Решение по дело №303/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20225000600303
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда № 21/14.06.2022г., постановена по НОХД № 628/2021г. по
описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимата А. В. Н. е призната за
виновна в това, че на 26.02.2021г. в гр.*, при условията на продължавано
престъпление, след като се сговорила предварително с Л. М. М. в
немаловажен случай и в съучастие като извършител с Й. Т. А., е отнела чужди
движими вещи - парична сума в размер на 5 400 лв. и един брой ръчен
часовник без каишка, с неустановени марка и модел, на стойност 25,50 лв.,
всичко на обща стойност 5 425,50 лв. от владението на С. И. С., ЕГН
**********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
както следва:
- на 26.02.2021г., около 04,00 ч. - 04,30 ч. в гр.*, след като се сговорила
предварително с Л. М. М. в немаловажен случай, е отнела чужди движими
вещи - парична сума в размер на 3 200 лв. и един брой ръчен часовник без
каишка, с неустановени марка и модел, на стойност 25,50 лв., всичко на обща
1
стойност 3 225,50 лв. от владението на С. И. С., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои;
- на 26.02.2021г., около 19,00 ч. в гр.*, в съучастие като извършител с Й.
Т. А., е отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 2 200 лв. от
владението на С. И. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване
от свобода, като е призната за невиновна и оправдана да е осъществила
състава на чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК в съучастие с Й. А. - чрез използване
на МПС.
Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е й определен първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
При изпълнението му е приспаднато времето, през което е била с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, считано от 01.03.2021г.
Със същия съдебен акт подсъдимият Л. М. М. е признат за виновен и
осъден както следва:
- в това, че на 26.02.2021г., около 04,00 ч.- 04,30 ч. в гр.*, след като се
сговорил предварително с А. В. Н. в немаловажен случай, е отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 3 200 лв. и един брой ръчен
часовник без каишка, с неустановени марка и модел, на стойност 25,50 лв.,
всичко на обща стойност 3 225,50 лв. от владението на С. И. С., ЕГН
**********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.54 от НК е
осъден на две години лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим;
- в това, че на 26.02.2021г. в гр.* е направил опит да отнеме и е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 359,68 лв., а именно: направил е опит
да отнеме един брой банкнота с номинал 20 лв., като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини, и е отнел един
брой телевизор „*“, модел Т28Е310ЕХ, № LT28E310, 28 инча, на стойност
339,68 лв., от владението на С. И. С., ЕГН **********, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен със средна телесна повреда, от която е последвала смърт, като
2
смъртта на С. И. С. е настъпила на 04.03.2021г., поради което и на основание
чл.199, ал.2, т.1, пр.2 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на осемнадесет
години лишаване от свобода, като е признат за невиновен и оправдан за
престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 вр. чл.198, ал.1 от НК - грабежът да е
придружен с убийство.
На основание чл.23 от НК му е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на осемнадесет години лишаване от свобода, които
съгласно чл.57, ал.1, т.2 б.”а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“
режим.
При изпълнението му е приспаднато времето, през което е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, считано от 01.03.2021г.
Подсъдимият М. е осъден да заплати на гражданския ищец В. С. П.
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2022г. до
окончателното й изплащане.
Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените
доказателства по делото.
Подсъдимата Н. е осъдена да заплати направените разноски по делото в
размер общо на 308,90 лв.
В тежест на подсъдимия М. са възложени направените разноски по
делото в размер общо на 2207,90 лв., както и 800 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.И.Г., служебен защитник
на подсъдимата Н., с оплакване за несправедливост. Излагат се доводи, че при
определяне на наказанието не са отчетени всички смекчаващи отговорността
обстоятелства. Прави се искане за изменение на присъдата, като се намали
размерът на санкцията лишаване от свобода.
Съдебният акт на Окръжен съд гр.Пазарджик се обжалва и от адв.А.П.,
защитник на подсъдимия М., като неправилен, незаконосъобразен,
необоснован и несправедлив. Иска се отмяната му и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият М. се признае за невиновен и оправдае по
възведеното обвинение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
3
гр.Пловдив изразява становище, че жалбите са неоснователни и като такива
следва да се оставят без уважение, а обжалваната присъда, като правилна,
обоснована и законосъобразна, да се потвърди.
Гражданският ищец В. П. моли проверяваният съдебен акт да се
потвърди.
Подсъдимата Н. и нейният защитник пледират за изменение на
присъдата на Окръжен съд гр.Пазарджик, като се намали размерът на
наложеното наказание лишаване от свобода поради наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият М. и неговите защитници излагат съображения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предлагат
отмяна на съдебния акт или алтернативно да се намали санкцията лишаване
от свобода.
Подсъдимите, в последната си дума, молят за по-малко по размер
наказание.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред
настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Проверяваният съдебен акт следва да се отмени.
Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите Н. и М., които не
могат да се санират от настоящия състав.
При преглед на съдопроизводствените действия на първоинстанционния
съд се установяват пропуски в доказателствената му дейност, съществени
процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на различните
доказателствени източници. Решаващият съд не е спазил процесуалните
изисквания на чл.13 и чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
Окръжна прокуратура гр.Пазарджик е предала на съд три лица, както
следва:
- подсъдимата Н. за деяние по чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
4
вр. чл.26, ал.1 от НК, осъществено при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с подсъдимия М. и в съучастие като
извършител с подсъдимия Й. Т. А.;
- подсъдимия М. за деяния по чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 от НК,
осъществено след предварителен сговор с подсъдимата Н., и по чл.199, ал.2
вр. чл.198, ал.1 от НК;
- подсъдимия А. за деяние по чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК, осъществено в съучастие като извършител с подсъдимата Н..
В хода на съдебното заседание Окръжен съд гр.Пазарджик е изслушал и
приел заключенията на две експертизи - съдебномедицинска и
съдебнопсихиатрична, изследвали здравословното състояние на подсъдимия
А.. С определение № 20/24.01.2022г. на основание чл.290 вр. чл.26 вр. чл.25,
ал.1 т.1 от НПК е спрял наказателното производство спрямо подсъдимия А..
Приел е, че същият страда от тежко заболяване, което пречи на провеждане
на производството, и не може да участва пълноценно в наказателния процес
поради засегната възможност за говор. Заключил е, че спирането на делото
относно подсъдимия А. и продължаването за другите двама подсъдими няма
да затрудни разкриване на обективната истина.
Срещу горния съдебен акт е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия М. с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. С
определение № 31/02.02.2022г. на основание чл.323, ал.1, т.3 от НПК
Окръжен съд гр.Пазарджик е приел жалбата за недопустима и я е върнал на
защитника на подсъдимия М..
Въпреки, че визираните определения са съдебни актове, които са влезли
в сила, те не притежават самостоятелна сила на присъдено нещо. Въпросите,
които се решават с тях, са междинни и могат да бъдат преразглеждани.
Тяхната законосъобразност влияе върху процесуалните права на подсъдимите
Н. и М., поради което въззивният съд по силата на служебното начало не
може да ги изключи от цялостната проверка на правилността на обжалваната
присъда.
При преглед на съдебните действия на първоинстанционния съд,
относими към споменатите по-горе две експертизи, се наблюдават редица
процесуални нарушения. На първо място, липсва изричен негов акт съгласно
5
чл.145 от НПК, с който да са назначени. В съдебно заседание от 15.12.2021г.
/л.102-103 от НОХД № 628/2021г. на Окръжен съд гр.Пазарджик/
първостепенният съд е изложил мотиви за назначаването на „съдебно
медицинска експертиза с вещи лица психиатър и невролог, които … да
отговорят …”, но не и диспозитив. В следващото съдебно заседание,
проведено на 24.01.2022г. /л.200-203 от НОХД № 628/2021г. на Окръжен съд
гр.Пазарджик/, е налице определение, състоящо се само от следния
диспозитив: „НАЗНАЧАВА за вещи лица по делото д-р … и д-р …”.
На следващо място лексикалният и граматически анализ на мотивите на
определението от 15.12.2021г. сочи, че решаващият съд е имал предвид
назначаването на една съдебномедицинска експертиза, състояща се от двама
експерти с различни медицински специалности. По делото са приложени две
експертизи - съдебномедицинска, изготвена от невролог, и
съдебнопсихиатрична, от психиатър. Двете вещи лица са изслушани отделно
и заключението на всяко едно от тях е прието.
Окръжен съд гр.Пазарджик е допуснал процесуални нарушения и при
проверката, и анализа на двете експертизи. Извън неговото внимание са
останали явните противоречия в становищата на двете вещи лица.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза /л.140-143
от НОХД № 628/2021г. на Окръжен съд гр.Пазарджик/ подсъдимият А. е
прегледан на 14.01.2022г. в неврологичен кабинет. Неврологичният му статус
е следният: задоволително общо състояние, контактен, разбира и адекватно
изпълнява елементарните нареждания по време на прегледа, говор - нарушен
/моторна афазия - не може да говори/, при запазен сензориум /разбиране/,
координация - нестабилен. Освидетелстваният вероятно е разбирал
свойството и значението на извършеното, бил е в състояние да възприема
правилно фактите от значение по делото, но в момента не говори. Налични са
световъртеж и неустойчивост, което прави трудно до невъзможно изправяне в
прав стоеж. В съдебно заседание експертът е уточнил, че подсъдимият А. не
може да ходи, не може да стои прав, не може да отговори на въпроси, но
пасивно е изпълнявал всяко нещо, което е изисквано от него като движение
при прегледа в кабинета.
