Решение по дело №129/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20247180700129
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

2615

Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МИЛЕНА ДИЧЕВА

Членове:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора КАЛОЯН МИНЧЕВ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ кнахд № 20247180700129 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на З.Х.Д. чрез адв. М.Л.Д. против Решение № 103/13.11.2023г. постановено по АНД № 315/2023г. по описа на РС Карлово с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0281-001367/18.10.2023г. на Началник РУ на МВР – Карлово с което на жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението.

С жалбата се иска отмяна на решението и отмяна на НП изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседаниe жалбоподателят не се явява, не се представлява, от адв. Д. е постъпило становище с което се поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба Началник РУ на МВР – Карлово редовно уведомен не се явява и не се представлява;

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП първостепенния съд е приел за установено, че на 08.10.2022г. полицейски служители на РУ – Карлово в 16.44ч. на път II 64, километър 10+800метра спрели за проверка движещ се посока север - юг лек автомобил Нисан Алмера Рино с рег. № ***– собственост на С. А. Б., който го бил придобил чрез покупко-продажба на 09.06.2022г. оформена по нотариален ред с нотариална заверка на подписа от Нотариус с рег. № 445 от НК – М. П., за което обстоятелство било подадено заявление по електронен път съгласно електронна преписка от портала на МВР – 200/837851-09.06.2022г.

В срок до 11.08.2022г. новият собственик Б. не изпълнил задължението си да пререгистрира автомобила на негово име, поради което и служебно регистрацията му била прекратена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, което прекратяване било отбелязано в автоматизираната информационна система на ОДМВР – Пловдив; Нарушението е квалифицирано по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП съгласно съставения АУАН № 769854/08.10.2022г. с отразяване на горните обстоятелства.

По случая в РУ на МВР – Карлово била образувано проверка като с Постановление от 09.01.2023 г. на прокурор при РП – Пловдив, ТО – Карлово било отказано образуването на досъдебно производство, а като препис от същото бил изпратен на Началника на РУ на МВР Карлово за преценка налагане на административно наказание по ЗДвП. На 18.01.2023г. оправомощеният за това орган, Началникът на РУ - Карлово е издал обжалваното наказателно постановление.

Безспорно е установена промяната на собствеността върху процесното МПС и незаявяването за вписване на това обстоятелство в законоустановения срок. При наличието на тези елементи от фактическия състав прекратяването на регистрацията настъпва автоматично – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Игнорирането на посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда за нарушителя - водач лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв., когато управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрация на регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да бъде установено, че водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.), регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от собственика или служебно. Според чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване.

От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай, с оглед предмета на тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се посочи, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

В процесния случай, механизма на извършеното нарушение е различен, което прави неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Задължението, което Б. е пропуснал да извърши не е било извън обхвата на субективните му възприятия за активно поведение. Очевидна е разликата в съставите на нарушения по чл.143, ал.10 и чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Във втория случай, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Началния момент, от който тече срока, след който се извършва прекратяването е ясно определен, а по отношение на него не следва да се извършва уведомяване.

Оплакванията на касационният жалбоподател са неоснователни, тъй като същият в обясненията си налични по пр.преписка от 21.10.2022г. по описа на РУ – Карлово заявява, че е получил документите на лекия автомобил от Б., следователно Д. е можел да възприеме, че автомобилът не е бил регистриран на името на Б. и да съобрази поведението си, респ. незнанието на закона за автоматичното служебно прекратяване на регистрацията на МПС не го оневинява, а от там и деецът е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си съобразно изискванията на закона като не управлява МПС чиято регистрация е прекратена. Незнанието на факта за прекратената регистрация не произтича от виновно поведение – бездействие на АНО, защото както се посочи АНО няма такова задължение за уведомяване, респ. незнанието на Б. и неуведомяването на водача на МПС също не е правоизключващо административно-наказателната отговорност за дееца, а от там и извършеното административно нарушение е виновно.

Съгласно чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 ЗАНН. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че е приложена коректната съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175 ал. 3 предл. 1-во от ЗДвП, съгласно която се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Санкцията за това нарушение е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.

В случая наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са в минималния предвиден размер и не търпят корекция.

Съгласно чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 ЗАНН.

Като е стигнал до горните правни изводи първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора по делото в полза на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника не следва да се присъждат такива, тъй като не са заявени за настоящето производство.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/13.11.2023г. постановено по АНД № 315/2023г. по описа на РС Карлово;

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: