Р Е Ш Е Н И
Е
№ 125
гр. Велико
Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
740/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215
вр. чл. 146 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е
по жалба, подадена от „Интер Агро“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“
№38, вх.А, чрез *** Св. М., против мълчалив отказ на главния архитект на Община
Велико Търново по Заявление от 03.11.2020г. за съгласуване и одобряване на
инвестиционни проекти едновременно с издаване на разрешение за строеж за
жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10447.506.37, УПИ V, кв. 374 по плана на гр. Велико Тръново, ул. „В.П.“.
В жалбата се
твърди, че с договор от 03.06.2008 г. дружеството е закупило от Община
Велико Търново право на строеж за изграждане на жилищна сграда със застроена
площ от 199,25 кв. м., попадаща в УПИ V в строителен
квартал 374 по ПУП на гр. Велико Търново. Впоследствие, с Нотариален акт от 04.02.2013
г. правото на строеж било продадено от „Интер Агро“ ЕООД на „Туристическа
компания – 2000“ ЕООД, а с нотариален акт от 15.11.2019 г. „Туристическа
компания – 2000“ ЕООД продала правото на строеж на „Интер Агро“ ЕООД. Посочва,
че след като Община Велико Търново продала правото на строеж на „Интер Агро“
ЕООД, при подготовката за извършване строителството на сградата, последното
установило, че през парцела преминава мръсен канал за отпадни води на съседни
сгради, което обстоятелство не било посочено в договора от 03.06.2008 г. и което
възпрепятствало изграждането на сградата. За така установеното била уведомена
Община Велико Търново, в качеството й на собственик на земята, която обаче и до
настоящия момент не е предприела действия за отстраняване на проблема. С оглед
на това, издаденото разрешение за строеж №38/12.02.2013 г., презаверено на
22.04.2016 г., изтекло. Посочва, че предвид изтичането на
разрешението за строеж, на 27.05.2020 г. дружеството подало заявление за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж с приложени към него документи. Предвид липсата на произнасяне от
главния архитект на Община Велико Търново, дружеството подало ново заявление,
получено в Община Велико Търново на 03.11.2020 г., по което и до настоящия
момент не е налице произнасяне от главния архитект. Изтъква, че съгласно чл. 144,
ал. 3, т. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти се одобряват от главния архитект или
се отказва одобряването им в 14-дневен срок от внасянето им. С оглед на това
намира, че по подаденото на 03.11.2020 г. заявление е формиран мълчалив отказ,
тъй като в 14-дневния срок (до 17.11.2020 г.) от постъпване на заявлението,
компетентният орган не се е произнесъл. Този мълчалив отказ, който съгласно
чл.58, ал. 1 от АПК се приравнява на изричен такъв, предвид посоченото от
фактическа страна, намира за незаконосъобразен. Моли същият да бъде отменен и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно
заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител *** М., поддържа
жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвива в представена по делото
писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.
Ответникът
по жалбата – главният архитект на Община Велико Търново, чрез процесуалния си
представител *** М., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че жалбоподателят
няма право да получи търсеното одобрение, защото не е носител на вещно право на
строеж, доколкото същото е погасено, поради неупражняването му в срок. Наред с
това, посочва, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че към
заявлението от 03.11.2020 г. не е представен инвестиционен
проект или друга документация, поради което по това заявление не се дължи
произнасяне. Подробно развива доводите си в представена по делото писмена
защита. Претендира за присъждане на разноски, за което прилага списък.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните по делото и приобщените доказателства,
включително тези в административната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между Община
Велико Търново, представлявана от кмета, и „Интер Агро“ ООД, наричан в договора
инвеститор, е сключен Договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя
от 06.03.2008 г. (л. 8 и л. 9 от делото), по силата
на който на последния се отстъпва право на строеж за изграждане на жилищна
сграда със застроена площ от 199,25 кв. м. и разгъната застроена площ от
398,50 кв. м., попадаща в УПИ V, актуван с АОС №2014/20.10.2003 г., попадащ в строителен квартал 374 по ПУП на гр.
Велико Търново, ж. к. „Картала“ при стойност на
учреденото право на строеж в размер на 75 225 лв. В договора е указано, че
инвеститорът следва да извърши строителството по одобрен инвестиционен проект и
в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите
спецификации с разрешение за строеж по реда на ЗУТ, като в т. 4 от същия е посочено, че съгласно чл. 67 от Закона за собствеността, ако инвеститорът не
извърши строежа в срок от 5 години, отстъпеното право на строеж се погасява по
давност.
