Протокол по дело №321/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 165
Дата: 10 май 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20225400500321
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 165
гр. Смолян, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Съдия:Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно
гражданско дело № 20225400500321 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. ООД, редовно призован, управителя се явява
лично и с адв. Бойко М., адв. М., редовно упълномощени.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.Б. ЕООД, редовно призован, управителя се
явява лично и с адв. В.Р., редовно упълномощена.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. В. Х. – налице.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото, не възразяваме, че експертизата не
е в срок.
АДВ. М. - Запознати сме със заключението, нямаме възражения да се
изслуша, моля ход на делото.
АДВ. Р. – Няма пречка да бъде даден ход на делото, ние също сме се
запознали със заключението, нямам възражения да бъде изслушано.
Съдът намира, че следва да бъде даден ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
С оглед становището на страните, касаещо неспазване срока за
депозиране на експертизата, съдът намира, че няма пречки вещото лице да
бъде изслушано в днешното съдебно заседание, затова
О П Р Е Д Е Л И :
1
Да се изслуша вещото лице по СИЕ в днешно съдебно заседание.
Сне самоличността на вещото лице, както следва:
К. В. Х. – 51 г., български граждани, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Напомни се за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Поддържам заключението, така както съм го
изготвил. На стр. 3 – допълвам: описаните фактури по чл. 124, ал. 1. т. 2
ЗДДС, същото допълнение може да направим и на втори абзац. Записванията,
които обобщавам в заключението и съм отразил касаят счетоводните
записвания към момента на проверката. По делото, мисля на по-ранен етап
на първа инстанция, по спомени говоря, във връзка с процесните фактури има
представени други регистри в счетоводството на ищца, т. е. правени са
някакви корекции , но не мога да кажа точно какви, тъй като не съм имал
такава задача да изследвам. На въпроса, дали означава, че по друг начин са се
обозначавали вземанията: вероятно да, без да съм конкретен. Промяната на
счетоводните записвания не мога да кажа точно въз основа на какъв документ
е направена корекцията, тъй като не съм виждал такъв документ, но
теоретично при установяване на грешка, трябва да е налице някакво
основание, някакво събитие, което следва да бъде коригирано, да се състави
документ, какво е установени и какво следва да се направи и въз основа на
съответния документ да бъдат извършени съответните корекции. На въпроса,
дали е спазено правилото да се погасява най-старото по време задължение,
счетоводно: при положение, че се претендира сума от 16 000 лв. и
неплатеното задължение от предпоследната фактура е по-голямо от това при
последната очевидно, че не е съвсем спазено, т.е. ако беше спазван би
трябвало да се претендира последната фактура изцяло и остатъка до 16000лв.
от предпоследната. Съгласно приложение 1 съм посочил реда, по който са
погасени фактурите, по основание и размер – вижда се, че по фактура №
4121 има едно погасяване по банка на 17.03.2021г. - 679,14 лв., като преди
това има извършено погасяване в размер на 5 000 по фактура 1646/31.01.21 г.
, т. е. и за предходни фактури може да се каже, че не е съвсем спазено
правилото. Мога да изкажа предположение, видно от приложение 1 начина,
по който са погасявани задължения е следният: за всяка транзакция са
издавани фискални бонове във всеки от който е вписан начин на плащане - в
2
брой, банка или по договор. При ищеца погасяванията в брой за 2021 г., така
както съм ги изписал в приложение 1 съответстват на издадените фискални
бонове с начин на вписване в брой, т.е. погасено е в брой само с боновете,
които са вписани в брой. При ответника самите бонове са скопчени на пачки,
вероятно съобразно извършените плащания, на всяко има залепена бележка
със сумата по боновете, като в самите тестета от боновете има някои, които са
само по банка, има само в брой, но има и смесени плащания, вероятно
погасяванията при него са извършвани по начина по който той твърди, т.е.
съобразно извършените плащания. Аз не мога да си обясня, защо има смесени
бонове, т. е. смесени плащания, които има бонове в брой и по банка. За
съжаление обаче последните два месеца тези бонове са разкопчани, т. е. не
може да се проследи до край, как точно се погасяват там задълженията,
вероятно, за да бъдат приложени по делото са разкопчани. При ответника
осчетоводяванията са направени съобразно извършените плащания така като
той твърди. Счетоводството на ищеца, ако плащанията са извършени така,
както са водени е водено счетоводството правилно, но тук въпросът става
правен. Фискалните бонове с вписано основание „плащане в брой“ са на
сумата, която са закрити при И. ООД от 24735,51лв. Въпросът е правен,
защото ответната страна твърди, че част от боновете, които са с основание
вписано по банка са били плащани в брой. Документи, които да установяват
парични средства в брой от ответника на ищеца, няма, но по делото има
свидетелски показания. За твърдените като платени суми с вписано основание
„по банка“ - няма документ, извън тестетата от бонове. Ако има извършено
плащане на документите, които са с основание „по банка“ и тези документи
са платени в брой, би могло да бъде и така. Правил съм проверка на боновете
един по един. Наличните бонове, които са при ответника съответстват на
сумата по фактурата, но по някои от фактурите има вписани като номера
бонове, които не открих и без които сумата да съответства, т.е. без тези
номера на боновете сумата от наличните бонове съответства по фактурата.
Както в приложение І, така и в приложение ІІ подробно съм описал как е
извършено закривано и при ищеца, и при ответника, това защо така е
закривано при ответника, не мога да отговоря. Има представен хронологичен
регистър и би трябвало да може да се установи, какви са корекциите.
АДВ. М. – Да се приеме заключението.
АДВ. М. – Да се приеме.
3
АДВ. Р. - Да се приеме заключението.
Съдът намира, че следва да се приеме експертизата, като
О П Р Е Д Е Л И :
Приема заключението по съдебно икономическата експертиза от
05.05.2023г.
На вещото лице да се изплатят 400 лв. по внесения депозит по
сметка в ОС-Смолян.
АДВ. Р. – Моля за една допълнителна задача, тъй като сме в
производство по чл. 422 ГПК, също така се вижда от решението на
първоинстанционния съд е възприел като истина съществуването на
вземането това, за което страните сами са осчетоводили към правно
релевантния момент, затова Ви моля, във връзка с уточненията на вещото
лице и с оглед постановяване на обективната истина да допуснете и
възложите допълнителна задача на в.л. Х.: след като вземе предвид
счетоводните записвания на двете дружества такива, каквито те са били към
датата на подаване на заявлението да отговори, какво е било като размер и
като основание вземането на ищеца срещу ответника. Тук искам да отворя
една скоба, поддържам и сега, че едно вземане се характеризира не само с
размера си, но и с основанието. В хода на производството вече три пъти
ищецът преосчетоводява своите вземания, за да изглеждат те по начина като
основание и като размер процесните фактури, но входа на производството
колегата М. няколко пъти ме репликира, че тук има коригиращи декларации,
за мен тези коригиращи декларации са направени за нуждите на процеса и е
важно да установим, какво е имало като счетоводно записване към правно-
релевантния момент, то е датата на подаване на заявленията. Това е още по-
важно да се установи, защото се вижда от експертизата на г-н Х. и от
колегата му К., че в двете дружества има различни записи.В първоначалните
си записвания счетоводството на И. признаваше, че е получил повече пари
от нас, на тази база има един вариант от заключението, първоначалните
счетоводни записвания твърденият от нас подход при погасяване на
вземанията е признат от счетоводството на И., там бяха погасени повече от
нашите задължения, не напразно РС се позова на признанието на И., че е
получил тези суми, който обаче впоследствие преосчетоводи, като отказа да
признае извършени от нас плащания, в това се състои спора. Има такъв
4
вариант от вещото лице К., който е възприет и от съда на база констатациите
на К., това счетоводство се промени три пъти в хода на делото.
АДВ. М. – Аз затова зададох въпрос, след като имаме начално салдо и
различно осчетоводяване, това ще промени ли крайния резултата, като
основание?
АДВ. М. - При положение, че е упражнено от ответника правото да
иска приспадане на данъчен кредит по ДДС е определено, колко е размера на
задължението на база на тези записвания двустранна декларация, може ли до
търсим промяна в грешка или друго в размера на задължението?
Съдът намира, че следва да се предостави допълнителна
възможност на вещото лице Х. да отговори на поставените въпроси:
Вещото лице – Като основание сега го вмъквате като въпрос, ако с
първоначалните записи през счетоводството, хипотетично говоря, при
счетоводството на ищеца осчетоводените суми в брой са отново същите по
размер, т.е. няма да се промени крайният резултата като сума, но евентуално
би се променил като основание, ако са закривани други фактури. Крайният
резултат ще е същият като основание, като размер мога да кажа след
проверката. Направих допускането ако са осчетоводени в брой сумите. Тук
въпросът е, дали с първоначалните записвания първоначално е имало по-
голям размер на осчетоводените плащания в брой - тогава категорично би се
променило, а второ, ако отново е същият размер на погасяваните суми в брой,
по кои фактури са отнасяни плащанията.Никой не оспорва размера на
издадените фактури, т. е. че е получено различно количество гориво, т.е. че
първоначалното задължение е непроменено .
Съдът намира, че следва да се назначи допълнителна експертиза със
задача, която ще следва да бъде формулирана от адв. Р. в писмена молба,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗЛАГА изготвянето на допълнителна СИЕ от вещото лице Х., при
депозит 400 лв., внесими от ответника в 7-дневен срок, от днес .
ВЕЩОТО лице следва да отговори на поставените въпроси ,
формулирана в писмена молба от адв.В.Р.
ЗАДЪЛЖАВА ПАМПОРОВО БУС ЕООД в 7-дневен срок да
5
формира писмената задача на допълнителната експертиза .
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 23.06.23г. в 10,00 ч., за която
дата и час страните и вещото лице са уведомени в съдебно заседание.
Да се изпрати препис от подадената молба от от адв. Р. на вещото
лице Х..


Протоколът е изготвен в с.з
Заседанието е закрито в 10,30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6