МОТИВИ по НОХД № 176 от 2020 г. на РС - Габрово:

            Габровска  районна прокуратура е повдигнала обвинение против К.И.Ц. за това, че на две неустановени дати през м. юли 2019 г. в гр. Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на М.И.Г. *** – мобилен телефон „Теленор тъч” и 24-инчов телевизор LG на обща стойност 345,00 лева – престъпление по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК.

Със същия обвинителен акт против К.И.Ц. е повдигнато обвинение и за това, че на 02.09.2019 г. в гр. Габрово, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел – мобилен телефон „Леново А6000” и шапка с  козирка на обща стойност 90,00 лева, собственост на Е.С. *** – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

Преди стартиране на съдебното следствие от страна на пострадалия Е.С.С. е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия К.И.Ц. за заплащане на сумата от 88 лева, представляваща обезщетение за част от нанесените му от деянието по чл. 206, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.09.2019 г., до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК Е.С.С. е конституиран като граждански ищец в настоящото производство.

          В хода на съдебното производство подсъдимият К.И.Ц. се представлява от служебния си защитник адв. З.К. от ГАК. Със съгласието на подсъдимия и неговия защитник производството е стартирано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

                           Представителят на Районна прокуратура - Габрово пледира след признаване на подсъдимия за виновен и по двете повдигнати обвинения да му бъдат наложени наказания в законовите минимуми, които впоследствие да бъдат редуцирани по реда на чл. 58а, ал.1 от НК. Моли също и след приложение на чл. 23, ал.1 от НК на К.Ц. да бъде определено едно общо по-тежко наказание от „Осем месеца лишаване от свобода”, изпълнението на което да се отложи на основание чл. 66, ал.1 от НК. Намира предявения граждански иск за основателен и доказан и пледира за неговото цялостно уважаване.  

          Гражданският ищец Е.С. се явява лично и поддържа иска си.

Адв. З.К. моли съда в процеса на индивидуализация на наказанията да вземе предвид многобройните смекчаващи отговорността на нейния подзащитен обстоятелства – младата възраст, съдействието при разследването, изразеното съжаление и тежкото социално положение. Ето защо предлага на съда да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК по отношение дължимите санкции и за двете престъпления, да определи едно общо по-тежко такова, а именно „Лишаване от свобода”, изпълнението на което да отложи за минималния възможен срок от три години.

Подсъдимият декларира съжаление за извършеното и в последната си дума моли за по-ниско наказание.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият К.И.Ц. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неосъждан, не работи, ЕГН: **********.  

На неустановена дата през м. юли 2019 г. в гр. Габрово свидетелите Е.С. и М.Г. се движили към читалището в кв. „Русевци” в гр. Габрово, когато внезапно пред тях се появил подсъдимият, когото и двамата познавали. К.Ц. поискал от свидетеля М.Г. да дойде с него, и след като последният му отказал, започнал да го дърпа за тениската към намиращите се наблизо храсти. При това действие от джоба на М.Г. изпаднал мобилния му телефон „Теленор тъч”. Подсъдимият от своя страна го взел и със сила го хвърлил на земята, при което апаратът се счупил. След като видял случващото се, свидетелят Е.С. се приближил и казал на К.Ц. да престане с действията си спрямо М.Г.. Подсъдимият обаче блъснал Е.С. в храстите, след което хвърлил по него камък, като същевременно свидетелят М.Г. успял да избяга. Случилото се било възприето и от намиращите са наблизо свидетелки Е.К. и Е.М.. 

Няколко дни след това, отново през м. юли 2019 г., К.Ц. взел със себе си чук и се придвижил до ап.20 на ул. „Свищовска” № 102, ет.7 в гр. Габрово, където живеели свидетеля М.Г. и неговата майка – П.Г., които към този момент се намирали в жилището. След пристигането си подсъдимият влязъл в апартамента през незаключената входна врата, отишъл в стаята на свидетеля М.Г. и с удар на чука счупил екрана на намиращия се там 24-инчов телевизор LG. След това К.Ц. незабавно си тръгнал, като още на следващия ден разказал за извършеното посегателство на свидетелките Е.К. и Е.М..

Около 20:00 – 20:30 ч. на 02.09.2019 г. гражданският ищец се намирал в района на магазин „Лидл” в кв. „Трендафила” на гр. Габрово, когато до него на велосипед се приближил подсъдимият и му казал да седне на близката пейка. След като Е.С. изпълнил това, К.Ц. му поискал мобилния телефон „Леново А6000”, за да проведе разговор. Е.С. му го предоставил и подсъдимият се обадил на свидетеля С.Р.. След приключване на разговора К.Ц. поискал гражданският ищец да тръгне с него, на което последният отказал и си поискал мобилния телефон. Подсъдимият обаче не му го върнал, посегнал с ръка и взел от главата на Е.С. поставената шапка с козирка, качил се на велосипеда и си тръгнал. Малко по-късно в присъствието на свидетеля Станисла Райков подсъдимият счупил процесния мобилен телефон като го хвърлил на земята, а шапката с козирка изгорил.

Изготвената в хода на образуваното по случая досъдебно производство оценителна експертиза установила, че стойността на унищожените от подсъдимия движими вещи, собственост на М.Г., възлиза на 345,00 лева, а на отнетите от Е.С. – на 90,00 лева

В подкрепа на горната фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, направено в съдебно заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в материалите по  ДП № 514/2019 година по описа на РУ - Габрово. Изяснената фактология обаче налага корекция по отношение една от движимите вещи, предмет на обвинението за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, а именно – шапката с козирка, собственост на свидетеля Е.С.. Безспорно по отношение на нея К.Ц. не е осъществил от обективна и субективна страна конкретното му вменено престъпление, а друго такова – по чл. 194, ал.1 от НК, тъй като не е получил доброволно владението върху нея, а я е взел против волята на собственика. Ето защо поведението на подсъдимия тук е погрешно квалифицирано и спрямо същия не може да се ангажира наказателна отговорност по чл. 206, ал.1 от НК. Същеверменно обаче осъществената спрямо процесната шапка с козирка „кражба” категорично се явява „малозначително” деяние поради пренебрежимо ниската и стойност – 2,00 лева, явно изключваща обществената опасност на посегателството. Ето защо и по горните съображения подсъдимият следва да бъде признат за невинен в това на 02.09.2019 г. в гр. Габрово противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владеел - шапка с  козирка на стойност 2,00 лева, собственост на Е.С. ***, поради което и на основание чл. 304 от НК - оправдан в тази част от повдигнатото му обвинение  за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

 При така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз основа разпоредбата и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна  подсъдимия К.И.Ц. за ВИНОВЕН в това, че на две неустановени дати през м. юли 2019 г. в гр. Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на М.И.Г. *** – мобилен телефон „Теленор тъч” и 24-инчов телевизор LG на обща стойност 345,00 лева – престъпление по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 31, ал.2 от НК.

По горните съображения съдът призна  подсъдимия К.И.Ц. за ВИНОВЕН и в това, че на 02.09.2019 г. в гр. Габрово, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – мобилен телефон „Леново А6000” на стойност 88,00 лева, собственост на Е.С. *** – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

Въз основа изложеното по-горе съдът призна подсъдимия К.И.Ц. за НЕВИНЕН в това на 02.09.2019 г. в гр. Габрово, противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владеел - шапка с  козирка на стойност 2,00 лева, собственост на Е.С. ***, поради което и на основание чл. 304 от НК го ОПРАВДА в тази част от повдигнатото му обвинение  за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанията съдът прецени следното:

По отношение престъплението по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 31, ал.2 от НК:

Предвиденото от законодателя наказание за това деяние, след задължителното негово намаляване по чл. 63, ал.1, т.4 от НК, е „Лишаване от свобода” до две години. Безспорен факт е наличието на редица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – младата възраст, изразеното съжаление за извършеното, както и съдействието при разследването. В техен противовес обаче съдът констатира и две влияещи негативно на наказателноправното положение на дееца обстоятелства – продължавания характер на престъпна деятелност и проявената особена дързост за унищожаване на 24-инчов телевизор LG. Съществуването на последните две обстоятелства според съда изключва възможността за приложение на чл. 58а, ал.4 от НК, но не пречи санкцията да бъде определена при съществен превес на облекчаващите отговорността на подсъдимия фактори, и по-конкретно да възлиза на Шест месеца лишаване от свобода”. А след императивната редукция с 1/3 по чл. 58а, ал.1 от НК окончателният размер на наказание спрямо К.Ц. за това деяние следва да е в размер на „Четири месеца лишаване от свобода”.

По отношение престъплението по чл. 206, ал.1 от НК:

Факт и за това деяние са посочените по-горе облекчаващи интинзитета на породената спрямо К.Ц. наказателна отговорност – изключително младата възраст, оказаното съдействие на разследващите органи и изразеното пред съда съжаление за извършеното. Те обаче не могат да бъдат определени като изключителни или многобройни до степен, предполагаща активиране разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК, но дават основания на подсъдимия да се наложи наказание в абсолютния законов минимум от „Една година лишаване от свобода”, съответстващо на всички цели по чл. 36 от НК. А след последващата негова задължителна редукция на основание чл. 58а, ал.1 от НК с 1/3 финалния размер на санкция възлиза на „Осем месеца лишаване от свобода”.

Категорично налице са предпоставките на чл. 23, ал.1 от НК за определяне на едно общо по-тежко наказание измежду наложените на К.Ц. с настоящата присъда в размер на „Осем месеца лишаване от свобода”, доколкото и двете процесни деяния са осъществени преди надлежното им санкциониране. Освен това съдът констатира съществуването на всички законови предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така определеното общо наказание „Осем месеца лишаване от свобода” на водещо място поради неговия размер и неналагането му преди на дееца. Освен това на  подсъдимия може и следва да се предостави възможност да се превъзпита без изолиране в затвор с оглед изключително младата му възраст, което безусловно предполага активиране института на чл. 66, ал.1 от НК и отлагане на формираната санкция за минимално възможния за това срок от Три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

По така предявения граждански иск съдът прецени следното:

           Исковата претения на гражданския ищец се явява несъмнено доказана по своето основание – извършеното спрямо него престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, което е довело до неговото обедняване в размер 88,00 лева, представляващи паричната равностойност на присвоения му от К.Ц. мобилен телефон. Ето защо подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец Е.С. именно горепосочената сума, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 02.09.2019 г., до окончателното им изплащане.

Също така и на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият К.И.Ц. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лева.

След влизане в сила на настоящата присъда приложеното веществено доказателство – пластмасов елемент от телефон, следва да бъде унищожено.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият К.И.Ц. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 67,20 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

    При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: