Присъда по дело №17/2022 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 12
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20221730200017
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Радомир, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Д. МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Наказателно
дело частен характер № 20221730200017 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. С., роден на 09.12.1987 г. , българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с адрес: гр.П., кв. „П.” бл. ., ет. ., ап.7, с ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.04.2021 г. в гр. П., кв. „П.”, е причинил на частната
тъжителка Т. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „.“ № 1, лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето вследствие нанесен побой,
при което Т. Г. Т. е получила кръвонасядане в областта на лява мишница по предно-външна
повърхност, с приблизително овална форма, кръвонасядане по задна повърхност на лява
мишница в долна трета, охлузни наранявания по гръбна повърхност на дясна ръка и в двете
коленни области – по предните им повърхности – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 78а от НК, ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия С. А. С., със снета по делото самоличност, да заплати на
частната тъжителка Т. Г. Т., с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „.” № 1, сумата от 2500,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
в резултат на престъпното деяние на подсъдимия С. А. С. по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 4000,00 лева и иска за имуществени вреди за предявения размер
от 583,24 лева, като неоснователен и недоказан.
1
ОСЪЖДА С. А. С., със снета по делото самоличност, да заплати на частната
тъжителка Т. Г. Т., с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „.” № 1, сумата в общ размер на 462,00
лева, представляваща разноски, направени от тъжителката в настоящото производство, а
именно заплатена държавна такса по делото в размер на 12.00 лева и 450.00 лева – депозит
за вещо лице .
ОСЪЖДА подсъдимия С. А. С., със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Радомир, държавна такса в
размер на 100,00 лева върху уважената част от гражданския иск.

Присъдата подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в петнадесетдневен
срок, считано от днес.



Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 12/02.11.2022 г. по НЧХД № 17/2022 г. по описа на Радомирския
районен съд, изготвени на 04.11.2022 г.
С тъжба по реда на чл. 81 и сл. от НПК тъжителката Т. Г. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „.“ № 1, е повдигнала обвинение против С. А. С., роден на . г. , българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с адрес: гр. П., кв. „П.”, бл. ., ет. ., ап. ., с ЕГН:
**********, за това, че на . г. в гр. П., кв. „П.”, е причинил на частната тъжителка Т. Г. Т.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето
вследствие нанесен побой, при което Т. Г. Т. е получила кръвонасядане в областта на лява
мишница по предно-външна повърхност, с приблизително овална форма, кръвонасядане по
задна повърхност на лява мишница в долна трета, охлузни наранявания по гръбна
повърхност на дясна ръка и в двете коленни области – по предните им повърхности –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Тъжителката е предявила против подсъдимия граждански иск за осъждането му да ú
заплати сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените ú
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на престъпното деяние, както и за
сумата от 583,24 лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от . г. до окончателното ù изплащане.
С протоколно определение от 13.04.2022 г. съдът е допуснал и приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителката граждански иск.
Частната тъжителка, чрез повереника си адв. Д. М. от АК - П., поддържа
обвинението, пледира за признаванe на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, както и за уважаване на гражданския иск в пълния му размер и присъждането на
направените по делото разноски.
Адвокат-защитника на подсъдимия - адв. А. А. от АК - П., пледира съда да постанови
присъда съобразно всички събрани по делото доказателства, като в случай, че намери
подсъдимия за виновен, моли съда да приложи разпоредбата на чл. 78а НК и да го освободи
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба“ в
минимален размер.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Частната тъжителка Т. Т. и подсъдимият са живели на съпружески начала в
продължение на около месец. На . г. тъжителката била при нейна приятелка във фризьорски
салон в кв. „П.“ в гр. П.. Заедно с други приятели и познати отишли в заведение в същия
квартал, където бил и подсъдимият. Излизайки от заведението, подсъдимият блъснал
тъжителката, след което започнал да отправя спрямо нея обидни думи. Намесили се момчета
от компанията на Т. и последвал сблъсък между тях и подсъдимия. Впоследствие
подсъдимият се прибрал вкъщи, но след това отново се върнал, носейки метална тръба, с
която ударил няколко пъти частната тъжителка, вследствие на което последната паднала на
земята.
В резултат от нанесените ú удари тъжителката получила кръвонасядане в областта на
лява мишница по предно-външна повърхност, с приблизително овална форма,
кръвонасядане по задна повърхност на лява мишница в долна трета, охлузни наранявания по
гръбна повърхност на дясна ръка и в двете коленни области – по предните им повърхности.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото и
преценени по реда на чл. 14 от НПК доказателства: свидетелските показания, заключението
на вещото лице д-р Ч. и писмените доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК.
След извършения обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
1
доказателства, съдът намери подсъдимия С. за виновен в извършването на престъпление по
чл. 130, ал. 2 НК. Съдът достигна до този извод след съвкупен анализ на всички събрани по
делото доказателства, които водят до единствения и несъмнен извод, че на процесната дата
подсъдимият чрез нанасяне на удари с метална тръба е причинил на частната тъжителка
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като
в тази насока са показанията на рапитаната по делото свидетелка Р.М., която е категорична,
че на . г. след възникнал скандал подсъдимият е нанесъл на частната тъжителка удари с
метална тръба. Същите факти са установени и по приключилото с влязло в сила решение гр.
д. № 4. г. по описа на РС – Радомир, образувано по подадена от Т. Т. срещу С. С. молба за
защита от домашно насилие във връзка със същия инцидент, състоял се на . г.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда, затова, че на . г. подсъдимият е извършил
престъплендие по чл. 130, ал. 2 НК, като причинил на Т. Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, обусловено от нанесени удари с метална тръба, довели
до падане на Т. на земята.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият чрез своите действия е
въздействал физически на частната тъжителка, като ú е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, обусловена от нанесените ú удари, като причинените
болка и страдание на тъжителката са в причинна връзка с поведението на подсъдимия.
Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вина, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Като причина за извършване на престъплението от подсъдимия следва да се отбележи
ниското правно съзнание и несъобразяването и незачитането на обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Гореизложените обстоятелства по отношение на извършеното престъпление
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК, могат да бъдат
постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин:
За престъплението по чл. 130, ал. 2 НК законодателят e предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация”, или глоба от сто до триста лева.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият С. не е осъждан, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени, от което следва, че са налице
предпоставките на закона да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на
чл. 78а НК.
При определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че подсъдимият
не представлява голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати, като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а,
ал. 1 НК – „глоба“ в размер на минималния, предвиден от закона, действащ по време на
извършване на деянието, а именно 1000,00 лева.
Така определеното наказание съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на извършеното престъпление и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и частната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, съдът счита,
че същият е допустим и частично основателен по следните съображения:
В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.
45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
2
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието (чл.
51 ЗЗД). Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да възмезди пострадалия
за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. По силата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи размера на обезщетението
за неимуществени вреди по справедливост, от което следва, че не само размерът, но и
основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта (т. 13 от ППВС № 7/1959 г.).
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на
увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. (ППВС №
4/1968 г.). Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52 ЗЗД счита, че е
справедливо гражданският иск за причинените неимуществени вреди да бъде уважен в
размер на 2500,00 лева, като се вземат предвид претърпените болка и страдания в резултат
на получените травматични увреждания. В останалата му част до пълния предявен размер
искът бива отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид заявеното в хода на съдебните прения от повереника на частната тъжителка,
че подсъдимият е заплатил изцяло дължимите суми по предявения иск за обезвреда на
причинени имуществени вреди, съдът отхвърли същия като неоснователен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частната тъжителка деловодни
разноски - държавна такса и депозит за вещо лице, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, а така също
и да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса върху уважената част на
предявения граждански иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
3
Съобщи за изтекли лични данни