Р Е Ш Е Н И
Е № 260829
гр. Пловдив, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 7731 по описа за 2019
г., по описа на Районен съд
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 245, ал. 2 и чл. 215,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът Д.Ч.Ч. твърди, че с ответното дружество “ТТ ЛОГИСТИКА“ ЕООД бил в трудово - правни отношения,
като заемал длъжността “*****“ по силата на трудов договор №***** г. Същият бил
с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя. Работодателят му
закупил билет до ***** и на **** г. започнал да изпълнява служебните си
задължения, работа на ***** рег. №***** заедно с друг *****- *** И. Ч.. Сочи,
че местоработата му била в *****, като гаражът се намирал в гр. ***, с
пътувания до **** и **** във фирми, с които ответното дружество има сключени
договори. По трудовия договор заплатата била определена в размера на
минималната 560 лева, както и командировъчни по НСКСЧ като при двойна езда се
заплаща командировка на ден по 21 евро – дневни командировъчни пари. На **** г.,
работодателят му прекратил трудовия договор в периода на изпитване със Заповед
№**** г. Ищецът сочи, че е работил 26
дни без прекъсване, без почивен ден, не по 8 часа на ден, както е в трудовия
договор, а по 9-12 ч.на ден, което е отразено в дигиталната карта. Разходите за
билетите до ***** и обратно били за сметка на работодателя. Като се има
предвид, че пътуването дотам ***** отнема два дни в едната посока, то
камондировъчни се дължат и за дните на
пътувани или общо за 30 дни.
Счита, че
за времето когато полагал труд в чужбина в посочените три страни му се дължи
възнаграждение съответно на минималното в страната, където работил. Това следва
от прякото прилагане на чл.7 пар. 1 от Регл. 492/2011 г. Сочи, че българкото
законодателство е синхронизирано с тези изисквания като чл. 121а от КТ
определя, че работодателят е длъжен да осигури условията за труд най-малко
същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. За
страните, където полагал труд- *****- минималната работна заплата за ден е
23.59 евро, на база 40 часа седмично, или осем часов работен ден или 2.9 евро
на час, във **** минималната ставка за работен час е 9.76 евро и за ****
минималната ставка за час е 8.50 евро. Сочи, че на практика карал изключително
за **** и ****, вътрешни курсове в ***** е нямал. Сочи, че в ***** работил 7
дни, във **** – 9 дни, в **** – 10дни по 10 часа дневно.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца дължимите
трудови възнаграждения в размер на 3766, 23 лева за периода **** г. до **** г. включително
или общо за 26 работни дни, както и обезщетение за командировки за 30 дни в размер на 630 евро равняващи на 1250 лева,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда / 17.05.2019г./ до окончателното им
изплащане. ( посочената сума от 3766, 23 лв. е претендираната от ищеца
съобразно уточняваща молба от 12.06.2019г.- л. 27 ).
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Действително, с ищеца бил сключен Трудов договор № ****г., като
трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № ****г. на основание
чл.71, ал. 1 КТ. Сочи се, че фирма „ТТ Логистика“ООД се занимава с извършване
на *************, като не извършва **** от и до ****. Преминава се само транзитно
през ****.
Сочи, че ищецът започнал
работа от ****г. и работил до 06.04.2019г. включително. Още на първия курс се
изяснило, че не е професионалист. Ищецът и другият *****, с който работили като
тандем- неговият *** И. Ч., забравили да заредят гориво (минавайки покрай 3 бензиностанции)
и на другия ден се отклонили от маршрута, за да заредят. Имали трудности при
зареждането на бензиностанциите, трудности и при управлението на ***** - не
знаели как да ползват моторна спирачка, круиз-контрол, паркиране на заден ход, GPS и др.
Сочи се, че на *************
тръгнал на път и ги настанили на хотел, за сметка на работодателя и на другия
ден очаквали да летят за *****. На другия ден обаче, се оказало, че са
напуснали хотела, без да се обадят. Счита, че не им се дължат командировъчни за
път до ***** и в този случай, тъй като те изобщо не са имали намерение да се
връщат в страната, а да продължат да работят в *****. Оспорва се твърдението,
че са работили 26 дни без почивен ден. По закон всеки ***** може да работи 6
последователни дни и после да почива 45 часа. Или минимум 24 часа. Всяка
седмица имали почивка, която може да бъде удостоверена с извадки от тахографа и
GPS- Frotcom, с които ответното дружество има
договор. Нито един от тях не е превишил максимума за часове за седмица, което
също се удостоверява с извадки от тахографа. Сочи, че заплатата на ответника е
изцяло заплатена.
Релевира се изрично
възражение за прихващане на начислената от ответното дружество сума в размер на
866 евро или левовата равностойност – 1 693.75 лв. за причинени от работника
имуществени вреди на дружеството, с общо претендираната от ищеца сума по двете
искови претенции- за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни (
възражението за прихващане е прието за съвместно разглеждане с протоколно
определение от 13.10.2019г.- л. 113 ).
Поради изложеното,
моли се съдът да отхвърли исковите претенции. Претендират се сторените в хода
на производството разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателствени материали се изяснява, че ищецът е
полагал труд при ответното дружество по силата на Трудов договор № *****г. / л.
6-8/. Съобразно цитирания договор, ищецът е заемал длъжност „*****”, като
договореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер от 560 лв. и е
постъпил на работа на ****г. Между страните е бил договорен и шестмесечен изпитателен
срок, установен в полза на работодателя, считано от ****г. При сключване на
трудовия договор, ищецът е преминал инструктаж за задълженията си за спазване
на труд и почивка / л. 49- 50/. Трудовото правоотношение между страните е
прекратено в рамките на установения изпитателен срок, по силата на Заповед № ****г.,
издадена от **** на ответното дружество /л. 10/.
От Заповед № ****г. /л. 58/, Заповед № ****г. / л.
61/ и Заповед № ****г. / л. 64/ се
изяснява, че ищецът е бил командирован, за да извърши автомобилни превози по
направления от ***** до **** и от **** до *****.
С констативен протокол за установяване на нарушение
от ****г. / л. 41- 42/, работодателят е установил неизпълнение на трудовите
задължения от страна на ищеца ( и другия *****, с когото формират тандем ) по
общо седем точки ( отклонения от зададен маршрут, престой на **** на
неохраняема локация, нанесени материални увреди по управлявания от ищца ****).
В заключителната част от посочения протокол са отразени глоби, които следва да
се наложат на виновните водачи, като общият им размер е 3387, 50 лв. ( или по
1693, 50 лв., еквивалентни на 866 евро ). Посоченият протокол е неподписан от
ищеца.
Със Заповед № 1 от ****г. / л. 43/, ****т на
ответното дружество е ангажирал имуществената отговорност на ищеца за сумата от
866 евро или 1693, 50 лв. Посочената заповед не е връчвана на ищеца.
От показанията на св. И. Ч., син на ищеца / л. 126
гръб- л. 127/ се изяснява, че при приемане на товарния автомобил не е забелязал
да е имало ударени елементи. Сочи, че не е съставян приемо- предавателен
протокол при първоначалното предаване на автомобила от ответното дружество на *****ите.
Изтъква, че при управлението на товарния автомобил не са настъпвали инциденти.
На самата врата на *****а е имало драскотина, но увредата не е била сериозна.
Свидетелят не си спомня как се е получила и кога. Сочи, че е била забелязана
едва при предаване на товарния автомобил на дружеството.Изтъква, че с ответника
са се отклонили от маршрута, за да посетят роднини, но това е било със
съгласието на работодателя. Имало е отклонения и от маршрутите в ****, но това
е било във връзка с извършвани ремонти по пътната настилка и нужда да се
заобиколят участъците в ремонт. Свидетелят изтъква, че с ищеца са реализирали
закъснение и с разтоварването на стока, но това е било заради повреда по
автомобила- скъсан брезент, който е следвало да бъде залепен в сервиз в *****.
Съдът кредитира изложеното от свидетеля в частта, в
която описва състоянието на товарния автомобил и констатираните увреди по него.
В частта, досежно реализираните отклонения от зададените маршрути и причините
за това, съдът не кредитира показанията на свидетеля, доколкото те противоречат
на приетото по делото заклчение по назначената СТЕ.
От приетата по делото СТЕ / л. 165- 176/ се изяснява, че управлявайки ***** рег.
№ **** ищецът е реализирал множество закъснения и ненужни удължавания на
маршрута, така както са описани на л. 8- 12 от заключението / л. 172- 176 от
делото/. Изяснява се и че пътувайки в посока към ****, на ****г., ищецът се
отклонява от маршрута ( така, както е посочено в схемата на л. 173 от делото)
като оставя ****, ********, на неохраняема локация.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото
лице, като счита същото за пълно, обективно и обосновано. В тази връзка, следва
да бъдат отхвърлени твърденията на ищцовата страна, че отклоненията са
минимални, съгласувани с работодателя и
осъществени поради ремонтни дейности. Вещото лице работи с координати,
извлечени от GPS система, чиято точност и прецизност съдът не поставя
под съмнение. Противно не само на правната, но и житейска логика е
работодателят, който се стреми да минимизира и оптимизора своите разходи, да
нареди на ищеца- работник да ползва по- дълги маршрути, които са и платени. По
идентични съображения не следва да бъде споделено и твърдението на св. Ч., че
отклонението в посока към **** за посещение на роднини е било разрешено от
работодателя.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ
/ л. 178- 180/ се изяснява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на
ищеца за периода на действие на трудовия договор ( ****г.- ****г.) е в размер
от 504, 00 лв., а нетното е в размер от 391, 10 лв. Посочено е, че дължимото на
ищеца трудово възнаграждение по договора е изплатено по банков път, като на
30.04.2019г. е преведена сума в размер от 282, 46 лв., а на 24.06.2019г. сума в
размер от 108. 64 лв. Вещото лице е посочил, че размерът на командировъчните
пари, определен съобразно заповедите за командировка е по 21 евро на ден при
„двойна езда” за целия период на командировката от 25 дни или общо са дължими 1026,
81 лв. Посочено е, че ако се ползват ставките за минимално почасово заплащане
за отделните държави, през които е преминал ищецът, то командировъчните са в
размер от 1252, 57 лв.
От приетото по делото заключение по допълнително
изготвената ССчЕ / л. 189- 190/ се изяснява, че размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца за 26 работни дни ще възлиза на 3021, 99 лв., ако бъде
прилагана почасова ставка за заплащане на труд, съобразно установените размери
във всяка една от държавите, през които ищецът преминава.
Съдът счита, че и двете заключения на вещото лице са
обективни, обосновани и пълни. Кое от тях ще бъде ценено обаче, е правен
въпрос, който ще бъде коментиран по- долу.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
По иска с
правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 245, ал. 2 КТ :
Трудовото правоотношение е по дефиниция възмездно,
като за инвестираните от работника/ служителя усилия се дължи съответно,
договорено между страните трудово възнаграждение. Предвид това, за да възникне
в патримониума на ищеца вземане за трудово възнаграждение срещу ответнтоо
дружество, то следва да се установи, че по надлежен ред е възникнало валидно
трудово правоотношение между страните и че работникът е престирал работна сила
през претендирания период. В рамките на настоящото производство несъмнено се
установи, че ишецът е заемал длъжност „*****” при ответника, както и че през
времетраенето на трудовия договор /****г. – ****г./ е изпълнявал активно
трудовите си задължения.
Спорният въпрос е начинът, по който следва да се
формира дължимият на ищеца размер на трудовото възнаграждение- дали следва да
се прилага договореното по силата на трудовия договор или следва да се приложи
методика, при която трудовото възнаграждение се формира по ставка за
съответната страна от ЕС, през която ишецът е преминал с управляваното от него
МПС. Настоящият съдебен състав счита, че меродавен е размерът на трудовото
възнаграждение, така както е договорено в сключения между страните трудов
договор. В случая, съобразно чл. 1 от трудовия договор, основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца е 560 лв. ( същият няма трудов стаж съобразно
отразеното в трудовия договор ). Предвид това, за отработените от ищеца дни в
периода на действие на договора / ****г.-****г./, ще му се дължи брутно трудово
възнаграждение в размер от 504 лв. и нетно такова в размер от 391, 10 лв.
Съобразно първото заключение на вещото лице по изготвената ССчЕ / л. 180/,
дължимите за ищеца осигуровки са внесени, като нетният размер на трудовото
възнаграждение му е изцяло заплатен по банкова сметка- ***** е преведена сума в
размер от 282, 46 лв., а на *****г. сума в размер от 108. 64 лв. Предвид това,
то задължението на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение е
изпълнено надлежно и в цялост.
Не може да бъде възприета тезата на ищеца, че
трудовото възнаграждение следва да се определя не съобразно договореното в
трудовия договор, а съобразно методика, при която трудовото възнаграждение се
формира по ставка за съответната страна от ЕС, през която ишецът е преминал с
управляваното от него МПС. Процесният трудов договор между страните е сключен в
*****, като ищецът единствено е командирован в страна от ЕС ( видно от
представените по делото заповеди за командироване – л. 58, 61 и 64). В случая е
неприложим цитираният от ищца Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент
и на съвета. Прочитът на съдържанието на регламента налага разбирането, че
същият е приет с цел да елиминира дискриминация спрямо работниците от различни
държави в ЕС, когато търсят и кандидатстват, за да бъдат наети на работа ( в
тази връзка чл. 1, т. 1 от регламента ). Тоест, регламентът цели да постави
еднаква база на третиране за всички лица, граждани от ЕС и да се елиминира
фаворизация на едни граждани спрямо други при наемането им ( като пример може
да се посочи следното- регламентът установява забрана при наемане на работници
в *****, да се ползват с приоритет български граждани пред други граждани на
ЕС). Това касае тяхното наемане, но регламентът в нито един свой текст, не
установява задължение при командироване на работник от една държава- членка на
ЕС в друга, да получава трудово възнаграждение, равно на това за съответната
длъжност в държавата, в която е командирован. Както вече бе изтъктано,
трудовият договор между страните е сключен в Р. България. Предвид това,
заплащането на трудовото възнаграждение следва да бъде съобразно договореното
между страните в договора, като за дните командировка в чужбина, на ищеца ще му
се дължат командировъчни, но не и трудово възнаграждение, различно от
установеното между страните.
В своята искова молба, като аргумент в насока
основателността на своята претенция за заплащане по- висок размер на трудовото
възнаграждение от договорения, ищецът се позовава и на нормата на чл. 121а КТ.
Същата обаче, не намира приложение в процесния случай, доколкото командироването
на ищеца не попада, в която и да било от хипотезите на чл. 121а, ал. 1 КТ. В
конкретения случай, командироването на ищеца не е по силата на споразумение с
работодател в друга държва – членка на ЕС или в предприятие от същата група
предприятия, нито страна- членка на ЕС командирова работник в ******.
Предвид изложеното искът, с който се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер
от 3766, 23 лв., дължимо за периода ****г.- ****г. вкл., следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По иска с
правно основание чл. 215, ал. 1 КТ:
Съобразно нормата на чл. 215, ал. 1 КТ, при
командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съдът счита, че размерът
на командировъчните пари, които следва да бъдат изплатени на ищеца се определя
съобразно Приложение № 3 към чл. 31 Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина. Предвид това, за ***** при „двойна езда” (каквато е
налице в случая, доколкото в тандем работят ищецът и св. И. Ч.), то се дължат
21 евро командировъчни пари на ден, включително и квартирни. Настоящият съдебен
състав счита, че с приемането на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, мълчаливо е отменена Наредба за служебните
командировки на *****ите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници. Предвид това, то не следва да се прилага и нормата
на чл. 8 от последно цитираната Наредба, съобразно която командировъчните се
определят в щатски долари. Впрочем, не следва да се прилага и вариант на
изчисление, при който командировъчните се определят по ставка, съобразно
заплащането на труда в страната- членка на ЕС, през която ищецът е преминал,
управлявайки товарното МПС. Както вече бе коментирано, ищецът е командирован от
***** и извършва работа в полза на своя пряк работодател, поради което
приложение следва да намери приложение Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина.
Предвид гореизложените съображения и съобразно
заключението на вещото лице по първия изготвен варинт ( л. 180), то за 25 дни командировка,
на ищеца са му дължими 1026, 81 лв. Именно до тази стойност и следва да бъде
уважен предявеният иск за заплащане на командировъчни средства. Следва да се
посочи, че от представените по делото билети ( л. 71) и платежно нареждане ( л.
70) се изяснява, че ищецът е закупил билет от гр. **** до гр. **** и оттам се е
придвижил с автобус до ****. Сумата, която е заплатил за двата билета му е
изцяло възстановена от ответното дружество, поради което то не дължи
допълнителна сума за пътни разходи.
Съдът не счита за основателно искането на ищеца за
изплащане на 30 дни командировъчни, които оценява на сума в размер от 1250 лв.
Трудовото правоотношение между страните е просъществувало 26 дни, поради което
е напълно неоснователно да се претендират командировъчни пари за период, по-
дълъг от действието на трудовия договор.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 215,
ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата от 1026, 81 лв. и отхвърлен за
разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 1250 лв.
По
възражението за прихващане:
С оглед частичното уважаване на една от претенциите на
ищеца, то възниква вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на възражението
на ответника за компенсация със сумата от 866 евро ( 1693, 75 лв.),
представляваща ограничена имуществена отговорност на работника за причинени на
работодателя вреди, изразяващи се в допълнителни разходи за дружеството,
неизпълнение нареждания на **** и пропуснат курс и неопазване имуществото на
дружеството, за което е издадена Заповед № **** ****г. на **** на ответното
дружество.
Съдът счита, че възражението за компенсация е
неоснователно по следните съображения: на първо място, Заповед № **** ****г. на
**** на ответното дружество, с която се ангажира имуществената отговорност на
работника не е връчена на същия. Допълнително, от приетия по делото Протокол за
установяване на нарушения от ****г. / л. 41- 42/ се изясява, че сумата от 866
евро не е формирана като действително претърпени от работодателя вреди, а като
глоби, които той налага на ищеца за неточно изпълнение на трудови задължения. Кодексът
на труда не разписва възможност работодателят да налага наказание „глоба” при
нарушаване на трудовата дисцилина. Още повече, че в конкретния случай,
правоотношението с ищеца е прекратено в рамките на изпитателния срок
едностранно от работодателя, а не поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Не следва и тези т.нар. „глоби” да бъдат впоследствие основание за
ангажиране на имуществената отговорност на работника. Предвид това, за да
отговаря работникът имуществено пред работодателя, съобразно нормата на чл. 203 КТ, то следва да се установи причинена конкретна вреда и нейният размер. В
рамките на настоящото производство, от показанията на св. И. Ч. се установи, че
по товарен автомобил рег. № **** е налице увреда- одраскване по *****. Установи
се и че същата е получена докато ищецът и свидетелят са ******** ( доколкото
при предаването на автомобила на водачите, такава увреда не е съществувала).
Ответникът обаче, не ангажира каквито и да било доказателства в насока реалната
стойност на причинената увреда. Както бе посочено и по- горе, ответното
дружество претендира като имуществена отговорност не реално претърпените вреди,
а размерът на „глоби”, които е наложило на ищеца. Предвид това, възражението за
компенсация следва да бъде отхвърлено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски за ищеца съобразно уважената
част от исковете. Съобразно представения списък на разноските, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторени разноски в размер
от 204, 54 лв.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, се поражда право на разноски и за ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете. Съобразно представения списък на разноските, то
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторени разноски в размер
от 795, 30 лв.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата- бюджет на
съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив сума в размер от 92, 94 лв.- държавна
такса и разноски, съобразно уважената искова претенция.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТТ Логистика“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д.Ч.Ч.,
ЕГН **********, на основание чл. 215, ал. 1 КТ сума в размер от 1026, 81 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за командироване в чужбина за двадесет и пет
дни в периода ****г.- ****г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.05.2019г./ до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ за разликата от 1026, 81 лв. до
пълния претендиран размер от 1250 лв. и
иска с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 245, ал. 2 КТ, с който се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 3766,
23 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода ****г.- ****г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ приетото за разглеждане възражение на „ТТ Логистика“
ЕООД, ЕИК *********, за компенсация
между предявените от ищеца вземания, със сумата от 866 евро ( 1693, 75 лв.),
представляваща ограничена имуществена отговорност на работника за причинени на
работодателя вреди, изразяващи се в допълнителни разходи за дружеството,
неизпълнение нареждания на **** и пропуснат курс и неопазване имуществото на
дружеството, за което е издадена Заповед № **** ****г. на **** на ответното
дружество.
ОСЪЖДА „ТТ Логистика“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д.Ч.Ч.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 204, 54 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА Д.Ч.Ч., ЕГН ********** да заплати на „ТТ Логистика“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сума в размер от 795, 30 лв., представляваща сторени разноски в
рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА „ТТ Логистика“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза
на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сума в размер от 92, 94 лв., дължима държавна такса и
разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