Р Е Ш Е Н И Е
№431 26.03.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, ХІI
състав
На единадесети март
година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: .K. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Бушандрова
НАХД № 5198 по
описа за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Е.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Наказателно постановление № 19-0769-005369/30.10.2019 г, издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна
полиция” Бургас, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г, с което за нарушение на чл.
103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба”,
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 2 месеца.
С жалбата се изразява несъгласие
с констатациите, съдържащи се в горепосоченото НП и с приетите въз основа на
тях правни изводи, както и с наложенaта санкция. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства,
намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и
депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок.
В съдебно заседание, жалбоподателят
се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа
жалбата. Сочи доказателства. Правят искане за разноски.
За ответника по жалбата – Сектор
ПП-КАТ при ОД на МВР гр. Бургас, не се явява представител. Не изразяват
становище. Не сочат доказателства. Не правят искaнe за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 13.10.2019 г. около 23:35 часа в гр. Бургас, по
ул. „Спортна”, в
посока бул. „Тодор Александров”, жалбоподателката управлявала лек автомобил „Фиат Браво”, с per № А****НМ, като до
стадион „Черноморец”,
униформен служител на ПП ОДМВР Бургас подал „стоп сигнал”, ясно и
навреме със стоп – палка, образец С-8, като жалбоподателката не спряла
на посоченото от представителя
на службата за контрол място.
По повод констатираното нарушение
бил съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и от формална
страна е в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Същият бил предявен
на жалбоподателката и същата го подписала, без възражения.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното
постановление, с което за за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
“глоба”, в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 2
месеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
При разглеждане на делото по
същество, съдът прие следното:
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП
гласи: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания”. Същата няма отделни алинеи, регламентиращи
различни нарушения. Посочването на частта от разпоредбата, нарушена от
жалбоподателя води до прецизиране на описаното нарушение, но в случая не е
задължително за АНО. В този смисъл обстоятелството, че това не е направено в
АУАН и НП, не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя до
степен, даваща основание за отмяна на НП, без да се разглежда спора по
същество.
За да бъде наложено
законосъобразно административно наказание, то нарушението следва да бъде
доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства.
В конкретния случай се установява
по категоричен начин от събраните по делото доказателства, че на посочените в
НП и АУАН дата и място, жалбоподателката е управлявала горепосочения автомобил.
Същата действително не е реагирала на подадения знак от контролен орган –
полицейски служител от Сектор „Пътна полиция“, но не е отказала да изпълни това
разпореждане, а просто не е забелязала подадения знак. Това твърдение се
потвърждава от показанията на св. Н., който заявява, че е пътувал в автомобила
на жалбоподателката и в момента, в който са видели униформени полицаи, са
спрели, изчаквайки евентуален знак от тях. Такъв не е последвал и са потеглили,
като не са забелязали палка или стоп-сигнал, още повече, че е било тъмно. Показанията
на свидетеля се потвърждават отчасти от показанията на актосъставителя, който също
заявява, че автомобилът е спрял преди подаването на сигнала, а после е
потеглил, без да се съобрази с подадения стоп сигнал. Съдът намира, че
показанията на двамата свидетели са непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и
следва да бъдат кредитирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 и
чл. 7 от ЗАНН, административно наказателната отговорност на дееца може да бъде
ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че жалбоподателката не е действала виновно, което
се потвърждава от показанията на св. Н. и актосъставителя, както и от
обстоятелството, че времето на извършената проверка е в тъмната част на
денонощието, а именно 23.35 часа през нощта, като поради слабата осветеност на
уличното платно е напълно възможно, водачът да не е бил в състояние да
възприеме подадения сигнал. Жалбоподателката е имала добросъвестно поведение,
което се потвърждава и от факта, че при извършената проверка, не е установено
нито едно нарушение.
Дори да се приеме, че е налице
виновност при извършване на горепосоченото нарушение, от страна на
жалбоподателката, настоящият състав намира, че с оглед липсата на нарушения при
извършената проверка, АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК в
чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
„маловажни случаи“ на административни нарушения, наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма, следва да се съобразят същността и целите на
административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение
на НК и НПК.
Когато деянието представлява
„маловажен“ случай на административно нарушение, то следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Прилагайки
тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно
наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна
самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона
ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН,
да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици.
Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, както е в настоящия случай.
С оглед обстоятелството, че НП е
отменено, на основание чл. 28 ЗАНН, т.е. налице е нарушение, но същото е
маловажно, Съдът намира, че не следва да осъди АНО да заплати направените от
жалбоподателя разноски.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-005369/30.10.2019 г, издадено от
началник група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция” Бургас, упълномощен с 81213-515/14.05.2018
г. против Е.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 2 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.И.Н., ЕГН: **********, ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция”
Бургас, да заплати направените от нея разноски.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на
касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.