Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 136
16.03.2020 г.
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Ангелина
Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1402 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т.Р.Т. ***, подадена чрез адв.М.З., против Заповед №272з-3329 от 10.12.2019г. на
Директора на ОДМВР – Хасково, с която му
е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, а
наложеното наказание за явно несправедливо. Сочи, че на 15.06.2019г. бил
поканен да даде обяснения по извършваща се проверка, без да му било разяснено
за какво извършено от него нарушение на служебната дисциплина била образувана
проверката, без да му били посочени конкретни въпроси за изясняване на
фактическата страна на твърдяното нарушение и поясняване на мотивите за нейното
образуване. Твърди, че към настоящия момент не бил запознат с целия
доказателствен материал по случая, а бил уведомен за тях чрез данните, посочени
в обобщената справка, която съдържала частично, еднопосочни, недостатъчни за
обосноваване на дисциплинарната му отговорност доказателства. В жалбата се
цитира текст от оспорената заповед, който гласял, че при управление на
служебния автомобил жалбоподателят освободил от скорост предавателната кутия,
изключил контактния ключ и прекъснал работата на двигателя му, с което
преустановил работата на системата АИС-ВПК 2, монтирана в служебния автомобил,
като в последствие се прекъснал и записът на видеокамерите, като се посочва, че
в заповедта не били изяснени обстоятелствата - по какъв начин и дали наистина
умишлено изключил контактния ключ и в следствие на това била прекъснала
работата на двигателя. Никъде в заповедта не било посочено как и за колко време
била преустановена работата на системата АИС-ВПК 2, както и дали наистина бил
прекъснат и за колко време записът на видеокамерите. Освен това, на посочените
в заповедта дата и час, жалбоподателят управлявал автомобила и той се движел
интензивно, като нямало как по време на движението му да бъде прекъсвана
работата на двигателя и да се връща контактния ключ, тъй като вероятността от
заключване на волана и неконтролируемостта на
автомобила била твърде голяма. На следващо място се счита, че е налице
нарушение на чл.210 от ЗМВР при издаване на заповедта, като твърди, че повечето
от реквизитите ѝ липсвали или не отговаряли на действителността. В
оспорения акт не били посочени доказателства, въз основа на които било
установено нарушението и цялостната фактическа обстановка по случая.
Обстоятелствената част на заповедта била твърде неясна, нарушението не било
описано по време, място и начин на извършване. Поради това същата се явявала
издадена при липса на мотиви, което от своя страна водило до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Смята се, че неправилно административният
орган в акта си се позовал на това, че предоставил на служителя възможност да упражни
правото си на защита и приел писмените му обяснения, тъй като действително не
било изпълнено задължението по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Предвид последното се
сочи, че първите писмени обяснения по случая били дадени преди изготвянето на обобщената справка с дата
22.08.2019г., като се счита, че обясненията и изслушването на служителя
следвало да се дадат непосредствено преди издаване на заповедта и след като
била извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая,
която проверка завършвала с обобщена справка. Именно с последната се
установявало дали било извършено дисциплинарно нарушение, в какво се изразявало
то, от кого било извършено, както и формата на вина на извършителя. Поради това
писмените обяснения и изслушването по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР преди
изготвяне на справката нямало как да бъдат дадени и приети. Излагат се и
твърдения за неспазване на сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като в тази
връзка се сочи, че същият изтекъл към 22.10.2019г., а нарушението било
установено чрез обобщената справка от 22.08.2019г. Жалбоподателят счита още, че
не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като във всичките си действия по
изпълнение на служебните задължения се ръководил от разпоредбите на закона.
Спирането на работата на двигателя на автомобила за известен период от време по
никакъв начин не означавало, че се поврежда/преустановява работата на системата
АИС-ВПК 2 и се прекратява видеозаписването. Това било
възможно да се случи и по независещи от
него причини. Твърдението за издаване на обжалваната заповед при несъобразяване
с целта на закона се обосновава с неспазване от административния орган на
разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като се смята, че бил нарушен принципът
на съразмерност. Обобщено се приема, че нямало данни органът да е взел предвид
тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които било извършено, формата на вина и цялостното поведение на държавния
служител по време на служба. Не било взето под внимание и не била изследвана
причината за евентуалното прекъсване на работата на двигателя на автомобила, а
оттам и работата на системата АИС-ВПК 2,
по изцяло независещи от служителя причини. По производството не били събрани
доказателства за такава преценка, нямало и изложени мотиви в заповедта в тази
насока.
По изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на заповедта. Претендират се
разноски по делото.
Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки. В
същите се посочва, че според т.3 от Указания за работата на полицейските
служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически
характеристики и правила за работа,
всяка система, монтирана в автомобил, имала резервно захранване до 4
часа след спиране на работата на двигателя. Визира се противоречие в датите и
съдържанието на поканата за запознаване с обобщена справка и протокола за
неявяване на служителя за запознаване с нея и даване на обяснения, като се
сочи, че това водило до съмнение за антидатиране на
документите. В тази връзка конкретно се сочи, че в покана от 15.10.2019г. било
записано, че Т.Р. трябва да се яви на 30.09.2019г. за да се запознае с
обобщената справка, като поканата била връчена на 30.09, с изх. номер от 15.10.
В протокола за неявяване на служителя за запознаване с рег.№1253р-9947 било
записано, че явяването на служителя следвало да стане на 01.10.2019, след като
се запознаел с покана 1253р-9905/15.10.2019г.
Ответникът, Директор на ОДМВР – Хасково, чрез
процесуален представител, с изложени съображения в писмен отговор, писмени
бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита същата за
неоснователна и недоказана. Твърди, че оспорваната заповед е законосъобразна,
издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява
срещу размера на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2019г. от Директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ в МВР до Директора на ОДМВР – Хасково е бил подаден в писмен вид
Сигнал с рег.№7855р-2924 (л.41-44) за неизпълнение на чл.2, Глава II от МЗ
8121з-1155/01.09.2017г., нарушаване на задълженията за спазване на принципите и
нормите на поведение на Етичния кодекс на държавния служител и Специфичната
длъжностна характеристика. В тази връзка в сигнала е посочено, че в хода на
дейностите по мониторинг и контрол на структурите на МВР са установени пет случая
на манипулиране на системата АИС-ВПК от служители на ОДМВР – Хасково,
документирани със записи от устройствата и потвърдени от направена разпечатка
на GPS системата
на автомобилите. Установено било, че по време на наряд дневна смяна на
09.03.2019г., около 15.40 часа, водачът на служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ СВ 5*** КВ освобождава от скорост
предавателната кутия, след което посяга с дясната си ръка към контактния ключ и
прекъсва контакта на системата. Незабавно след това той връщал контактния ключ
на положение включено, без да продължава, като даде контакт на стартера на
автомобила, запалвал двигателя на същия със скоростния лост, като включвал на
висока предавка. В резултат на това се наблюдавало „притрисане“
на автомобила, а записа на видеокамерите на същия се преустановявал. В
конкретния случай, записи от аудио системата и видеокамерите лисвали от 15.48
часа до 19.12 часа. След възобновяване на захранването на служебния автомобил в
19.12 часа се установявало повторно изпълнение на горепосоченото действие.
Около 19.30 отново същия служител целенасочено премествал контактния ключ от
положение за стартиране на двигателя в положение контакт, като отново след
няколко минути се установявала липса на аудио и видеозаписване.
От извършена справка на GPS локацията на автомобила се
установило, че в 19.30 часа на 09.03.2019г. при движение със скорост 92км./ч. в
района на Автомагистрала „Марица“ същият бил изключен от контакт. В сигнала е
посочено, че от извършена справка в АИС-ПП се установило, че на 09.03.2019г.
нарядът се изпълнявал от мл.инспектор Т.Р.Т. и мл.инспектор Д. П. П., служители
в група „КПП“ – ОДМВР – Хасково. Така извършеното било установено и за датата
13.03.2019г. в 23.31 часа, отново в района на Автомагистрала „Марица“със същият
служебен автомобил. Това налагало предположението, че полицейските служители
умишлено извършвали цитираната манипулация спрямо АИС-ВКП. Според записаното в
сигнала, посочените действия били осъществени със процесното м.п.с. и на
14.03.2019г. в 07.55.20 часа, в района на главен път Е80 (около село Подкрепа),
както и на 15.03.2019г. в 21.03 и 21.04
часа в района на Автомагистрала „Марица“, в землището на с.Брягово. Отразено е,
че въз визираните дни в нарядите е участвал Т.Р.Т.. В сигнала е посочено още да
се има предвид, че след като бъде прекъсната работата на двигателя на
автомобила без да била налице необходимост от това, то прекъсвал и записът на
записващото устройство (DVR), монтирано в същия автомобил,
който се захранвал от втория акумулатор, монтиран в багажното отделение. Тъй
като първият акумулатор подавал напрежение към втория, в случаите, когато
втория имал заряд, записите се възпроизвеждали. Когато обаче той нямал
достатъчно заряд, същите се преустановявали до края на дежурството, с което
полицейските служители, осъществяващи контрол на пътното движение, си
осигурявали възможност за работа без да била налице възможност за контрол
спрямо изпълнението на техните длъжностни задължения. В резултат на занижения
контрол се създавали предпоставки за увреждане и/или повреждане на държавно
имущество. Сигналът е изпратен за вземане на отношение по случая. Към същия са приложени 16 бр. листа-разпечатка
от GPS системите,за
м.п.с., вкл. за такова с рег. № СВ**** КВ.
С поставената върху Сигнал с рег.№7855р-2924/01.04.2019г.
резолюция на н-к СКАПОЧР е разпоредено
изготвяне на заповед за извършване на дисциплинарна проверка и изготвяне на
доклад.
Със Заповед №272з-1607/27.05.2019г. (л.31-33) на
Директора на ОДМВР – Хасково е разпоредено да се извърши проверка за изясняване
на данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служители на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково, като проверката е
възложена на Комисия в състав: Председател – старши инспектор З.Т.И.– началник
на група „Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна
полиция“ – ОДМВР Хасково и членове: Инспектор М. К. В.- полицейски инспектор първа
степен в сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ към отдел „Пътна
полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, и С.С.в Ч.– гл. експерт в сектор СВС, отдел „Сигурност“ – ДКИС
– МВР. Определен е срок за извършване на проверката до 30.06.2019г.
Жалбоподателят Т.Р.Т. е запознат със заповедта на
13.06.2019г., в 12.45ч., видно от положения от него подпис под текста ѝ.
На 14.06.2019г. последният е обективирал в писмен
вид обяснение, заведено в ОДМВР – Хасково под рег.№272р-12674. В него посочил,
че на 09.03.2019г. бил дневна смяна за времето от 08.30 до 20.30 часа и бил
водач на служебен автомобил „Киа Сийд“ с ДКХ СВ 5***
СВ. С нищо не провокирал системата АИС- ВПК. Бил с млад колега и може би нещо
разяснявали или обсъждали. Не знаел и не желал да става каквото и да било
прекъсване. На 13.03.2019г. също бил на смяна. С нищо не провокирал системата,
действията му били съобразени с пътната обстановка. Нямало умисъл в действията
му. Така било и на 15.03.2019г. По време на дежурствата не бил констатирал
технически проблем с автомобила. Посочил, че бил запознат със Заповед № 8121з-1155/01.09.2017г. относно утвърждаване на указания за работа на
ПС със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобилите, техническите
характеристики и правила за работа,
както и със самите указания. В отговор на въпрос на комисията посочил, че при
получаване на звуков сигнал от системата АИС-ВКП, следвало да уведомява ОДЧ и
изготвя писмен доклад.
Във връзка с проверката по случая писмени обяснения
пред комисията са представили мл.инсп. Д. П. П., мл.инсп. Т. Б. В., мл.инсп. Е. П. П.,
мл. инсп. Т. Я. Я., всички служители в група „КПП“ –
ОДМВР – Хасково. Писмени сведения са представили инспектор Н.Й. К.и старши
инспектор П. М. П., служители в група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – Хасково и старши инспектор – ВПД началник група „Контрол
на пътното движение, както и
гл.инспектор Д. Х. Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково, А. Н.
Н. – Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, инсп. И. М.Р., ст.инсп. И. Г. Т.,
инсп. Д. А. М.– оперативни дежурни в Оперативна
дежурна част при ОДМВР – Хасково.
В представена по делото Докладна записка с
рег.№272р-5018/10.03.2019г. (л.95,96) до Директора на ОДМВР – Хасково инсп. Д.М.– ОД в група ОДЧ в ОДМВР – Хасково посочва, че
извършил проверки на АПР на територията на ОДМВР– Хасково, осъществяващи
контрол на пътното движение, съгласно ежедневната разстановка за
09/10.03.2019г. и снабдени с „Интегрирана система за мобилно видеонаблюдение“ –
АИС-ВПК. В докладната е отразено, че на МПС СВ 5*** КВ, наряд Т.Т. Д. П. и наряд П.И.и Е.П. „камерите не работят“, в
часовете 11.40ч., 13.55ч., 16.50ч., 19.10ч., 22.10ч., 01.00ч. и 05.10 часа. В
друга Докладна записка с рег.№272р-5389/14.03.2019г. (л.90-91) от инсп. И.Р.– ОД в група ОДЧ в ОДМВР – Хасково, касаеща
осъществена от него по време на дежурството му в периода 13.03./14.03.2019г.
проверка е отразено, за установено, че на МПС СВ 5*** КВ, наряд Ем.П. Т.В.и Т.Т. Д. П., „камерите не работят, неуспешна визуализация“ в
часовете 11.30ч., 13.50ч., 16.20ч., 17.30ч., 18.30ч., 21.30ч., 23.40ч., 01.50ч.,
05.10ч. и 06.30 часа.
Даденият със Заповед №272з-1607/27.05.2019г. (л.31-33)
на Директора на ОДМВР – Хасково 30-дневен срок за извършване на проверка за изясняване на данни за
допуснати дисциплинарни нарушения от служители на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е бил удължаван два пъти с по
30 дни, със Заповед №272з-1902/01.07.2019г. и Заповед №272з-1253з-171/29.07.2019г.
(л.34 и л.38), съответно считано от 01.07.2019г. и 01.08.2019г. С цитираните
заповеди жалбоподателят е бил запознат на 30.07.2019г., видно от положените в
тях подписи.
Установеното от
комисията при извършената по случая
проверка е обективирано в Справка с
рег.№1253р-8095 от 22.08.2019г.(л.18). По подробно изложените съображения
в обстоятелствената част на същата, извършващата проверката комисия стигнала до
извода, че на 09.03.2019г. в 15.40ч. и в 19.30ч., на 13.03.2019г., в 23.31ч. на
Автомагистрала „Марица“ и на 14.03.2019г. в 07.55ч. в района на главен път ПП I 8 (около
село Подкрепа), общ. Хасково, при управление на служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ СВ 5*** КВ, при изпълнение на служебните си
задължения по контрол на пътното движение, младши инспектор Т.Р.Т., с
действията си, изразяващи се в освобождаване от скорост на предавателната
кутия, изключване на контактния ключ и прекъсване работата на двигателя, с
които действия се преустановила работата на системата АИС-ВПК 2, монтирана в
служебния автомобил, като в последствие се прекъсвал записът на видеокамерите,
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал-2, т.1, пр.2-ро от ЗМВР-„Неизпълнение на заповед на
министъра на вътрешните работи“, а именно на чл.2, Глава II от МЗ №
8121з-1155/01.09.2017г., за което на основание чл.200, ал.1,т.11, вр. с чл.197, ал.1,т.3 от ЗМВР се налага
наказание“порицание“. Предвид установеното
комисията предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно
наказание от посочения вид за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят е запознат със Справка с рег.№1253р-8095
от 22.08.2019г. на 30.09.2019, в 09.30 часа, срещу подпис, след отправена
писмена Покана с рег.№1253р-9905/15.10.2019г., връчена му на 30.09.2019г. в
09.00 часа (л.120).
В
протокол с рег.№1253р-9947 от 16.10.2019г. (л.123), Председателят на
дисциплинарно-разследващия орган посочил, че въпреки призоваването с Покана
рег.№1253р-9905/15.10.2019г. за запознаване с Обобщена справка рег.№1253р-8095 от 22.08.2019г. и даване на допълнителни
обяснения или възражения относно посочените в справката фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието и предложеното наказание и предоставения
24-часов срок, Т.Р.Т. не се възползвал от правото си. В обстоятелствената част
на протокола е записано, че същият е съставен на 01.10.2019г. в 15.00 часа.
С обжалваната Заповед №272з-3329/10.12.2019г.
Директорът на ОДМВР – Хасково, на основание чл.200, ал.1, т.11, пр. второ, чл.194,
ал.2, т.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложил на младши инспектор Т.Р.Т. – младши
автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР - Хасково, дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за
„неизпълнение на заповеди“. В заповедта е посочено, че за времето на
09.03.2019г. в 15.40 часа и 19.30 часа, на 13.03.2019г. в 23.21 часа на
Автомагистрала „Марица“ и на 14.03.2019г. в 07.55 часа в района на главен път
ПП I 8, (около
село Подкрепа), общ.Хасково, при управление на служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ СВ 54 **КВ и изпълнение на служебните си
задължения по контрол на пътното движение, Т.
освободил от скорост предавателната кутия, изключил контактния ключ и
прекъснал работата на двигателя, с което била преустановена работата на
системата АИС-ВПК 2, монтирана в служебния автомобил, като в последствие се
прекъснал и записът на видеокамерите. Извършеното е квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на
заповеди, а именно на чл.2, Глава II от МЗ №81213-1155/01.09.2017г. –
„забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на
ел. захранването или по какъвто и да било друг начин, както и други действия,
водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на системите“.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 13.12.2019г., видно от
саморъчно обективираното от същия в самата заповед.
Като писмени
доказателства по делото са приобщени материалите съдържащи се в
административната преписка.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в
установения от чл.149, ал.1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния
да я разгледа административен съд и е насочена
срещу годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Ето защо
жалбата се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от
материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на
Областна дирекция на МВР – Хасково е ръководител на основна структура по чл.37,
ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия е да наложи наказание по чл.197,
ал.1, т.3 от ЗМВР – „порицание“, на служители от поверената му структура.
Реквизитите, които следва да се съдържат
в индивидуален административен акт
от вида на оспорения са изрично указани
в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на
нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в
същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона
нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай- конкретно извършените от
служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е
проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването
на няколко нарушения, то всяко едно
следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от
неговата обективна страна е изключително важно
и нарушението в тази насока
според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на
правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да
организира същата, тъй като е поставен в
невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна
препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на
административният акт. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че за съда
не съществува яснота относно това колко нарушения, според дисциплинарно
наказващия орган са извършени от наказаното лице, и относно
правните основания обосновали
издаване на заповедта. В оспореният акт са описани няколко отделни деяния, с които
според дисциплинарно наказващият орган наказаното лице не е изпълнило заповеди. От начина на описание на фактите в оспорената
заповед става ясно, че според дисциплинарно–наказващият орган на четири пъти
в периода 09.03.2019г.-14.03.2019г., а именно в 15.40ч. и в 19.30ч. на
09.03.2019г., в 23.31ч. на 13.03.2019г. и в 07.55ч. на 14.03.2019г., оспорващия
е нарушил чл.2, глава II МЗ№
8121з-1155/01.09.2017г., и е с действията си при управление на служебен
автомобил прекъснал работата на двигателя
му, което е довело до преустановяване работата на системата АИС-ВПК 2,
монтирана в служебния автомобил. Това поведение на наказаният служител е
санкционирано от ДНО с налагане на едно наказание. Характерно
за дисциплинарните производства, и конкретно за тези по ЗМВР, че в тях не е
познат института на т.нар. „продължавано“ нарушение, когато за едно нарушение се
считат и хипотезите, когато са налице
няколко деяния, извършени от едно и също лице, през непродължителен период от
време и осъществяващи поотделно един или
различни състави на едно и също нарушение, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което
последващите се явяват и от обективна и субективна страна продължение на
преследващите. Видно от законодателната регламентация на уредбата въведена в
чл. 194-чл.215 от ЗМВР за всяко от дисциплинарните нарушения по чл.194, ал.2 от ЗМВР, осъществени от лицата по ал.1 от с.р. е характерно, че състава на всяко се осъществява от отделно деяние, само по себе си представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина и за което се следва отделно наказание. Това
важи и в случаите на нарушенията на
системно извършване на дисциплинарни нарушения, визирани в чл. 199, ал.1,т.2 и
т.6 от ЗМВР и чл. 201, ал.1, т.3 и
т.6 от ЗМВР, в които случаи макар отделното деяние само по себе си не осъществява състав на нарушение, то именно многократността на извършването им (системността им) ги обединява в едно такова и е въздигната от
законодателя в едно нарушение.
Следователно, описаното поведение на
служителя в заповедта, а и в справката, към която препраща оспореният акт, води
до извода, че на практика са налице 4-ри
осъществени дисциплинарни нарушения от
наказаното лице. За тези четири нарушения на последния е наложено едно
наказание. Многократно в практиката си Административен съд-Хасково, а и
Върховният административен съд са
посочвали по идентични и/или сходни казуси като настоящия, че в такива случаи - при наличие на няколко
нарушения за които е наложено едно наказание, както за
съда така и за санкционирания
не е налице яснота, за кое точно от визираните нарушения в административният акт е наложено дисциплинарно наказание, и по този начин се затруднява и правото на защита на санкционирания служител. Това представлява
съществено нарушение на административно производствените правила и
самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално
основание. Отделно от това, допуснатото процесуално
нарушение е довело и до издаване на акта
в нарушение на материалният закон. Това
е така, тъй като е нарушена
разпоредбата на чл. 197, ал.
2 от
ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следва да се налага
отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните нарушения е
необходимо, доколкото е и свързано с проверката
на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко
от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното
определяне на отделните наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата
относно това за кое точно осъществено от
наказаното лице нарушение следва да му
се наложи дисциплинарно наказание не се преодолява и от съдържащите се по
преписката справки, доколкото в същите осъщественото от оспорващия нее описано по различен начин.
Също
многократно в съдебната практика на
настоящата инстанция и на ВАС е
посочвано, че по принцип не са налице пречки
ако органът прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по
реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази
разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две/или повече/ извършени
нарушения на служебната дисциплина от държавен служител,
да наложи по-тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания или
едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това
обаче може да бъде сторено, само след като
преди това административният орган определи наказание,
за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалваният административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно нарушение описано в обжалваният акт. Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018г. по адм. дело № 11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019г. по адм. дело № 5417/2018г. и много др.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя доводите в жалбата за наличие на нарушение на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, като намира, че е спазено изискването дисциплинарно наказващият орган преди налагане на наказание алтернативно да изслуша държавният служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от приобщеният по делото доказателствен материал, след изготвяне на справка с рег. № 1253р-8095 от 22.08.2019г., на 30.09.2019г. на Т.Т. е била връчена покана за запознаване със справката и с останалите събрани в хода на дисциплинарното производство материали, и в която изрично е било обективирано, че в срок от 24 часа след запознаване със същата има право да даде допълнителни обяснения, или възражения, както и да представи доказателства за твърденията си. Подписът под поканата и датата на връчване на същата не се оспорват от жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че такава действително му е връчена на посочената дата, независимо че същата е изведена с рег. номер от по-късна дата. Следователно, в конкретният случай изискването на нормата на чл. 206, ал.1 от ЗМВР е спазено, като по изцяло зависещи от държавният служител причини същият не е бил изслушан и не е дал обяснения след изготвяне на справката. Фактът, че жалбоподателят не се е възползвал от предоставеното му право да се запознае с всички събрани материали по дисциплинарната преписка не може да се вмени на във вина на наказващият орган.
Не се споделят и възраженията за допуснато нарушение на чл.195, ал.1 от ЗМВР. Нарушението се счита за открито от момента когато обобщената справка, ведно с материалите по дисциплинарното производство постъпят при ДНО, а не от момента на изготвянето й. Видно от данните по делото и конкретно от обективираната в нея резолюция на Директора на ОДМВР-Хасково, същият безспорно е узнал съдържанието й към 16.10.2018г. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства и искания за събиране на доказателства от които да се установява различна дата от посочената, поради което следва да се приеме, че именно от този момент нарушителят е открит и е започнал да тече двумесечният срок за налагане на наказание. Заповедта е издадена на 10.12.2019г., т.е. в двумесечният срок, а доколкото нарушенията се твърди да са осъществени на 09.03.2019г., 13.03.2019г. и 14.03.2019г., то спазен е и едногодишният срок предвиден в чл.195, ал.1 от ЗМВР, течащ от датата на извършване на дисциплинарните простъпки нарушенията на службата и изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същия ще
следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски
в размер на 410.00 лева, от които : 10.00 лева държавна такса и 400,00 лв. действително заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представеният по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между жалбоподателя
и процесуалния му представител за процесуално представителство по настоящото
дело.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №272з-3329 от 10.12.2019г.
на Директора на ОДМВР – Хасково .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Хасково да заплати на Т.Р.Т.,с
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 410.00(четиристотин
и десет)лева от които: 10.00 (десет)лева държавна такса и 400.00 (четиристотин лева) адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: