Р Е Ш
Е Н И Е
№….……../18.07.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
като разгледа т. дело
№ 1022 по
описа за 2019г., за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по
реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI от
ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 20190********* на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК******* срещу Отказа на
длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) с рег. № 20190523112451/29.05.2019г,
постановен по Заявление вх. № 20190523112451. Излагат се доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт.
Съдът като съобрази
доводите в жалбата, съображения на длъжностното лице, постановило отказа, и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима: изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл.
25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 2 от
ЗТРРЮЛН търговският регистър е единна централизирана електронна база данни,
съдържаща вписаните обстоятелства по чл. 4 /вписване на търговци, клонове на
чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства/ и обявяване на актове
по чл. 5, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Воденето,
съхраняването и достъпа до търговския регистър е уредено с Наредба № 1 за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър. В търговския регистър се вписват
само обстоятелства, които касаят статута на съответния търговец. Търговският
регистър не се явява база данни, която да е сбор от посочени от заявителите
обстоятелства, а винаги следва да се извършва преценка от ДЛР дали искането е
свързано с регистрирани обстоятелства, съответно, дали касае тяхна промяна. Обхвата
на извършваната от длъжностното лице проверка при постъпване на искане за
вписване на промени по партидата на търговец, в рамките на регистърното
производство, е регламентиран в чл. 21 от ЗТР, а документите, които заявителят
трябва да представи за вписване на конкретно обстоятелство, е уредено с Наредба
№ 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
Налагането на
допуснатото обезпечение с определение №215/25.04.2019г постановено по ч.т.д.
№77/2019г по описа на ОС- гр.Добрич е предпоставено от вписване на издадената обезпечителна
заповед по партидата на ответното дружеството. Спорен е въпросът кой следва да
заяви вписването и подлежи ли това обстоятелството на вписване в търговския
регистър.
В ГПК не е
предвидено служебно задължение за съда да изпраща издадената обезпечителна
заповед, до който и да е държавен орган или съдебен изпълнител, за да се наложи
допуснатото обезпечение. След като съдът няма такова задължение, предвидено за
коя и да е обезпечителна мярка, не може да се приеме, че такова е предвидено и
то като изключение за процесната мярка, защото тогава това изключение трябваше да
бъде изрично уредено. Приложение не намира и разпоредбата на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ,
тъй като последната изисква служебното задължение за съда да е уредено в друг
нормативен акт, а такъв няма.
Разпоредбата на чл.
15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ не урежда такова право и за лицето, по чиято молба е
допуснато обезпечението, тъй като няма нормативен акт, който да му дава такава
легитимация. Следователно последният не е легитимиран да подаде заявление за
вписване на това обстоятелство в Търговския регистър по партидата на ответното
дружество.
На следващо място,
следва да се посочи, че нито един нормативен акт (нито ГПК, нито ТЗ) предвижда
вписване на обстоятелството „обезпечителна заповед за спиране на производството
по ликвидация“ по партида на търговеца. При това положение заявеното за
вписване обстоятелство не подлежи на вписване, тъй като няма нормативен ред, по
който това вписване може да бъде извършено.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че такава обезпечителна мярка поначало е
недопустимо да бъде постановена, не само защото няма кой да заяви вписването й,
респ. няма производство в което да бъде наложена, но и защото няма как да бъде
изпълнена. Това е така, защото не е ясно какви биха били правните последици от
допускането на такова обезпечение. Кой е органът който съблюдава изпълнението
на обезпечителната мярка и какво е действието на мярката по отношение на
третите лица. Нито ГПК, нито ТЗ съдържат отговор на посочените въпроси, което
според настоящия състав не е случайно. Това е така, защото такава обезпечителна
мярка е недопустима. Ако целта на кредитора е да предотврати заличаването на
ответното дружеството, следва да се посочи, че тази цел е уредена изрично с
разпоредбата на чл. 273 ТЗ, съгласно която условие за постановява заличаването
на дружеството е уреждането на всички задължения (т.е. при наличие на спор
относно някоя имущество на дружеството производството по ликвидация не може да
приключи, нещо повече, ако такова имущество се открие в последствие
заинтересованото лице може да поиска продължаване на производството). Ако целта
на молителя е запазване на конкретно имуществото в патримониума на ответника,
подходящата обезпечителна мярка на тази обезпечителна нужда е възбраната или
запора на конкретното имущество, а не спиране на производството, за което
такава мярка не е предвидена (изключение съставлява единствено спирането след
откриване на производство по несъстоятелност).
С оглед изложеното,
макар и при други съображения, постановения отказ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен, а подадената жалба – оставена без уважение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК*******
срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията с рег. №
20190523112451/29.05.2019г, постановен по Заявление вх. № 20190523112451.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
След влизане на решението
в сила препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията – Търговски
регистър.
СЪДИЯ: