№ 4068
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110108854 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на *** - гр. София против М.
Г. Ч..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 827.72 лв., получена в рамките на образуваното изпълнително производство, тъй
като ищецът е титуляр на вземането в размер на 827.72 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана ел. енергия по издадена от Енерго Про продажби АД
фактура.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че е добросъвестен приобретател на процесното вземане. Поддържа, че е
налице СПН. Твърди липса на правен интерес.
Като трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани *** и *, които
изразяват становище за неоснователност на предявените искове.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните по реда чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от решение № 1234/12.03.2015г. по гр.д.№ 9772/2014г. по описа на ВРС, ** е
осъден да заплати на *** сумата от 827.72 лева, представляваща заплатена при
първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от 20.08.2010г. до
27.01.2011г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в гр. ***, с абонатен номер № * и клиентски № *, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 22.02.2019г.
Като доказателство по делото е приет договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
23.10.2014г. между ***, като цедент и ***, като цесионер. Договорът има за предмет вземане
на кредитора спрямо ** на стойност 827.72 лева – главница по фактура №
**********/12.08.2011г. и представляваща платена без основание стойност на коригирана
1
непотребена електроенергия. Приета е и спогодба - анекс към 198 договора за продажба на
вземания, сключени на 23.10.2014г. между ***.
По делото е приложено Уведомление от дата 23.10.2014г. от *** до длъжника **, от
което се установява, че, считано от 23.10.2014г. ** вече е длъжник на придобилия
процесното вземане ***.
Като писмени доказателства по делото са приети нотариална покана от 02.07.2018г. с
подател *** и с адресат ***, констативен протокол на осн. чл. 593 ГПК от 09.08.2018г.,
изявление за разваляне на сключени на 23.10.2014г. „297“ договори за цесия, които *** е
прехвърлил на *** от активите си. От приложените доказателства се установява, че *** са
поканили *** да представи заверени копия на процесните цесии, съответно да извърши
плащане по тях. С оглед на непоследвало плащане, *** е отправило изявление до *** за
разваляне на сключените договори за прехвърляне на 297 броя вземания.
Установява се от приложения отговор, че ищецът е уведомил КНМ Груп, че няма
изискуеми задължения по договорите за цесии.
Видно от удостоверение, издадено от община Варна Красимир Димов Тодоров е син на
****.
Приложен е договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014г., сключен между ***,
от една страна като цедент, и *, от друга като цесионер, с предмет същото вземане. Видно от
договор от 09.11.2020г. * е прехвърлило вземането си на ответницата по настоящето дело.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск за
установяване на едно правоотношение, когато има интерес от това. В конкретния случай
ищецът твърди, че е титуляр на парично вземане по изпълнителен лист, което е оспорено от
ответника и третите лица помагачи, които се легитимират като цесионери на това вземане.
Ето защо, има правен интерес да се установи в отношенията на ищеца с ответника и ТЛП, че
първият е носител на вземането. В този смисъл, първоначално предявеният положителен
установителен иск е бил допустим, като последствие е изменен в осъдителен, с оглед
полученото плащане в хода на изпълнителното дело. Процесуалният закон приема, че
споровете между кредитори, каквито в случая са цесионерите на едно вземане, следва да се
разрешат с влязло в сила решение по спора между тях, като в този смисъл е разпоредбата на
чл. 224 от ГПК. В този смисъл интересът на ищеца произтича от твърдението му, че не може
да встъпи като взискател в хода на горецитираното изпълнително производство, поради
това, че праводателя му е сключил втори договор за цесия на процесното вземане, който е
антидатиран. Именно затова за ищеца е налице правен интерес да установи със сила на
пресъдено нещо правата си спрямо своя праводател ответникът, който претендира да е
титуляр на вземането.
Съгласно възприетото в Решение № 1234/12.03.2015г. по описа на ВРС, в полза на
ответника *** е възникнало вземане – задължение на ** да върне обратно даденото от
момента на престацията в общ размер от 827.72 лева с оглед първоначалната липса на
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Предметът на спорното право се
явява заплатена без основание от праводателя на *** – ******* стойност на начислена за
времето от 20.08.2010г. до 27.01.2011г. електроенергия, след извършена корекция на сметка
за потребление. С оглед приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено, че *** е придобило процесното вземане за сумата от 777.72 лева.
От събраните доказателства в тяхната съвкупност се установи, че *** е прехвърлител
/цедент/ по две последователно извършени цесии в полза на различни лица /цесионери/, а
2
именно цесия от 21.10.2014г. с цесионер * и цесия от 23.10.2014г. с цесионер ***. От друга
страна, длъжникът ** е уведомен първо за втората по поредност на извършване цесия, като
за първия цесионен договор е уведомен по-късно.
С договора за цесия се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на
активната страна в нея, или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния
му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като
каузален, неформален и консенсуален.
Съдът не споделя направените от ищеца възражения, че по-рано извършеното
уведомление на длъжника от втория цесионер, легитимира последния като единствен
носител на съдебно установеното право. В действителност, договорът за цесия поражда
действието си спрямо трето лице и длъжника от момента, в който първият бъде съобщен на
тези лица от предишния кредитор – чл.99,ал. 4 ЗЗД. Неспазването на изискването за
извършване на уведомяване обаче не води до недействителност на съглашението.
Единствената правна последица, която произтича от нарушаването на цитираното правило,
се свежда до възможността на длъжника да се освободи валидно от дълга си, плащайки на
предишния кредитор /той не знае за съществуването на новия такъв/, ако това стане до
момента на съобщаването. Следователно, уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице, респ.
съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с което настъпва
транслативния ефект на сделката. В този смисъл, цедираното вземане преминава в
патримониума на новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните
по цесионния договор, т.е. със самото му сключване /консенсуален договор/, но не от
момента, в който бъде изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той
получи такова. Отделно, няма нормативно установено правило, регламентиращо задължение
и срок за извършване на това уведомяване. Съобщението не съставлява елемент от
фактическия състав на цесионния договор, който поражда действие между страните по него
и затвърждава виждането, че последният е действителен даже и в хипотеза, в която същият
не е съобщен. В този смисъл и Решение №160/04.07.2018г. по т.д.№1164/2017г. на ВКС, т.к.,
2-ро т. отд., решение по т.д.№ 986/2017г. на ВКС, 1-во т.отд.: „под придобиване на
вземането от кредитор – цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на
чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД смисъл – сключването на договора за цесия, като момент на
придобиване на вземането, а не от момента на уведомяване на длъжника за цесията“. Макар
последно цитираното съдебно решение да е постановено по дело, разглеждащ иск по чл. 59,
ал. 3 и ал. 4 от ЗБН, то даденото с него разрешение се прилага и към настоящия случай.
*** черпи правата си от цесионен договор с дата 23.10.2014г. Ирелевантно в случая се
явява обстоятелството, че именно за последната цесия узнава първо длъжниковото
дружество, както беше посочено по – горе.
Ищецът обаче своевременно е оспорил достоверността на датата на договора за цесия
от 21.10.2014г., сключен между *** и ***. Договорът представлява частнен документ и при
оспорване в тежест на ответника, респективно третите лица помагачи следваше да установят
неговата достоверност. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да
обусловят извод, че в действителност на тази дата – 21.10.2014г. е сключен този договор.
Напротив, от останалите събрани писмени доказателства и най-вече установените факти по
гр. д. № 9772/2014 г., се налага извод, че единственият сключен през 2014г. договор за цесия
на процесното вземане, е този на *** с цесионера ******.
От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява, че на
23.10.2014г. ***, в качеството си на цедент, е сключило с ******, в качеството му на
цесионер, договор за прехвърляне на вземането от длъжник **, произтичащо от
неоснователно обогатяване, което е било цедирано от потребителя *******. Достоверността
на датата на този договор се установява на първо място от материалите по гр. д. №
3
9772/2014 г. по описа на ВРС. В рамките на това производство, са представени
доказателства за цесията от 23.10.2014г., които не са оспорени от ***. Напротив,
дружеството е признало и се е ползвало в процеса от сключения договор от 23.10.2014г. с
този цесионер. В решението на ВРС е посочено, че е настъпило правоприемство в хода на
гр. д. № 9772/2014 г. между *** и ****** , като е отразено, че вземането е прехвърлено в
хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014г. на ******. Ето защо, може да се направи
извод за съществуването на този договор към датата на представянето му по гр.д. №
9772/2014 г., както и че към същия момент и до приключване на това дело, *** не е
твърдяло друго лице да е приобретател на вземането. Достоверността на датата на договора
за цесия с ****** се подкрепя и от представената спогодбата от 23.12.2014г. с ***, чиято
автентичност не е оспорена. Отправеното от *** изявление за разваляне на договорите за
цесия с посочване на конкретната им дата – 23.10.2014г. отново съставлява признание от
това дружество за сключване на договора за цесия именно на тази дата, както и че същият е
породил действие. От друга страна, както беше посочено по – горе, не е установено
достоверността на договора за цесия от 21.10.2014г.
Его защо, съдът намира, че конкуренцията на права следва да се разреши в полза на
цесионера, с който по делото по категоричен начин е установено, че първи е сключен
договор за цесия с предмет процесното вземане, а именно ******, като сключеният договор
за цесия с * не може да породи правни последици доколкото не се установи от
доказателствата по делото да е сключен преди 23.10.2014г.
Частните диспозитивни документи нямат достоверна дата. Затова и доколкото за
договора за цесия от 21.10.2014г. са налице индииции за съществуването му в много по –
късен момент, а именно писмото до ** на дата, следваща сключването на договора за цесия с
ищеца на 23.10.2014 г., а и спогодбата от 23.12.2014г., съдът намира този договор от
21.10.2014г. за антидатиран.
Неоснователно е и другото възражение на ТЛП за разваляне на договора за цесия от
23.10.2014г. От представените по делото покана и изявление за разваляне е видно, че *** е
основало това свое изявление на неплащане по сключените договори за цесия от страна на
****** конкретно към ***. В рамките на шестмесечният срок по т.3 от договора за цесия от
23.10.2014г. обаче, е изменен начинът на плащане със сключена спогодбата от 23.12.2014г.
между цедента и цесионера, с която е уговорено, че цената за вземанията ще бъде заплатена
от ****** на абонатите на **. Поради това, соченото от *** неизпълнение не е налице и не
може да доведе до разваляне на договора. За пълнота на изложението следва да се отбележи
и, че в изявлението не е посочено кой конкретно договор се разваля, посочено е единствено
– „297 договора за цесия“.
Не се установи договорът за цесия, респективно спогодбата между ищеца и ответника
***, да са развалени и, тъй като последният е посочил като основания неизпълнение на
задължения на ищеца, а именно да му изпрати заверени копия на 297 бр. договори за цесия,
сключени между страните, както и да заплати уговорената в тях цена, тъй като такива
задължения ищецът няма. Както беше посочено по – горе, задължение за ищеца е да заплати
цената по договора на абонатите на *, тоест на кредиторите на ответника и то в
шестмесечен срок от ефективното получаване от страна на ищеца на сумите по вземанията,
съгласно чл. 5 и чл. 6 от спогодбата.
С ТР № 5/2014 г по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС е прието, че за да
се защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на
пълномощника, и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице,
което е договаряло с пълномощника, законодателят е установил, недействителността по
чл.40 ЗЗД. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от
два елемента: обективен - договорът да е във вреда на представлявания, което се преценява
към датата на сключването му; субективен - споразумяване между представителя и
4
насрещната страна за увреждане на представлявания. Не е необходимо да е налице изричен
сговор между тях да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност, т.е. и двамата
да знаят, че сключения договор обективно уврежда представлявания като тази
недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.
Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, към момента на сключване на договора. Увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за
недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение, само когато договорът е
сключен в рамките на представителната власт, както е в настоящия случай.
Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът
е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, т.е. когато представителят и
лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания и в този случай
договорът не поражда действие за представлявания. В производството по иск за
прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да
установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това
намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е
сключен договорът с третото лице - обяснимо е представлявания да не разполага с преки
доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на
сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в
съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане.
В случая не се спори, че до 2017г. адв. Красимир Тодоров е бил надлежен
пълномощник на *** ООД, поради което е имал представителна власт за прехвърлянето на
вземанията с договора от 23.10.2014г.
Видно от удостоверение, издадена от община Варна, Красимир Димов Тодоров е син
на ****.
По делото се установи, че пълномощникът е договарял с ***, което към момента е
собственост на възходящ роднина от първа степен (майката) на адв. К. Тодоров - ****, но
към 2014г., същата не е била управител на дружеството. Видно от справка в ТР, *** е
вписана като управител едва на 10.03.2016г. .
Не се установява да е налице и нееквивалентна размяна и то в такава степен, че
полученото от представлявания довереник да е нищожно по стойност в сравнение с
даденото от него. Това е така предвид факта, че срещу задължението да прехвърли
безвъзмездно придобитото вземане в полза на “Интейк“ ЕООД, доверителят **** е
освободен от вече породеното задължение да плаща цена по договора за цесия сключен с
******* и да води и финансира съдебен процес за установяване и събиране на
прехвърленото вземане, които две задължения като стойности, са изцяло съпоставими. Ето
защо в случая, не се установява нееквивалентност на престациите до степен, накърняваща
справедливостта като морален принцип. В този смисъл, не е налице и фактическият състав
на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една от предпоставките му, а имено да е нанесена
вреда на представлявания, доколкото с подписването на споразумението от 23.12.2014г.
положението на доверителя не се е влошило, а се е запазило.
По делото не се спори, че сумата от 827.72 лв. е получена от ответницата във връзка с
образуваното изпълнително дело, в какъвто смисъл и съдът е допуснал изменение на иска.
С оглед на всички изложени по – горе аргументи, съдът счита, че предявеният иск от
*** следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 462 лв.
5
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. **** да заплати на ******, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. **** по предявения иск с правно основание чл. 75,
ал. 2, изр. 2 ЗЗД сумата от 827.72 лв., представляваща получена от ответника стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена от **** фактура №
**********/12.08.2011г., което вземане е прехвърлено от *** на ****** с договор за цесия
от 23.10.2014г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 462 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трети лица помагачи на страната на
ответника *** и *.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6