РЕШЕНИЕ
№ 2100
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от М. Данева Гражданско дело №
20213110111232 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищците М. Й. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,ул.Л. №** и Ж. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.Л №** срещу ответника ОБЩИНА ВАРНА, с
адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета
Иван Николаев Портних отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да
се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ
Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:
237 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
№******** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73 / 23.06.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 29.05.2019 г., с
административен адрес - гр.В., р--н А, ул.Л. №** с площ от 497 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване (от 10 до 15 метра), номер по предходен план: квартал 101, парцел
***-***=***, съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори
*************,***************,***********,***********
Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
1
твърди се, че правният интерес от предявяване на настоящите искове произтича от
следните обстоятелства:
Излага се, че процесният недвижим имот е собственост на ищците,
като същите са го придобили по наследство след смъртта на Й.Н.Д. починал на
28.12.1996 г., баща на първата и съпруг на втората ищца, както и въз основа на
изтекла придобивна давност, като давностното владение е осъществено в периода
от 1959 г. до предявяване на исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство.
Твърди се, че на 31.10.1936 г. по силата на сключен договор за
покупко-продажба с И.Р.Х. обективиран в НА № 30, том VIII, peг. № 6795, дело
№ 1466 / 1936 г., К.Д.К./Н.Д.К., починал на 05.05.1983 г., - баща на Й.Н.Д. е
придобил собствеността на 220 кв.м., намиращи се от южната страна на празното
място (лозе) в гр. В., м.С.с.,кв.А, под №***, цялото от 440 кв.м. по документ за
собственост.
Излага се, че на 25.12.1959 г. с НА № 9, т. 4, дело № 1723/1959 г.
Н.Н.Н признат за собственик „по покупка и давностно владение" на 260 кв.м. ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо парцел ***-**** в
кв. 83 по плана на кв. Аспарухово, частично идентичен с имота, придобит от него
по силата на договора за покупко-продажба от 1936 г., а 40 кв.м. от имота са били
придобити от него чрез давностно владение.
Сочи се, че въз основа на решение на Варненския народен съд по гр.д.
№ 311/1959 г., за което е съставен НА № 132, т. 3, дело № 1520/1959 г., 28.11.1959
г., Й.Н.Н. е придобил 1/2 идеална част от останалите 220 кв.м. от парцел ***-****
в кв. 83 по плана на предградие Аспарухово от 1950 г., идентичен с имот с пл. №
I- 798 по КП, изработен в периода 1935 г. - 1940 г. с отразена регулация от 1944 г.
Твърди се, че Й.Н.Н. реално е установил давностно владение върху
220 кв. метра от имота. Владението е продължило до смъртта му през 1996 г., а
след нея то е продължило да бъде упражнявано от неговите наследници - ищците.
Посочва се, че на 30.09.1983 г. в хода на делбено производство на
оставения в наследство имот от Н.Д.Н. по гр.д. № 2751/1983 г. по описа на ВРС, е
била одобрена спогодба, по силата на която синът му Й.Н.Д. е придобил дворно
място от 260 кв.м., цялото от 460 кв.м., съставляващо парцел ***-*** в кв. 83 ( по
ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г.), заедно с избени помещения, в гр. В.кв.А., ул.Л
№**
Считано от 1983 г. Й.Н.Д. единствен е владял целия ***-*** в кв. 83
по ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г., в цялата негова площ по реални граници.
На 16.01.2001 г. с НА № 30, том I, peг. № 540, дело № 23/2001 г.
ищците са признати за собственици на двуетажна жилищна сграда, масивни
гаражи и второстепенна жилищна сграда, построени върху 260 кв.м. ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел № ***-*** в кв.
101 по плана на гр. Варна, с адрес - гр. В.кв.А., ул.Л №**
На 15.12.2010 г. ищците са се разпоредили с НА 70, том 70, peг. №
26521 / 15.12.2010 г. с 260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 497 кв.м.,
с идентификатор №********, представляващ УПИ ***-*** в кв. 101, идентичен с
парцел ***-*** в кв. 83, както и описаните сгради.
В патримониума на ищците е останала част от имота, а именно 220
2
кв.м идеални части по документи, а по измерване 237 кв.м от имота, целият с
площ от 497 кв.м., придобита от тях по наследство от Й.Н.Н. и давностно
владение, като те присъединяват към своето владение и владението на
наследодателя си Й.Н.Н..
В първото по делото открито съдебно заседание ищците допълват , че
до 2018г. са владели имота необезпокоявани от никого, когато са имали спор със
свидетелите П.И. и М.К., които са придобили от 2018 ид.части от имота и къщата,
който е възникнал за това, т.к. те са заключили входната врата на имота и са имали
спор относно ползването му.
По настоящем имотът е отразен в КККР като поземлен имот с
идентификатор №********.
Сочи се, че ответникът претендира да притежава тези 237 кв.м.
идеални части от имота, за което е съставил Акт №10109/09.05.2019 год. за частна
общинска собственост на Община Варна, като същият е вписан в имотния
регистър към Агенцията по вписванията.
Твърди се, че имотът никога не е бил общинска или държавна
собственост, не е бил одържавяван, не е бил конфискуван, не е представлявал
земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, не е представлявал земя по чл.19 от
ЗСПЗЗ, не е внасян в ТКЗС или отнеман на каквото и да било друго основание от
държавата или общината. Имотът не бил предмет на отчуждително производство.
Оспорва се правото на собственост на ответника, като се твърди, че
ищците и техния наследодател са упражнявали фактическа власт върху имота
непрекъснато и необезпокоявано, в реални граници с намерение за своене. В
алтернативност, се твърди, че ищците са собственици на процесния имот и по
силата на непрекъснато давностно владение от 1959 год. до 2021 год., като към
своето владение същите присъединяват и владението на техния наследодател
Й.Н.Д.. За имота с обща площ от 497 кв.м. ищците са плащали данъци от 1998 г.
Предвид горното, се счита, че за ищците е налице правен интерес от
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск за собственост върху
процесния имот против Община Варна.
С оглед на горното, ищците молят съда да уважи предявената искова
претенция.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се
навеждат твърдения за допустимост на предявения иск, но и за неоснователност
на същия.
Оспорва се изцяло насочената срещу Община Варна искова
претенция.
Излага се, че Община Варна се легитимира като собственик на
процесния имот с Акт за частна общинска собственост АЧОС №
10109/09.05.2019г., издаден на основание чл.2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във вр. § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС, вписан по надлежния ред в СВ - гр. Варна: Акт за общинска
собственост № 50, том XXXII, peг. 34498, дело № 6831, вх.рег. № 11494 от
14.05.2019г., като с акта са актувани като общинска собственост 237 кв.м. ид.
части от ПИ с идентификатор ************ целия с площ 497 кв.м, по КККР на
3
гр.В.,адм.р-н А.,ул.Л №**
Разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 1 юли 2006 г., е
императивната и именно община Варна е носител на вещното право на
собственост върху спорния имот по силата на закона.
Излага се, че към 31.10.1936 г. за процесната територия е действал
Кадастралния план на кв. Аспарухово от 1930г., съгласно чиито предвиждания
имот № 309 е ситуиран в кв. 73, като този имот не фигурира в разписния лист към
плана. Според КП - 1930г., в частта на имот № 798, и разписния лист, в частта на
имот № 798, този имот е ситуиран в кв. 40 и е записан на К.Д.К.
Твърди се, че липсва идентичност между имот № 309 кв. 73 по КП от
1930г. и имот № 798 кв. 40 по същия план и ищцовата страна не може да черпи
права от сделката за покупко-продажба, обективирана в НА № 30/1936г.
Оспорва се да е осъществен фактическия състав на придобивната
давност, визиран в чл. 79 ЗС, съответно процесната идеална част от имота да е
владяна непрекъснато и необезпокоявано от страна на ищците и техния
наследодател в реални граници с намерение за своене. Респективно неоснователно
е твърдяното от ищците, че в условие на евентуалност същите са станали
собственици на процесния имот по силата на непрекъснато давностно владение от
1959 до 2021г., като към своето владение присъединяват и владението на техния
наследодател Й.Н.Д..
Сочи се, че плащането на местни данъци и такси за недвижим имот не
е индиция за своене на същия, тъй като те се подават в изпълнение на
административно-данъчно задължение. Адресната регистрация на ищците също
не води до този извод.
Съгласно ЧИЗРП на кв. 101 регулацията минава по имотните граници
на ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ откъм ул. „Лерин", но имота има лице и откъм УЛ.
„Мара Гидик" и в тази част има отнемане по регулация.
Със Заповед № 115/7. VIII.1978r. на Председателя на ИК на ГНС гр.
Варна, на основание чл. 75 от ППЗТСУ/ДВ, бр. 29/1973г./, е одобрен идейно
застроителния и регулационен план на 27 и 28 подрайони - кв. Аспарухово.
Посочва се, че в разписния списък на имотите към КП от 1930г., в
частта на имот 798 кв. 40 са вписани имената на К.Д.К. без посочен документ за
собственост. В КП от 1950г. в РЛ в частта на имот 859 също са вписани тези
имена, без документ за собственост. В РЛ към КП от 1968г. за имот ***-*** кв.
101 са записани имената на Й.Н.Н., без документ за собственост, но отразеното в
разписните листи не доказва правото на собственост.
Оспорва се, че имотът не представлява годен обект на давностно
владение. Налице е и законово ограничение във възможността да тече давностен
срок в периода на упражняване на владението.
Предвид наведените от доводи, изложени по-горе, процесният
недвижим имот имот не е бил годен обект на давностно владение, съответно
налице е било законово ограничение във възможността да тече давностен срок в
периода на упражняване на владението.
Действително намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 от
ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79 от ЗС е нужно това
владение да е несъмнително - осъществявано по начин, който разкрива ясно
4
желанието на владелеца да държи веща като своя и явно, т.е. намерението на
владелеца да е противопоставено на собственика. Нито един от тези признаци на
владението не са налице в настоящия случай.
Предвид изложеното, се моли да се постанови решение, с което да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Моли се на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба том VIІI, peг. №
6795, дело № 1466/1936 г., от който е видно, че по силата на сключен договор за
покупко-продажба с И.Р.Х. К.Д.К. е придобил собствеността на 220 кв.м.,
намиращи се от южната страна на празното място (лозе) в гр. В., м.С.с.,кв.А, под
№***, цялото от 440 кв.м. по документ за собственост.
Приобщената по делото е Записка за вписване на нотариален акт за
продажба том 78 от 1936 г., по силата на който К.Д.К. е придобил собствеността
на 220 кв.м., намиращи се от южната страна на празното място (лозе) в гр. В.,
м.С.с.,кв.А, под №***, цялото от 440 кв.м. по документ за собственост.
От представения Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, признат със съдебно решение № 132 том ІІІ дело № 1520/1959г. е видно, че
Й.Н.Н. е признат за собственик въз основа на съдебно решение по гр.д.№ 311/1959
г. , на 1/2 идеална част от останалите 220 кв.м. от парцел ***-**** в кв. 83 по
плана на предградие Аспарухово от 1950 г., идентичен с имот с пл. № I- 798 по
КП, изработен в периода 1935 г. - 1940 г. с отразена регулация от 1944 г.
Видно от приобщения по делото Нотариален акт № 9 том ІV дело №
1723/1959 г., на 25.12.1959 г. Н.Н.Н признат за собственик „по покупка и
давностно владение" на 260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 480
кв.м., представляващо парцел ***-**** в кв. 83 по плана на кв. Аспарухово.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх.
№АУ036602АС/12.04.2021 год. , изд. от ДЛГС при Община Варна , се
установява, че Й.Н.Д. е наследник и син на Н.Д.Н., починал на 05.05.1983г.
От представеното по делото удостоверение за наследници от
21.02.2007 г., се установява, че Йордан Килово Динев е починал на 28.12.1996 г. и
е оставил като свои наследници Ж. М. Н. – съпруга и М. Й. ХР. – дъщеря, които
са ищци в настоящото производство.
Видно от приобщения по делото Протокол от 30.09.1983 г. по гр.д. №
2751/1983 г. по описа на РС-гр.Варна, между ищцата М.Й.К.а и ответникът Й.Н.Д.
е постигната съдебна спогодба, по силата на която Й.Н.Д. получава в дял дворно
място от 260 кв.м., цялото от 460 кв.м., съставляващо парцел ***-*** в кв. 83 ( по
ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г.), заедно с избени помещения, в гр. В.кв.А., ул.Л
№**
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№ 117 том ІІІ рег.№ 4569 дело № 439/2005г. , ищците М.Й. Х. и Ж. М. Н. са
5
продали на Д.Д. и Ж.Д. 260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 480
кв.м., находящо се в гр.Варна ул.Л. №*** , съставляващо ПИ № *** , идентичен с
парцел ***-*** в кв. 83, ведно с построените в имота сгради.
Приобщено по делото е Постановление за възлагане на недвижим
имот от 05.05.2017г. по изп.дело № 246/2014г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-
Янкова, влязло в законна сила на 28.12.2017г. и вписано в СВ-Варна с вх.рег.№
406/11.01.2018г. , по силата на което е възложен върху ПЛ. КР. ИВ. и М.Б. К. в
недвижим имот, представляващ 260 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
№******** по КККР на гр. Варна , целият с площ от 497 кв.м., а по скица с площ
от 480 кв.м.
Представен е Протокол за въвод във владение по изп.дело №
246/2014г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова , от който е видно, че е
извършен въвод във владение на ПЛ. КР. ИВ. и М.Б. К. в недвижим имот,
представляващ 260 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №******** по
КККР на гр. Варна , целият с площ от 497 кв.м., а по скица с площ от 480 кв.м.
Представен е Регистър на имот № 0***, в който като собственик на
имота е вписан Община Варна на 23.04.1999г. от длъжностното лице А.Д.А.
Видно от приобщеното по делото заключение на вещото лице Ем.
Анг. Ат. , неоспорено от страните , което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено , подписът , положен срещу подпис в Регистър на имот №
0*** е изпълнен от посоченото в него лице А.Д.А.
С Акт за частна общинска собственост № 10109/09.05.2019 г. е
актуван като общински имот 237 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор №******** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-73 / 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК , на основание чл.2 ал.1
т.2 от ЗОС , във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
По делото са събрани гласни показания посредством разпит на
допуснатите на ищеца свидетели М.Д.С. и Д.Д.
Видно от показанията на водения от ищцовата страна свидетел М.Д.С.
, роден *****г., чийто син е женен за дъщерята на ищцата М.Х., т.е. е неин сват,
ценени по реда на чл.172 от ГПК , които съдът кредитира като непротиворечиви и
кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал , свидетелят
излага, че познава Й.Н. , който е баща на ищцата М.Х. и съпруг на ищцата Ж.Н. от
1976-1977г. Свидетелят сочи, че Й.Н. е притежавал двуетажна къща в
кв.Аспарухово не ул.Лерин и е обработвал цялото дворно място постоянно. Й.Н. е
живял там със съпругата си, дъщеря си , зет си и двете внучки до смъртта му.
След като Й.Н. е починал , Ж.Н. и М.Х. са дали на свидетеля ключ за външната
врата , за да поддържа дворното място. Според свидетеля съпругата и дъщерята
на Й.Н. като негови наследници имали дял в имота. В двора имало 16 лозички,
плодови дървета , свидетелят поддържал мястото , до 2018-2019г., когато дошли
нови собственици и го заварили в имота.
Видно от показанията на водения от ищцовата страна свидетел Д.Д.
Х. , роден **** г., съпруг на ищцата М.Х., ценени по реда на чл.172 от ГПК ,
които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи на събрания по
делото доказателствен материал , свидетелят излага , че живее в имота на ул.Л.
