№ 17
гр. Балчик, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20213210200127 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба от М. Й. АНГ. с
ЕГН********** от с.О.,срещу Наказателно Постановление №21-3394-000076
от 27.04.2021г.на Началника на РУ на МВР-Албена,с правно основание в
разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание.Твърди,че е управлявал л.а. БМВ ,бил с поставен колан,но при
потеглянето ,автомобила занесъл т.к.настилката била от пясък и
чакъл.Твърди,че гумите били износени, а съединителя не работел добре.Не
бил форсирал двигател и не е поднасял автомобила наляво или
надясно.Според него полицаите нямали видимост към него ,т.к. били на
500м.,а в района имало дървета.Твърдението че го видели по светлините не
било вярно,т.к.единият му фар тогава не работел.Посочва че е нямал налагани
наказания по ЗДвП,само за липса на пожарогасител.
Представлява се от процесуален представител-адв.С.К. от АК-Д.. От
името на своя доверител,процесуалният представител заявява,че поддържа
жалбата.Пледира наказателното постановление да бъде отменено,като
незаконосъобразно.Прави доказателствени искания.
Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява в
1
с.з.Представя писмено становище,в което моли съда да потвърди
наказателното постановление,като законосъобразно.
По делото,като свидетел е разпитан М. ТР. К.-актосъставител.
Като свидетели са разпитани М.М. -свидетел при констатиране на
нарушението и съставяне на АУАН и св.Р.Й..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие
за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На 28.03.2021год.,21,37часа,А. управлявал лек автомобил марка „БМВ ” с
рег.№ТХ...АТ,в с.Оброчище,общ.Балчик ,като се движел по ул.“Ален мак“ на
кръстовището с път №II-71 в посока към КК“Албена“.
Михайлов движел автомобила в посока наляво -надясно ,с форсиран
двигател ,като зад автомобила се вдигало прах.
Тези действия на А. били възприети от св.К. и М.-служители на РУ на
МВР-Албена,които се намирали на установъчен пункт до отбивка на
стадионите в с.Оброчище.Същите възприели движението на автомобила
,посредством светлините му които променяли посоката наляво и
надясно,възприели пушека който излизал зад автомобила и чули шума от
форсирането на двигателя.Това дало основание на св.К. ,след като автомобила
приближил към тях да го спре и извърши проверка.
Била извършена такава за употреба на алкохол,която не установила
употреба на алкохол у водача ,както и че А. управлява МПС с изтекъл срок
на валидност на АУАН сер.GA№2344458.
Св.К. приел,че действията на А. по управление на автомобила покриват
състава на нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП, а именно че използва път за
обществено ползване за други цели,освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари ,за което съставил АУАН сер. GA,
№306058 от 28.03.2021год.в присъствието на жалбоподателя.
АУАН е връчен надлежно на жалбоподателя,като в графата за
възражения не са направени такива.
В рамките на срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени
възражения по него пред наказващият орган.
Въз основа на образуваната административна преписка и съставеният
АУАН,Началника на РУ на МВР-Албена ,издал процесното наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства и писмените такива.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и
правилността му,съдът прави следните правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата :
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.04.2021г.
Жалбата е получена в РУ на МВР-Албена с вх.№339400-
767/10.05.2021г.Спазен е предвидения в закона седемдневен срок от
връчването на наказателното постановление.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата е процесуално допустима и
е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника
на РУ на МВР-Албена,упълномощен с това правомощие по силата на
Заповед№8121з-515 от 14.05.2018год.на Министъра на вътрешните
работи,служебно известна на съда.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
При анализа на събраните по делото,гласни и писмени
доказателства,съдът,съобрази следното:
В жалбата си ,а и от обясненията му в с.з., А.,твърди,че не е извършвал
маневри по форсиране на двигател,приплъзване на задни колела и поднасяне
наляво и надясно автомобила.
Тези твърдения по категоричен и обоснован начин се опровергават от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. , и в частност
от показанията на св.М..В своите показания,свидетелите категорично
заявиха,че са чули свирене на гуми ,форсиране на двигател и са възприели
движението на светлините на автомобила наляво надясно.
От показанията на разпитаните свидетел К. и М.,които съдът приема за
достоверни и последователни, а и са възприели пряко от тях като събитие,се
установява,че жалбоподателя А. на описаната дата и час и място е допуснал
административното нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Съдът ,не приема показанията на св.Й. ,т.к. очевидно са дадени с цел да
отклонят фактите,в посока на оневиняване на водача, който е негов роднина -
втори братовчед.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите
единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и
маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези
пътища и на обособените за съответната цел места.
3
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.
В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху
системите за управление на автомобила, за да се постигне описания в АУАН
и НП ефект при движение на лекия автомобил, който безспорно се установи
от доказателствената съвкупност на делото, коментирана по –горе.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, дори за лица,
които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите
на автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя
на автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или при
извършване на други действия, като например завъртане на волана, поотделно
или в тяхното съчетание, се наблюдава именно посочения ефект, при който се
демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС и други
ефекти, известни като "форсиране", "преплъзване на задни гуми", "поднасяне
на автомобила наляво надясно", като без съмнение този ефект специално се
цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление на
автомобила, и е без значение начина, по който е постигнат от водача.
Възраженията в обратна насока, в това число свързани с техническата
невъзможност на автомобила,предвид проблем в съединител,износени гуми и
др. или субективната невъзможност на водача му да осъществят описания при
управлението на лекия автомобил ефект, са неоснователни.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, изразяващо се във форсиране на
двигателя, преплъзване на задните задвижващи колела и занасяне на
автомобила в различни посоки,форсиране на двигателя и др. в никакъв случай
не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това -
за превоз на хора и товари.
Всяко едно последващо неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици.
Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не
само живота и здравето на водача на процесния автомобил, но и на останалите
участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.Още повече това е меродавно когато пътя е настлан не
с асфалтова настилка, а с чакъл и пясък,както очевидно е било на мястото на
нарушението,което прави извършване на посочените в АУАН и НП маневри
още по-опасни и при такава настилка всеки водач следва да бъде с особено
внимание.По делото не се доказа тези маневри да са били извършване с цел
4
привеждане движението на автомобила в изправност ,дължащо се на
непредвидено обстоятелство-закъсване, изпадане в дупка,канавка или
др.които да са предизвикали такъв вид движение,каквото сочат данните по
делото
Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1,предл.3 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари.
В случая санкцията на нарушителя правилно е наложена на основание чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП в посочения в нормата размер на наказанията.
В конкретния казус е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В тази
връзка следва да се вземат предвид зачестилите нарушения от този вид, които
създават особено голяма опасност за всички участници в движението, тъй
като са абсолютна предпоставка за настъпване на пътнотранспортни
произшествия. Именно, от високата степен на обществена опасност на тези
деяния е продиктуван и големият размер на предвиденото в санкционната
норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "Глоба" от 3 000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок
от 12 месеца, като за съда не съществува възможност да ревизира размера на
тези наказания.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление в тази част следва да
бъде потвърдено.
Същото е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, поради което сочените от жалбоподателя основания
за отмяната му не са налице.
По отношение на второто нарушение съдът счита НП за неправилно и
незаконосъобразно в тази му част,поради следното:
Така разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП предвижда хипотеза, при
която водачът при управлението на МПС може да носи издаден му АУАН
вместо иззетия за констатираното с такъв АУАН нарушение контролен талон.
Тази възможност за заместване на необходимия документ е ограничена до
един месец от издаване на Акта, като в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП се предвижда,
че впоследствие контролният талон се замества от издаденото НП за срок до
един месец след влизането му в сила.
Няма правна уредба в ЗДвП обаче на случаите, в които след изтичане на
един месец от издаване на АУАН, не е издадено и връчено НП. В закона
5
липсва и забрана за управление на МПС в този период, като не е предвидена и
възможност за налагане на принудителна административна мярка.
Съотнасянето на разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8, включително от ЗДвП
налага извода, че със същите пряко не е въведено задължение при отнет талон
към СУМПС, водачите да носят издадения им АУАН, респ. НП - в
регламентираните в правната норма срокове. Последното следва не пряко от
нормите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8, включително от ЗДвП, а от разпоредбата на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите при управление да носят
контролния талон към СУМПС.
В този смисъл посочването като нарушена единствено на нормата на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на
едно нарушение. Съществува единствено принципната възможност да се
търси отговорността на жалбоподателя по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП (неносене и непредставяне
на контролния талон към СУМПС), но такова фактическо и правно обвинение
не е отразено в АУАН и в НП.
В случая по отношение на жалбоподателя е било издадено НП №21-3394-
000040/25.03.2021г. ,но по делото не се съдържат доказателства последното
да е било връчена на А..
На следващо място е било допуснато нарушение при описанието на
деянието, което се вменява във вина на жалбоподателя. Твърди се, че
жалбоподателят е носил АУАН с "изтекъл срок", а съгласно чл. 157, ал. 6,
изр. 2-ро от ЗДвП актът за нарушението заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му. Без да са описани нито началната дата, от която
е започнал да тече срокът, нито крайната му дата, а и самата му
продължителност, то посочването "изтекъл срок" не представлява твърдение
за факт, а директен правен извод. И тук изначално е препятстван съдебният
контрол, тъй като не са описани фактите, които да трябва да се установяват в
процеса. Вместо това жалбоподателят е поставен в положение да се защитава
срещу готов правен извод. Посочен е номер на акта ,но не и отбелязване през
коя година е издаден той. И тук не се касае единствено за доказателствена
непълнота, а за изначална липса на надлежно повдигнато и предявено
административно обвинение, поради което порокът при описанието на
нарушението не би могъл да се санира от събраните доказателства. Неясният
предмет на доказване е осуетил възможността за съдебен контрол, а липсата
на надлежно описание на нарушението недопустимо е ограничила правото на
защита на жалбоподателя.
Поради горните обстоятелства съдът счита, че е било допуснато
нарушение на процесуалните правила, което е основание НП да бъде
отменено в тази му част.
При този ход на делото,съдът приема,че разноските по делото ,следва да
6
останат така както са направени от страна на жалбоподателя .
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №21-3394-000076 от
27.04.2021г.на Началника на РУ на МВР-Албена ,В ЧАСТТА с което на М. Й.
АНГ. с ЕГН********** от с.О.,за административно нарушение на чл.104Б т.2
от ЗДвП, на основание чл.175А ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000,00лв(три хиляди лева)
и „Лишаване от право на управление на МПС”,за срок от 12/дванадесет/
месеца,като законосъобразно!
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №21-3394-000076 от
27.04.2021г.на Началника на РУ на МВР-Албена в останалата му част!
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7