Р Е
Ш Е Н
И Е № 260019
28.10.2021 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на двадесет и осми септември
през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
административно дело №
8 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано
е по подадената жалба от Т.Г.С. с ЕГН:********** ***7, и Б.Г.С. с ЕГН:**********
***, и двамата със съдебен адрес ***, адв.И. И., против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, като се иска обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор 77195.701.67.
Жалбоподателите
твърдят, че с въпросната заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково за одобряване на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ е одобрен
същия план, публикуван в ДВ и съответно влязъл в сила. Те двамата били
собственици по наследство на ПИ с идентификатор 77195.701.67 по КК на
гр.Хасково, м.“Кенана“, целият от 1140кв.м., ведно с построените в него четири
сгради с кадастрални номера 77195.701.67.1; 77195.701.67.2; 77195.701.67.3 и
77195.701.67.4. Собствеността им произхождала още от 1958г., когато по силата
на направена замяна се отнела от техния дядо Т. П. С. нива от 2дка в
м.“Гьот тепе“, Хасковско землище, и му
се дала нива в м.“Кенана“, Хасковско землище, блок на ДП, парцел №71 също от
2дка. От тогава семейството на жалбоподателите владеело и ползвало този имот,
като през 1972г. баща им се снабдил с нотариален акт за имота №123, том II, дело №895/72г., като имота бил
намален с около декар. В този период се построили сградите в него. След смъртта
на бащата на жалбоподателите през 2004г. те двамата се явявали съсобственици,
тъй като и майка им починала през 2019г. и държали и стопанисвали имота. Твърдят,
че никой в годините не им е оспорвал по никакъв начин собствеността, както и не
били уведомявани от никоя държавна или общинска служба или орган, че срещу
имота има собственически или реституционни претенции. През 2020г. били
уведомени, че със заповед №356/07.02.2020г., издадена от Кмета на Община
Хасково, на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ
въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Кенана“,
землището на гр.Хасково, се възстановява правото на собственост при условията
на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на А.И.К. върху техния собствен недвижим
имот с идентификатор 77195.701.67, ж.р.“Кенана“, землище на гр.Хасково, с площ
от 1140кв.м. с посочени граници и съседи, ведно с построените в него сгради.
Жалбоподателите твърдят, че обжалвали тази заповед на Кмета на Община Хасково
пред РС-Хасково и в момента водят гр.адм.дело №16/2020г. по описа на съда. При
събиране на доказателствата по делото се натъкнали на обстоятелства, които
сочели на частична нищожност на Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково за
одобряване на ПНИ в частта, касаеща техния имот с идентификатор 77195.701.67 по
КК на гр.Хасково. Това породило правния им интерес от завеждане на настоящото
производство, което се явявало и преюдициално и от съществено значение за
решаване на спора пред РС-Хасково по гр.адм.д.№16/2020г.
Относно нищожността на обжалваната заповед се твърди, че при издаването й
са допуснати много съществени процесуални и материалноправни нарушения, които я
правят нищожна. Първото и най-важно такова било, че няма категорични доказателства,
че наследниците на А. И. К. са били притежатели точно на ПИ 77195.701.67 по КК
на гр.Хасково. Депозираните от тях документи в Общинска поземлена комисия
гр.Хасково не били нотариални актове и годни доказателствени средства, а
нечетливи и неоригинални копия на декларации, от които не било видно каква е
била отнетата им земеделска земя, къде ес е намирала и по кой ред това се е
осъществило. Нямало никакви доказателства какви и къде са били границите на
тези имоти и как се нанасяли или засичали с имота на жалбоподателите.
Разпоредбата на пар.4к, ал.3 от ЗСПЗЗ изисквала при изготвяне на ПНИ да се
използват всички налични доказателства, а ако няма такива, да се извърши анкета
за определяне на границите. Тъй като нямало други доказателства, следвало
правоспобните лица, изготвящи плана да са извършили анкета на място, но жалбоподателите
не били викани или анкетирани по никакъв начин, въпреки задължението по чл.34
от АПК за това и изричните разпоредби на ППЗСПЗЗ. Никой не ги уведомил по този
предвиден ред, не било ясно каква комисия приемала ПНИ, разглеждала ли е
възражения и как са правили анкетата на техния недвижим имот. Според
жалбоподателите, тези нарушения били особено съществени и водели до нищожност
на административния акт в обжалваната част. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се обяви за нищожна обжалваната заповед в
частта за имота на жалбоподателите ПИ с идентификатор 77195.701.67 по КК на
гр.Хасково, поради допуснати особено съществени нарушения на закона. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание след запознаване с цялата преписка по издаване на
обжалваната заповед процесуалният представител на жалбоподателите адв.И. И.
заявява допълнителни основания за нищожност на атакувания административен акт.
Към второто посочено в жалбата основание – за липсата на доказателства за
извършване на анкета – следвало да се има предвид, че техния имот не
съществувал в приложените анкетни листове, не бил отбелязан, като нямало данни
да са анкетирани родителите на жалбоподателите, които били живи към онзи момент
и били собственици на имота, както нямало данни за извършена анкета и от страна
на семейството на К. или на наследниците на А.И.К.. Като следващо основание
следвало да се отбележи, че името на жалбоподателите не влизал в рамките на
тези подлежащи на възстановяване по §4 от ЗСПЗЗ, тъй като не бил предоставен по
силата на постановление, акт на МС или друг подобен, а имотът бил заменен с
чиста сделка за замяна, като имота, който бил предоставен за замяна, не бил
възстановен по никакъв начин и ред. Освен това §4к, ал.6 от ЗСПЗЗ изисквал
заповедта на Областния управител за одобряване на ПНИ освен чрез обнародване в
ДВ да се разгласи и чрез средствата за масово осведомяване, което не било
направено. Не била обявена и на подходящи места с публичен достъп в сградите на
общината или кметството. Нямало такива данни и доказателства в представената
административна преписка. На следващо място технологичното задание за
изработването на ПНИ било от 2018г. и тогава започнала работата по него, а за
нуждите на изработването на ПНИ се използвало анкетиране на собственици,
наследници на земеделски земи, което било извършено през 1999г. Твърди се, че
това анкетиране е направено без заповед, не се знаело от кои длъжностни лица,
нямало техни имена и подписи, а имало съставени таблици с анкетираните хора и
непълни отбелязвания. Тази анкета не била част от възложеното техническо
задание. Фирмата, която изпълнявала техническото задание, била длъжна да
извърши собствена анкета, а не да ползва такава на общината, която била във
връзка с изготвянето на други административни актове.
Ответникът
Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.
Заинтересованите
страни П.А.К., А.И.К., А.И.К.,
П.И.К., М.Д.Р. и П.Д.Д. не се явяват
в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково същата е
издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа
на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г.
на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически
изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С
тази заповед на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти
в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Кенана“
в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2
от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения смисъл е
обнародвана в ДВ бр.55 от 12.07.2019г.
Като
доказателства по делото е прието заявление от Т. А. Р. до Общинска поземлена
комисия, гр.Хасково, с дата 11.10.1991г. за възстановяване собствеността върху
земеделски земи в землището на гр.Хасково на наследниците на А.И.К.. Към същото
са приложени декларации от И. А.К., Т. А. Р., П.А.К. и опис-декларации, както и
заявление от А.И.К. до УС на ТКЗС за внесените от него земи. Видно от
представеното удостоверение за наследници на А.И.К.,*** на 04.07.1991г., същият
е починал на 27.10.1984г. и оставил като свои наследници съпругата си П. Т. К.
/починала на 16.06.1987г./ и децата си И. А.К., П. А.К. и Т. А. Р.. Съответно
от издаденото на 16.04.2021г. от Община Хасково удостоверение за наследници на А.И.К.
се установява, че сина му И. А.К. е починал на 25.01.2019г. и оставил като свои
наследници съпругата си А.И.К. и синовете си А.И.К. и П.И.К.. От същото
удостоверение за наследници се установява, че дъщерята на общия наследодател А.И.К.
– Т. А. Р. е починала на 06.05.2005г., нейният съпруг Д. С. Р. също е починал
на 27.03.2018г. и двамата са оставили като свои наследници децата си М.Д.Р. и П.Д.Д..
С жалбата се
представя препис-извлечение на полските имоти на Т. П. С., както и
удостоверение за наследници на Т. П. С., от което се установява, че е починал
на 16.10.1962г. и оставил като свои наследници сина си Г. Т. С. и дъщеря си П.
Т. Р.. Г. Т. С. е починал на 01.10.2004г., съпругата му Ве. Б. С. е починала на
17.04.2019г. и като свои наследници са оставили двамата си сина Т.Г.С. и Б.Г.С..
От приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
замяна №123, том втори, дело №895/1972г. от дата 18.07.1972г. на ХРС се
установява, че Г. Т. С. е признат за собственик на нива от един декар, находяща
се в местността „Кенана“, Хасковско землище, при описани съседи, който имот му
е даден в замяна на негова нива от един декар, включена в блоковете на ТКЗС
Хасково. На представената със жалбата скица, издадена на 30.01.2020г. от Община
Хасково е отразено, че новообразувания имот №77195.701.67 по ПНИ на
ж.р.“Кенана“, гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, е собственост на наследници на А.И.К. и Г.Т.С..
Ответникът в
изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в настоящото
производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата,
по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е подадена
от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, с оглед
твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават техни
права и законни интереси. В случая жалбоподателите твърдят наличието на основания, обуславящи обявяването на нищожност на
административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето по
аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната жалба за
допустима.
Разгледана
по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото производство се
явява неоснователна. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните
критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до
нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази
връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Но в
настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия.
По отношение
на формата като основание за нищожност на административния акт порокът следва
да е до толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и съответно
в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за
валидното действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока.
Атакуваната в настоящото производство заповед е в предписаната от закона форма,
поради което няма основание да се приеме на това основание административния акт
за нищожен.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По
делото липсва данни, от които да следва извод, че при издаването на обжалваната
заповед са допуснати толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това
съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Наведените от
жалбоподателите доводи сочат на съществуващи противоречия на атакувания
административен акт с материалноправни разпоредби, но същите изцяло касаят
законосъобразността на заповедта на Областния управител, а не нейната
нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока за обжалване на заповедта
като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни хипотези.
Несъответствието
с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и само, ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност. Всички наведени от жалбоподателите доводи в настоящото
производство не сочат на основания за прогласяване нищожността на атакувания
административен акт, а евентуално биха могли да обосноват неговата
незаконосъобразност. Съдът обаче не може да разглежда законосъобразността на
заповедта на областния управител по подадената от Т.Г.С. и Б.Г.С. жалба в
настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на
сроковете за нейното обжалване.
Не на
последно място следва да се има предвид, че твърденията на жалбоподателите, че
притежават правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.701.67 по КК
на гр.Хасково, поради което административният орган без наличие на доказателства,
установяващи, че наследниците на А. И.К. са притежатели на собственически права
върху този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления
имот, сочат на наличието на спор за материално право. В административното
производство не може нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за
материално право, поради което страните следва да потърсят защита на своите права
чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Т.Г.С. с ЕГН:**********
***7, и Б.Г.С. с ЕГН:********** ***, и двамата със съдебен адрес ***, адв.И. И.,
против Заповед
№ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти
/ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, с
искане за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща
новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.67, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд-Хасково
в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.