№*** представляващ дворно място с къща, от 1976г. , когато се е оженил за
дъщерята на Й.Н.- ищцата М.Х.. Свидетелят сочи, че в имота живеел Н.Д.К със
6
съпругата си, до смъртта си през 1983г. След смъртта на Н.К. имотът бил
обработван от неговия син Й.Н. , същият обработвал двора и сеел селскостопанска
продукция- в двора имало зеленчуци, асма, плодни дръвчета. След смъртта на
Й.Н. през 1996г., неговата съпруга Ж.Н. и дъщеря му М.Х. продъжили да ползват
имота. След продажбата на част от къщата , ищците продължили да ползват
имота, като пуснали в него и техния сват – М. С. да обработва мястото.
Последният обработва дворното място повече от 25 години, обработва земята ,
вади селскостопанска продукция.
По делото са събрани гласни показания посредством разпит на
допуснатите на ответника свидетели ПЛ. КР. ИВ. и М.Б. К..
Видно от показанията на водения от ответната страна свидетел ПЛ.
КР. ИВ., роден ****** г., без дела и родство със страните по делото, които съдът
кредитира в частта , в която не противоречат на събрания по делото
доказателствен материал , свидетелят излага , че е видял за първи път къщата на
ул.Л. №*** през 2017г. , когато видели с неговата приятелка М. К. , че къщата се
продава от съдебен изпълнител , която им била възложена на публична продан.
Свидетелят излага, че заедно с неговата приятелка минали покрай имота и видели,
че същият е обрасъл, на първия етаж на къщата имало ролетни щори, които били
пуснати до долу. Свидетелят сочи, че съдебният изпълнител му дал телефон на
пазача на имота и така се свързал с М.Х.. Свидетелят И. излага , че е видял М.Х.
на камера в имота да бърка в пощата и да си заминава. Свидетелят се е запознал
със свата на М.Х. , на когото свидетелят му дал ключ от новия патрон , който бил
сменил. Сватът М. обяснил, че си е засадил домати и помолил да си вземе
продукцията от същите.
Видно от показанията на водения от ответната страна свидетел М.Б.
К., роден **** г., без дела и родство със страните по делото, които съдът
кредитира в частта , в която не противоречат на събрания по делото
доказателствен материал, свидетелят излага , че за първи път е влязла в имота
през м.03,2018г. на официалния въвод на имота. Къщата изглеждала изоставена , с
пуснати ролетни щори. След въвода дошъл един възрастен господин, който се
представил като М. и помолил да използва продукцията от направения разсад в
дворното място. Свидетелката излага, че е виждала ищцата М.Х. да отваря
пощенската кутия на къщата. Заявява, че постоянно са идвали пратки за Ж.Н. и за
М.Х. , през първата година буквално всеки ден пристигали такива пратки.
Свидетелката сочи, че ищцата М.Х. я уверила , че ще си смени личната карта , но
свидетелката пуснала жалба за промяна на адресната регистрация досежно имота.
Приобщени по делото са Протоколи № 1181111 и 1181112 от
13.09.2017 г. за подмяна на електромерите в имота на ул.Л. №***. Видно от
протоколите партидите за електричество са се водили на Н.Д. -кл.№****, аб.
№*******, и Й.Н. - кл.№*******, аб.№******* наследодателите на ищците.
Подмяната на електромерите е извършена в присъствието на М. М.ов, който е сват
на ищцата М.Х..
Представени са Разходни документи за извършени плащания на
сметки за електричество към „Енерго-Про Продажби" АД за имота на ул.Л. №***
по двете партиди на Н.Д. -кл.№****, аб.№*******, и Й.Н.-кл.№*******, аб.
№******* за периода от 29.09.2015 г. до 30.03.2018 г.
Приети към доказатествения материал са Разходни документи за
7
извършени плащания на сметки за ВиК към „ВиК -Варна" ООД за имота на ул.Л.
№*** по партидата на Й.Н.Д. абонатен №***** за периода от 18.07.2011 г.
(последно старо показание) до 18.01.2013 г. (последно ново показание).
Видно от приобщеното по делото заключение на вещото лице Р.П. по
допусната съдебно-техническа експертиза с вх.№ 27090/20.04.2022г. , с което е
изменено заключението на вещото лице Р.П. с Вх.№ 16814/14.03.2022 г., което
съдът кредитира като обективно и обосновано, имотите описани в КНА №
132/1959г., ведно с КНА № 9/1959г., АЧОС № 10109/09.05.2019г. и процесния
такъв , са идентични. Имотът , описан в НА № 30/1936г. , не е идентичен на
процесния имот. Процесният имот с ид.№*********** попада в урбанизирана
територия и съгласно Общия устройствен план на Община Варна, одобрен със
заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, в територия с
отреждане „Жс“-жилищна устройствена зона с преобладаващо средно
застрояване. В имота понастоящем има изградена двуетажна масивна жилищна
сграда. Имотът е ограден към улица Лерин и ул. Мара Гидик с масивна ограда с
основа над терена от 0.45 до 0.60 м. с колони и пана от метални решетки. Имотът
се ползва за жилищни нужди. Поземлен имот с идентификатор ************ по
КК и КР одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. съответства на парцел
***-**** от кв. 83 по РП , одобрен със заповед №2851/13.05.1958г., парцел ***-
*** от кв. 83 от РП, одобрен със заповед № 115/07.08.1978 г. на ИК на ГНС , на
поземлен имот №*** от КП одобрен със заповед № РД-02-14-334/16.02.2000г.
Имот с идентификатор ************ по КК и КР не съответства на дворище №
309 от КП 1930 г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на
ВКС по тълк.дело № 8/2012г., ОСГТК разрешение, правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва. Когато ищецът твърди, че
определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е
отричаното от него право, а защитната функция на процеса е по отношение на
субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати
от отреченото със съдебното решение право. Правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Същевременно, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения.
В настоящия случай е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск за собственост, т.к. ищците заявяват
самостоятелни права върху вещта и е налице конкуренция на твърдени от ищците
и ответника вещни права върху един и същ обект, като ответникът оспорва
правото на собственост на ищците и същевременно претендира такова на
самостоятелно основание - на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС ,
8
обективирано в Акт за частна общинска собственост № 10109/09.05.2019 г.
При отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича, т.е. фактите, от които произтича правния му
интерес. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В настоящия случай , видно от съвкупния доказателствен материал,
ищците твърдят изтекла придобивна давност , която съдът намира, че се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване
на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата
на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането
на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в
хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението по законова дефиниция е фактическа власт върху вещ,
характеризираща се с два признака - обективен и субективен. Обективният
признак изисква наличието на владение, което да е постоянно , непрекъснато ,
спокойно, явно и несъмнено , а субективният признак предполага у владелеца да е
налице намерение да държи вещта като своя собствена. Изхождайки от събрания
по делото доказателствен материал, включително и показанията на разпитаните по
делото свидетели, съдът намира,че по делото се събраха доказателства и е
установено наличието на постоянно , непрекъснато, спокойно , явно и несъмнено
владение от страна на ищците по отношение на процесния имот в период от
няколко десетилетия, за твърдения период.
От съвкупния доказателствен материал е видно, че въз основа на
решение на Варненския народен съд по гр.д. № 311/1959 г., за което е съставен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, признат със съдебно
решение № 132, т. ІІІ, дело № 1520 / 28.11.1959 г., Й.Н.Н. в лично качество е
придобил 1/2 идеална част от 220 кв.м. от парцел ***-**** в кв. 83 по плана на
предградие Аспарухово от 1950 г., като обаче реално е установил владение и
върху другата 1/2 ид.ч. от 220 кв. метра от имота, т.е. упражнявал е владение
върху всичките 220 кв.м. от имота. Това владение е продължило от негова страна
до смъртта му през 1996 г., а след това владението е продължило от неговите
наследници М.Х. и Ж.Н..
От друга страна, неговият баща Н.Н.Н признат с нотариален акт № 9,
т. 4, дело № 1723 / 1959 г. за собственик „по покупка и давностно владение" на
260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо
парцел ***-**** в кв. 83 по плана на кв. Аспарухово от 1950 г. След като Н.Д.Н.
почива през 1983 г., е образувано производство по гр.д. № 2751 / 1983 г. по описа
на ВРС за делба на оставените в наследство от Н.Д.Н. 260 кв.м. ид.ч. от описания
парцел е била одобрена спогодба, по силата на която синът му Й.Н.Д. е придобил
дворно място от 260 кв.м., цялото от 460 кв.м., съставляващо парцел№...., в кв.
№****, по ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г.
9
С приетото по делото заключение на вещото лице Р.П. се установява
по категоричен начин въз основа на извадки от съответните планове, че парцел
***-**** в кв. 83 по плана на кв. Аспарухово от 1950 г. и парцел ***-*** в кв. 83
по ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г. съвпадат.
Следователно, Й.Н.Д. е установил еднолично владение върху целия
парцел ***-*** в кв. 83 по ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г., което след смъртта
му е продължено от неговите наследници М.Х. и Ж.Н..
След като е влязъл в сила кадастралния план на 28-ми микрорайон,
одобрен със заповед от 2000 г., както вещото лице е посочило в заключението си,
описаният имот вече е съответствал на имот № *** по кадастралния план и
същият се е владеел от ищците. По актуалните КККР на гр. Варна същият имот е
нанасен с идентификатор №********.
За това, че наследодателят на ищците Й.Н.Д. е владял преживе целия
имот, а след смъртта му през 1996 г. владението е продължено от наследниците
му, са събрани категорични и безпротиворечиви гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на свидетеля М. С. , същият заявява, че от 1976г.-1977 г.
живее в квартала и познава Й.Д., който е живеел в процесния имот със съпругата,
дъщерята, зетя и внучките, докато починал през 1996 г., а след неговата смърт
имотът е продължил да се владее от наследниците му, като свидетелят е помагал с
поддържането и обработването на имота , поради родниските му отношения с
тяхното семейство подробно описа какви насаждения е отглеждал в имота.
Свидетелят Д. Х., който е зет на Й.Н.Д. от 1976 г. , също потвърждава , че тъстът
му е владял имота, включително го е обработвал, гледал е зеленчуци, дръвчета и
лози, а след като починал през 1996 г. имотът е бил поет от наследниците му М.Х.
и Ж.Н., като сват им М. С., се е заел да обработва имота. И двамата свидетели
излагат, че собствеността на имота не е била оспорвана от трети лица и
владението на Й.Д. и наследниците му е било необезпокоявано.
Същевременно , изводът , че имотът се е владял необозпокоявано от
М.Х. и Ж.Н. , се потвърждава и от разпита на водените от ответната страна
свидетелите. Свидетелят П.И. излага, че по време на публичната продан на
сградата в имота М.Х. е била определена за пазач, с нея е провеждал разговори във
връзка с имота и именно тя е присъствала на въвода във владение след публичната
продан. Свидетелят И. и свидетелката М.К. сочат, че в процесния имот е дошъл
М. С., който е искал да продължи да обработва мястото и е поискал добивите от
засятата зеленчукова продукция. Свидетелката К. освен това заявява, че на адреса
на имота е пристигала многобройна кореспонденция за Ж.Н. и М.Х. , като първата
година това е било ежедневно. И двамата свидетели на ответника са видели
ищцата М.Х. да проверява пощенската кутия за получена поща.
Фактическата власт на ищците върху имота се потвърждава
допълнително и от представените писмени доказателства за заплащани от тях
сметки за ВиК и електричество за имота по партидите, които се водят на техните
наследодатели, както и за извършена подмяна на електромери.
Следователно, в настоящия случай , видно от съвкупния
доказателствен материал, съдът намира, че твърдяната от ищците изтекла
придобивна давност се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Същевременно ответникът твърди , че е собственик на процесния
10
недвижим имот, като се позовава на Акт № 10109/09.05.2019 г. за частна
общинска собственост , на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС по отношение на
поземления имот с идентификатор ************.
Съставянето на процесния Акт № 10109/09.05.2019 г. за частна
общинска собственост не прекъсва владението.
Видно от цитирания акт за частна общинска собственост , Община
Варна е придобила собственост върху същия по реда на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС
обн.ДВ, бр.96/99 г.
Актовете за държавна и общинска собственост нямат конститутивно
действие, те не създават собственост, а само констатират наличието на
собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти. За да имат
такова констативно /легитимиращо/ действие, в актовете трябва да е посочено
придобивното основание на държавата или на общината. Само при това условие
оспорващият АДС или АОС носи тежестта на доказване на оспорването. Приема
се също, че само ако държавата е придобила имота на някое от предвидените в чл.
77 ЗС основания, той може да стане общинска собственост по силата на § 42 ПЗР
на ЗОбС. В този смисъл Определение № 444 от 8.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1318/2019 г., I г. о., ГК.
Ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна общинска
собственост № 10109/09.05.2019 г. е актувал поземления имот като общински на
основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99 г. На това основание се
считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти -
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно
основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за
общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на
конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от
държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от
ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил
придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава
на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна
собственост не е в състояние да легитимира Община Варна като собственик на
процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./.
Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството
на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо
действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което,
аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г.
по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното. В заключение, простото възпроизвеждане в акта за
общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която
определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е
в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на
общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата
на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната
11
разпоредба /в случая - 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99 г./Така
Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4705/2015 г., ІІ г. о./ .
Към датата на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ,
бр.96/99 г. имотът е попадал в територия с отреждане по общите и подробни
градоустройствени планове от вида на посочените в цитираната разпоредба.
Второто, кумулативно необходимо условие, което разпоредбата поставя, за да
придобие съответната община по силата на закона собственост върху имот с
подобно отреждане, е същият към посочения момент да е частна държавна
собственост. Към 1999 г. , обаче, е изтекла придобивната давност
Видно от заключението на вещото лице Р.П. по приетата съдебно-
техническа експертиза, съгласно общия устройствен план на община Варна,
одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ,
процесният имот с идентификатор ************ попада в територия , определена
като устройствена зона „Жс" - жилищна устройствена зона с преобладаващо
средно застрояване.
Приемането на устройствен план за обществени мероприятия относно
територията, в която попада въпросният имот, не е сред действията по чл. 116
ЗЗД, които могат да прекъснат придобивната давност. В този смисъл
Определение № 204 от 23.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2017 г., I г. о., ГК.
Няма наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че този
имот е бил някога отчуждаван в полза на държавата в периода от 1967 г. до 1999 г.
/нито впоследствие/ по реда на благоустройствен или друг закон. Няма
доказателства и имотът да е бил придобит от държавата чрез друг придобивен
способ. Същевременно след изтичане на 10-годишната период на осъществяване
на фактическа власт с намерение за своене , ищецът е придобил собствеността
върху процесния недвижим имот. Тъй като поземленият имот е бил частна, а не
държавна частна собственост и Община Варна не е придобила собственост върху
него с влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99 г. Съставеният
АЧОС № 10109/09.05.2019 г. удостоверява права, каквито община Варна не
притежава по отношение на поземления имот с идентификатор №************,
поради което ответникът не може да установи наличието на правно основание за
придобиване на собствеността на процесния недвижим имот.
Вследствие на изложеното , настоящият съдебен състав намира, че
ответникът не е доказал наличието на правно основание за придобиване на
собственост върху процесния недвижим имот.
Предвид изложеното, предявената искова претенция следва да бъде
уважена.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането
на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените
от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по
делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са
представени доказателства за заплащането им- за заплатена държавна такса, за
заплатени такси за удостоверения, скици и вписване, за депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид горното , ответникът следва да
бъдат осъден да заплати направените от ищеца разноски , така както са посочени в
представения списък.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
12
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищците М. Й. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,ул.Л. №** и Ж. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.Л №** , от една страна и ответника ОБЩИНА
ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43, представлявана
от кмета Иван Николаев Портних, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е
СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:
237 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
№******** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-73 / 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри , засягащо
поземления имот е от 29.05.2019 г., с административен адрес - гр.В.р-н А.", п.к.
9000 , ул.Л. №***, с площ от 497 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 метра),
номер по предходен план: квартал 101, парцел ***-***=***, съседи по скица:
поземлени имоти с идентификатори
*************,***************,***********,***********, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних ДА
ЗАПЛАТИ на М. Й. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,ул.Л. №** и Ж. М. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.Л №** сумата в размер на 1673,08 лв.,
представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13