкриминираните в обвинителния акт, които
съвпадат с описаните при огледа на веществени доказателства. Съдът
подробно е изложил, че при задържането на подсъдимите Ц., Т. и свидетеля
Д. от органите на МВР у тях са намерени парични средства, които са
посочени като три отделни суми-съответно 1509.90лв., 1435лв. и 27.50лв., но
парите не са били изброявани поотделно като купюри и бройки от всеки вид
банкноти и монети, след което са били надлежно запечатани и предадени като
веществени доказателства по досъдебното производство. На същите в хода на
разследването са извършени огледи и е уточнено, че сумата предадена от
подсъдимия Ц. е 1511.90лв., като са описани бройките банкноти от
съответните купюри и монети, а от подсъдимия Т. 1430лв. със същото
описание. Съдът детайлно е посочил, че се касае за техническа грешка при
посочването на броя на намерените банкноти, при което при цитирането на
отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства, предадени от
подс.Ц., на л.7,ред последен вместо 5бр. банкноти с номинал от 10лв. е
изписано 1брой. На стр.7, гръб, при изброяване като купюри на банкнотите
предадени от подс.Т., прокурорът е пропуснал надлежно описаните в
протокола за оглед на веществено доказателство 4броя по 100лв. Посоченото
от окръжния съд се споделя от въззивната инстанция и определя поредното
възражение на защитата за неоснователно.
Всички анализирани до тук доказателства представляват непрекъсната
доказателствена верига, водеща до убеждението и на въззивната инстанция,
че подсъдимите Т. и Ц. са участвали заедно със свидетеля Д. в отнемането и
на банковата карта на св. П.-А. чрез проникване в заключения й автомобил
„Тойота“ по начин, останал неизвестен за разследването, така както след
предварителен сговор между тримата и чрез техническо средство са
проникнали и в л.а. „Пежо“, отнемайки вещи, за което са осъдени. Чрез
участие в осъществяването на отнемането на картите, те са подпомогнали св.
Д. в самото изтегляне на паричните суми, като задружно са набавили
средствата за това – дебитните карти и кодовете им. На този извод води
съвкупността от анализирани доказателства - одобреното от ЦРС
16
споразумение, с което тримата са се признали за виновни в отнемането на
сребърен синджир , златни пръстени и 450лв., от автомобил „Пежо 307“,
ползван от семейство И. и св.Я., като по същото време, на същото място и
отново от заключения автомобил „Тойота“ е отнета картата и на св. П.-А.,
която малко след това е използвана заедно с картите на свидетелите от първия
автомобил за теглене на пари по едно и също време, едно и също населено
място и един и същ банкомат, от едно и също лице, което е признало тези
обстоятелства (тегленето на пари от отнетите от двата автомобила банкови
карти) в постигнато споразумение, одобрено от съда и влязло в сила.
Изложеното се подкрепя от показанията на титулярите на картите,
непрекъснатото наблюдение от св. К. от напускане на паркинга на автомобила
на подсъдимите, тегленето на парите от св. Д. в непосредствена близост и
съпричастност на подсъдимите, до напускането на с. Синеморец, писмените
доказателства за банковите транзакции и задържането на тримата с
установените вещи и пари, от св. Д.. Обстоятелството, че подсъдимият Ц. е
управлявал лекият автомобил, паркирал го е близо до банкомата с пряка
видимост към устройството, а подсъдимият Т. е слязъл заедно със свидетеля
Д. , придвижил се е до тротоара встрани , застанал е в близост встрани от Д. и
банкомата и е наблюдавал пространството около АТМ устройството,
намирането на паричните суми у подсъдимите - обективират знанието им
както за целта на предходните действия – отнемането на банковите карти,
така и за използването на същите платежните инструменти от св. Д. без
съгласието на титулярите им за неправомерно теглене на парични средства
от банковите сметки на пострадалите лица.
Окръжният съд е стигнал до правилен и обоснован на доказателствата
извод, че с поведението си двамата подсъдими от обективна и субективна
страна са осъществили престъпния състав на чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.4 от НК, тъй като на 08.07.2018 г. в с. Синеморец, общ. Царево, при
условията на продължавано престъпление, като помагачи, в съучастие със
С.Д., като извършител, умишлено улеснили последния чрез набавяне на
средства - платежни инструменти – дебитни карти на свидетелите Н.П. – А.,
Т.И., М. И. и И.И., без съгласието на титулярите им, да изтегли с дванадесет
транзакции и един неуспешен опит за такава парични суми на обща стойност
3 990 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Всички тринадесет деяния осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите са
обективно и субективно продължение на предшестващите. Всяко от деянията
е извършено чрез отделно поставяне на всяка от картите в банкоматното
устройство, въвеждане на ПИН код, въвеждане на сума и вземане на
17
отпуснатите банкноти. Тегленето на пари е предшествано и осигурено чрез
противозаконното отнемане на дебитните карти от заключените автомобили,
заедно с ПИН кодовете, които пострадалите свидетели лековерно са оставили
заедно с картите. Подсъдимите Ц. и Т. са подпомогнали свид. Д., като са го
улеснили чрез участие в набавянето на платежните инструменти и кодовете.
Дебитните карти са „платежен инструмент“ по смисъла на чл.93, т.24
НК, тъй като са веществено средство, което позволява самостоятелно или във
връзка с друго средство (както е в случая) да се прехвърлят пари или парични
стойности.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл и в
съучастие като помагачи, тъй като с действията си всеки един от подсъдимите
обективно е допринесъл за осъществяване на намисленото, като е улеснил
извършителя. Съзнавали са противозаконното отнемане на платежните
инструменти и ПИН кодовете с цел неправомерното им използване без
съгласие на титулярите, за личното облагодетелстване на съучастниците,
съзнавали са и са искали и самото използване на платежните инструменти с
посочената цел.
При определяне на наказанията за всеки от подсъдимите най-напред е
съобразено предвиденото наказване в особената част на НК - лишаване от
свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.
Правилно е съобразена висока степен на обществена опасност на
извършеното. Тя произтича както от родовия и непосредствен обект на
посегателство, така и от действията на помагачите, състоящи се в участие в
противозаконно отнемане на платежни инструменти и ПИН кодове от два
заключени автомобила за извършване на 12 отделни транзакции и един опит,
без съгласието на титулярите на инструментите, чрез които са изтеглени и
присвоени сравнително значителни парични суми. Съобразена и е формата на
съучастие, а именно помагачи.
Видно от приложените справки за съдимост, подсъдимите са били
реабилитирани към момента на извършване на престъплението.
Въззивната инстанция също приема, че няма основания за определяне на
наказание по реда на чл.55, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено наказание
несъразмерно тежко за извършеното. Правилно наказанието на двамата
подсъдими е определено при условията на чл. 54 от НК.
Окръжният съд е приел, че съобразено с отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства е наказание над минималния размер, а именно
три години лишаване от свобода, с отложено изтърпяване за изпитателен срок
18
от пет години.
Въззивната инстанция намира това наказание за завишено, предвид
сравнително ниската степен на обществена опасност на личността на всеки от
подсъдимите. С оглед еднаквия им принос при извършване на
престъплението, целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати за всеки от подсъдимите в пълна степен с наказание в
минималния, определен в особената част на НК размер за извършеното
престъпление – две години лишаване от свобода.
Апелативният съд споделя становището, че няма пречки и са налице
условията за отлагане изпълнението на наложените наказания лишаване от
свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК. За поправянето и възпирането на
подсъдимите от извършване на други престъпления, както и за целите на
генералната превенция не е необходимо да бъдат изолирани от обществото,
поради което правилно изпълнението на наложеното наказание е отложено за
всеки от тях, като предвид намаляване размера на наказанието лишаване от
свобода, въззивната инстанция намира за справедливо да намали и
изпитателния срок на четири години за всеки от подсъдимите.
Правилно на двамата подсъдими е наложено и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на по 1500,00 лева за всеки от тях,
което не надхвърля двойния размер на получената сума.
Предвид признаването на подсъдимите за виновни, правилно и в
съответствие с чл.189, ал.3 НПК в тяхна тежест са възложени по 1/3 от
направените деловодни разноски.
След извършената цялостна проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не установи допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда, или
връщане на делото за повторно разглеждане от първоинстанционния съд. С
оглед становището на Апелативния съд за прекомерност на наложените
наказания лишаване от свобода, въззивните жалби се явяват частично
основателни и присъдата следва да се измени чрез намаляване размера на
посочените наказания и сроковете, за които е отложено изтърпяването им. В
останалата част атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1
вр. чл.334, т.3 НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260000/10.06.2022г. по НОХД №47/2021г. на
Бургаския окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложените наказания
лишаване от свобода на подсъдимите Я. В. Ц. и И. Т. Т. от три НА ДВЕ
19
ГОДИНИ, както и размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 НК от пет НА
ЧЕТИРИ ГОДИНИ за всеки от подсъдимите.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд на Р България в петнадесет дневен срок от получаване на
съобщенията за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20