Решение по дело №2884/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1945
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20213100502884
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1945
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502884 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на „ Пристанище Варна“ ЕАД , ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор П.С., чрез упълномощен процесуален
представител, срещу решение № 1228/ 30.09.2021г. по гр.д.№ 7791/ 2021г. на Районен съд-
Варна, в частите, в които съдът е признал за незаконосъобразно и отменил уволнението на
В. К. Б., извършено със заповед № РД-22/ 18.05.2021г., и на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ
го е възстановил за заеманата преди уволнението длъжност-докер; на основание чл.344, ал.1,
т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ е осъдил ответника да заплати на ищеца В. К. Б. сумата 2239.75лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението за периода 18.05.2021г.- 20.09.2021г. , със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 01.06.2021г.. С решението са присъдени
държавна такса, на основание чл.78, ал. 6 и ал. 1 ГПК и съдебни разноски в полза на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата съдържа възражения за неправилност на решението в обжалваните части,
постановяването при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон, и необоснованост.Оспорва изводите на съда за
наличието на свободни места, които е следвало да се предложат на ищеца , като
несъстоятелни предвид доказателствата по делото. Счита за тежко процесуално нарушение
на чл.202 от ГПК необсъждането на даденото заключение във връзка с останалите
доказателства. Излага доводи, че за наличните свободни работни места се изискват
образование и професионална квалификация, които работникът не притежава, а в
предприятието няма друга подходяща длъжност, която може да се пригоди към посочените в
ТЕЛК противопоказания за здравословното му състояние. По същество поддържа искане за
отмяна на решението по отношение на уважените искови претенции и постановяване на
друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на всички сторени по
делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна- В. К. Б., изразява становище за неоснователност на въззивната
1
жалба. Поддържа искането за присъждане на обезщетение в размер на 2055лв. за периода
21.09.2021г.- 18.11.2021г., със законната лихва от датата на предявяване на иска по чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ.




Съдът, съобразно становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235, ал.1-3 ГПК
констатира :
Предмет на образуваното исково производство са предявените в условията на
обективно кумулативно съединяване искове от В. К. Б. срещу „Пристанище Варна“ ЕАД, на
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, и чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225 от Кодекса на труда. Ищецът
е в трудово правоотношение с „Пристанище Варна“ ЕАД по трудов договор от 01.11.1990г.,
изпълнявайки длъжността „докер“ с място на работа- Пристанищен терминал Варна-Запад,
Отдел „Товаро - разтоварна дейност“. С Експертно решение № 0727/ 26.03.2021г. НЕЛК е
потвърдено Експертно решение № 4464/ 21.12.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „ Св.Марина-
Варна“, а с Експертно решение № 0728/ 26.03.2021г. НЕЛК е потвърдено Експертно
решение № 4462/ 21.12.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина-Варна“, относно приетите
противопоказни условия на труд и препоръката за трудоустрояване от ЛКК, и решението, че
лицето не може да изпълнява заеманата длъжност „докер“. Въпреки дадените предписания
работодателят е прекратил трудовото правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.9 ГПК,
считано от 18.05.2021г.
Ищецът оспорва заповед № 22/ 18.05.2021г. като незаконосъобразно издадена, при
отсъствието на всички изискуеми предпоставки от фактическия състав на правната норма. В
конкретния случай се твърди, че работодателят не е изпълнил предписанията на ТЕЛК и не
му е предложил по-лека работа, съобразена с противопоказните условия на труд. По
изрично искане в деня на връчване на заповедта, не е предоставил списък на работните
места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, и кои от
длъжностите са заети от здрави лица .
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни със следните доводи: -
всички длъжности , определени за трудоустроени лица в списъка по чл.315 КТ на
„Пристанище Варна“ ЕОД са заети от лица с трайно намалена работоспособност; -към
датата на прекратяване на трудовия договор не са налице свободни работни места,
подходящи за неговото образование, квалификация и здравословно състояние. Заповедта е
издадена предвид решението на компетентния държавен орган за експертиза на
работоспособността, което е задължително за работодателя и работника, и доколкото няма
друга подходяща за дадените предписания длъжност.
По релевантните факти и обстоятелства:
Ищецът заема длъжността „докер“ по безсрочен трудов договор с „Пристанище
Варна“ЕАД. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД-22/ 18.05.2021г. на
изпълнителния директор на дружеството, считано от 18.05.2021г., поради невъзможност на
работника да изпълнява възложената му работа поради болест и по здравни
противопоказания, въз основа на ЕР № 0727/ 26.03.2021г. и ЕР № 0728/ 26.03.2021г. на
НЕЛК. Със заповедта е определено обезщетение по чл.222, ал.2 КТ за срок от два месеца.
Връчването при отказ да бъде подписана от работника е удостоверено с подписите на двама
свидетели.
Според съдържанието на заповедта при прекратяване на трудовия договор без
предизвестие е приложено основанието по чл.325,ал.1, т.9 от Кодекса на труда.
Представените медицински документи- протоколи, решения на ТЕЛК и НЕЛК,
установяват по категоричен начин, че В. К. Б. е със заболявания, за които са противопоказни
2
дейности свързани с тежък физически труд, статично и динамично натоварване на долните
крайници, неблагоприятен микроклимат.
Въз основа на установения здравен статус, съобразно издадените от НЕЛК решения-
Експертно решение №0727/ 26.03.2021г. и Експертно решение №0728/ 26.03.2021г., е
обосновано заключение на специалистите по трудова медицина и професионални болести
относно трудоспособността на освидетелстваното лице на заеманата от него длъжност „
докер“ и необходимостта от трудоустрояване във връзка с установените заболявания.
Мотивирано е становище, че не може да изпълнява заеманата до момента длъжност, предвид
на съществуващите рискови фактори при изпълнение на задълженията /неблагоприятен
микроклимат, ръчна работа с тежести, принудителна, наведена, правостояща работна поза,
пренатоварване на долните и горните крайници, работа около воден басейн и движещи се
механизми, работа на височина, експозиция на прах, алергени и опасни вещества, работа на
смени и нощен труд/ . Съгласно чл.78, ал. 3 от НМЕ В.Б. е насочен към ЛКК за преценка на
необходимостта от трудоустрояване. Доказателство за трудоустрояване с определен процент
трайно намалена работоспособност не е представено.
От „Служба по трудова медицина- ЛТМ“ ООД е дадено заключение за непригодност
на ищеца да изпълнява заеманата длъжност „ докер“ по съображения основани на
решенията на НЕЛК.
По възраженията за незаконосъобразност на заповедта:
Ищецът оспорва прекратяването на трудовия договор в хипотезата на чл. 325, ал.1,
т.9 КТ, поради неизпълнение на задължението на работодателя да предложи друга работа,
подходяща за неговото здравно състояние, съгласно списъка на свободните длъжности за
трудоустроени лица с намалена работоспособност, или на длъжностите, които са заетите от
здрави лица.
Съдът констатира, че в съставения от работодателя списък на длъжностите за
трудоустроени лица с намалена работоспособност по чл.315 от КТ и Наредба № РД-07-1/
02.02.2012г., фигурират общо 57 работни места и към 18.05.2021г. всички места са заети от
трудоустроени лица, според данните в приложения на л.63-64 списък .
Заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,прието без
възражения, потвърждава факта, че в актуалния списък по чл. 315 КТ местата са общо 57 /
Пристанищен терминал Варна-изток, 29 бр.;Пристанищен терминал Варна- запад, 28бр. По
щат работодателят следва да определи 53 щатни бройки за лица с намалена
работоспособност. Всички 57 щатни бройки са заети от работници с определен процент
трайно намалена работоспособност / колона 5, 6 и 7 /. Извън посочените щатни бройки по
чл.315 КТ , свободните работни места в цялото предприятие към 18.05.2021г. са общо 17 /
Пристанище Варна- изток, 7 щ.бр., Пристанище Варна- запад, 10 щ.бр./ обозначени по вид
на л.65 и в таблица-приложение на л.147/, с изискванията за заемане на свободните
длъжности- магазинер / 1 щ.бр./, огняр / 11 щ.бр./, стифадор / 1 щ.бр./, оператор, въвеждане
на данни / 2 щ.бр./, и докер / 2 щ.бр./.
Според защитната теза на ответника към датата на прекратяване на ТПО няма друга
свободна длъжност, подходяща за заемане от ищеца, като преценката на работодателя се
базира на неговото здравословно състояние и способността му да изпълнява възложените с
длъжностната характеристика трудови функции.
Същественият въпрос е относно второто кумулативно условие на чл.325, ал.1, т.9 от
КТ- при работодателя да няма друга работа подходяща за здравословното състояние на
ищеца, или предложената от него работа да е отказана. В разглеждания случай, доколкото
няма спор за липсата на свободни места от списъка по чл.315 КТ, е преценката на
съответствието между дейностите по длъжностна характеристика за свободните работни
места в предприятието, и задължителните предписания на НЕЛК за противопоказни условия
на труд.
Работодателят е обвързан от предписанията за здравословни условия на труд, чрез
конкретно изброените противопоказания в решенията на НЕЛК, но без насоки за конкретна
3
работа. При възможност следва да предложи на работника длъжност, съответна на неговото
здравословно състояние, която той може да изпълнява, като отговаря на законовите
изисквания и изискванията за съответната длъжност- образование, професионална
квалификация, трудов стаж , правоспособност и др.
От представените списъци на незаетите свободни щатни бройки, посочените
изисквания за заемането им и длъжностни характеристики за две от тях, не може да се
изведе обективен извод за подходяща длъжност по изброените показатели. Медицинският
аспект на оценката за посоченото обстоятелство изисква становище от компетентен орган
/ТЕЛК, ЛКК / за това, че конкретната длъжност е подходяща- съобразена с дадените
предписания или не е рискова за здравето на лицето. При отсъствието на медицинска
експертиза необосновано е възражението, че нито една от наличните в предприятието
свободни щатни длъжности не е подходящи за заемане от ищеца. Ищецът може да
упражнява дейност, съобразена с неговия образователен ценз и професионален стаж в други
дейности, видно от трудовата книжка, ако полаганият труд не е противопоказен на
задължителните предписания.
По изложените съображения решението,с което съдът на основание чл.344, ал.1, т.1
КТ е признал за незаконосъобразно и отменил уволнението по издадена заповед № РД-22/
18.05.2021г. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде потвърдено в частта на присъденото обезщетение по
чл.344,ал.1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1, т.1 от КТ, в размер на 2239.75лв. за периода на оставане
без работа, от 18.05.2021г. до 20.09.2021г., със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба- 01.06.2021г. , до окончателното изплащане на задължението, и в
частта, в която искът е отхвърлен за разликата до претендираните 42906лв., поради
извършена съдебна компенсация със вземането на „Пристанище Варна“ ЕАД , за сумата
2055.31лв.,представляваща заплатено без основание обезщетение по чл.222, ал. 2 КТ.
Поддържаното пред въззивния съд искане за присъждане на обезщетение за целия
период от шест месеца, през който ищецът е останал без работа, е неоснователно. Исковата
претенция е предявена в размер на 8985.96лв. за периода на оставане без работа от
18.05.2021г. до 18.11.2021г. Съобразно заключението на ССЕ обезщетението за исковия
период е изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение, общо в размер на
6340.12лв., и частично за периода от 18.05.2021г. до 20.09.2021г. в размер на 4267.73лв.
По искане на ищеца в съдебно заседание на 24.09.2021г. е допуснато изменение на
предявения иск, чрез намаляване по размер до сумата 4267.73лв., на основание чл. 214 ГПК.
При направен частичен отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК е производството е
прекратено за разликата над 4267.73лв. до предявения размер от 8985.96лв. Определението
за прекратяване е влязло в законна сила. Районният съд е изложил мотиви и постановил
решение, съобразявайки исковата претенция след постановеното частично прекратяване,
като е компенсирал обезщетението със задължението на ищеца към ответника, на основание
чл. 222, ал.1 КТ.
С оглед направените изводи, на основание чл. 271 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1228/ 30.09.2021г. по гр.д.№ 7791/ 2021г. на Районен
съд-Варна, в частите, в които съдът е признал за незаконосъобразно и отменил уволнението
на В. К. Б., ЕГН- **********, извършено със заповед № РД-22/ 18.05.2021г.на
изпълнителния директор на „Пристанище –Варна“ ЕАД, и на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ
го е възстановил за заеманата преди уволнението длъжност-докер, както и в частта, в която
на основание чл.344, ал.1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ е осъдил „Пристанище-Варна“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на ищеца В. К. Б. сумата 2239.75лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода 18.05.2021г.-
4
20.09.2021г., със законната лихва върху сумата ,считано от датата на подаване на исковата
молба- 01.06.2021г., присъдените такси и съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. К. Б., ЕГН- **********, за присъждане на обезщетение
в размер на 2055.31лв. за останалия период на оставане без работа, от 20.09.2021г. до
18.11.2021г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок считано от 29.12.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5