Р Е Ш Е Н И Е
№ 1590
град Пловдив, 06.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Дванадесети състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Бойка Л., като разгледа докладваното от съдия Ангелов
административно дело № 332 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.175 и чл.176
от АПК
Образувано е въз основа на
определение № 1037/24.04.2023г. на Административен съд гр.Пловдив, XXIII състав, постановено по адм.д.№ 427/2023г.
Прието е, че с обжалваното решение, в диспозитива на постановено по настоящото
дело липсва посочване на срока, за който е присъдено обезщетение в размер на
24 752 лева за неимуществени вреди.
С Решение №764 от 28.04.2022г.,
постановено по настоящото административно дело е осъдена Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на В.Т.К., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, обезщетение в размер
на 24 752 (двадесет и четири хиляди седемстотин петдесет и два лева) лв. за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив,
Затвор-Пазарджик и в Затвор Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 07.02.2022г. – датата на подаване наисковата молба до
окончателното и изплащане на съответното задължение.
Със същото решение исковите
претенции до пълния им размер от 100 000 лв., са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В мотивите си съдът е установил,
че с оглед посочените в исковата молба периоди и представените от ответника
доказателства, ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив в периода от 14.06.2013г. до
12.01.2014г., когато е прведен в Затвора-Пловдив, поради което искът следва да
бъде разгледан за
периода 14.06.2013г. до 14.02.2014г. за Арест-Пловдив.
На следващо място съдът е констатирал,
че ищецът е пребивавал в Затвора-Пазарджик от 14.08.2017г. до 01.03.2018г.,
поради което исковата претенция по отношение Затвора- Пазарджик, която е за
периода от 14.02.2014г. до 12.01.2014г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не
се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на
Затвора- Пазарджик. Искът следва да бъде разгледан по същество за периода от
14.08.2017г. до 01.03.2018г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора- Пазарджик.
По отношение на оплакванията на
ищеца за периода на пребиваването му в Затвора Пловдив, съдът е намерил, че
ищецът е пребивавал там от 13.01.2014г. до 13.08.2018г. и от 06.03.20118г. до
07.02.2022г. /датата на подаване на исковата молба/, поради което исковата
претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за периода от 01.03.2018г. до
05.03.2018г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочените периоди, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив. Искът
следва да бъде разгледан по същество за периодите от 14.02.2014г. до
01.08.2018г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г. когато ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив.
В мотивите си съдът е изложени
подробни съображения, относно оплакванията на ищеца по отношение всички
пенитенциарни заведения, вкл. и за престоя му в Арест-Пловдив. В диспозитива на решението,
обаче, липсва произнасяне в посочения смисъл, ето защо следва в този смисъл да
се допълни и съдебното решение, като диспозитива на решението следва да бъде
допълнен относно произнасяне в тази част.
В хода на произнасяне, съдът установи
и допусната очевидна фактическа грешка. В случая е налице хипотезата на чл.
175, ал. 1 от АПК, съгласно която по свой почин или по искане на страна, съдът
може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или
други подобни очевидни неточности. Според съдебната практика, очевидна
фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в мотивите и диспозитива
на решението, която не е резултат от мисловна дейност на съда (така Определение
№ 2700 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 656/2012 г., II о., в подобен
смисъл Определение № 8939 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2012 г.,
III о.).
С оглед изложеното и след
служебна проверка на съдебния акт, съдът намира, че е допусната очевидна фактическа
грешка при изразяване на волята на съда в предмета на делото /стр.207 лице и
гръб от решението/, която ще следва да бъде отстранена.
Допуснатите очевидни фактически
грешки следва да се коригират, като се извърши поправка на Решение № 2311 от 08.12.2022г.
по адм.д. №332/2022г., по описа на Административен съд Пловдив, Второ
отделение, 10 състав, в предмета на делото / стр.207 лице и гръб от решението /.
Предвид изложеното и на осн.
чл.175 и чл.176 от АПК Съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 2311 от 08.12.2022г. по адм.д. №332/2020г. по описа на
Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10 състав, както следва:
- На стр.207 /лице/, вместо
изписаното „че с оглед липсата на представени доказателства от страна на ответника
за периода на престой на л.св. К. ***, 14.06.2013г.
до 14.02.2014г.“, ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС”, да се чете „че с оглед липсата на представени доказателства от страна
на ответника за периода на престой на л.св. К. ***, 14.06.2013г. до 12.01.2014г., ще следва да се приложи разпоредбата
на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС“.
-На стр.207 /лице/, вместо
изписаното „исковата претенция по отношение Затвора-Пазарджик, която е за
периода от 14.02.2014г. до 12.01.2014г.
следва да бъде отхвърлена”, да се чете „исковата претенция по отношение
Затвора- Пазарджик, която е за периода от 01.08.2017г. до 13.08.2017г. следва
да бъде отхвърлена“;
- На стр.207 /гръб/, вместо изписаното „Искът следва
да бъде разгледан по същество за периодите от 14.02.2014г. до 01.08.2018г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г.
когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив”,
да се чете „Искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 13.04.2014г. до 01.08.2017г. и от
06.03.2018г. до 07.02.2022г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора-Пловдив“
ДОПЪЛВА
Решение №2311 от 08.12.2022г., постановено по адм.д. № 332 от 2022г. на Административен
съд-Пловдив- X състав, КАТО:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, сумата от
24 752 (двадесет и четири хиляди седемстотин петдесет и два лева) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Арест-Пловдив от 14.06.2013г. до 12.01.2014г.; от 14.08.2017г. до
01.03.2018г. за Затвор-Пазарджик; от 13.04.2014г. до 01.08.2017г. и от
06.03.2018г. до 07.02.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ за
Затвор-Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
07.02.2022г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. за
останалите периоди в обхвата на претендирания, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: