№ 1145
гр. Варна, 19.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203390 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от „МЕТРО ПЛЮС“ООД, представлявано от Б.Ю., против НП № 23-
0000748/17.06.2021 г. на Директора на РД„АА”, гр. Варна, с което на основание чл.
105 ал.1 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.40 ал.5 пр.1
от Наредба № 11 от 31.10.2020 г. на МТС/Наредбата/.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство. Твърди се, че е
ограничено правото на нарушителя да вземе активно участие в образуваното
административно-наказателно производство, доколкото актът е съставен в
присъствието на лицето К.А., гражданин на Република Турция, който не владее
български език. Сочи се, че при съставянето и връчването на акта не е присъствал
преводач, който да го запознае със съдържанието на документа, с което са нарушени
императивните разпоредби на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 21 ал.2 от НПК. Излага се
твърдение, че обжалваното НП е връчено на лице без надлежна представителна власт.
Сочи се, че неясно и двусмислено са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението. Излага се становище, че е неясна връзката между посочената като
нарушена норма на чл. 40 ал.5 от Наредбата и описанието на нарушението. Оспорва се
съставомерността на извършеното деяние, като се твърди, че са били налице други
извънредни обстоятелства, изключващи административно-наказателната отговорност
при нарушаване на диспозицията на чл. 40 ал.5 от Наредбата, съгласно предписанието
1
на цитираната норма, с оглед обявената епидемична обстановка в страната, съотв. с
оглед наличието на „криза на пазара“ по смисъла на §6 от ДР на ЗАвПр, предвид
наличието на значителен и продължителен излишък на предлагането на транспортни
услуги спрямо търсенето от клиенти, представляващ сериозна заплаха за финансовата
стабилност и оцеляването на превозвачите. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от адв. К., редовно упълномощена от
представляващ дружеството-жалбоподател, в което се сочи, че се поддържа жалбата в
цялост. Излагат се допълнително доводи за неясно описание на нарушението с оглед
изложените релевантни факт в АУАН и НП. Твърди се, че НП не съдържа описание на
доказателствата, на които се основава обвинението, с което е ограничено правото на
защита на въззивника. Сочи се, че въпреки ниския размер на наложеното
административно наказание , същото може да доведе до отнемане на лиценза на
дружеството-жалбоподател. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В
придружителното писмо към жалбата се излага становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, постановено при пълно описание на нарушението, като
вмененото във вина на въззивника деяние е индивидуализирано в степен, позволяваща
на същия да разбере какво е обвинението срещу него. Иска се присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство в полза на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. експерт Ивайло
Георгиев, който пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.02.2021 г. служител на РД“АА“ - св. Й.Й. извършил проверка на
документи във връзка с дейността на „Метро Плюс“ООД, притежаващо лиценз на
общността за международен обществен превоз на пътници с автобус, относно редовна
международна автобусна линия – гр. Добрич – гр. Малко Търново, България- гр.
Дерекьой – гр. Коджаели, Република Турция, обслужвана от въззивника съгласно
разрешително № 20144550179. Съгласно утвърденото маршрутното разписание,
превозът се извършвал през ден, по график, с начален час на тръгване от гр. Добрич –
09.30 ч, а именно – на четни седмици – във вторник, четвъртък и събота, а в нечетни
седмици – в понеделник, сряда, петък и неделя.
Въз основа на проверка на дневника за изпълнени курсове в Автогара – Добрич
и Автогара – Варна, откъдето е трябвало да премине автобуса, е установено, че на
10.01.2021 г. - неделя, превозвачът не е осигурил обслужването на горепосочената
2
автобусна линия, което е трябвало да извърши съгласно утвърдения график, доколкото
посочената дата се обхваща от първа /нечетна/ календарна седмица.
При така установените факти, св. Й. съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 40 ал.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. въззивника АУАН.
Актът бил връчен на К.А., гражданин на РТурция, в качеството му на пълномощник на
дружеството-жалбоподател/видно от приобщеното с АНП нотариално заверено
пълномощно/. При връчване на акта, преводът от български на турски език и обратно
бшл извършен от преводача Емил Чавдаров, видно от приложена по делото
декларация, като в последната същият е удостоверил, че лицето е запознато със
съдържанието на акта относно нарушението, което е извършило представляваното от
него дружество, както и за възможността да се депозира възражение в 3 дневен срок от
връчванет.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 105
ал.1 от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя св. Й. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът след като извърши цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 23-0000748/17.06.2021 г. на Началника на
РД“АА“-Варна е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 92 ал.2
от ЗАвПр и видно от т.І-7 от приложеното към АНП копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, а АУАН е съставен в тримесечен срок от
установяване на нарушението. Спазено е изискването на чл. 42 от ЗАНН при изготвяне
на АУАН, а съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
3
индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с ограничаване правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Видно от приобщената с АНП декларация, надлежен представител на
въззивника е запознат с обвинението срещу юридическото лице и възможността в
тридневен срок дружеството да депозира възражение при връчване и предявяване на
акта е. Друг е въпросът, че доколкото подобно възражение не е постъпило, съдът
намира, че фактът, че не е връчен превод на акта не е ограничило правото на защита на
юридическото лице, което е имало възможност да се ангажира с превод на документа и
да упражни правото си да възрази срещу същия, дори след изтичане на
законоустановения срок, с искане за възстановяването му, поради липса на надлежен
превод. Поради изложеното, съдът намира, че доводите в този смисъл относно
опорочаване на производството са несъстоятелни.
Не се споделя и изложеното становище в жалбата относно липсата на ясно
описание на нарушението в издаденото НП и съставения АУАН, в т.ч. относно датата и
мястото на извършеното нарушение. От анализа на съдържанието в двата документа
недвусмислено следва, че е ангажирана повдигнато обвинение съотв. е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
реализирано от същото бездействие на 10.01.2021 г., в гр. Добрич и в гр. Варна.
Не се споделят и доводите за разминаване между словесното описание на
нарушението, посочения като нарушен материален закон и правното основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност.
Неоснователни са и доводите за опорочаване на административно-наказателното
производство поради връчване на НП на лице без надлежна представителна власт.
Това е така, доколкото ненадлежното връчване на НП би могло да рефлектира
единствено върху датата на влизане в сила на НП, респ. на началната дата, от която
следва да се брои срокът за обжалване на същото, но не
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Посочената като нарушена от АНО разпоредба на чл. 40, ал. 5, пр. 1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията, въвежда задължение за лицата по
чл. 2, ал. 1 от Наредбата – превозвач, осъществяващ международен превоз на пътници,
какъвто се явява и "дружеството-жалбоподател, до изтичане валидността на
разрешителното, да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва
разписанието, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации.
Посочената Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари е издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31,
4
ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от
ЗАвП, на основание на която е наложено наказанието на въззивника в настоящото
производство, предвижда налагането на глоба или имуществена санкция, в размер на
200 лева, за нарушение на Закона за автомобилните превози и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за
превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание.
В настоящия случай, св. Й. е извършил комплексна проверка на дейността на
въззивника, приключила на 26.02.2020 г. , при която е установено, че на 10.01.2021 г.
не е спазено разписанието на автобусната линия, гр. Добрич – гр. Малко Търново,
България- гр. Дерекьой – гр. Коджаели, Република Турция, обслужвана от въззивника
съгласно разрешително № 20144550179, което се установява безспорно от показанията
на св. Й. и приобщените документи с АНП, в т.ч. и заверено копие от страница на
дневник за изпълнените курсове в Автогара Варна за 2021 г. Видно от копие на
разписанието на посочената редовна автобусна линия, последната се обслужва от
дружеството -жалбоподател с начален час на тръгване от гр.Добрич в 9.30 ч. и спирка
на Автогара – Варна в 10.45ч. всяка нечетна седмица в понеделник, сряда, петък и
неделя. ВИдно от календара за 2021 г., датата 10.01.2021 г. е неделя, съотв. съгласно
общоприетите правила за броене на седмиците в календарната година, според които
първата седмица от годината е тази, през която повечето от дните се намират в
съответната нова година, именно седмицата, към която се отнася датата 10.01.2021 г. е
първата такава, т.е. нечетна. Установената с АУАН и възпроизведена в НП фактическа
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя-
Поради изложеното, съдът намира, че установените по делото факти сочат на
извършено от въззивника нарушение на чл. 40 ал.5 пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г.
Съдът намери за неоснователни доводите на въззивника за наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност съотв. противоправността на
осъщественото бездействие, от категорията на посочените такива в нормата на чл. 40
ал.5 от Наредбата, а именно „бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства“.
Фактът, че към датата на извършване на нарушението държавите в Европейския съюз,
в т.ч. РБългария са се намирали в епидемиологична и/или извънредна обстановка, сам
по себе си не обуславя изводът за наличие на извънредни обстоятелства, касаещи
процесния превоз. Това е така, доколкото за да са налице изключващите отговорността
обстоятелства, предвидени в нормата на чл. 40 ал.5 от Наредбата следва да се
установи, че конкретни извънредните обстоятелства, независимо от техния характер са
в причинна връзка с процесното неизпълнение. В настоящото производство обаче не
бяха наведени подобни твърдения, а именно за наличие на конкретни факти, свързани
с епидемичната обстановка в страната, вследствие на които е било невъзможно
изпълнението на предвиденото в чл. 40 ал.5 от Наредбата задължение на дружеството-
5
жалбоподател, като не бяха ангажирани и доказателства от въззивника в тази връзка.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че правилно и
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр.
Като взе предвид, че административното наказание е предвиден в посочената
санкционна норма в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намери, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Като съобрази, че в хода на съдебното производство въззиваемата страна не се е
ползвала от процесуален представител, съдът намери, че следва да бъде оставено без
уважение искането на АНО да се присъди в негова полза възнаграждение в този
смисъл.
С оглед на изложените аргументи, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000748/17.06.2021 г. на Директора на РД„АА”, гр.
Варна, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвП на „МЕТРО ПЛЮС“ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл.40 ал.5 пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2020 г. на
МТС/Наредбата/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на възнаграждение
за процесуален представител .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6