Въз основа
на одобрени на 12.02.2013 г. от главния архитект на Община
Велико Търново инвестиционни проекти по части: Архитектура – идеен проект, Конструкции
– идеен проект, ПБЗ, вертикална планировка и Пожарна безопасност, на „Интер
Агро“ ООД, представлявано от М.С.М., е издадено Разрешение за строеж № 38/12.02.2013 г. за обект: „жилищна сграда“ в УПИ V,
кв. 374 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. „Картала“, ул.
„В.П.“ № 1.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на отстъпено право на строеж № 36, том 1, рег. № 512, дело № 28 от 2013 г. от 04.02.2013 г. на нотариус с район на действие Районен съд гр.
Велико Търново, вписан под № 582 в регистъра на Нотариалната
камара, М.С.М., в качеството си на управител и представляващ „Интер Агро“ ЕООД
и като пълномощник на Симона Младенова Мартинова, като едноличен собственик на
капитала на „Интер Агро“ ЕООД, е продал на М.С.М., в качеството си на управител
и представляващ „Туристическа компания – 2000“ ЕООД, отстъпеното от Община
Велико Търново право на строеж.
С
уведомление изх. № 18-139/27.02.2018 г. (л. 53), адресирано до кмета на Община Велико Търново, М.С.М.,
в качеството си на управител и представляващ „Туристическа компания – 2000“
ЕООД е посочил, че при подготовката за извършване на строителството на сградата
било установено, че през УПИ преминава канал за отпадни води на съседните
сгради, което обстоятелство не било посочено в Договора от 06.03.2008 г. и възпрепятства изграждането на сградата съгласно
закупеното право на строеж и одобрените инвестиционни проекти. С оглед на това
към кмета на Община Велико Търново е отправена молба да разпореди извършване на
необходимите действия с оглед отпадане на препятствието за реализиране на закупеното
право на строеж.
В отговор на
това уведомление, с писмо изх. №5300-18263-1#1/21.03.2018 г. (л. 52) М.С.М., в
качеството му на управител и представляващ „Туристическа компания – 2000“ ЕООД,
е уведомен, че съгласно одобрения инвестиционен проект, част ВиК, неразделна част
от който са Скица №5300-302/14.01.2013 г., на която са нанесени подземните
водопроводи, канали и отклонения от тях; писмо изх. № 15/18.01.2013 г. от „ВиК Йовковци“ ООД до „Интер Агро“ ЕООД с
указания за водовземане и заустване на отпадните води на обекта, както и
Предварителен договор за условията и реда за присъединяване на имота към ВиК
мрежи от 21.01.2013 г., сключен между „ВиК Йовковци“ ООД
и „Интер Агро“ ЕООД, за Община Велико Търново не съществува задължение да
извършва действия по изместване на ВиК мрежи и съоръжения, находящи се в УПИ V
от кв. 374 по плана на гр. Велико Търново, представляващ ПИ с
идентификатор 10447.5006.37 по КК и КР на гр. Велико Търново.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том 5, рег.№ 8349, дело № 629 от 2019 г. от 15.11.2019 г. на нотариус с район на действие Районен съд гр.
Велико Търново, вписан под №582 в регистъра на Нотариалната камара, М.С.М., в
качеството си на управител и представляващ „Туристическа компания – 2000“ ЕООД
е продал на М.С.М., в качеството си на управител и представляващ „Интер Агро“
ЕООД отстъпеното от Община Велико Търново с договора от 06.03.2008 г. право на строеж.
На 27.05.2020 г. от „Интер Агро“ ЕООД е подадено заявление вх.
№5300-8728-1, с което е поискано да бъде съгласуван и одобрен проект за строеж
„Жилищна сграда, представляващ ПИ с идентификатор 10447.5006.37, УПИ V от
кв.374 по плана на гр. Велико Търново, който се намира на адрес гр. Велико
Тръново, ул. „В.П.“, като едновременно с
това да бъде издадено и разрешение за строеж. Не са налице данни за произнасяне
по същото от главния архитект на Община Велико Търново.
С ново
заявление вх. №53-3326-1/03.11.2020 г. от „Интер Агро“ ЕООД отново е
поискано да бъде съгласуван и одобрен проект за строеж „Жилищна сграда,
представляващ ПИ с идентификатор 10447.5006.37, УПИ V от кв.374 по плана на гр.
Велико Търново, който се намира на адрес гр. Велико Тръново, ул. „В.П.“, като едновременно с това да бъде издадено и
разрешение за строеж. В заявлението е отбелязано, че документите са в стая 519.
След подаване на това заявление не е последвало произнасяне от главния архитект
на Община Велико Търново.
Предвид
това, „Интер Агро“ ЕООД е депозирало пред Административен съд – Велико Търново
жалба срещу мълчалив отказ, подадена по пощата на 01.12.2020 г., въз основа на
която е образувано настоящото производство.
С
разпореждането за насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената
тежест като е указал на жалбоподателя да ангажира доказателства за наличието на
всички основания за одобряване на предложения от него инвестиционен проект и за
издаването едновременно с това на разрешението за строеж за жилищна сграда в ПИ
с идентификатор № 10447.506.37, УПИ V, кв. 374 по
плана на гр. Велико Търново, ул. В.П., както това е заявено с последното
Заявление от 03.11.2020 г., в това число за качеството си на възложител на
строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ (като носител на правото на
строеж), вкл. евентуално за съществуването на пречки за строителството,
препятстващи изтичането на срока по чл. 67 от Закона за собствеността и
погасяването на суперфицията. Ответникът е задължен да представи заверени копия
от Заявление № 5300-8728-1/27.05.2020 г. на жалбоподателя и всички приложения
към него (включително, но не само предложения от жалбоподателя за одобрение
инвестиционен проект за процесното строителство и издадената виза за
проектиране от 28.01.2013 г., на която се позовава това заявление) и цялата
предшестваща или последваща кореспонденция между страните в тази връзка, вкл.
цветна скица за имота от 18.01.2013 г., предварителен договор за присъединяване
към ВиК мрежата от същата година, Уведомление от жалбоподателя рег. №
5300-18263-1/28.02.2018 г. и отговор с Писмо рег. № 5300-18263#1/21.03.2018 г., както и Разрешение за строеж №
38/12.02.2013 г., презаверено на 22.04.2016 г., ведно с приложенията към него.
С молба вх.
№ 525/09.02.2021 г. от ответната по делото страна е
поискано спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр.
чл.144 от АПК поради преюдициалност на образуваното в Районен съд Велико
Търново гражданско дело по искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1,
предл. 3 от ГПК вр. чл. 67, ал.1 от ЗС вр. чл. 153, ал. 2 от ЗУТ и страни
Община Велико Търново и „Интер Агро“ ЕООД, с която се иска постановяване на
решение по силата на което да бъде признато по отношение на „Интер Агро“ ЕООД,
че правото на строеж, учредено по силата на Договор от 06.03.2008 г. е погасено
по давност предвид неупражняването му в рамките на установените в ЗС и ЗУТ
срокове. Представено е и съдебно удостоверение изх. № 1081/23.02.2021 г. на ВТРС, което удостоверява образуването на
гражданско дело № 457/2021 г. по описа на ВТРС с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК вр. чл. 67, ал. 1 от ЗС със страни
Община Велико Търново и „Интер Агро“ ЕООД.
С
Определение от 15.03.2021 г.
производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на гражданско дело № 457/2021 г. по описа на ВТРС. Същото е
оспорено от жалбоподателя пред ВАС, който с Определение № 7823/29.06.2021 г., постановено по адм. д. № 5205/2021 г. го е оставил в сила като правилно и
законосъобразно.
С
Определение от 28.02.2022 г. производството по делото е
възобновено, поради приключването на преюдициалното гражданско дело № 457/2021 г. по описа на ВТРС с окончателен съдебен акт.
В хода на
съдебното дирене като доказателства са приети приложените към жалбата, по опис;
заверено копие от заявление от „Интер Агро“ ЕООД, постъпило в община Велико
Търново с вх. рег. индекс и дата 53-3326-1/03.11.2020 г. и постъпило по делото с писмо вх. № 4859/22.12.2020 г.; представените на 10.02.2021 г. с молба от *** М. доказателства, по опис, както и заверен
препис от влязло в законна сила решение по гражданско дело № 457/2021 г. по описа на Великотърновския
районен съд, значението на което ще бъде обсъдено по-долу.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна :
Видно от
приложеното по делото заявление вх. №53-3326-1/03.11.2020 г. (л. 33 и л. 34) е, че със същото е поискано съгласуване
и одобряване на проект за строеж „Жилищна сграда, представляващ ПИ с
идентификатор 10447.5006.37, УПИ V от кв.374 по плана на гр. Велико Търново,
който се намира на адрес гр. Велико Тръново, ул. „В.П.“, като едновременно с
това е поискано да бъде издадено и разрешение за строеж. В чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ е
предвиден специален 14-дневен срок за произнасяне, който в случая тече от
датата на входиране на заявлението – 03.11.2020г. С оглед на това, срокът за
произнасяне на органа изтича на 17.11.2020 г.
Редът и
условията за оспорване на актовете по устройство на територията е изрично
уреден в чл. 215 от ЗУТ. Според константната съдебна практика на Върховния
административен съд срокът за обжалване на всички административни актове по
ЗУТ, включително отказите - изрични или мълчаливи, е този, установен в чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ, който срок е специален и изключва приложението на общия срок за
оспорване по чл. 149 АПК. На обжалване според чл. 215 от ЗУТ подлежат отказите
за издаване на акт по устройство на територията, независимо дали са мълчаливи
или изрични. Законодателят не е направил разлика между двата вида откази и по
отношение на срока за обжалването им (в този смисъл Определение № 826/26.01.2016 г. по адм. д. № 634/2016 г. на ВАС; Определение № 14438/28.11.2017 г. по адм. д. № 12597/2017 г. на ВАС; Определение №
15800/20.12.2017 г. по адм. д. № 10844/2017 г. на ВАС и др.).
Както се
посочи, срокът за произнасяне на ответника е изтекъл на 17.11.2020 г. Срокът за
обжалване на отказ (мълчалив или изричен) на главния архитект на Община Велико
Търново е 14-дневен, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, (доколкото не е приложим общият срок за оспорване на
мълчалив отказ по чл. 149, ал. 2 от АПК), следователно срокът за обжалване на мълчаливия отказ
изтича на 01.12.2020 г. (присъствен ден). Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена по пощата
на 01.12.2020 г., видно от клеймото на пощенския плик на л. 22 по делото, т. е.
в рамките на законоустановения срок по ЗУТ за оспорване на актове по този закон.
Същата е подадена от адресат на оспорения отказ, чиито права и интереси са
засегнати от издаването му. Предвид горното жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност следва да обхване преценката налице ли
са били условията за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и за
издаване на разрешение за строеж. Преди всичко следва да се отговори на въпроса
дали от изискването по чл. 146 от ЗУТ отказът да се одобри
инвестиционен проект да е мотивиран, се налага изводът, че мълчаливият отказ за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект е винаги незаконосъобразен и
съответно, че при всички случаи подлежи на отмяна при обжалването му.
По своята
правна същност мълчаливият отказ за издаване на административен акт
представлява бездействие на административния орган, при нормативно установено
задължение да се произнесе по допустимо искане, с което е сезиран. Липсата на
волеизявление по направено искане за издаване на административен акт се
приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание, т. е. непроизнасянето в срок, релевира мълчалив отказ,
представляващ индивидуален административен акт, който по силата на законовата
фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е напълно приравнен към изричния отказ за
издаване на акт със съответното съдържание. Като индивидуален административен
акт мълчаливият отказ подлежи на контрол за законосъобразност по предвидения в
съответния закон ред, като преценката за законосъобразност се извършва
единствено от гледна точка на съответствието му с материалния закон и
съобразяването му с целта на закона. В общия случай, съгласно трайната практика
на ВАС, по жалба против мълчалив отказ за издаване на административен акт,
съдът се произнася по неговата законосъобразност като взема предвид
фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и като
изхожда от предполагаемите съображения, които биха мотивирали административния
орган да не уважи искането.
По отношение
на отказите за одобряване на инвестиционен проект разпоредбата на чл. 146 от ЗУТ регламентира изискване отказът да се прави
само по законосъобразност и да се посочват конкретните мотиви за това.
Изискването за изрична мотивировка на отказите за одобряване на инвестиционен
проект, каквото всъщност е общото изискване за излагане на мотиви към всеки
един административен акт, представлява гаранция за законосъобразност на акта,
която законът е установил за защита на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите. Разбирането, застъпено в правната теория и намерило
място в редица съдебни актове, че отказът за одобряване на инвестиционен проект
следва винаги да бъде мотивиран, поради което и неизлагането на мотиви го прави
незаконосъобразен, изхожда от една страна от законовата разпоредба, изискваща
всеки един административен акт да е мотивиран с цел да се гарантира на
заинтересованите лица възможност да организират и реализират пълноценно
защитата си, а от друга - от естеството на акта, предмет на отказа. Одобряването
на инвестиционен проект и издаването въз основа на него на разрешение за строеж
е единствено в правомощията на главния архитект на общината, който орган следва
да установи налице ли са законовите предпоставки и съответно липсват ли
нормативноустановени пречки за издаването на този вид административен акт.
Нормативно регламентираното изискване по чл. 146 от ЗУТ за посочване на
конкретни мотиви при отказ да бъде одобрен инвестиционен проект, само по себе
си не може да обоснове извод, че законодателят изрично е изключил възможността
за мълчалив отказ по подадено заявление за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за
строеж, която недопустимост да обуславя всякога неговата незаконосъобразност. Да
се приеме противното и доколкото изискването за мотивировка по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е общо за всички
индивидуални административни актове, би означавало при всички случаи на
мълчаливи откази за издаване на индивидуални административни актове същите да
бъдат отменяни само по съображение за липса на изрично, обективирано в писмена
форма и мотивирано волеизявление, без възможност да бъде извършвана преценка за
тяхната законосъобразност от гледна точка на съответствието им с материалния
закон и съобразяването им с целта на закона. А както вече беше посочено
съгласно трайната практика на ВАС, при произнасянето по жалба против мълчалив
отказ за издаване на административен акт се преценява именно наличието на фактическите
и правните предпоставки, обуславящи съществуването на претендираното право. В
този смисъл липсата на обективирана преценка по искането за одобряване на
инвестиционен проект и формирания мълчалив отказ за одобряването му без
посочване на конкретни мотиви за това, не би било основание за отмяна на този
отказ, ако в хода на производството са установени правоизключващи
обстоятелства, съставляващи нормативно регламентирани пречки за издаването на
разрешителния административен акт, респ. ако се установи липсата на обуславящи
издаването акта факти.
По аргумент
от чл. 58, ал. 1 от АПК мълчаливият отказ е напълно приравнен откъм съдържание
на правните последици на изричния отказ за издаване на акт със съответното
съдържание. Съдебната практика приема за допустимо издаването на акта и
излагането на мотиви към него, да не съвпадат по време. Няма пречка мотивите да
бъдат изложени както преди издаването на акта, в друг приложен по преписката
документ, при условие на несъмненост, че органът, компетентен да издаде акта, е
изхождал от тези съображения при неговото издаване. Няма пречка мотивите да
бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига
да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за
мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на
такива (ТР № 16/1975 г.). Мотивирането в подобни случаи (когато следва по време
издаването на акта) следва да осигурява гаранции за пълноценно реализиране
правото на защита на заинтересованите лица, от една страна, и възможност за
реализиране контрола за законосъобразност върху този акт, от друга.
В
конкретният случай мотиви за формирания мълчалив отказ за одобряване на
инвестиционен проект, главният архитект на Община Велико Търново е изложил в писмено
становище изх. № 11-178-206/22.12.2020 г. (л. 31 и л. 32 от делото), които най-общо
се свеждат до това, че към настоящия момент учреденото право на строеж по
Договор от 06.03.2008 г. е погасено по давност по смисъла
на чл. 67 от Закона за собствеността, доколкото не са налице данни да е
прекъсван посредством недобросъвестно поведение на учредителя. За доказване на
това обстоятелство пред Районен съд – Велико Търново от ответната по спора
страна е подадена искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК вр. чл. 67, ал. 1 от ЗС вр. чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на която е образувано гражданско
дело № 457/2021 г. по описа съда. Видно от
приложеното по делото Решение № 1137/08.10.2021 г. по гр. д. № 457/2021 г. на ВТРС, влязло в законна сила на 16.02.2022 г., е, че със същото е уважен предявения от Община
Велико Търново отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК,
вр. чл. 67 от ЗС против „Интер Агро“ ЕООД,
като е прието за установено между страните, че ответното дружество не притежава вещно право на строеж,
учредено му от Община Велико Търново с договор за отстъпване право на строеж
върху общинска земя от 06.03.2008 г., с предмет - право на строеж за изграждане
на жилищна сграда със застроена площ от 199,25 кв. м. и разгъната застроена площ от 398,50 кв. м., попадаща в ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КККР
на гр. В. Търново, с площ от 511 кв.м., идентичен с УПИ V, строителен квартал
374 по ПУП на гр. Велико Търново, ж.к. „Картала“, актуван с АОС №2014/20.10.2002 г., поради неупражняване в петгодишен срок и
погасяването му по давност в полза на ищеца по ред на чл.67, ал. 1 от ЗС. От
мотивите на решението се установява, че срокът по чл. 67 от ЗС е изтекъл на
22.04.2021 г. В този смисъл следва да бъде споделено възражението
на жалбоподателя, че към датата на подаване на заявление вх. № 53-3326-1/03.11.2020 г., с което
е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж, учреденото му от Община Велико Търново с Договор от
06.03.2008 г. право на строеж не е било погасено по давност.
Въпреки това обаче, настоящата инстанция намира, че установеното със сила на
пресъдено нещо погасено право на строеж на „Интер Агро“ ЕООД представлява нов
факт от значение за делото, по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който следва
да се съобрази при постановяване на това решение. Съгласно посочената
разпоредба, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на
акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата
има предвид такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване
на акта правно положение. Значение на такъв факт има именно влязлото
в сила Решение № 1137/08.10.2021 г. по гр. д. № 457/2021 г. по описа на ВТРС, с което в исково производство е
установено погасено право на строеж на възложителя „Интер Агро“ ЕООД в ПИ с идентификатор
10447.506.37 по КККР на гр. В. Търново. Това решение внася съществена промяна в
правното положение на страните, при условията на което е постановен мълчаливия
отказ, предвид което следва да бъде съобразено при разрешаване на спора по
същество. В случая давностният срок по чл. 67 от ЗС е изтекъл на 22.04.2021 г. и от този момент правото на строеж на дружеството е
погасено в полза на собственика на имота – Община Велико Търново. След като възложителят
- „Интер Агро“ ЕООД, не притежава валидно право на строеж в ПИ с идентификатор 10447.506.37
по КККР на гр. Велико Търново, инвестиционен проект за процесния строеж е
невъзможно такъв да бъде издаден, тъй като последният се съгласува и одобрява
след писмено заявление на възложителя и след представяне на документите, предвидени в чл. 144, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗУТ, един от които е именно документ
за собственост (или документ за учредено право на строеж в чужд имот- бел. моя). Несъмнено погасяването на правото на строеж е
обстоятелство, настъпило след постановяване на мълчаливия отказ на главния
архитект на Община Велико Търново, но същото следва да бъде съобразено,
доколкото променя съществувалото към момента на издаване на акта (в случая
мълчаливия отказ) правно положение. Това е така дори и по правилата на
логиката, защото дори и да се отмени евентуално оспорвания сега мълчалив отказ,
преписката следва да се върне за ново произнасяне на ответника, който отново
следва да откаже одобрение и издаване на строително разрешение (изрично или
мълчаливо) именно, поради погасеното вече право на строеж за заявителя и по
мотивите на настоящето решение, а и на решението на гражданския съд.
В този
смисъл е и практиката на ВАС по аналогични казуси – вж. напр. Решение №
12024/09.10.2018 г. по адм. д. № 11351/2017 г. на ВАС, ІІ отд.
По
изложените мотиви съдът намира, че процесният отказ е законосъобразен и
оспорването му следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
При този
изход на делото разноски се следват на ответника. Такива са претендирани в срок
и се дължат в размер на 800 лева, представляващи платен адвокатски хонорар.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Интер
Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38, вх. А, против мълчалив отказ на главния архитект на Община
Велико Търново по Заявление от 03.11.2020 г. за съгласуване и одобряване на
инвестиционни проекти едновременно с издаване на разрешение за строеж за
жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10447.506.37, УПИ V, кв. 374 по плана на гр. Велико Тръново, ул. „В.П.“.
ОСЪЖДА „Интер Агро“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Цанко Церковски“ № 38, вх. А да заплати на Община Велико Търново разноски по
делото в размер на 800 лева (осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: