Номер 28721.10.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – П.II Граждански състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
Секретар:Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20205200500616 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
660/30.06.2020 г., постановено по гр.д. № 275/2020 г. Пазарджишкият районен
съд е осъдил Община П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2 ,
представлявана от кмета Т.П. да заплати на Г. К. К. , ЕГН ********** и Т. Х.
К. , ЕГН ********** - двамата с адрес: гр.П., ул. "Д.П.“ № 5, представлявани
от адв. К. със съдебен адрес: гр.П., ул."Х.К.“ № 2, сумата в размер на 987,69
лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата в размер на
6734,25 лв. за периода 17.01.2018 г. до 28.06.2019 г., като е отхвърлил като
неоснователна претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъдената сума от 987,69 лв., считано от дата на подаване на исковата
молба - 30.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Осъдил е Община П. да заплати на Г. К. К. и Т. Х. К. сторените в
производството пред районния съд разноски в размер на 200,00 лв.
Осъдил е Г. К. К. и Т. Х. К. да заплатят на Община П. разноски в размер
на 175,00 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от адв. К. като пълномощник на ищците с искане решението
на районния съд да бъде отменено в отхвърлителната му част, вместо което да
1
бъде постановено ново, с което върху сумата от 987,69 лв. да бъде присъдена
законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба - 30.01.2020 г.
до окончателното изплащане, а като последица от това в полза на ищците да
бъде присъден пълният размер на направените от тях деловодни разноски. В
жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че сумата от 987,69
лв. представлява лихва за забава върху главница от 6734,25 лв. за периода от
17.01.2018 г. до 28.06.2019 г., поради което, ако присъди законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, ще е налице анатоцизъм,
който е забранен от българското право. Теорията на жалбоподателите е, че
вземането е възникнало като лихва за забавено плащане на главница за
определен период от време, ако сумата бъде претендирана по исков ред в
самостоятелно производство, тя се превръща в главница и на общо основание
върху нея се дължи законна лихва, считано от датата на предявяването на
иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Община П. чрез адв.П.К.
с искане решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.Претендира разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Община П. ищците са твърдели, че в
образуваното заповедно производство по ч.гр.д. №294/2018 г. по описа на
ПРС, в което била издадена Заповед № 191/24.01.2018 г., ответникът бил
осъден да заплати на ищците - заявители сумата в размер на 8092,00 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 17.01.2018 г. до окончателното изплащане. Във връзка с
подадено възражение от длъжника било образувано исково производство по
гр.д. № 792/2018 г. по описа на ПРС по предявени искови претенции с правно
основание чл.422 ГПК, като с влязло в сила съдебно решение било установено
2
съществуването на вземанията на ищците за обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на 6734,25 лв. и за тази суми бил издаден изпълнителен
лист. Относно акцесорното вземане за законни лихви върху тази главница
заповедният съд приел, че тази претенция е останала извън предмета на
делото и този извод е бил потвърден в развилите се производства по чл. 274
ал.1 т.2 във връзка с чл.406 ал.1 т.4 ГПК. Затова се твърди, че след
приключване на тези производства ищците не разполагали с изпълнително
основание за лихви, което обуславяло правния им интерес от предявяване на
настоящите искови претенции. Твърди се, че междувременно след влизане в
сила на съдебното решение за главницата - на 28.06.2019 г., ответникът
извършил плащане по банков път на сума в размер на 9133,89 лв., с която
погасил изцяло присъдената главница, както и присъдените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Затова искането е да бъде постановено съдебно решение, с което
ответната общинa да бъде осъдена да заплати на ищците сумата в размер на
987,69 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер от 6734,25 лв., за периода от 17.0.2018 г. - датата на подаване за
заявлението в заповедното производство до датата на плащането на
главницата - 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуален
представител на ответника, в която исковите претенции се оспорват изцяло.
Поддържа се, че претенцията за присъждане на лихва за забава е акцесорна
претенция и нейната съдба зависи от съдбата на главната претенция.
Поддържа се и не се оспорва, че с представеното към исковата молба
платежно нареждане ответникът е погасил изцяло присъдената главница и
след като главното вземане вече не съществува, то се поддържа, че е
претенцията за лихва за забава в плащането следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Поддържа се още, че при неоснователно обогатяване,
задължението става изискуемо с получаването на покана за плащане до
длъжника и тази покана трябва да е за конкретно посочено обезщетение за
плащане и следва да е изрична, поради което и се поддържа, че исковата
молба в предходното производство не може да се счете за покана по чл.84
3
ал.2 ЗЗД. Претендират се разноски.
Спорен пред въззивния съд е въпросът дали върху сумата от 987,69 лв.
следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и дали при
предявяване на претенция за присъждане на лихва за забава в самостоятелно
исково производство претендираната сума се трансформира в главница,
върху която следва да се начисляват лихви или тя запазва своя характер на
лихва за забавено плащане и начисляването на лихви ще доведе до
анатоцизъм, който е забранен по българското право.
Константна е практиката на ВКС, че при липса на друга уговорка между
страните, заместващото обезщетение за забавено плащане на парични
задължения е по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чийто размер е определян от Министерския
съвет по силата на ал. 2 от същия законов текст. Задължението за законна
лихва обаче възниква при забавено изпълнение на парично задължение, само
ако страните не са уговорили неустойка (договорна лихва) и няма пречка
страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични
задължения над размера на законната лихва (при което са ограничени само от
разпоредбата на чл. 9, in fine от ЗЗД), като при това тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е
уговорено от страните. При настъпване на юридическия факт - забава на
парично задължение, целта е да бъде обезщетена изправната страна за
причинените й от забавата вреди.
В настоящия казус правоотношението между страните е възникнало на
основание на квазиделикт – неоснователно обогатяване в резултат на
лишаване на ищците от ползването на 40.25 кв.м. от собственото им дворно
място, неправилно отредено от общината за улица, за времето до издаването
на заповед, с която това отреждане е отпаднало и частта е присъединена към
имота на ищците. С решение № 1586/27.12.2018 г., постановено по гр.д. №
792/2018 г. Пазарджишкият районен съд е признал по отношение на Община
П., че в полза на ищците съществува парично вземане, произтичащо от
неоснователно обогатяване на основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 6734,25
лв., като не е присъдена законна лихва върху сумата за периода от началната
4
дата на изискуемостта до датата на предявяване на иска, нито от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата от 6734,25
лв. Безспорно е също така, че доколкото правоотношението между страните
не е възникнало в резултат на сключен между тях договор, няма как да е
уговорена неустойка за неизпълнение на паричното задължение,
следователно е възникнало задължение за заплащане на заместващото
обезщетение за забавено плащане на парични задължения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
до размера на законната лихва за периода на закъснението. Ако това вземане
беше предявено в рамките на производството по ч.гр.д. № 294/2018 г. и
продължението му в исковото производство по гр.д. № 792/2018 г. по описа
на ПРС, у ищците не би възникнало никакво съмнение относно правната
природа на вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а именно, обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Следва да се посочи, че обстоятелството, че тази
сума се претендира в отделно исково производство, не се отразява на
правната природа на исковата претенция и тя продължава да бъде лихва
(обезщетение) за забавено плащане върху главницата от 6734,25 лв. и именно
по този начин са се мотивирали и самите ищци в исковата си молба, за да
обосноват основателността на претенцията си. Основание за присъждане на
законна лихва, но не върху обезщетението за забава, а върху главницата, би
имало, ако междувременно главницата не беше платена и вземането за нея
продължаваше да съществува. Разлика между правната природа на вземането
за сумата от 987,69 лв. и законната лихва върху главницата от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата няма, а
единствената разликата между тях се състои в това, че сумата от 987,69 лв.
представлява размер на законна лихва върху главницата за вече изтекъл
период от време, в който длъжникът е изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на главницата, а периодът от подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на главницата би бил
неопределен и зависи от волята на длъжника – кога той ще предприеме
действия по заплащане на главницата, поради което размерът на законната
лихва за този период ще бъде определен към момента на плащането на
главницата.Както обаче беше посочено по-горе, главницата в размер на
6734,25 лв. е била заплатена от Община П. на 28.06.2019 г., т.е. преди
подаване на настоящата искова молба /31.01.2020 г./, поради което законна
лихва върху главницата след 28.06.2019 г. не се дължи.
5
Обезщетителната функция на лихвата за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД се
родее с обезщетителната функция на договорната неустойка по чл.92 ЗЗД,
поради което в множество свои решение ВКС прави сравнителен анализ на
тези две проявни форми на обезщетението за забава и/или неизпълнение,
уредени в ЗЗД. Така в Решение № 35 от 22.I.1997 г. по гр. д. № 503/96 г., V г.
о. на ВКС се приема, че тъй като уговорената между страните неустойка е за
забавено изпълнение на задължението на купувача своевременно да заплати
цената на стоката, продавачът има основание да получи само договорената
неустойка за забавено плащане. Няма основание на продавача да се присъди
върху неустойката още веднъж обезщетение, което да е в размер на законната
лихва, тъй като се достига до нарушаване установената в чл. 10, ал. 3 ЗЗД
забрана. По същите съображения ВКС е приел, че не следва да се присъжда и
законна лихва върху присъдената договорна неустойка, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане на неустойката. Предвид
обезщетителния характер на лихвата по чл.86, ал.1 от ЗЗД, приетото от ВКС в
цитираното решение е допълнителен аргумент в подкрепа на разбирането, че
законна лихва за забава върху обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД не може да
бъде присъдена за времето от предявяването на иска до окончателното
заплащане на обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
в полза на Община П. следва да бъдат присъдени съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателство за извършеното плащане.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 660/30.06.2020 г., постановено по гр.д. №
275/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Г. К. К. , ЕГН ********** и Т. Х. К. , ЕГН ********** -
двамата с адрес: гр. П., ул. "Д.П.“ № 5 представлявани от адв. К. със съдебен
адрес: гр. П., ул. "Х.К.“ № 2, да заплатят на ОБЩИНА П., ЕИК *********, с
адрес: гр.П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета Т.П., деловодни
разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7