№ 521
гр. Плевен, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 203 от 30.06.2022г по гр. дело № 1058/2021г по
описа на РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ПРИЗНАЛ за установено по
отношение на В. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., обл. П.,
ул. „С.С.“ №*, вх.*, ап.*, че вземането на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”
ЕАД БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., Източна
индустриална зона №***, със законен представител Й. В. В. – изпълнителен
директор за следната сума: главница в размер на 630.28 лв. (шестотин и
тридесет лв. и 28 ст.) за периода 01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.09.2020 г.
до изплащане на вземането; мораторна лихва 102.15 за периода от
03.01.2019г. до 15.02.2021г., както и съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и
пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет
лв.), за които е издадена Заповед за изпълнение № 389 от 06.10.2020 г. по
ЧГр.д.№ 883 по описа на с.с. за 2020 г СЪЩЕСТВУВА . Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
1
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от В. Д. Г. , в
която се възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Възразява се, че от съда не е взето предвид възражението на въззивника и
ответник пред РС – Ч.Бряг, че не е налице сключен договор между
Топлофикация Плевен ЕАД и Техем сървисис ЕООД. Според въззивника
липсва валидно отчитане на използваната топлоенергия. Претендира се
отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна ,редовно призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се ,че е налице собствен имот в топлофицирана
сграда, ОС на етажната собственост не е избирало топлинен счетоводител
различен от Техем сървисис ЕООД и се прилагат разпоредбите на чл. 60 и 61
от ЗЗД, както и члр. 61 от наредбата за топлоснабдяване. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно основания
за ползвана топлинна енергия, отчитане и начисляване на задължения за това
РС е приел, че от събраните в хода на горепосоченото дело
доказателства се установява, че ответника дължи на “Топлофикация София”
ЕАД, сумата от 630.28 лв. (шестотин и тридесет лв. и 28 ст.) за периода
01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 01.09.2020 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва 102.15 за периода от 03.01.2019г. до 15.02.2021г., както и
съдебно-деловодни разноски по заповедното производство - държавна такса в
размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв. (петдесет лв.), както и разноските в настоящето
производство. “Топлофикация Плевен” ЕАД, чрез процесуалният си
представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№ 883 по описа на съда за 2020
г. по описа на ЧРС (прието като доказателство по делото), по което била
2
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение,
ответницата е подала такова. Посочените документи са приети като писмени
доказателства по делото. Съдът е приел, че от представените писмени
доказателства може да бъде направен извод, че страните се намират в
облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на
договора продажба на топлинна енергия на “Топлофикация Плевен” ЕАД и че
правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество
е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставил
топлинна енергия за нуждите на ответника. В тежест на последния е било да
установи, че е заплатил използваната топл. енергия. Ответника не е сторил
това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
претендираните суми с настоящата искова молба в пълен размер.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е законосъобразно
РС е изложил мотиви за изводите си, които се възприемат от
въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Следва да се отбележи в допълнение, че съгласно редакцията на
чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по
делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия
по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота
на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
3
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице,
което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия,
възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното,според ОС, е без значение, че
между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение изцяло като правилно и законосъобразно. Неоснователни са
възраженията за липсата на договор между топлинния счетоводител и
Топлофикация Плевен ЕАД. Фирмата е избрана от ОС на етажната
собственост и липсва последващ различен избор.
При този изход на делото следва да се осъди да заплати на
другата страна деловодни разноски за двете инстанции в размер на 400 лв по
представения списък за разноските на л. 22 от въззивното дело.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 203 от 30.06.2022г по гр. дело №
1058/2021г по описа на РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО
ОСЪЖДА В. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П.,
обл. П., ул. „С.С.“ №*, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН „ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Й.
В. В. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5