Решение по дело №3016/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по жалба на К. С., род. на........    ., [ЛНЧ], гражданка на Република Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, с адрес: гр. Варна, КК „Златни пясъци“ № 513, хотел „Dana Park“, ап. 222, като майка и законен представител на детето С. С., [ЛНЧ], род. на //////.

Жалбата е подадена чрез пълномощник- адвокат Д. А. , и е против заповед № ЗСПД/Д-В/30005/23.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик – С.С.

Релевира се материална незаконосъобразност и неспазена цел на закона. Неправилен е извода на адм. орган за отсъствие на предпоставките по чл.3, т.5 ЗСПД. Изразът в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД „когато децата живеят постоянно в страната“ не се припокрива по съдържание с понятието „статут на постоянно пребиваване в РБ“. Твърди, че в случая гражданството неправилно е изведено като основание за постановения отказ, т.к. ЗСПД не въвежда ограничение относно статута на децата, които търсят социални помощи, а единственото изискване е да са се установили да живеят за продължителен период от време в страната Лице, което се ползва с временна закрила в РБ, попада в обхвата на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД. Излагат се подробни съображения за противоречие между чл.3, т.5 ЗСПД с разпоредбите на чл.2, чл.3 и чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето /КПД/, Конституцията на Република България /КРБ/, Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и Закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Разрешаването на това противоречие е възможно по реда на чл.5, ал.4 Конституцията на РБ. Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката със задължителни указания към административния орган за отпускане на еднократната помощ.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Д. А., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли за отмяна на заповедта и отпускане на помощта по чл.10а ЗСПД, както и присъждане на сторените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

К. С. е майка на С.С. предвид представено по делото удостоверение за раждане /л.21-22 от делото/.

Видно от Регистрационна карта № *********, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет К. С. – гражданка на Република Украйна, се ползва с временна закрила, предоставена с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. В регистрационната карта е упоменато и придружаващо лице под 14-годишна възраст – София, род. 09.11.2016 г., ЛНЧ *********.

С.С . е с украинско гражданство видно от представения по делото нейн международен паспорт / л. 25 / . На това дете също е предоставена временна закрила.

В изпълнение на Решение № 54/25.01.2024г. на Министерски съвет и Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 на Съвета от 19.10.2023 г. за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) № 2022/382, срокът на предоставената временна закрила на жалбоподателката и на двете й деца е определен до 4 март 2025г.

На 15.10.2024 г. К. С. е подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/30005 за отпускане на еднократна помощ за дете по чл.10б ал.1 от Закона за семейните помощи за деца. Към същото е било приложено уверение от ОУ “П. В.“ – Варна с данни, че детето е записано в първи клас за учебната 2024/2025г. / л. 4 от преписката/ . Жалбоподателката е декларирала , че детето й се отглежда в семейството и че не е няма влязло в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите.

Заявлението - декларация е било разгледано от социален работник, който на 23.10.2024 г. е изготвил заключение за отказ от отпускане на поисканата помощ.

С оспорената в настоящото производство заповед № ЗСПД/Д-В/30005/23.10.2024 г. директорът на ДСП-Варна на основание чл. 3, ал. 5, вр. чл.10а от ЗСПД, е отказал на К. С. отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето С.С. с доводи , че членовете на семейството са граждани на Украйна и няма закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

По допустимостта съдът се е произнесъл / л. 26/, а при проверката за нейна основателност съобрази, че по съдебен ред се оспорва изричен отказ за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас- вид семейна помощ за деца по чл. 2, ал.2, т. 6 от ЗСПД.

Съгласно чл. 10, ал.4 от цитирания закон семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. В случай издател на обжалваната заповед е директор на дирекция „ СП“ – Варна- компетентен адм. орган.

Оспорената заповед е издадена в предвидената писмена форма и при спазване на задължението за мотивиране по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не страда от пороци, сочещи на нейната нищожност. В производството съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагащи неговата отмяна.

Основателно е оплакването на С. за неправилно приложение на материалния закон и за издаден акт при неспазване на законоустановената цел. Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Детето С. С.  не е настанено за отглеждане извън семейството, а видно от представената по делото служебна бележка от ОУ „П. В." е записано в първи клас на българско училище за учебната 2024/2025г.

Според адм. орган детето няма право на семейна помощ за деца, тъй като е с украинско гражданство и няма сключена спогодба между България и Украйна в областта на семейното подпомагане.

Безспорен факт е, че С. С. е бежанец, на който българската държава е предоставила временна закрила по смисъла на чл.1а, ал.3 от Закона за убежището и чужденците. С този нормативен акт се транспонира регламентацията на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Изрично в чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е разписано, че на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите- членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД съществува в редакцията към ДВ, бр.69/2004 г., поради което в контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел.

От константната практика на СЕС - Решение от 14 септември 2016 г., Martinez Andres и Castrejana Lopez, С-184/15 и С-197/15, ЕU:C:2016:680, т.50 и Решение от 24 януари 2018г., Pantuso и др., С-616/16 и С-617/16, ЕU:C:2018:511, т.70, следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите-членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила , по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец.

Нещо повече, в случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила и които са под 18-годишна възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето (КПД).

Съгласно чл. 27, § 1 от Конвенцията държавите – страни по същата признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с.р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.

Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището / чл. 27, § 3 от Конвенцията/ .

Държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници - чл. 2, § 1 от КПД.

Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2, § 2 от КПД.

Цитираната конвенция е ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г. Тя е част от вътрешното законодателство , но също така има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат /арг. чл. 5, ал.4 от Конституцията на РБ и чл. 5, ал.2 от АПК /. При тази нормативна регламентация чл.3, ал.5 от ЗСП не следва да се приложи , тъй като противоречи на Конвенцията за правата на детето, която има примат пред националното законодателство .

Като допълнителен довод в насока противоречие на посочената правна норма с международните актове , е регламентацията на Закона за социалното подпомагане. Обжалваният по делото изричен отказ има за предмет семейна помощ за деца, а споменатия нормативен акт обективира правна регулация на сходен вид обществени отношения , свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи. Българският нормотворец изрично в чл. 2, ал. 6 от ЗСП е посочил, че право на социални помощи имат и чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила,.

Отказаната от ответника помощ е част от общата система за социално подпомагане и като такава попада изцяло в обхвата на чл. 16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето, респ. като част от задълженията на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО - доколкото от съображение 16 към Директивата и чл. 3, § 2 от нея следва, че държавите- членки са длъжни да прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на основните права и свободи, и при спазване на задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които са страна и които забраняват дискриминацията.

От цитираните правни норми следва извод, че децата, които са под временна закрила, не трябва да бъдат обект на дискриминация и не може да им се налага по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца, независимо дали те са граждани на Република България, бежанци, хуманитарни бежанци или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са едно от основните средства за гарантиране на жизнения стандарт на децата и защита на техните интереси. Затова семействата им или лицата, които се грижат за тях, не трябва да бъдат изключени от правото на получаване на тези помощи.

В обобщение атакуваният изричен отказ е незаконосъобразен индивидуален адм. акт, който подлежи на отмяна по съдебен ред поради неговата правна характеристика на унищожаем акт. Преписката следва да се върне за ново произнасяне , при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на жалбоподателката следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски. Същите включват платена държ. такса от 10 лв. и адв. възнаграждение от 400 лв. , определено по реда на чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал.2 , т.1 от Наредба № 1/2004г. с оглед материалния интерес по делото – семейна помощ за деца в размер на 300 лв. по чл. 63, ал. 18 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2024г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд- Варна,

 

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-В/30005/23.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик на С.С., [ЛНЧ], с украинско гражданство и предоставена временна закрила.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за ново произнасяне по заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/30005/15.10.2024 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на К. С., род. на ////., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, с адрес: [населено място], КК „//////“ № ///, хотел „////“, ап. ////, сумата от 10 (десет) лв., представляваща разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на адвокат Д. М. А. с личен № **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 от ЗА.

Решението е окончателно.