Рћ Рџ Р Р• Р” Р• Р› Р• Рќ Р
Р•В
№ ………
град
Горна Оряховица, 22.04.2019 година
           ГОРНООРЯХОВСКРРЇРў районен СЃСЉРґ, шести състав, РІ закрито заседание РЅР° двадесет Рё втори април през РґРІРµ хиляди Рё деветнадесета РіРѕРґРёРЅР°, РІ състав :
                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : РљР РђРЎРРњРР Рђ РќРКОЛОВА
при секретаря…………………… и с
участието на прокурора………………………като изслуша докладваното от съдията Николова гр.
дело № 574 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
В В В В В В В В В В В
Производство по реда на чл.130 от ГПК.
Съдебното производството по гр. дело № 574/2019г. е образувано по иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС,
предявен РѕС‚ Рњ.Рђ.Рњ. СЃ ЕГН **********, СЃ адрес ***, чрез процесуален представител : адвокат Р›.Р. РѕС‚ Р’РўРђРљ, СЃСЉСЃ служебен адрес ***, против Р•.Р’.РЎ. ***.
В исковата молба се излагат
доводи, че ищецът М.М. е собственик, на основание осъществена на 16.02.2012г.
възмездна правна сделка, върху недвижим имот, находящ се в град Горна
Оряховида, улица ,,Въстаническа” № 8, а именно: 60/800 идеални части от дворно
място, с площ съгласно скица на поземлен имот № 15-198449/07.03.2019г. на СГКК-
Велико Търново, от 646 кв.м., а съгласно нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 34, том 1, рег. № 434, дело № 31 от 16.02.2012г. на нотариус Ани Маркова
с рег. № 252, район на действие ГОРС, с площ от 644 кв.м., представляващо УПРI-1077
в квартал 75 по плана на гр. Горна Оряховица, и реално построената в
северозападния ъгъл на имота жилищна сграда, при граници на имота : от двете
страни улици, УПРII-1078 и УПРIX-1086, 1087 в същия квартал. Твърди, че съсобственик в дворното място е
ответникът Е.В.С., който притежава 740/800 идеални части от дворното място,
както и на сгради с номера 1, 3, 4, всички отбелязани на скица на поземлен имот
№ 15-198449/07.03.2019г. на СГКК- Велико Търново. Посочва, че влизането в
съсобственото дворно място се осъществява от улица с идентификатор
16359.514.7119, посредством врата между сграда 2, собственост на ищеца, и сграда
1, собственост на ответника. Твърди, че няколко месеца след възникването на
съсобствеността между страните ответникът забранил на ищеца да ползва тази
врата и настоял той да направи нов ход откъм улица с идентификатор
16359.514.7094; заявил му още, че не може да се движи в дворното място и не
може да ползва никаква част от него. Счита, че тази фактическа обстановка и чл.32,ал.2
от ЗС дават основание на ищеца да поиска с решение съдът да разпредели между
него и ответника ползването на процесния недвижим имот.
Моли съда да постанови решение, с
което да разпредели между ищеца М.А.М. и ответника Е.В.С., съобразно правата им
от съсобствеността, ползването на съсобствения им недвижим имот, представляващ
дворно място с идентификатор 16359.514.1077, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до
           След
като извърши проверка на предявената искова молба във връзка с изяснените по
делото обстоятелства, посочени по-долу, съдът счита, че предявеният иск се явява недопустим по
изложените по-долу съображения.
Съгласно
чл.32,ал.2 от СК, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството
е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от
съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ. Касае се до осъществяването на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод
ползването на общата вещ. При разрешаването на този спор, съдът следва да
съобрази правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и
фактическото положение до възникването на спора, както и предназначението на
имота. Всички съсобственици се явяват задължителни необходими другари и за
участието им по делото съдът следи служебно.
Видно от служебно изискания от
съда съдебно-спогодителен протокол от 30.11.1959г. по гр.дело № III-1073 по
описа за 1959 година на Горнооряховския Народен съд, съдът е одобрил съдебна
спогодба, по силата на която на Е.В.С. се дава и той получава в дял следния
имот : 740/800 идеални части от дворно място, находящо се в гр. Горна
Оряховица, цялото от около 600 кв.м., при граници : улица „Възстаническа”, ул.
„Аспарух”, н-ци на Стефан Василев Николов и Петър Коларов, съставляващо парцел
I-2310 в кв.73 по плана на гр. Г.Оряховица, както и пълната и изключителна
собственост на намиращите се в това дворно място постройки – двуетажна масивна
къща, сайвант и клозет.
Видно от данните по делото,
съдебните книжа, изпратени от съда за връчване на ответника Е.В.С. по реда на
чл.131 от ГПК, са върнати в цялост като невръчени, с отметка от призовкаря при
ГОРС, че лицето починало, РїРѕ сведения РЅР° РђРЅРєР° Евтимова Р. – дъщеря.
Видно от служебно изисканата от
съда справка, изд. с вх. № 519/18.04.2019г. по реда на Наредба №
14/18.11.2009г., Е.В.С. с ЕГН ********** е починал на 12.11.2004г., за което е
съставен акт Р·Р° СЃРјСЉСЂС‚ в„– 0407/12.11.2004Рі. РЅР° Община Горна Оряховица.В В
Видно от данните по делото, исковата молба е предявена в съда с вх. № 3261 от 20.03.2019г.
Видно от обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, ищецът претендира разпределение от съда на реалното ползване на съсобствен недвижим имот,
подробно описан по-горе, поради разногласие между съсобствениците М.М. и Е.В.С.
относно ползването на съсобственото дворно място.
Предвид установените по-горе факти, съдът намира, че искът с правно
основание чл.32,ал.2 от ЗС, предявен от ищеца М.М. против ответник Е.В.С., е
недопустим поради липсата на надлежна страна – ответник в това производство, и
поради липсата на правен интерес.
От приложената справка от НБД «Население», служебно изискана от съда, се установява, че към момента на предявяване на иска – 20.03.2019г., ответникът Е.В.С. е починал, съгласно съставен акт за смърт № 0407/12.11.2004г. на Община Горна Оряховица, т.е. в случая не е налице надлежно пасивно легитимирана страна – дееспособно лице, правоспособно по материалното право към момента на предявяване на иска, и съответно – процесуално правоспособно да отговаря по предявена срещу искова претенция с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е приложима хипотезата на чл.230,ал.2 във вр. чл.229,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като смъртта на ответника не е настъпила в хода на образуваното съдебно производство, а преди предявяването на исковата молба в съда.
Наред СЃ това, предвид отдалечеността РІСЉРІ времето РЅР° факта РЅР° настъпила СЃРјСЉСЂС‚ РЅР° ответника Р•.РЎ. /12.11.2004Рі./, изложената РІ исковата молба фактическа обстановка РЅРµ РјРѕР¶Рµ РґР° РѕР±РѕСЃРЅРѕРІРµ правен интерес Р·Р° ищеца РѕС‚ предявяване РЅР° РёСЃРєР° РїРѕ чл.32,ал.2 РѕС‚ Р—РЎ против този ответник, тъй като РєСЉРј сочения РѕС‚ ищеца Рњ. период – 16.02.2012Рі. Рё месеците след това, между тези РґРІРµ лица РЅРµ Рµ възникнала съсобственост РІСЉСЂС…Сѓ процесното РґРІРѕСЂРЅРѕ място Рё соченият ответник Р•.РЎ. РЅРµ Рµ Р±РёР» РІ състояние РґР° препятства Рё РґР° забрани ползването РѕС‚ ищеца РЅР° съсобственик между тези РґРІРµ лица недвижим РёРјРѕС‚. В
           Предвид
изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 от
ГПК в процесния случай. Поради това, съдът счита, че производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск, а
исковата молба следва да бъде върната на ищцовата страна.
           Водим от горните съображения и на основание чл.130 от ГПК,
СЃСЉРґСЉС‚
РћВ В РџВ В
Р  Е  Д В
Е  Л  Р:
         ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 574/2019г.
РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° ГОРС поради недопустимост РЅР° РёСЃРєР° СЃ правно основание чл.32,ал.2 РѕС‚ Р—РЎ, предявен РѕС‚ Рњ.Рђ.Рњ. СЃ ЕГН **********, СЃ адрес ***, чрез процесуален представител : адвокат Р›.Р. РѕС‚ Р’РўРђРљ, СЃСЉСЃ служебен адрес ***, против Р•.Р’.РЎ. СЃ ЕГН **********,
с адрес ***.
ВРЪЩА РЅР° ищеца Рњ.Рђ.Рњ. СЃ ЕГН **********, СЃ адрес ***, чрез процесуален представител : адвокат Р›.Р. РѕС‚ Р’РўРђРљ, исковата молба, заедно СЃ
приложенията към нея.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски Окръжен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението до ищеца.
В В В В В В В В В В В РќР°
основание чл.7 от ГПК, на ищеца да се връчи препис от определението.