Р Е Ш Е
Н И Е
№
392/25.6.2015г.
гр.
Пазарджик, 25.06.2015
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
май, две хиляди и петнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СТЕФКА КЕМАЛОВА |
|
при секретар |
Т.С. |
разгледа докладваното |
|
от съдия |
СТЕФКА КЕМАЛОВА |
|
|
административно дело № 214 по
описа на съда за 2015 г. |
||
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК във връзка с чл.4 и чл.9б
от ЗМДТ.
Образувано
е по жалба на ЕТ“Ейвис – И.Г.“, със седалище и адрес на управление с.Варвара
против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000022/08.04.2013 г.
и Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000023/08.04.2013 г.,
издадени от старши инспектор при Отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, потвърдени
от Началник отдел „Местни данъци такси“ при съответната община. С подадената
жалба се оспорват само задълженията за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 2013 г., като изрично е заявено, че не се оспорват задълженията за
2012 г.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от законния си представител и
от пълномощник – адвокат Л. – Г., които поддържат жалбата и молят да бъде
уважена. Развити са съображения за това, че имотът представлява земя извън
строителните граници и със земеделско предназначение, поради което не попада в
рамките на чл.8, т.1 от ЗУТ, поради което не следва за него да се дължи ДНИ.
Твърди се, че ТБО не следва да се дължи тъй като такива услуги по отношение на
имота не са били извършвани.
Ответникът, Началник на отдел „МДТ“ при Община Пазарджик се представлява от
юрисконсулт П., която оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на
оспорените актове, развито в писмена защита.
Административен съд - Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорените актове са установени
задължения по декларация на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК. С АУЗД № АУ000022/08.04.2013 г., на основание
подадени декларации и по повод извършена проверка, са установени задължения по
отношение на ЕТ „Ейвис-И.Г.“ в размер на 9 312,70 лева за ДНИ за 2012 г. и 2013 г., като
определеното данъчно задължение за 2013
г. възлиза на 6 654,77
лева /главница/. С АУЗД № АУ000023/08.04.2013 г. е установено задължение по
отношение на едноличния търговец за ТБО в размер на 14 623,70 лева за годините 2012 г. и 2013 г., като оспорваното
задължение за 2013 г. е 14 030,99
лева /главница/.
Така издадените актове са обжалвани по административен
ред пред началник на отдел „МДТ“ гр. Пазарджик и са потвърдени от него с
решения № 13-И-17/21.06.2013 г.
Актовете за установяване на задължение по декларация са
обжалвани в срок пред съда и след проведеното задължително административно
обжалване пред Началника на отдел „МДТ“
при Община Пазарджик, който ги е потвърдил, поради
което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
По
отношение на ДНИ за 2013 г. съдът съобрази следното :
Основният
спор по делото е свързан с характера на имота, за който са определени спорния
размер на ДНИ за 2013 г., като от страна на жалбоподателя се твърди, че имотът
е изцяло земеделски, а ответникът е възприел извода, че имотът не е земеделски,
попада под обхвата на чл.8, т.1 от ЗУТ, по какъвто начин е определена и
данъчната му основа, послужила за определяне на данъка.
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на процесния имот, който е придобит както следва
: съгласно нотариален акт № 2, том
ІІ, рег. № 2937, нот. д. № 188/2000 г. е закупен имот „Оранжерии – 60 дка“ с площ от 97,317 дка,
ведно с построените в него сгради и съоръжения, находящ се в землището на гр.Пазарджик, местност „Татар Мезар“;
съгласно нотариален акт № 49, том VІ, рег. № 7888, нот. д. № 828/2005 г. са придобити
поземлен имоти № 027134 с площ от 15,430 дка и поземлен имот № 027135 с площ от
11,636 дка, с начин на трайно ползване – ниви, находящи се в землището на гр.Пазарджик, местност „Татар Мезар“.
Видно от представените по делото скици целият имот
представлява поземлен имот с идентификатор 55155.27.164 по КККР, находящ се в
м.„Татар Мезар“, землище гр.Пазарджик, с начин на трайно ползване : оранжерия с
трайна конструкция, с площ 122 951 кв.м., в който поземлен имот се намира
оранжерия на площ от 60 208 кв.м. и 11 сгради, обслужващи оранжерията
/котелно, складове, административна сграда, трафопост, навес, столова, портал и
др./.
По отношение
на процесния имот е издадена Заповед
№ 128/13.06.2011 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен проект
на ПУП - ПР и изменение на ПЗ за поземлен имот с идентификатор 55155.27.164,
местност „Татар Мезар“ в землището на гр. Пазарджик, като с планът за регулация
за имота се обособява УПИ ХІІ-164 – за оранжерии, а с планът за застрояване се
променя конфигурацията на предвиденото с действащия план застрояване на калкан със сградите в съседния
УПИ І-147. Установи се, че тази заповед е влязла в законна сила, като не се
спори по делото, че имотът се намира извън строителните граници на
гр.Пазарджик, тоест е извън населеното място, което обстоятелство е и изрично
заявено и от процесуалния представител на ответника в представената по делото
писмена защита.
По делото е допусната комплексна икономическа и техническа експертиза,
една от задачите на която е била вещите лица
да изчислят данъчната оценка само на земята в различни варианти в
зависимост от това като какъв ще се възприеме от съда характера на земята в
имота. Съдът възприема втория вариант, съгласно който данъчната оценка на
земята в имота е изчислена като земята на поземления имот е земеделска в това число и
земята под оранжерията, с изключение на действително застроената площ на 11- те
сгради и прилежащия им терен. За да възприеме този вариант, съдът счита, че правилно и законосъобразно е
заключението на вещите лица относно характера на оранжерийната конкрукция и
земята под нея, което е следното : Оранжерийната конструкция не е сграда, а
представлява временно
преместваемо съоръжение, което не променя предназначението на земята под нея,
която си остава земеделска по предназначение, за разлика от останалите 11
сгради в имота. Следователно на облагане
с ДНИ подлежат само тези сгради в имота, земята под тях и
прилежащата им площ.
Въз основа на изводите, съдъжащи се в точка 1 и точка 2
от заключението се получават 9 варианта за данъчна основа на целия имот /земя и
сгради/, като при вариантите от 1 до 8 включително, стойността на оранжерийната
конструкция е изчислена като стойност на сграда, а съгласно девети вариант
стойността на оранжерийната конструкция е изключена от стойността на сградите в
имота. С оглед определения характер на земята и оранжерията, съдът счита, че в
случая следва да се приложи деветия вариант, при който окончателната основа за
облагане на имота за 2013 г. е изчислена
на база застроената площ в имота с 11 – те сгради, която е 1510 кв.м., плюс 10%
прилежащ терен - 151 кв.м. или общо 1661 кв.м. Този вариант надлежно е показан в Таблица № 18 от
експертното заключение /на л.66/, в която е дадена отчетната стойност и
данъчната оценка поотделно на 11-те сгради и на земята, под тези сгради и
прилежащия им терен, която всъщност подлежи
на облагане. В последната колона е посочена основата за облагане, която
съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ е по-високата стойност измежду
данъчната оценка и отчетната стойност,
като в случая по-висока е стойността на определените данъчни оценки на сградата
и земята под тях и около тях. При вариант № 9 основата за облагане на имота за
2013 г. с ДНИ е 72 326,07 лв. Съгласно
действащата през 2013 г. Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Пазарджик, данъкът върху недвижимите имоти е в размер на
1,7 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на
недвижимия имот, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. Или при възприетия девети
вариант от заключението на вещите лица, съгласно който земята на поземлен имот
с идентификатор 55155.27.164 е земеделска, с изключение на действително
застроената площ и прилежащия терен на 11-те сгради, без оранжерията, дължимият
данък е в размер на 122,95 лева /ДО х 1,7‰ = 72326,07 х 1,7‰ = 122,95 лв./.
За да възприеме гореизложеното становище на вещите лица, съдът счита, че процесният имот
независимо, че е урегулиран с одобрен и влязъл в сила подробен устройствен
план, не е в строителните граници на населеното място гр.Пазарджик и е останал
земеделски по своя характер. Съгласно чл.8 от ЗУТ, конкретното предназначение на имота се определя с подробния устройствен
план, като за процесния в посочената по-горе заповед за одобряване на ПУП
изрично е посочено предназначение „за оранжерия”. Съдът счита, че именно това
означение в заповедта следва да е водещо, а не посочването на зоната, в която
се намира имота като „предимно производствена”, още повече, че това
предназначение на имота съответства на действителното му такова, което е за
производство на растителна продукция. Категорично не следва да се счита, че
характерът на имота е променен от земеделски на урбанизиран, само въз основа на
обстоятелството, че за него е налице одобрен план за регулация и застрояване.
Такова е и становището, изразено от
Областна Дирекция "Земеделие" гр. Пазарджик в писмо №
ПО-03-1082/23.04.2015 г., както и на СГКК гр.Пазарджик в удостоверение №
25-26394/23.04.2015 г.
Съдът счита, че в конкретния случай по отношение на данъка за процесния
имот следва да намери приложение разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, съгласно
която не се облагат с данък земеделските земи и горите с изключение на
застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Неоснователно от ответника се твърди, че приложимата норма е тази на чл.10,
ал.1 от ЗМДТ, съгласно която с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Първата хипотеза на
тази разпоредба касае сгради и имоти в строителните граници на населените
места, в която процесният не попада. За да попадне под втората хипотеза имотът
следва да има някое от предназначението, посочено в чл.8, т.1 от ЗУТ съгласно
ПУП. Както бе казано по-горе предназначението на имота съгласно одобреният план
за регулация и застрояване е за оранжерия, тоест има предназначението по чл.8,
т.2 от ЗУТ - за обработваема земя, следователно не попада в обхвата на чл.8,
т.1 от ЗУТ /за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови,
курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и
озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни
системи, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за специални
обекти/.
Процесният
имот представлява земеделска земя и по смисъла на ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ. По смисъла на ЗСПЗЗ, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско
производство и не се намират в границите на урбанизираните територии,
определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не
са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни
или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации,
нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. От
изложените по-горе факти и изводи, следва да се приеме, че имотът на жалбоподателя
напълно отговаря на това определение, дадено в чл. 2 от ЗСПЗЗ.
Освен това съгласно чл.4, ал. 2 от ЗСПЗЗ върху земеделските
земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването
им, а такова съоръжение безспорно е оранжерията и обслужващите я 11 сгради. Следва
да се имат предвид и разпоредбите на чл.2, ал.2 и ал.4 от ЗОЗЗ в приложимата им
редакция, съгласно които предназначението на
земеделските земи е за производство на растителна продукция, неувреждащо
почвеното плодородие, както и, че строителство в земеделските земи без промяна
на предназначението им може да се извършва за оранжерии. В този смисъл
съдът споделя довода, развит от пълномощника на ответника, че за процесният
имот не е нужно да се променя предназначението по реда на ЗОЗЗ, тъй като
сградите в имота са построени през 1967 г. Този довод се основава на
разпоредбата на чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ, съгласно която когато сградите
и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на
населени места или селищни образувания, определени със застроителен и
регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения
Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че
предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на
предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда.
Воден от горните мотиви, акт № АУ000022/08.04.2013 г., в
оспорената му част, с която е определен данък върху недвижимите имоти за 2013
г. следва да се измени като се намали определеното с него задължение от 6 654,77 лева на 122,95 лева.
По
отношение на ТБО, съдът съобрази следното :
Както бе
посочено по-горе в случая се касае за имот, който е земеделски по своя характер
и се намира извън строителните граници на населеното място - град Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът
на таксата се определя с решение на Общински
съвет за всяка
услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. Границите на районите и
видът на предлаганите услуги в съответния район, се определят със заповед на
кмета на общината. Съгласно чл. 71 ЗМДТ
не се събира такса за услугите при определени предпоставки, като
съгласно т.1 и т.2 ако услугата съответно по сметосъбиране и сметоизвозване и
тази за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се
предоставят от общината, то същите не се събират. Съгласно чл.71, т.3 от ЗМДТ
не се събира такса за обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, когато такива няма. За да се направи преценка дали собственикът на
имота дължи такса за събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места първо следва да бъде
установено дали конкретния имот попадат в район, в който такива услуги се
предоставят. Дори и имотът да попадат в определените от кмета райони, само
принадлежността му към тази територия не е основание за плащане на такса битови
отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистотата в
обществените места, след като тези услуги реално не се предоставят.
Доказателствената тежест за установяване на законоустановените предпоставки за
заплащане на услугите, включени в ТБО по отношение на жалбоподателя, лежи върху
ответника, като съдът счита, че последният не доказа наличието на тези условия.
Жалбоподателят е подал декларация по чл. 15, ал. 3 от
НОАМТЦУ с вх. № 555/23.11.2012 г. за това, че таксата за битови отпадъци за
2013 г. ще се определя в зависимост от количествата изхвърлени отпадъци и ще
използва следните съдове за битови отпадъци - поцинкована кофа 0.11 куб.м. - 1
бр. Размерът на ТБО в Община Пазарджик за 2013 г., съгласно Решение № 248/28.12.2012 г. на
Общинския съвет - Пазарджик за нежилищни имоти на предприятията в районите на
обслужване, при подадена декларация за ползване на съдове, според количеството
на битовите отпадъци, се заплащат следните две такси: 1.За почистване на
местата за обществено ползване в размер на 3,5 на хиляда върху по-високата
между данъчната оценка и отчетната стойност на имота; 2.Годишна такса за
избрания вид съд за брой, а именно: кофа с обем 0,11 куб.м. – 330,00 лв.
На основание чл.
63, ал. 2 във връзка с чл. 62 от ЗМДТ, Кметът на Община Пазарджик е издал
Заповед № 2456/16.10.2012 г., в която са определени границите на районите, в
които през 2013 г. общината ще организира сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и
поддържането на чистотата на уличните платна, площадките, алеите, парковите и
другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Действително в тази заповед фигурират урегулираните поземлени имоти в
местността „Татар мезар“, но този факт сам по себе си не доказва извършването
на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъците,
както и за почистване на обществените места. Видно от представените по делото
протоколи за извършена и приета работа от почистващата фирма – концесионер през
2013 г. е, че са извършени и заплатени услугите „сметосъбиране, сметоизвозване
и депониране на отпадъци“, както и „почистване на обществените места“ само върху
територията на град Пазарджик като населено място. Освен това процесният имот
не фигурира и в одобрения график за
ръчно почистване на улиците през 2013 г., в който график изобщо липсват имоти, находящи се извън населеното място
град Пазарджик, в това число и имоти в местност "Татар Мезар",
землище гр.Пазарджик. Същото е установено от експертите и за услугата
сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци по отношение на процесния имот,
който отново не фигурира в одобрените графици за 2013 г. По делото не се
представиха и доказателства за функциониране на депо или друго съоръжение за
обезвреждане на отпадъците.
С оглед изложените мотиви е налице хипотезата на чл.71,
т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ, съгласно която
такса битови отпадъци не се събира, когато услугите сметосъбиране
и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
не се предоставят от общината, а такса за услугата обезвреждане на отпадъци и
поддържане на депо не се дължи, когато не е доказано съществуването на такова.
Следователно АУЗД № АУ000023/08.04.2013
г. в обжалваната му част, с която е определено задължение за ТБО за 2013 г. в
размер на 14 030,99 лева, следва да
бъде отменен, като постановен в нарушение на материалния закон.
Двете
страни по делото претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК, които предвид изхода на делото следва да
бъдат изчислени по компенсация. Жалбоподателят моли да му бъдат присъдени
разноски в общ размер на 600 лева, които действително са направени, в това
число 200 лева, платени за депозит на вещото лице и 400 лева, платени за
адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира, съответно е сторил разноски в
общ размер на 1 350,57 лева, от които 200 лева за депозит за експертиза и
1 150,57 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл.8, ал.1, т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на
действително направените от страните разноски по делото и съобразено с
уважената част от жалбата, която е за 20 562,81 лева /(6 654,77 +
14 030,99) – 122,95 лева = 20562,81
лева/ и отхвърлената част от жалбата, която е за 122,95 лева, се дължат
разноски на жалбоподателя, които изчислени по компенсация са в размер на 588
лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
Изменя АУЗД № АУ000022/08.04.2013 г., издаден от старши
инспектор в сектор „Ревизии” към отдел „МДТ” при Община Пазарджик, в
обжалваната му част, като намалява определеното задължение за данък върху недвижимите
имоти за 2013 г. /главница/ от 6 654,77 лева на 122,95 лева.
ОТМЕНЯ АУЗД № АУ000023/08.04.2013 г., издаден от старши
инспектор в сектор „Ревизии” към отдел „МДТ” при Община Пазарджик, в
обжалваната му част, с която е определено задължение за такса битови отпадъци
за 2013 г. /главница/ в размер на 14 030,99 лева.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на ЕТ „Ейвис – И.Г.”,
със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и трета” № 32,
ЕИК *********, съдебно-деловодни разноски в размер на 588 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/П/
С
решение № 5940 от 18.05.2016 г. по адм. дело № 8825/2015 г. на ВАС - ОСТАВЯ
В СИЛА решение №392/25.06.2015г. по адм.д. № 214/2015г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА община Пазарджик да заплати на ЕТ "Ейвис – И. Г.",ЕИК
********* сумата от 500лв., представляващи разноски пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно.