О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. Габрово, 15.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от петнадесети януари, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 192 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1116 от 16.07.2019
г., подадена от В.П.А. ***, с ЕГН: **********, против Решение № 1012 -04-37#4 от 16.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-04-21 от 5.03.2019 г. на ТП
на НОИ – Велико Търново. С Определение № 236 от 11.07.2019 г. на АС – Велико
Търново делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Административен
съд Габрово, тъй като е установено, че постоянният адрес на жалбоподателката е
в гр. Габрово.
В резултат е
образувано настоящото адм. д. № 192 от 2019 г., което е приключило с Решение №
153 от 22.11.2019 г., с което жалбата на В.А. е отхвърлена и същата е осъдена
да заплати на ТП на НОИ – Велико Търново направени от същото, като ответник,
деловодни разноски в размер на 100.00 лв., а на „*****“ ЕООД, Павликени –
такива разноски на стойност 300.00 лв. Решението не е влязло в сила. Против
него е подадена касационна жалба.
С Молба от
дружеството „*****“ ЕООД, Павликени, адресирана до съда, от 30.12.2019 г. е
поискано изменение на така посочения съдебен акт в частта му относно
разноските, като в полза на същото се присъдят такива на стойност от 960.00 лв.,
съставляващи адвокатски хонорар. Те са били поискани своевременно, по делото са
представени доказателства за това, че разноски в този размер са направени от
дружеството, което е било конституирало и участвало като заинтересована страна, и не е било депозирано възражение от
останалите страни за прекомерност.
Съдът е
разпоредил връчване на преписи от молбата за останалите страни.
Жалбоподателката
В.А. е представила Становище от 14.01.2020 г., в което сочи, че е заявила, че
на дружеството не следва да се присъждат никакви разноски, което действително е
така – налице е такова възражение, записано в протокола от о.с.з. Сочи се, че
представените по делото списъци с разноски не били „приети“ от съда. Също така
списъкът за разноски е представен само в един екземпляр, приложен по делото,
без копие от него да е предоставено на страните, поради което жалбоподателката
и процесуалният й представител не са уведомени за него, с оглед на което не са
могли и да възразят срещу размера на определените разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските.
Дружеството – молител е получило съдебния акт на 12.12.2019 г. и има правото да
подаде касационна жалба против него в 14-дневен срок, който изтича на
27.12.2019 г. – първи работен ден след 26.12.2019 г., на която дата изтича
последният 14-ти ден. Въпреки, че молбата е заведена на 30.12.2019 г., видно от
клеймото на пощенския плик, с който е изпратена, същата е подадена по пощата
27.12.2019 г. – в рамките на законния срок., поради което се явява редовна и
допустима, като подадена от заинтересовано лице при наличието на нормативно
регламентираните предпоставки за това.
Разгледана по
същество, молбата се явява основателна, поради следното:
С Разпореждане
№ 502 от 24.07.2019 г. на АСГ дружеството е конституирано като заинтересована
страна. То е участвало по делото, като е било представлявано в процеса от адв.
Иван-А.Ч.Н. по силата на приложено пълномощно. По делото е приложен и Договор
за правна защита и съдействие от 21.10.2019 г., по силата на който дружеството
и процесуалният му представител се договарят за изплащане на адвокатски хонорар
по делото в размер на 960.00 лв., като съгласно чл. 3 от договора сумата се
изплаща при неговото сключване и този договор служи за разписка за нейното
изплащане. Договорът е подписан от страните по делото, представен по делото и
неоспорен. Страната е представила и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в
който като направени такива във връзка с делото е посочил именно така
договорената и заплатена сума. В проведеното по делото второ и последно о.с.з.
процесуалният представител на заинтересованата страна изрично е поискал
присъждане на разноски. Съдът е присъдил с решението си такива в размер на
300.00 лв.
В протокола от
о.с.з. от 22.10.2019 г. процесуалният представител на жалбоподателката А. е
възразил изобщо против присъждането на разноски в полза на заинтересованата
страна, „дори и да се остави жалбата без уважение“, но не е възразявал срещу
размера на адвокатския хонорар, заплатен от заинтересования работодател на
процесуалния му представител.
По делото са
представени списъци с разноски на жалбоподателката /л.42/, на ответната страна
/л.43/ и на заинтеросаваната страна – „*****“ ЕООД /л.44-45/. Не въз основа на
тези списъци обаче се явява дължимо изплащането и присъждането на разноски,
нито те доказват договарянето и изплащането им. Както вече бе посочено, по
делото е приложено пълномощно /л.19/ с което дружеството упълномощава като свой
процесуален представител адв. Н., както и Договор за правна защита и съдействие
от 21.10.2019 г. /л.45/, с който е договорена процесната сума от 960.00 лв. и в
който е записано, че тя е изплатена при сключването и подписването на същия.
Както пълномощните, така и договорът и списъците с разноски са били представени
преди обявяване на делото за решаване, това е видно от местонахождението им по
делото, те се намират преди протокола от о.с.з. от 22.10.2019 г. и преди приложените
в последствие писмени защити, с оглед на което АСГ приема, че са били налице по
делото, а всяка страна има възможност да се запознае както с цялото дело, така
и с наличните по него документи. На страните е била дадена възможност да
представят писмени защити и дори след обявяване на делото за решаване те са
могли да се запознаят с всички налични книжа. Освен това, така изброените
документи не съставляват доказателства по делото, за да бъдат приемани със
специално протоколно определение като такива.
На основание
чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В случая молителят се явява такава страна, тъй като, в
качеството си на работодател на жалбоподателката В.А., се ползва благоприятно
от оспорения ИАА, тъй като с него е отказано на А. да й бъде призната като
трудова злополука станал с нея инцидент. С процесното Решение е потвърдено
Разпореждането, с което се отказва такова признаване. Не може да се приеме
тезата на жалбоподателката, че разноски на заинтересованата страна не се
дължат. Напротив, такива се дължат, съгласно изричната специална правна норма
от АПК при отхвърляне на жалбата й, какъвто резултат в случая е налице, с оглед
постановеното със Съдебното решение по настоящото дело.
В проведеното
по делото о.с.з. от 22.10.2019 г. процесуалният представител на
жалбоподателката не е оспорил размера на адвокатския хонорар, изплатен от
заинтересованата страна, а неговата недължимост, тъй като дружеството се
явявало само „заинтересована страна“. Законодателят обаче изрично е предвидил,
че при отхвърляне на жалбата тази заинтересована страна има право на разноски,
т.к. тя е била привлечена за участие в процеса въз основа на депозираната жалба
и на основание императивна разпоредба, като лице, за което оспореният ИАА е
благоприятен. За да защити правния си интерес при участието си в
производството, тази страна е наела адвокат, на което има право, като за нея
това са разноски по делото, които следва да й бъдат възстановени от
жалбоподателя при отхвърляне на жалбата. След като е налице отхвърляне на
жалбата, то и разноски се дължат.
Съгласно чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за адвокат по дела по КСО е 350.00 лв, но нито
законодателят, нито друг оправомощен орган е предвидил в нормативен акт, че
това е пределът на хонорара при този тип дела. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Законодателят не е предвидил служебно произнасяне от
страна на съда по този въпрос, а само при наличието на изрично искане от страна
по делото, каквото в случая не е налице.
Искането за намаляване
на подлежащите на репариране разноски по делото се прави независимо от
становището на страната по същество на спора и е евентуално, при положение, че
съдът не възприеме нейната правна теза. Процесуалното действие следва да бъде
извършено до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Пропускането на срока погасява правото
на страната да прави искане за присъждане на разноски или да възрази за
прекомерност на заплатеното възнаграждение. В този смисъл - Определение № 4946 от
17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2017 г., 5-членен с-в и др. В писмената си защита от 29.10.2019 г.
процесуалният представител на жалбоподателката прави вече конкретно оспорване
на размера на заплатения от заинтересованата страна адвокатски хонорар, като
моли той да се присъди до минимума, предвиден в горецитираната Наредба. АСГ
приема, че конкретно искане за намаляване на така договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение е направено за първи от жалбоподателката едва в
писмената защита, депозирана след приключването на устните състезания по време
на последното о.с.з. В нея могат да се излагат доводи по съществото на спора,
но не могат да се правят нови искания, свързани със самата съдебна процедура,
тъй като не е предвидена възможност останалите страни да вземат становища по такива искания, направени на такъв етап от
производството, да се представят доказателства и изобщо да е налице възможност
за развитие на самата процедура.
„Съгласно
Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 3 и
т. 11, след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират
нови доказателства. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява
искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. По действащия ГПК съдът няма
правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за
адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК
е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на
възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Както претенцията
за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното от ответната
страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно след
приключване на устните състезания.“
- Определение
№ 206 от 30.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1557/2019 г., IV г. о., ГК.; Определение № 207 от 25.04.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1360/2016 г., IV г. о., ГК; Определение № 8128 от 26.06.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 3498/2017 г., 5-членен с-в; Определение № 4435 от 10.04.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2504/2017 г., III о. и др.
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК
се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл са разясненията в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.
дело № 6/2013 г., т. 3 на ОСГКТК/. В конкретния случай
реализираната от процесуалния представител на заинтересованото лице защита е предоставена
по правен спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност.
Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са
предмет на обсъждане в
производството,
а правната сложност е породена от преценката на спорните въпроси за
основателността на претенцията.
В тази връзка съдът не намира, че договореният и заплатен
хонорар на тази страна е прекомерен.
Като взе
предвид, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от молителя,
както и че те съставляват договорен и изплатен адвокатски хонорар, чийто размер
не е оспорен от страните по делото до края на устните състезания и са налице
основанията за присъждане на разноски на така посоченото правно основание,
както и че техният размер е на стойността, посочена в молбата – 960.00 лв., за
което своевременно е бил приложен и списък в открито съдебно заседание, АСГ
намира молбата за доказана и основателна, поради което следва да я уважи
изцяло.
По тези
причини и на посочените по-горе фактически и правни основания Административен
съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ съдебно
Решение № 153 от 22.11.2019 г. на Административен съд Габрово, постановено по
адм. д. № 192 от 2019 г. на същия съд, в частта относно присъдените в полза на
„*****“ ЕООД, ЕИК:***** разноски, като ОСЪЖДА В.П.А. *** с ЕГН: **********, да
заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр.
Павликени, ул. „*****“ № 10Б, представлявано от Даринка Гечева Аргирова,
разноски по делото в размер на 960.00 /деветстотин и шейсет/ лв.
Препис от определението
да се връчи на страните, в едно със съобщението и с копие от депозираната
жалба.
Определението
подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване
решението.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/