Според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза /л.146-157
от НОХД № 628/2021г. на Окръжен съд гр.Пазарджик/ подсъдимият А. е
6
прегледан на 07.01.2022г. в дома му. Проведени са и тестове.
Освидетелстваният не е в състояние да осмисля задаваните въпроси и не може
да отговаря на тях и поради непреодолимата моторна афазия /засегнат говор/.
Установени са дълбоки и необратими умствени отклонения, изразяващи се в
тежък дементен синдром. Той е с нарушени множество висши корови
функции, включително памет, мислене, ориентация, разбиране, смятане,
възможност за заучаване, език и съждение. Здравословното състояние на
подсъдимия А. не позволява да участва в наказателното производство. Той не
разбира свойството и значението на извършеното, не е бил в състояние да
възприема правилно фактите от значение по делото и не може да дава
достоверни обяснения за тях.
Двете вещи лице изразяват противоположни становища относно
вменяемостта на подсъдимия А. и дали здравословното му състояние
позволява да участва в наказателното производство. Не може да не направи
впечатление, че от първия по време преглед се градят изводи за много по-
усложнен здравен статус отколкото от следващия, който е само седмица по-
късно. В съдебно заседание експертът психиатър е уточнил, че с течение на
времето подобрение в състоянието не би настъпило, като то може да се
задържи и да прогресира. Вещото лице невролог след кратък период от време
е установил задоволително общо състояние и е влязъл в контакт с
освидетелствания, който е разбирал и адекватно изпълнявал нарежданията по
време на прегледа.
Тези противоречия в двете експертизи е следвало да бъдат преодолени
по реда на чл.153 от НПК с назначаването на съдебномедицинска експертиза,
която освен лекари с горните или други специалности, да включва и съдебен
медик.
Без да стори това първоинстанционният съд е стигнал до извода, че по
отношение на подсъдимия А. са налице основанията на чл.26 вр. чл.25, ал.1
т.1 от НПК за спиране на наказателното производство. Виждането за
здравословното му състояние, което е едно от изискванията за спиране,
очертани в чл.25 от НПК, не намира подкрепа в доказателствената
съвкупност, събрана, проверена и анализирана по реда на НПК. Друг е
въпросът дали са изпълнени и условията на чл.26 от НПК, едно от които е да
не се затрудни разкриването на обективната истина. Това прави
7
определението за спиране незаконосъобразно и необосновано. Като такова
следва да бъде отменено, тъй като рефлектира върху процесуалните права и
на другите двама подсъдими. Този порок не може да се отстрани от
въззивния състав, въпреки че също е инстанция по фактите и правото.
Това в пълна степен важи и за ограничаване правото на защита на
подсъдимия М., изразило се в неосигуряване на правото му по чл.55, ал.1 от
НПК да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни
интереси.
Съгласно чл.290, ал.2 от НПК определението, с което се спира
наказателното производство в съдебно заседание, подлежи на контрол по реда
на глава 22 от НПК.
Подсъдимият М., чрез неговия защитник, го е обжалвал с частна жалба,
адресирана до Апелативен съд гр.Пловдив. Вместо да я изпрати на въззивната
инстанция, Окръжен съд гр.Пазарджик е направил преценка за нейната
допустимост, правомощие, с което не разполага. Въпреки липсата на
предвидена процедура за връщане на нередовните частни жалби и частни
протести, неправилно се е позовал на нормата на чл.323 от НПК и е върнал
жалбата. В случая не може да намери приложение препращащата норма на
чл.345, ал.3 от НПК поради особеното естество на производството по глава 22
от НПК и необходимостта от бързо решаване на междинните въпроси, за да
не се препятства развитието на основното производство и приключването на
делото в разумен срок.
Преценката за допустимост на частната жалба и частния протест се
извършва изцяло от въззивния съд. Първоинстанционният съд може да
констатира техните недостатъци, но не е оправомощен да ги върне.
Преценката за тяхната допустимост е изцяло в правомощията на въззивната
инстанция. Изземвайки ги, първостепенният съд е преградил пътя на защита
на подсъдимия М., което е съществено процесуално нарушение.
Допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр ал.1, т.2 от НПК, са основание за
отмяна на присъдата на Окръжен съд гр.Пазарджик и връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от
стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
8
Поради наличието на процесуални нарушения не следва да се обсъждат
доводите на защитниците на подсъдимите за явна несправедливост на
наказанието.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1
вр. ал.1, т.2 от НПК Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 21/14.06.2022г., постановена по НОХД №
628/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.
ОТМЕНЯ определение № 20/24.01.2022г., постановено по НОХД №
628/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, в частта, с която е спряно
наказателното производство спрямо подсъдимия Й. Т. А..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
гр.Пазарджик от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9