Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 07.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 3278 по описа на ДРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба, вх. рег. №18184/12.09.2019г., подадена от П.Г.П. с ЕГН ********** и Д.Г.С. с ЕГН **********
*** и двете чрез адвокат Н.В. ***, с която против „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец”” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С.,
представлявано от *** М.П.И. и В. К.– М., са предявени кумулативно
субективно съединени искове по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ /сега чл. 432, ал.1 от КЗ/ вр. чл. 45 от ЗЗД ответното
дружество да заплати на всяка от ищците сума от по 5 000 лева /пет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на М.Х.Д., починала вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на ****** година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
*** год. до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото
разноски.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства и твърдения:
П.Г.П. и Д.Г.С. са внучки на М.Х.Д., която на ****.
при ПТП в с. С. е била блъсната като пешеходец от л.а. „****” **** с ДК №*****,
управляван от Е.А.М.. Автомобилът, който е управлявал виновният за ПТП водач е
със застраховка гражданска отговорност в Застрахователно акционерно дружество
„Армеец” АД. Полицата е с №******** и е със срок на валидност от ******г. до *****г.
След ПТП е съобщено на органите на полицията в гр. Д. и по случая е образувано
Досъдебно производство №***/***год. по описа на П-ро РУ МВР ***. След
приключването му досъдебното производство е изпратено в Окръжна прокуратура Д.
с мнение за предаване на съд на виновния водач. След постъпване на ДП в
прокуратурата, същото е изпратено в ДОС за предаване на съд на виновния водач.
В ДОС е образувано НОХД №***/****г., по което водачът е бил признат за виновен
в това, че на ***г. по ул. „***” в с. С., при управление на МПС т.а. „****” с
ДК №***, нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл.20, ал. 1 и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Д.
При цитираното по-горе ПТП е била причинена
смъртта на бабата на ищците М.Х.Д., от която същите претърпели неимуществени
вреди – болки и страдания, които дори не са в състояние да бъдат описани.
Болката от внезапната загуба на близък човек трудно се описва и преживява.
Първата от ищците е първородна внучка на починалата и може да се каже, че й е
била любима внучка. П.П. и Д.С. били непрекъснато с баба си, която ги е
отгледала и отношенията с която били изключително близки. Тъй като селото, в
което живяла М. Д., било съвсем близо до гр. Д., само на 7 км., през повече от
времето ищците били при нея. Дори след като пораснали, П. П. и Д. С. винаги
поддържали връзка с баба си. Имало е случаи, в които двете споделяли с нея
повече отколкото с майка им. Събирали се
непрекъснато по празници и всякакви други поводи при нея. Ищците чувствали
нужда да я виждат. Когато за по-дълго време отсътвали, след като се
върнели, бързали да отидат при нея. Тя
била техен обединител и опора.
Към настоящия момент все още П. П. и Д. С. не са
преодолели болката от загубата на своята баба. Акцентира се, че М.Д. е починала
само на 68 години, била е жизнена и енергична.
Съгласно цитираната по-горе застрахователна
полица ответникът се е задължил да заплати минималната застрахователна сума по
параграф 27, ал.2 от ПЗР на Кодекса за застраховането или сумата от 1 000 000
лв. при смърт на едно лице.
На основание чл. 380 от КЗ ищците са отправили
застрахователна претенция до ответното дружество, но получили отговор, че не е
налице основание за плащане на такова.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовите
претенции и моли за отхвърлянето им в цялост. Оспорва фактическите твърдения,
изложени в исковата молба относно
механизма на ПТП и относно изключителната вина на застрахования водач за
настъпване на същото. Навежда твърдение, че претенцията на ищците, внучки на
починалото лице, представлява непокрит риск по полица № **** за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва се
материалната легитимация на П. П. и Д. С. да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на баба им, М.Х.Д. За получаване на
обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна формалната връзка на
родство. Възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961
г. и ППВС № 5/1969 г., се допуска само като изключение, когато болките и
страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Предвидената в
Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 по тълкувателно дело № 1/2016г на
ОСНГТК на ВКС, възможност за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление 4/61 г. и Постановление 5/69г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето/лицата да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/. Събирателният понятиен
израз „особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с
починалия“, логически изключва проявите на отношения от време на време при
разделно живеене, дори и те да са емоционално топли, на доверие, уважение и
някаква подкрепа. При родство по низходяща линия от втора степен /баба- внуци/,
той/ събирателният понятиен израз /предполага/ изисква най-вече съвместен живот
в общо домакинство, т.е. на отношения като тези в едно семейство и/или поне
взаимна или едностранна безвъзмездна грижа, подпомагане при всяка нужда или лък
разчитане един на друг до състояние „единият да не може без другия“, сила на
емоционална и духовна привързаност, сравнима с тази между дете и родител или
дори в повече. В случая, няма данни ищците да са живели в едно домакинство с
баба си, респ., същата да е осъществявала спрямо тях заместваща родителската
грижа поради отсъстващ или починал родител. Оспорват се изложените в исковата
молба твърдения, че починалата е отгледала своите внучки и твърдяната в
исковата молба трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалото лице.
Отделно от горното, се сочи, че към момента на
ПТП и двете ищци са били пълнолетни лица, живеещи в различно от населеното
място, където е живеела баба им, което житейски предполага, че същите са водили
независим и самостоятелен живот. Оспорва се да са настъпили за ищците сериозни
като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на
смъртта на баба им М.Д.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като то е завишено и не отговаря на действително
претърпените вреди.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване
от страна на М. Х.Д. за настъпване на вредоносния резултат, движейки се в
тъмната част на денонощието по платното за движение на моторни превозни
средства, с което е нарушила разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, предвиждаща задължение за пешеходците да се движат по
тротоара или по банкета на пътното платно. Едновременно с това, М.Д., в
нарушение на чл. 108, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, при
придвижването си по платното за движение, не се е движила в посока,
противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница, а се е движила в посоката на
движение на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, per. № ****, в дясната
лента на платното за движение на товарния автомобил и на около 1,5 -2 метра от
неговия десен край, с което в значителна степен е допринесла за реализиране на
вредоносния резултат.
Ответното дружество претендира сторените по
делото разноски.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът сезиран с кумулативно субективно съединени
искове с правно основание по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ /сега чл. 432, ал.1 от КЗ/ вр. чл. 45 от ЗЗД.
На осн. чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. от 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. В
тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие
на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице,
настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото
и причинно-следствената връзка между ПТП; да докаже претърпените неимуществени
вреди, като на доказване подлежат претърпените от ищеца уплаха и тревожност,
конкретните психични преживявания, както и че същите са причинени виновно. По
правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Ответникът следва да докаже наведените от него
възражения срещу основателността и срещу размера на исковете, вкл.тези за
съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото не е спорно, а и видно от
представените към исковата молба удостоверение за наследници с изх.
№308-2/01.11.2018г. г., издадено от кметство с. С. и удостоверения за раждания
– 2 бр., М.Х.Д., починала на ******г., е оставила като законни наследници двете
си дъщери С.Д.Г. и М.Д.Г., като ищците П.Г.П. и Д.Г.С. са нейни внучки – деца
на първородната й дъщеря С.Д.Г..
При тази родствена връзка между ищците и
починалото при ПТП лице, и при съобразяване на т.1-ва от Тълкувателно решение
№1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материалната легитимация на ищците за получаване
на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баба им се
определя от това дали ищците са създали трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата, отличаваща се от обичайните отношения между баба и внучки, и дали
те търпят от нейната смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални
болки и страдания.
С присъда № 3 от 20.01.2016 г. по н.о.х.д. №
403/2015 г., влязла в сила на 27.09.2016г.,
Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Е.А.М., роден на ***г., за
виновен в това, че на ****г., около *** часа, по ул. „****“ в с. С., при
управление на МПС – товарен автомобил марка „*****“ с рег. № ****** , нарушил
правилата за движение: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата -
„Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.” и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение
по пътищата – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Д. с ЕГН ********** - престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК съдът е определил
наказание три години „лишаване от
свобода”, което е намалил с една - трета и е наложил на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от пет
години. На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият е лишен от право да управлява
МПС за срок
от пет години.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се спори от ответника, че към момента на
произшествието е било налично застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ досежно управляваното от виновния
водач МПС„*****“ с рег. № ***.
От заключението по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. инж. Е.Ж., неоспорена от страните и което се кредитира от
съда като обективно и компетентно изготвени,
се установява, че мястото на удара между т.а. марка „***”, модел „***” с ДК № ****, управляван от Е.А.М.,
и пострадалата пешеходка М.Х.Д., се намира върху платното за движение по ул. „***”,
с. С., на около 1,50 м. – 2,00 м. вляво от десния край на платното за движение
по посока на движение на автомобила, т.е. по посока центъра на селото.
Движението по пътното платно с ширина от 7,60 м. се осъществявало двупосочно,
като е липсвала хоризонтална маркировка, като произшествието е настъпило при
добра метрологична видимост. Непосредствено преди момента на удара с процесния
автомобил и в момента на неговото настъпване, пострадалата пешеходка М.Х.Д. се
е движила по платното за движение успоредно на неговата надлъжна ос на около
1,50 м. – 2,00 м. вляво от десният край на платното за движение, съпосочно с
посоката на движение на автомобила, движейки се към момента на удара със
скорост около 47,42 км/ч., а пострадалата се е движила със скорост около 3,80
км/ч. Според вещото лице товарният автомобил се е намирал на отстояние не
по-малко от 100 м от пешеходката М.Х. в момента, в който водачът е могъл да я
възприеме при попадането й в осветената зона пред автомобила. При скорост на
движение от 47,42 км/ч. и отчитане на конкретното състояние на платното за
движение, според вещото лице опасната зона на спиране на автомобила е имала
дължина около 36,86 м. Причината за настъпване на произшествието е попадането
на пешеходката М.Х. в коридора на движение на описания по - горе товарен
автомобил. Според експертното заключение, ако водачът на автомобила е реагирал
своевременно, в момента в който обективно е могъл да възприеме пешеходката пред
себе си, попаднала в осветената зона от включените фарове на дълги светлини, то
той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки
автомобила преди мястото на удара. Експертът пояснява също така, че ако
пешеходката М.Х. се е движела извън коридора на движение на товарния автомобил,
включително по левия или десния тротоар, тя е имала техническа възможност да
предотврати удара и да предотврати произшествието.
По искане на ответника по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля Е.А.М.. Свид. М. /без родство със
страните/ разказва пред съда за причиненото от него на ****г. ПТП, при което
загива М.Х.Д. Свидетелят споделя, че произшествието е станало в тъмната част на
денонощието. Карайки по главната улица на с. С. с около 43км/ч изведнъж чул удар от дясната страна на
тежкотоварния автомобил. Слизайки от автомобила, видял жена да лежи на пътното
платно. Уточнява, че на мястото на удара не е имало пешеходна пътека, но е
имало тротоар. Пешеходката била попаднала в мъртвата точка на автомобила.
От показанията на разпитаната по искане на
ищците свидетелка /без родство със страните/ П.А.В.,
се установява, че П. П. и Д. С. са поддържали много близки отношения със своята
баба М.Х. – почти всички ваканции прекарвали при нея на село, през учебната
година също я посещавали, тъй като с. С. се намирало много близо до гр. Д.
Близките им отношения се запазили и след като П. и Д. порастнали – баба им
помагала на ищците със заплащането на семестриалните им такси, а двете момичета
я обгрижвали, водили я на лекар.
Съпругът на М. починал няколко години преди нея и двете й внучки не я оставяли
сама.
По искане на ответното дружество са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Д.Г. – майка на ищците.
Пред съда свидетелката споделя, че е родила голямата си дъщеря много млада, на
18г., като нейната майка М.Д. й помагала активно в отглеждането на П. и Д..
Зимните месеци децата заедно със свидетелката прекарвали основно в с. С. Докато
завършат средното си образование, ищците много често посещавали своята баба,
всички летни и зимни ваканции прекарвали при нея. Когато П. и Д. били болни, М.Д.
полагала грижи за тях. Според свидетелката нейната майка е имала не две деца, а
пет – свидетелката и нейната сестра, ищците П. и Д. и нейния племенник. След
инцидента двете й дъщери се консултирали с техни близки – лекари. След смъртта
на М.Д. П. П. се отказала да шофира, изпитвала страх да не извърши нещо.
По-малката й дъщеря трябвало да започне шофьорски курс, който бил платен от
нейната баба, но заради смъртта на последната се отказала. И двете дъщери на
свидетелката изпитвали голям страх, когато се возели в кола или в автобус, вкл.
и към настоящия момент. Когато двете момичета започнали да следват висшето си
образование, семейството на свидетелката имало парични затруднения, като
починалата М.Д. им помагала с плащането на семестриалните такси и с наема.
Винаги когато имали възможност, двете момичета посещавали своята баба,
задължително се чували с нея по телефона всеки ден.
Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът
кредитира в цялост показанията на свид. Г., намирайки ги за логични и
обективни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал в неговата
съвкупност. Показанията на С.Г., дадени по друго гражданско дело във връзка с
претендирано от нейния племенник от същия застраховател обезщетение, не следва
да бъдат обсъждани и ценени. В чл. 11 от ГПК е предвиден принципът на
непосредственост на разглеждане на делата. По отношение разпита на свидетели,
този принцип изисква съдията да придобие непосредствени впечатления при снемане
на свидетелските показания.
С оглед приетите по делото доказателства съдът
приема, че П.Г.П. и Д.Г.С. са активно материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на своята баба, с
оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по
т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално
легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г.
и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В настоящата хипотеза установени са елементите
от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./: Всяка една от ищците е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от
настъпилата смърт на тяхната баба – М.Х.Д. Вредите са причинени виновно, в
резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил „******” *** с
ДК №*** - Е.А.М.. Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по
задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с
оглед постановената и влязла в сила присъда по н.о.х.д. №403/2015г. на ДОС.
Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Или установено е по безспорен начин наличието на причинена вреда,
представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от
деянието. Такива граждански последици са претърпените от пострадалия или при
настъпила смърт - от неговите близки, неимуществени вреди, за които в
наказателното производство не е предявен граждански иск.
Установен е и специфичният елемент на визираната
в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Отчитайки функционалната обусловеност на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда
на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата
на упражнено по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД - по справедливост - при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има
предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
При преценката на личния характер на претенцията
за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик,
свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както
и връзката между пострадалия и претендиращите обезщетение, настоящият съдебен
състав намира, че справедлив паричен еквивалент за претърпените от всяка от
ищците болки и страдания, свързани със загубата на изключително близък човек, е
сумата от по 10 000 лева. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52
от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен от възрастта и работоспособността на
увреденото лице - отчитайки, че според данните по делото, М.Х.Д. е била на 68
години – без данни за сериозни здравословни проблеми, отношенията на силна
емоционална привързаност между баба и внучки, внезапността на такова трагично
събитие. Събраните доказателства установяват съществуващата трайна житейска и
емоционална връзка между починалата и всяка една от ищците – виждали са се
често, при всяка възможност, всеки ден са общували по телефона. Налице е
изключителност на отношенията между всяка една от ищците и починалата, трайна и
изключителна емоционална връзка, аналогична на отношенията между родител и
дете. От разпита на майката на ищците се установява, че тя е родила
първородната си дъщеря на 18г. – ищцата П.П., като починалата М.Д. е участвала
активно във възпитанието на всяка от внучките си, обгрижвала ги е и след като
те са навършили пълнолетие, помагала им е и финансово. Към настоящия момент П.С.
и Д.С. не са преодолели напълно негативните емоции и преживяванията от смъртта на
тяхната баба, данни за което се съдържат в показанията на свид. Г., която
споделя пред съда, че ищците отказват да шофират, изпитват страх при возене в
автомобил или автобус.
На следващо място съдът намира за основателно
наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. От приетата по делото автотехническа
експертиза се установява, че непосредствено преди удара пострадалата М.Х.Д. се
е движела по платното за движение, успоредно на неговата надлъжна ос, на около
1,50 м. – 2.00 м. вляво от десния му край по посока на движение на автомобила,
като същата е имала техническата възможност да предотврати удара с товарния
автомобил, ако се е движела по левия или десния тротоар. Съгласно чл. 108,
ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно, а според ал.2 пешеходците
могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница, когато няма тротоар или банкет
или е невъзможно те да бъдат използвани, както и при пренасяне или тласкане на
обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
В настоящия случай пешеходката сама се е поставила на сериозен риск –въпреки
наличието на тротоари, тя се е движела по платното за движение и то по посоката на движение на
пътните превозни средства в неговата дясна част.
С оглед изложеното, настоящия състав определя
50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалата.
След приспадане от размера на определеното за
всяка от ищците обезщетение от по 10 000 на сума, съответна на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата /50 %/,
дължимото обезщетение за всяка от ищците е в размер на сумата от по 5 000 за
претърпените неимуществени вреди. Следователно предявените искове подлежат на
уважаване в цялост.
Върху уважените размери на обезщетенията
ответникът дължи законната лихва от датата на настъпване на увреждането – ****г.
до окончателното изплащане на задължението.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Добричкия районен съд държавна такса в размер на 400 лева /по 200
лева по всеки иск/.
Ищците претендират присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на техния процесуален представител на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Предвид изхода на спора в полза на упълномощения от
ищцовата страна адвокат следва да се присъди възнаграждение в общ размер от 880
лева /по 440 лева за всеки иск/, определено по реда на чл. 7, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от *****
М.П.И. и В.К. – М., ДА ЗАПЛАТИ НА П.Г.П.
с ЕГН ********** и Д.Г.С. с ЕГН **********
***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ /сега чл.
432, ал.1 от КЗ/ вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата
от по 5 000 /пет хиляди / лева на всяка, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие причинената смърт
на тяхната баба М.Х.Д., починала в резултат на пътно-транспортно произшествие,
станало на **** г. в с. С., за причиняването, на което е признат за виновен
водачът на т.а. марка „****”, модел „****”
с ДК № **** – Е. А.М. с ЕГН ********** ***, с Присъда № 3/20.01.2016 г.,
постановена по н.о.х.д. № 403/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, влязла
в сила на 27.09.2016 г., при наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за описания по-горе автомобил по полица с № ****,
към момента на причиняване на ПТП, със застраховател – ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от *** г. до датата на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано
от *** М.П.И. и В.К. – М., ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза
на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд държавна такса от
400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от ***
М.П.И. и В.К. – М., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н.В. *** сумата от 880 /осемстотин и осемдесет/ лева,
представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: