Решение по дело №332/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1590
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20227180700332
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1590

 

град Пловдив, 06.10.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Дванадесети състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Бойка Л., като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 332 по описа за 2022 година, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.175 и чл.176 от АПК

Образувано е въз основа на определение № 1037/24.04.2023г. на Административен съд гр.Пловдив, XXIII състав, постановено по адм.д.№ 427/2023г. Прието е, че с обжалваното решение, в диспозитива на постановено по настоящото дело липсва посочване на срока, за който е присъдено обезщетение в размер на 24 752 лева за неимуществени вреди.

С Решение №764 от 28.04.2022г., постановено по настоящото административно дело е осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на В.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, обезщетение в размер на 24 752 (двадесет и четири хиляди седемстотин петдесет и два лева) лв. за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив, Затвор-Пазарджик и в Затвор Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.02.2022г. – датата на подаване наисковата молба до окончателното и изплащане на съответното задължение.

Със същото решение исковите претенции до пълния им размер от 100 000 лв., са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В мотивите си съдът е установил, че с оглед посочените в исковата молба периоди и представените от ответника доказателства, ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив в периода от 14.06.2013г. до 12.01.2014г., когато е прведен в Затвора-Пловдив, поради което искът следва да бъде разгледан за периода 14.06.2013г. до 14.02.2014г. за Арест-Пловдив.

На следващо място съдът е констатирал, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пазарджик от 14.08.2017г. до 01.03.2018г., поради което исковата претенция по отношение Затвора- Пазарджик, която е за периода от 14.02.2014г. до 12.01.2014г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на Затвора- Пазарджик. Искът следва да бъде разгледан по същество за периода от 14.08.2017г. до 01.03.2018г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Пазарджик.

По отношение на оплакванията на ищеца за периода на пребиваването му в Затвора Пловдив, съдът е намерил, че ищецът е пребивавал там от 13.01.2014г. до 13.08.2018г. и от 06.03.20118г. до 07.02.2022г. /датата на подаване на исковата молба/, поради което исковата претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за периода от 01.03.2018г. до 05.03.2018г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочените периоди, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив. Искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 14.02.2014г. до 01.08.2018г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив.

В мотивите си съдът е изложени подробни съображения, относно оплакванията на ищеца по отношение всички пенитенциарни заведения, вкл. и за престоя му в Арест-Пловдив.  В диспозитива на решението, обаче, липсва произнасяне в посочения смисъл, ето защо следва в този смисъл да се допълни и съдебното решение, като диспозитива на решението следва да бъде допълнен относно произнасяне в тази част.

В хода на произнасяне, съдът установи и допусната очевидна фактическа грешка. В случая е налице хипотезата на чл. 175, ал. 1 от АПК, съгласно която по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Според съдебната практика, очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в мотивите и диспозитива на решението, която не е резултат от мисловна дейност на съда (така Определение № 2700 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 656/2012 г., II о., в подобен смисъл Определение № 8939 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2012 г., III о.).

С оглед изложеното и след служебна проверка на съдебния акт, съдът намира, че е допусната очевидна фактическа грешка при изразяване на волята на съда в предмета на делото /стр.207 лице и гръб от решението/, която ще следва да бъде отстранена.

Допуснатите очевидни фактически грешки следва да се коригират, като се извърши поправка на Решение № 2311 от 08.12.2022г. по адм.д. №332/2022г., по описа на Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10 състав, в предмета на делото / стр.207 лице и гръб от решението /.

Предвид изложеното и на осн. чл.175 и чл.176 от АПК Съдът,

РЕШИ:

          ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2311 от 08.12.2022г. по адм.д. №332/2020г. по описа на Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10 състав, както следва:

- На стр.207 /лице/, вместо изписаното „че с оглед липсата на представени доказателства от страна на ответника за периода на престой на л.св. К. ***, 14.06.2013г. до 14.02.2014г.“, ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС”, да се чете „че с оглед липсата на представени доказателства от страна на ответника за периода на престой на л.св. К. ***, 14.06.2013г. до 12.01.2014г., ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС“.

-На стр.207 /лице/, вместо изписаното „исковата претенция по отношение Затвора-Пазарджик, която е за периода от 14.02.2014г. до 12.01.2014г. следва да бъде отхвърлена”, да се чете „исковата претенция по отношение Затвора- Пазарджик, която е за периода от 01.08.2017г. до 13.08.2017г. следва да бъде отхвърлена“;

- На стр.207 /гръб/, вместо изписаното „Искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 14.02.2014г. до 01.08.2018г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив”, да се чете „Искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 13.04.2014г. до 01.08.2017г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив“

ДОПЪЛВА Решение №2311 от 08.12.2022г., постановено по адм.д. № 332 от 2022г. на Административен съд-Пловдив- X състав, КАТО:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на В.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, сумата от 24 752 (двадесет и четири хиляди седемстотин петдесет и два лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест-Пловдив от 14.06.2013г. до 12.01.2014г.; от 14.08.2017г. до 01.03.2018г. за Затвор-Пазарджик; от 13.04.2014г. до 01.08.2017г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвор-Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.02.2022г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. за останалите периоди в обхвата на претендирания, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: