РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Ямбол, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102744 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от А. А. А. от гр.Я. срещу ПРБ, в която се твърди, че ищецът е
бил привлечен като обвиняем с постановление от 13.12.2019 г. по ДП ***2019 г. на ГПУ-Б.,
за извършено престъпление по чл. 280 ал.2 т.3 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. чл.26 от НК.
Задържан е бил за 24 часа със заповед от 12.12.2019 г., издадена от полицейски орган в
сектор ОИД при РДГП -гл. Е., отменена с решение № **** от 05.10.2020 г. по АНД №
***/2019 г. на Е. районен съд. С постановление на прокурора е задържан и за 72 часа от
10,40 часа на 13.12.2019 г. до 10,40 часа на 16.12.2019 г. Взета му е впоследствие от ЕРС
мярка за неотклонение „домашен арест“, променена от ЯОС на „парична гаранция“. С
постановление на ЯРП от 30.05.2022 г. наказателното производство е било прекратено
поради липса на безспорни доказателства за извършване на конкретното престъпление. В
резултат от обвинението ищецът е претърпял неимуществени вреди. Бил е лишен от правото
на свобода и свободно придвижване. Осуетено е било празнуването на Коледа и Нова
година от семейството му. Било е накърнено доброто му име. Наказателното преследване е
създало огромен отзвук сред всичките му близки, приятели и съседи. Чувствал се е унижен,
с накърнено достойнство, преживявал е отрицателни емоции, стрес, несигурност, срам пред
обществото, безсъние, дискомфорт, притеснение, както за себе си, така и за здравословното
съС.ие на съпругата си, което се е влошило, страх, че ще бъде осъден за тежко престъпление
в изпитателния срок на влязла в сила присъда. Причинените неимуществени вреди ищецът
оценя на сумата от 10000 лв. Претърпял е имуществени вреди в общ размер на 840 лв., като
е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за защита по досъдебното производство и
300 лв. за защита по АНД №***/2019 г. на ЕРС, 140 лв. за транспорт до гр.Е. и обратно във
връзка с извършваните многобройни процесуално-следствени действия, 100 лв. за
1
унищожена зимнина- кисело зеле. По административно дело ***/2021г. на ЯАС е уважена
само претенцията на ищеца за неимуществени вреди от отменената заповед от 12.12.2019 г.
на полицейски орган в сектор ОИД при РДГП -гл. Е., а за имуществените вреди претендира
обезщетение по настоящото дело. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати
обезщетения за вредите в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до
окончателното им изплащане и направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат и уточняват. Относно началния момент на законната лихва
е заявено, че се претендира от 13.12.2019 г. –датата на започване на незаконните действия
спрямо ищеца, а не от датата на прекратяване на производството.
В срока за отговор ответникът оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка
с обвинението, размера им, както и че постановлението на ЯРП от 30.05.2022 г., с което
наказателното производство е било прекратено, е придобило стабилност, доколкото
подлежи на обжалване. Намира, че продължителността на производството от повдигането на
обвинението до прекратяването му –две години и шест месеца- е в разумен срок и е
съобразена с фактическата му и правна сложност, като са били повдигнати обвинения и на
други две лица. Освен това взетата мярка за неотклонение на ищеца е „парична гаранция“, а
задържането е било за много кратък срок. Първоначалната мярка „домашен арест“ не е
лишила ищеца от семейната му среда и също е краткотрайна. П. освен това не носи
отговорност за вредите, причинени на трети лица-на домашните на обвиняемия, а и не
отговаря за начина на задържането му. Претенцията за 10000 лв. намира за несъобразена с
критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и с обществено-икономическите условия в
страната. Сочи се, че ищецът е осъден за същото тежко престъпление в изпитателния срок
на влязла в сила присъда през 2018 г. на лишаване от свобода, което наказание е отложено с
изпитателния срок. Подобно наказание му е наложено и с друга влязла в сила присъда.
Поради това ответникът счита, че няма как твърдените вреди на засягане на доброто име и
репутация сред приятели и обществото да са настъпили от процесното обвинение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложеното ДП***2019 г., обединено с ДП ***/2017 г. на
ГПУ- Б. се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно
производство. С Определение от 10.12.2019 г. по ЧНД ***/2019 г. на ЕРС е разрешено
претърсване в дома на ищеца за установяване и изземване на вещи, имащи значение за
разследването на продължавано престъпление –нелегално превеждане на мигранти от
пограничните райони на Р.Т. към вътрешността н страната. Изготвен е Протокол за
претърсване и изземване от 12.12.2019 г. в дома на ищеца, според който бидони са намерени
в таванското помещение. В изготвения фотоалбум последните са фотографирани в
изправено положение.
Ищецът е задържан за 24 часа със Заповед от 12.12.2019 г. на разследващ полицай,
обжалвана и отменена по АНД№***/2019 г. на ЕРС с решение от 05.10.2020 г. По делото
2
ищецът е представляван от адв.К. и е представил договор за правна защита, по който е
заплатил 300 лв. адвокатско възнаграждение. По административно дело ***/2021 г. на ЯАС
ищецът е претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконното
задържане, дължимо от РД“ГП“-Е.. С решение от 29.10.2021 г. на ЯАС е присъдено
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 500 лв., а искът срещу РД“ГП“-Е. за
обезщетение на имуществените вреди е отхвърлен.
В том №4 от Досъдебното производство***2019 г., пр. пр. №***/2019 г. на ЕРП, се
намира Постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2019 г. на разследващ полицай, с
което ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление, извършено в
съучастие с други лица (общо 4) и изразяващо се в превеждане през границата на страната
на група хора, които не са български граждани-престъпление по чл. по чл. 280 ал.2 т.3
вр.ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. чл.26 от НК. Разпитан е и като обвиняем на същата дата, видно от
протокола за разпит на обвиняем, в който е удостоверено упълномощаването на адв. К. за
процесуално представителство. Заявил е, че не се признава за виновен.
С Постановление от 13.12.2019 г. на ЕРП му е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража” за 72 часа. Направено е искане до съда за задържането му и по-нататък, което
не е уважено с Определение от 16.12.2019 г. по ЧНД ***/2019 г. по описа на ЕРС, с което е
взета мярка за неотклонение „домашен арест“. В с.з. на същата дата ищецът е доведен и
участвал в това заседание. Обжалвал е мярката и с Определение от 23.12.2019 г. по ВНЧД
***2019 г. на ЯОС същата е отменена, като е взета мярка „парична гаранция в размер на 300
лв.“
Срокът за разследване е продължаван многократно от П., като са давани указания във
връзка с разследването. На 15.07.2021 г. съгласно Докладна записка от мл. ПИ при РУ-Я.
ищецът не е открит в дома си за връчване на призовка, връчена на съпругата му. На
30.09.2021 г., на 18.10. 2021 г. са проведени очни ставки с участието на А. А. А..
На 09.02.2022 г. е предявено разследването на адв.К. с Протокол за предявяване на
разследване от разследващ полицай.
С Постановление от 30.05.2022 г. на ЯРП наказателното производство е било
прекратено поради липса на безспорни доказателства за извършване на престъплението от
обвиняемите. Прието е, че се касае за дело с фактическа и правна сложност предвид големия
обем приобщени материали, броя на обвинените лица. Постановлението е съобщено на
ищеца на 06.06.2022 г.
НОХД ***/2019 г. на ЕРС е неотносимо към спора, доколкото по него е сключено
споразумение между П. и други лица за извършено престъпление по чл. 280 ал.2 т.1 и 3
вр.ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.
Видно от Справка за съдимост от 29.11.2022 г. на ЯРС, ищецът е осъждан многократно в
периода 1996 г.-2018 г.-със седем влезли в сила присъди, като за част от престъпленията не е
реабилитиран- по присъда от 30.06.2016 г. на ЯРС за съставяне на неистински документи и
по присъда от 09.02.2018 г. на ЕРС за превеждане през границата на страната на група хора,
3
които не са български граждани. Наложени са му с присъдата от 30.06.2016 г. наказание
„лишаване от свобода“ за пет месеца, съответно с присъдата от 09.02.2018 г. -една година и
два месеца, чието изпълнение е отложено-по първата присъда за срок от три години,
считано от 11.11.2016 г., а по втората- за срок от три години, считано от 27.02.2018 г.
По делото е разпитана свидетелката А. - дъщеря на ищеца- която сочи, че от 2017-2018
г. е живяла в Г. със семейството си. През декември 2019 г. й се е обадила по телефона майка
й и е съобщила, че към 6,30 -7 ч. в дома им са дошли полицаи и са арестували ищеца.
Претърсили са жилището, съборили са на двора дървата и бидона със зелето. Съседите са
видели, събрали са се да гледат. Започнали са да говорят за ищеца с подозрение, какво ли е
направил. Родителите на свидетелката са имали заболявания- майка й-диабет, а баща й -
повишено кръвно налягане. При претърсването са се притеснили и стойностите на
показателите за заболяванията им са се покачили. Впоследствие ищецът е бил освободен.
Свидетелката се е прибрала в България за Нова година, която не са празнували, после пак е
заминала в чужбина. Върнала се е през лятото на 2020 г. за известно време, а окончателно
през лятото на 2021 г. Сочи, че ищецът не е могъл да търгува на пазара, както преди, когато
е продавал пердета. Не е излизал от къщи известно време, като свидетелката не е
категорична, дали е по време на марката за неотклонение или след това. Когато някой е
почуквал на вратата или се е провиквал отвън, се е притеснявал. Притеснение проявява и
към настоящ момент. С добро име е сред съседите.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 2 ал.1 т. 1 и 3 пр.2 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за обезщетения на имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П. или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.1
попада задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест,
когато са били отменени, а в т.3 - обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на
чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице.
Исковете са допустими. Искът за обезщетение на неимуществените вреди по същество е
частично основателен по следните съображения:
Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на
личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта
и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно
4
безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания,
свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на личността е
положителната обществена оценка, нейната известност в обществото като човек нравствен,
морален, достоен за уважение. Честта и достойнството поначало са неделими, но
обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а
достойнството-със самооценката на човека за собствената му обществена значимост.
Както приема ВКС в РЕШЕНИЕ№ 490 ОТ 03.01.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1427/2011 Г., Г. К.,
ІV Г. О. НА ВКС, процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от
незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е П., тъй
като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният
орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер.
Няма пречка по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат
конституирани също разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия
или бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или неучастие в производството
по делото е без значение. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от
Конституцията), а кой държавен орган, наред с П. ще я представлява като процесуален
субституент е без значение.
По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по наказателно дело,
задържане на ищеца под стража и домашен арест, както и че наказателното производство е
прекратено поради недоказаност. Т.е. налице е законовата предпоставка за отговорността на
държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по
чл. 290 от ГПК, действията на П. биха били законни, ако производството е завършило с
влязла в законна сила присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез тях е
ограничено правото на спокоен живот на лицето.
В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК, че са
настъпили твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението. В този
смисъл е трайната практика на ВКС (напр. Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. №
1684/2010 г., г. к., ІІІ г. о., Решение № 209 от 11.12.2015 г. по гр. д. № 84/2015 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС).
Установиха се от материалите по ДП и съдебните производства фактите, изложени в
исковата молба относно неблагоприятна промяна в ежедневието, свързана с явяването на
ищеца на разпит, очни ставки, на привличане на обвиняем, явяване в съдебно заседание
(само веднъж), т.е. бил е принуден да съобразява ангажиментите си с воденото наказателно
производство, с което е ограничена личната му свобода за период от около две години и
шест месеца, считано от привличането като обвиняем на 13.12.2019 г. до влизане в сила на
постановлението за прекратяване през 06.2022 г..
По делото са установени преживени от ищеца морални страдания- безпокойство, стрес
в резултат от обвинението. Гласните доказателства установяват тези факти, които са
обичайно следствие за човешката психика от задържане и повдигане на обвинение. В случая
5
освен обвинението като причина за безпокойството има и други обстоятелства- опасения, че
ще бъдат приведени в изпълнение влезли в сила присъди, по които е отложено
изтърпяването на наказанието от ищеца. Т.е. процесното обвинение е било един от
факторите за нарушеното душевно равновесие на ищеца.
Ако показанията се приемат като дадени от заинтересовано от изхода на делото лице по
смисъла на чл. 172 от ГПК, то не следва да се кредитират само за обстоятелства, стоящи
извън обичайните последствия за човешката личност от повдигане на обвинение. Така не са
подкрепени с други доказателства твърденията за промяната на здравословното съС.ие на
ищеца. Не са представени медицински документи от посещение на лекар. Поради липсата
на други доказателства съдът не може да приеме за доказани фактите само въз основа на
показанията. Съдебната практика (решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от
ГПК), приема, че показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза
на ищеца за изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са
подкрепени от други доказателства (Решение № 673 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г.,
ІV г.о., Решение № 70/29.03.2016 г. по гр.дело № 5257/2015 г., ІV г.о.). Кредитирането само
на показанията на заинтересовани свидетели е процесуално нарушение.
Свидетелката сочи, че съседите на ищеца са видели задържането и са го обсъждали, но
за този факт знае от майка си, т.е. не е пряк очевидец. Същевременно сочи, че баща й се
ползва с добро име сред съседите, те. не е установено действително, че са имали негативно
отношение. Отделно от това ищецът е многократно осъждан, вкл. има влязла в сила присъда
за същото престъпление в близък период преди задържането. Т.е. не е доказано убедително,
че процесното обвинение е довело до накърняване на доброто му име сред съседите. Няма
данни за накърняването му сред друг кръг лица.
Свидетелката твърди, че баща й се е затворил и не е излизал от къщи, но видно от
докладната записка във връзка с връчване на призовката през юли 2021 г., той не се е
намирал там. Т.е. показанията на заинтересования свидетел в тази насока не се подкрепят от
писмените доказателства. Отделен е въпросът, че свидетелката е пребивавала в чужбина
освен към момента на задържането на 12.12.2019 г., така и след Нова година до лятото на
2020 г., когато се е завърнала за кратко, а след това до лятото на 2021 г. и не може да
свидетелства за факти, които не е могла да възприеме през този период.
След отмяната на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“
ищецът не е бил възпрепятстван да работи. Следователно не се касае за засегнати права в
този период, свързани с упражняване на труд и професионална реализация.
Що се отнася до размера на обезщетението за установените вреди, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, той следва да бъде определен по
справедливост, според вътрешното убеждение на съда, основано на вида, обхвата на
вредите, времетраенето и интензитета им. Трайната практика на ВКС приема, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обстоятелства. Такива обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение,
6
продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение,
периода на мярката за неотклонение"задържане под стража", има ли разгласяване чрез
медиите, има или влошаване на здравословното съС.ие, конкретните преживявания на
ищеца (вж. Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение
№ 36 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС), както и възраст на
увредения, обществено и социално положение (Решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. №
2516/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г.,
г. к., ІV г. о. на ВКС).
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр.
2 ЗОДВПГ (до изменението с ДВ бр. 98 от 2012 г., а след това- т.3) включва и обезщетението
за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", а
обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно. В мотивите се сочи, че
обезщетението за последните не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед
особеностите на всеки конкретен случай, а относно неимуществените вреди, ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, обезщетението за
незаконно обвинение обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Тези
критерии се прилагат последователно в практиката по конкретин казуси (Решение № 36 от
31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, според което при взета срещу
ищеца мярка за неотклонение "задържане под стража" вредите от нея следва да се обезщетят
като част от тези по иска с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; Решение № 251 от 21.12.2015 г.
по гр. д. № 812/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, според което обезщетението се определя
глобално).
В случая се касае за обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до десет години, глоба и конфискация- тежко престъпление по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Взета е била най- тежката мярка за неотклонение за 72 часа,
изменена от първоинстанционния съд в „домашен арест“, изменена от ЯОС в „парична
гаранция“. Периодът от първоначалното повдигане на обвинение до оправдаването обхваща
около 2 г. и 6 месеца– продължителността му от гледна точка на живота на човешката
личност е значителна, но с оглед приетото в Решение № 38 от 27.02.2020 г. по гр. д. №
2720/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС относно разумен срок на разследване от 3,5 години, срокът
в настоящия случай също може да се приеме за разумен. Липсва медийно разгласяване на
повдигнатото обвинение. Не е доказано с пълно доказване влошаване на здравословното
състояние от самото обвинение. Лицето е в трудоспособна възраст и не е имало високо
обществено и социално положение –не е заемало ръководна длъжност и не е било публична
личност. Що се отнася до конкретните преживявания на ищеца, както се посочи, същите не
надхвърлят обичайните такива- преживяно безпокойство, стрес, напрежение, довели до
промяна на обичайния начин на живот. Липсват данни за тежко засягане на психиката и
нейното увреждане. От значение е, че ищецът вече е бил осъждан няколко пъти, поради
което процесното обвинение не се е отразило на доброто му име и не е предизвикало за него
7
моралното страдание на неосъждания човек (Решение № 36 от 31.03.2022 г. по гр. д. №
2110/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС). Следва да се вземат предвид извършените от ищеца други
деяния, за които е осъден, като същите се отчетат като основание за намаляване на
обезщетението (както е прието в Решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС), определено глобално, доколкото е налице период на задържане под
стража и домашен арест, който в случая не е значителен. За първоначалното задържане за
период от 24 часа ищецът е обезщетен въз основа на решението на ЯАС и не следва да се
определя обезщетение по настоящото дело, каквото не се и претендира. Претенцията в
случая е за 72 –часовото задържане.
Тъй като по делото се установи увреждане, макар и не в посочените в исковата молба
обхват и степен, установи се, както се посочи, неблагоприятно засягане на личния живот на
лицето- ограничаване на личната му свобода поради обвинението, т.к. е налице пряка
причинна връзка между действията по обвинението и вредите, доколкото без извършването
им не биха настъпили, съдът намира, че ответникът дължи обезщетение в размер на 5000
лв.. Искът за разликата до претендираната сума следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за обезщетение на имуществените вреди е частично основателен. Установи се по
делото, че е заплатено адвокатско възнаграждение по АНД№***/2019 г. на ЕРС в размер на
300 лв. По досъдебното производство липсват доказателства за платено възнаграждение.
Налице е единствено упълномощаване за процесуално представителство и възраженията на
ответника в тази връзка са основателни. Както се сочи в Тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, съдебната практика е единна, че
заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Прието е, че изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска
защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на
съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта
на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че
уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер
на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия
дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За
платеното в повече държавата не дължи обезщетение. По настоящото дело не е направено
възражение за прекомерност и не следва да се обсъжда наличието на такава. Както се
8
посочи въз основа на горецитираната практика на ВКС, П. е процесуално легитимирана да
отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража, тъй като тя
упражнява надзор върху разследващите органи и полицията. Поради това следва на ищеца
да се присъди сумата от 300 лв. като причинени имуществени вреди.
Не са ангажирани никакви доказателства за направени транспортни разходи от ищеца и
за техния размер. Недоказана съответно е и претенцията за унищожаване на зимнина-
кисело зеле. Единствените данни са в показанията на свидетелката, които тя е получила от
трето лице-майка си, тъй като се е намирала в чужбина. Освен това се касае за
заинтересован свидетел, чиито показания следва да се подкрепят от другите доказателства,
което не е налице. Няма данни за наличие на бидон с кисело зеле на двора, който
разследващите да са изсипали. Протоколирано е наличие на бидони на тавана, чието
съдържание не е установено, заснети в изправено положение. Отделно от това, няма даннни
за претендираното унищожаване на вещите и стойността им.
Поради това претенцията за обезщетение за имуществени вреди в останалата й част
следва да се отхвърли.
Законната лихва съгласно цитираната практика на ВКС е дължима от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство
При този изход от делото следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на
разноските-заплатената ДТ от 10 лв. и адвокатското възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ с адрес гр. С., *** да заплати на А. А. А., ЕГН **********, от гр.Я., съд.
адрес: ***, сумата от 5000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение по ДП***2019 г. на ГПУ- Б., пр. пр. №***/2019 г. на ЯРП, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., причинени със същото обвинение,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2022 г. до окончателното им
изплащане и направените по делото разноски в размер на 493,82 лв., а исковете за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до 10000 лв. и за
обезщетение на имуществени вреди за разликата над 300 лв. до 840 лв., като неоснователни
ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9