Разпореждане по дело №225/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Х. С. И., с [ЕГН], от [населено място], община Дулово, област Силистра, [улица], срещу Решение № 1040-18-27/13.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 182-00-529-3/14.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.

При издаването на оспорения акт, органът е преценил фактите, касаещи последния период на заетост, както и непрекъснатата продължителност на тази заетост в другата държава - членка / за повече от 5 години/, и въз основа на тези факти е обосновал извода си, че държавата по пребиваване съвпада с държавата по последна заетост, поради което Република България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване и осигурителния й институт не е компетентен да извършва преценка на правото на обезщетение за безработица на лицето по българското законодателство. Счита, че компетентна е съответната институция на Федерална република Германия, която следва да отпусне и изплаща полагащото се парично обезщетение за безработица на жалбоподателя по силата на общото правило на чл. 11, §3, б. „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че преценката и определянето на пребиваването следва да са извърши съобразно критериите изложени в чл.11, § 2 от Регламент /ЕО/ 987/2009, като органът не е преценил, че центърът на жизнените му интереси е в Република България, предвид ежегодните му завръщания по време на платения му годишен отпуск, трайното пребиваване на семейството му и ежемесечното полагане на грижа посредством престиране на средства за издръжка на членовете на семейството му. Твърди, че извън вниманието на органа са останали и фактите, касаещи имотното му състояние и финансовите ангажименти към българска банкова институция.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на ответния орган за ново произнасяне по жалбата му срещу Разпореждане № 182-00-529-3/14.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Представя писмени доказателства и моли да бъде допуснат разпита на двама свидетели, без да са посочени имената им и обстоятелствата, които ще се установява с техните показания.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс , във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице, адресат на този акт, който има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, пред компетентния съд. Съдът приема, че в изпълнение нормата на чл.117, ал.3 от КСО, процесното разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Силистра, който съответно с решение го е потвърдил. Въз основа на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на административния орган следва да се укаже, че е необходимо да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

Жалбоподателят носи тежестта да докаже собствените си твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни последици. В тази връзка следва да му се укаже, че е необходимо да представи доказателства, че центърът на интересите му, съгласно разпоредбата на чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2009, се намира в РБългария. Искането за разпит на свидетели е нередовно предявено – не са посочени както имената им, така и конкретните факти, които ще се установяват с показанията им, поради което съдът ще се произнесе по основателността на това искане след уточняването му от страна на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1 и чл. 163 АПК, СсАС

Р А З П О Р Е Д И :

НАСРОЧВА съдебно заседание за 08. 10. 2025 г. от 15. 00 часа, за която дата да се призоват страните:

Жалбоподател: Х. С. И., с [ЕГН], от [населено място], община Дулово, област Силистра, [улица];

Ответник по жалбата: Директор на ТП на НОИ – Силистра.

Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138, във вр. с чл. 137 от АПК, като указва на ответният административен орган, че има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.