Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.09.2019 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 04.07.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

197

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Г.В.И., ЕГН **********,***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2339.93 лв., дължима по договор възлагане на дейности въз основа на Заповед № 206/31.03.2016 г., алтернативно евентуално претендира сумата на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

В писмения си отговор ответникът оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан.

Правната  квалификация на претендираните права е чл. 128 КТ вр. чл. 79 и сл. ЗЗД, а по евентуално алтернативно предявения иск чл. 59 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства - Заповеди на кмета на община М. с  № 305/31.03.2016 г., № 206/31.03.2016 г., № 619/12.09.2016 г., заварени преписи от цялата документация на проект ХХХХХХХХХХХХХХХс преводи на български език. Назначена е и приета ССчЕ.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Община М. е бенефициент по проект „Хартия за рециклиране” /ХХХХХХХХХХХХХХХ/, по силата на  който има право на безвъзмездно финансиране за конкретно извършени дейности.

Ищецът е общински съветник в общински съвет М., избран на местните избори през октомври 2015г.

Със Заповед № 305/31.03.2016т. на кмета на община М. ищецът е назначен за ръководител /Lear/ на екипа за организация и управление на Проект на дейностите на партньора по проект „Хартия за рециклиране” /ХХХХХХХХХХХХХХХ/, за времето на проекта, считано от 01.02.2016 г. и с продължителност на проекта 24 месеца.

Със Заповед № 206/31.03.2016 г. на кмета на община М. на ищеца са възложени функции по организация на цялостното изпълнение на проекта, осъществяване на текущ мониторинг,  изготвяне на отчети, координиране на дейности по проекта.

Изготвяни са месечни отчети, подписани от ищеца и кмета на ответната община, в които са посочвани часовете, отработени по проекта от ищеца. Общината е изготвяла справки за начислени възнаграждения на участниците в проекта, включително на ищеца, които са подписани от кмета на общината  Г. Събков. От заключението на ССчЕ, неоспорена от страните и приета по делото, се установява, че ищецът е отработил 738 часа по проекта за исковия период  - от месец февруари до месец декември 2016 г., за които са му начислени възнаграждения в общ размер на 1937.60 лева и осигуровки в общ размер на 350.69 лева, или всичко – 2288.29 лева. За база е прието възнаграждението му като общински съветник.

 По банковите сметки на община М. са постъпили два превода по проекта – на 13.05.2016 г. сума  в размер на 7701.84 лева и на 20.02.2018 г. сума в същия размер от 7701.84, или общо 15403.68 лева.

На ищеца не са изплащани суми за участието му в проект „Хартия за рециклиране”

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. 

Съдът намира, че дейността на общинския съветник, какъвто е ищецът,  се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигане на краен резултат, следователно е трудова по своя характер. /В този смисъл - Решение № 5246 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 13685 / 2016 на Върховния административен съд, Решение № 1643 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 12044/2014 г. на Върховния административен съд/. Общинският съветник подлежи на задължително осигуряване като по трудово правоотношение. По аналогия на закона за него важат съответно разпоредбите на КТ.

Чл. 107а от КТ е озаглавен „Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация”, но очевидно волята на законодателя е да разпростре действието й и върху общинската администрация. Това следва от факта, че изрично в чл. 107а  ал. 1 т. 4 от КТ е записано, че не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация.

Следователно  чл. 107а от КТ  съдържа както допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация, така и на тези по трудово правоотношение в общинската администрация, включително и за общинските съветници.

Съгласно чл. 1 ал.2-3 от ЗАдминистрацията правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на тяхната администрация се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони и за администрацията на другите органи на държавната власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление. Щом чл.107а  ал. 1 т. 4 от КТ  установява забранително условие относно възможността за сключването на трудов договор от общински съветник в същата общинска администрация, следователно за него е приложима и разпоредбата на чл. 107а ал. 9 т. 1  от КТ.  Според тази разпоредба на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, с тяхно съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на работодателя да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на  проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент, при условията на чл. 49 ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Абсолютно идентичен текст се съдържа в чл.  21 ал. 4 т. 1 от Закона за държавния служител по отношение на държавните служители. 

Начинът на определянето на това допълнително възнаграждение е установен в чл. 25а ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, според който размерът на допълнителното възнаграждение за участие в проекти, съфинансирани със средства от Европейските фондове, е равен на възнаграждението на часова база, което лицето получава за изпълнение на дейностите по длъжностната характеристика.

Точно по този начин е определено и възнаграждението на ищеца в справките, издадени от ответната община.

Представените справки от община М., както и заключението на ССчЕ установяват, че вземането на ищеца е било признато от общината. Осчетоводяването на сумите в счетоводството на общината като задължения към ищеца се преценява от съда като потвърждение на вземането на ищеца, направено от името на общината, което я обвързва. 

Предвид това съдът намира, че между страните е налице хипотезата на чл. 107 ал. 9 т. 1 от КТ, възникнала въз основа на Заповед № 206/31.03.2016 г. на кмета на община М., с която на ищеца е възложено изпълнението на дейности по европейския проект, за което той е дал своето съгласие.  По същество това е договор за полагане на допълнителен труд по КТ. Ищецът е изпълнил поетото задължение за участие в проекта, видно от месечните справките за положен труд за изпълнението му. Ответникът е начислявал възнаграждението на ищеца, но не му го е изплатил до приключване на устните състезания, т.е. той не е изпълнил своето договорно задължение.

Следователно тези суми се дължат от ответника на ищеца, съобразно заключението на вещото лице.

Изискуемостта на тези вземания е настъпила преди предявяването на исковата молба, с оглед разпоредбите на чл. 128 от КТ и чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, както и с оглед факта, че ответникът е получил плащания за изпълнението на  проекта.

По изложените по-горе съображения съдът намира главния иск за основателен и доказан до размера от общо 2288.29 лева, поради което следва да бъде уважен в този размер. Над него до пълния предявен размер от 2339.93 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Върху уважената част от исковата претенция  се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.02.2019 г.

С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски  съобразно уважената част от иска в размер на

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА М., ЕИК *********, адрес: гр. М., ул. „Х. Б.” № , да заплати на Г.В.И., ЕГН **********, сумата от 2288.29 лева, представляваща допълнително възнаграждение  по смисъла на чл. 128  от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2339.93 лева, като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА община М., ЕИК *********, адрес: гр. М., ул. „Х. Б.” № , да заплати на Г.В.И., ЕГН **********, деловодни разноски по компенсация в размер на 815 лева.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: